Стаята На Атина..

Прибрах се в стаята си, като въздъхнах. Строполих се на леглото, оставайки известно време неподвижно. Реших да си взема душ и се запътих към банята, събличайки се. Когато се оправех, щях да свърша работата, която имах. Пуснах душа, като оставих струите вода да се стичат по тялото ми. Наистина имах работа, но сега изобщо не мислех за това... Подпрях се на стената на банята, оставяйки водата да тече върху мен, като въздъхнах...

Стигнах.
Задъхах се.Бях много изморена!Добре,че в чантата си носех вода.
Пийнах си малко вода и се презаредих.
Почуках на вратата и се облегнах на стената,докато чаках да ми отворят.

Бях се върнала от бала изтощена и все още си почивах. Беше освежаващо - бях се излегнала, като телевизора пред мен бе включен, но не го гледах, а размишлявах. Потънала в мисли чух как някой почука на вратата. Станах да отворя и видях Кейт, облегнала се на прага. Усмихнах и' се и я поздравих
-Здравей, Кейт! Радвам се, че реши да ме посетиш. Заповядай, влизай.
Преместих се от прага, за да и' направя място да влезе. Отново и' се усмихнах - наистина ми бе приятно, че бе дошла да се видим.

Обърнах се и видях Атина.
Здрасти,Атина!-я поздравих.
-Аз също се радвам,че пак се виждаме!-казах и влязох.
Седнах на дивана и лицето ми стана сериозно.
-Атина...Трябва да поговорим.Беше ме страх да попитам Зевс,затова ще попитам теб.Жезълът и медальонът ми сутринта ги нямаше.Знаеш ли нещо по въпроса?-попитах аз разтревожена.

Кейт седеше на дивана, гледайки ме сериозно. Какво?! Жезълът и медальонът и' ги нямаше? Погледнах я разтревожено и попитах
-Това... това са символите на властта ти, нали?
Не спирах да се взирам в нея, безкрайно учудена. Не отново... Това, което бяхме преживели вече веднъж бе достатъчно. Но нали Посейдон бе победил Кронос в хотела?? Тогава как бе възможно.. Обърнах се към Кейт, лицето ми бе сериозно, но вътрешно бях притеснена.
-Да знаеш някой друг, който също е изгубил неговите? Важно е да ми кажеш...
Не довърших. Трябваше да и' обясня защо бе от такова значение да ми отговори, но първо исках да видя как ще отвърне на въпроса ми...

-Да,това са символите ми на властта...-казах аз.
-Хм...Май чух нещо,че крилатите сандали и скиптърът на Хермес също са изчезнали,както и златната арфа на Аполон.Аз имам резервни,но те не са чак толкова силни,колкото първите.Жезълът и медальонът ми притежават огромна сила и ако попаднат в лоши ръце...-преглътнах тежко.
-...Не се знае какво ще стане.-казах.
-А ти знаеш ли нещо по въпроса?

Не може да бъде!!! Тревогата ми се засилваше все повече, като отнемаше способността ми да говоря. Мълчах, като се питах какво ставаше. Трябваше спешно да говоря с другите Богове и Богини, но сега бе нужно да науча колкото се може повече. Опитах се да се успокоя и с усилие проговорих.
-Всъщност съм наясно с това... Преди време символите на властта на Боговете и Богините от Олимп започнаха да изчезват. Някой ги бе откраднал... И този някой дори се бе опитал да вземе мълнията на Зевс и тризъбеца на Посейдон. Повикахме дъщерята на Зевс, Елена, която ни помогна да проследим следите му... До Вегас. Там в един хотел открихме Кронос и Хадес. Но Посейдон победи Кронос, а Хадес бе запратен под земята от Елена... Не разбирам как е възможно..?!
Разказах и' всичко много бързо, а тревогата ми се усилваше все повече. Опитах се да се овладея.
-Трябва да говоря с другите - важно е да обсъдим това... Знаеш ли от колко време липсват предметите на Хермес и Аполон?
Гледах Кейт все по-притеснено, като не знаех какво да мисля...

