Колибката на Дара

[url=

Дара влезе в стаята си и въздъхна дълбоко. Тук беше върхът! Цялата стая беше супер! И леглото, и бюрото, и диван, и стени...
- Тук е велико- позволи си един лек комплимент мис Рид и седна на оранжевия стол. Щеше да прекара страхотно в лагера, но преди това я очакваше подреждане

Алън тръгна към хижите(ако това изобщо бяха хижи) и обмисляше създалото се положение. А то всъщност бе, че не може да намери своята хижа, въпреки чудесното си чувство за ориентация. Беше си срамно това и си помисли, че ако попадне на НЕнеговата хижа ще се направи на ударен и ще си измисли едно оправдание(от сорта на:"Искаш ли да се упражняваме?"), за да прикрие същината.
Е,той стигна до една хижа, която му се стори малко по-нормална и почука на вратата. От стаята се подаде едно кафевокосо момиче със сини очи и мили, но зачервени очи, сякаш бе плакала.
-Е, какво става?-попита тя, опитвайки се да звучи бодро и, не е за вярване, успя.
-Здрасти-поздрави Алън и се почуди дали да зададе въпроса си. А именно-чия бе тази хижа?

След странната сценка в Тронната зала на боговете, със сълзи на очи Дара беше помолила Хермес да я закара до Лагера. И татко и' бе приел. С някаква там магия я телепортира направо в хижата и'. Сега Рид беше смятала да си почине в тишина, но, естествено,някой трябваше да и' развали кефа, почуквайки на вратата. Момичето се заклатушка дотам и отвори. Пред нея стоеше много готин младеж, който... Е, беше готин. Момчето поздрави.
-Не ми отговори на въпроса- попита Дара и отметна назад кичур коса.
-Търся си някой за тренировка.
Новопоявилата се дъщеря на Хера изсумтя.
-Точно сега ли?
-Ами да.
-Виж, дребен, в момента не ми е до битки, оръжия и последни неща. Имах кофти ден и не ми се ще да стоварвам всичко върху теб, готин.
Момчето се намръщи на отговора.Или пък на последната дума?
-Не съм вярвал, че в тази хижа сте такива пъзльовци.
-Виж,дребен,-Дара натърти на последната дума,-ако още веднъж наречеш дете на Хермес пъзльо едва ли ще доживееш, за да го повториш. В случая потретиш. Ясно ми е, че не сме от най-смелите, но пък сме от най-хитрите, а това му е важното на боя. Защо мислиш, че Одисей е бил велик?
Рид помисли за секунда.
-Аре, хващай си партакешите да ходим в Тренировъчната зала или каквото и да е там преди да съм се отказала.