Позамислих се за малко,мъчейки да си спомня кога чух за това.
-По същото време когато моите бяха откраднати...Наистина много се притеснявам.Май ще трябва да организираме съвет на Боговете и Богините.-звучах много притеснено и това се разбираше.

Замислих се. Каква беше вероятността случилото се с Кронос да се повтори? Не исках да всяваме излишна паника. Трябваше да разберем всичко сами. Или да споделим с възможно най-малко хора.
-Не.
Обърнах се към Кейт.
-Не бих искала да всяваме излишни притеснения. Боговете и богините си имат достатъчно грижи... И все пак трябва да кажем на някого. Но нека да е в тесен кръг. Може би трябва да уведомим Зевс и Посейдон. Ще е добре да говорим с тях... Те ще знаят какво да правят, а и Зевс може да погледне на нещата от реална гледна точка. Може би ние се тревожим твърде много..
Изражението на лицето ми омекна. Опитвах се да успокоя Кейт, но замисленото ми изражение си оставаше - трябваше сериозно да обмислим фактите...

-Да,права си.-успокоих се.
-Наистина ще е най-добре да не казваме на много хора за това.Зевс и Посейдон наистина трябва да разберат...Те определено ще знаят какво да направят.

-Това е много странно...
Продължавах да размишлявам.
-Кой би могъл да открадне предметите ви? Не би могъл да е Кронос, нито Хадес, вече ги победихме веднъж.. И защо изобщо събитията биха се повтаряли? Не разбирам...
Замислих се още повече. Наистина не се връзваше... Мразех да съм объркана - не се случваше много често.. Но тези събития нямаха никакъв смисъл, особено след като веднъж вече бяхме преминали през това...

-Не мога да определя с точност,но мисля,че са решили отново да ударят...Първия път,когато удариха аз не лях тук.-замислих се.

-Отново? Но как е възможно изобщо?? При битката в хотела Кронос бе победен, а Хадес изпратен насила под земята... Не може да са се измъкнали...
Не довърших, като страхът от думите ми ме бе завладял. Тревогите ми се усилваха - това никак, ама никак не ми харесваше...

-Хм...Не знам...Може и да не са те.Не се знае.-позамислих се за момент и продължих.
-Кога и къде за последно видяхте Кронос и Хадес?-попитах.
Бях много притеснена и това ми личеше.Явно Атина също беше притеснена и това `и личеше.
-Чакай!-хрумна ми нещо.
Щракнах с пръсти и се върнах в стаята си.
Отново се телепортирах тук,като държах едно малко сладко коте и символите на властта.
-Хех...Намерихме "крадеца".-засмях се.
Щракнах с пръсти и символите вече си бяха при притежателите си.
-Това коте е помислило,че нашите символи на властта са игрчки.-продължих да се смея.
Котето измяука.
-Оу.Сигурно е самичко.Ще го задържа.
Отново седнах на дивана,като оставих котето д лежи в скута ми.

Почувствах такова облекчение, че не можех да го опиша с думи. Гледах изненадано Кейт, като не знаех да плача ли, или да се смея. Накрая се разсмях и беше страхотно да чувствам как смеха ме съживява и изпълва цялата.
-Май се впрягаме твърде много... за нищо. Ще трябва да внимаваме повече друг път.
Погледнах към Кейт усмихнато, като седнах до нея и погалих котето в скута и'.
-Сладко е... Сигурно е гладно, ще му донеса малко мляко. Ти имаш ли нужда от нещо? Какво да ти предложа?
Станах от дивана, все още развеселена и се запътих към хладилника..

-Права си...Наистина не трябва да се впрягаме толкова много.-засмях се.
-Ъъъ...За мен само един сок кайсия.-казах през смях и започнах да галя котето.
Проверих го под опашката и видях,че е женско.
-Хммм...Тя ще се казва...Ще се казваа...Луна!Удалението на "у"!-спрях да се смея и се усмихнах.

Върнах се в стаята, като сложих млякото на земята, а Кейт пусна котето пред него. То замърка доволно, докато засищаше глада си. Подадох сока на Кейт и отворих бутилката с вода, която бях взела за себе си. Засмях се на името на малкия сладур и казах
-Луна? Звучи добре.
Отново се засмях, любувайки му се. То наистина бе много сладко. Гледах към котето, след което се обърнах към приятелката ми.
-Е... Вече нямаме за какво да се тревожим... за щастие. -усмихнах се -Разкажи ми за теб. Как я караш, трудно ли ти е в Лагера?
Насочих вниманието си към Кейт. Беше приятно да си говорим така по женски, а и не го бях правила от... и аз не помня колко време вече.

Луна беше много красива и сладка.
Постоянно гледах нея,но Атина ми отвлече вниманието.
-Хм...Да ти кажа...При мен не се случва нищо интересно...Като изключим това,че на бала се видяхме и се запознах със страхотни хора!-засмях се.
-А,да ти кажа...Аз не живея в Лагера.Не съм Полубогиня,а съм Чистокръвна.Живея тук.Просто свободното си време прекарвам в Лагера.-отново се засмях.
Отколко време не сме си говорили с Атина!

Усмихнах и' се - тя наистина бе много мила... Погледнах я зарадвана и попитах
-Сигурна ли си, че няма нищо ново около теб?
Казах и я погледнах лукаво. Дали се сещаше какво имам предвид? Отново и' се усмихнах и добавих
-Нищо интересно? Никой по-специален за теб?
Все още я гледах усмихнато, като и' намигнах. Надявах се тя да е намерила щастието си с някой, който ще оценява добротата и необикновения и' характер...

-Не...Все още не съм си намерила своята половинка,но се надявам все някога да я намеря...-усмихнах се и погледнах към Луна.Тя беше толкова сладка!
-Не е толкова лесно...-засмях се.
-Честно казано около мен не се случва нищо интересно.-сведох поглед.
Исках приключение!Исках да ми се случи нещо интересно!

Погледнах я - толкова вдъхновена и уверена относно бъдещето си... И това ме възхити в нея. Усмихнах и' се и казах
-Ами тогава ти пожелавам да изживееш своето приключение..!
Не исках тя да се чувства така... Все пак самия живот бе едно голямо приключение - радостите, мъките, изживяванията.. И като споменах живот... Обърнах се към Кейт и я попитах
-Отдавна не се бяхме виждали... Разкажи ми повече. Как попадна в Лагера? А какъв бе животът ти преди това?
Усмихнах се отново, гледайки я с любопитство. Определено копнеех да наваксаме времето, през което не се бяхме виждали...

-Аз живея на Олимп...Просто свободното си време прекарвам в Лагера и там много ми харесва.-усмихнах се.
-Ами...Понеже скоро дойдох на Олимп,а преди това бях на земята не намирах нищо интересно и изведнъж попаднах на Лагера.На кратко-Посещавам Лагера откакто слязох на земята.Животът ми преди това беше...Скучен.-засмях се.

Погледнах я и се усмихнах. Дали тя не криеше нещо? Или просто и' беше скучно? Колебаех се. Беше толкова странно - на нея изглежда и' беше по-скучно, отколкото предполагах. Обърнах се към нея
-Не може да е толкова лошо -опитах се да гледам от добрата страна -Все пак зависи и от самите нас доколко ще позволим скуката да нахлува в ежедневието... Но може би в Лагера ще ти хареса. Надявам се да е така и да откриеш, че не винаги обикновеното и нормалното е скучно.. Макар че не съм сигурна дали в Лагера изобщо има нещо нормално - никога не знаеш какво ще откриеш там...
Засмях се - беше вярно, а и исках да запаля любопитството и'. Освен това, когато започнеха часовете, щеше да е още по-интересно. Исках тя да успее да открие в Лагера своето приключение...

-Ъргххх...Защо на другите винаги се случва нещо интересно,а аз си седя и скучая...Е,както и да е.В Лагера наистина ще ми хареса...Там намерих нови приятели и се надявам да намеря и още.-усмихнах се.-Разбира се намерих нови приятели благодарение на теб.Свободното си време винаги съм го прекарвала в Лагера.Там е страхотно!-засмях се.
-Между другото...Как е Анабет?

» Стаята на Фобос(известна още като "Стаята на Писъците)
» Снимките на Атина.. (:
» Стаята на Джагър
» Стаята на Хататила
» Стаята на Ребека