Втората столова на Боговете

МЯСТО ЗА РП

Първата столова на Олимп беше препълнена, затова реших да влезна в тази. Тук почти никога не се срещаха други, защото беше по-малко, а това за един Бог бе неприемливо. Но мен не ме интересуваше и затова не се спрях пред бездушното пространство. Мисля, че в момента се нуждаех от размисъл над живота си и какво ще правя занапред. Имаше доста алтернативи, една от които не бих избрала. Дори не ми се ядеше и затова си взех само едно кафе. Седнах на сравнително малката маса и клечката ми заигра между зъбите. Когато нямаш какво да правиш, освен да чакаш бавно и мъчително се получава нещо такова.

Гост

В ръцете си държах резултатите, които така и не можех да отворя... Защо?! Бях прекалено уплашен от това, което се намираше вътре. Все пак исках първо да поговоря с Катрин. Тя трябваше да изрази мнението по въпроса си. Не можех сам да решавам.
Отворих вратата на Втората столова и с изненада установих, че Катя вече е там.
- Здравей! - поздравих я бегло. Чесно не знаех какво да и кажа. - Хубаво ли е кафето?
Какво по дяволите ми беше станало?! Дори не можех да водя нормален разговор. И защо е това?! Заради една глупава и необмислена вечер ли?! Не беше чесно. Не беше чесно да разваляме приятелството си заради това. Не беше чесно спрямо и Хермес, който отбяхвахме оттогава насам.

Помахах му бегло с ръка и кимнах на въпроса. Всъщност дори не бях вкусвала тукашното кафе и не бях особенно сигурна, но ...
- Седни. - посочих срещуположния стол. Видях нещо да се мярка в ръцете му, но някак си усещах, че не искам да знам какво е. Когато се настани на стола, постави средно-голям кафяв плик на масата пред себе си. Докато той стана да си сипе и той кафе, аз се вглеждах в плика. Любопитството ми надделяваше. Когато той седна го сложи между двама ни.
- Какво е това? - изстрелях моментално въпроса си. Едва ли исках отговор. Не, наистина не го исках. Не исках това, което може да е вътре. Досещах се ...

Гост

Отпих от чашата с кафе и затворих очите си. Пръстите ми разтъркваха слепоочията ми, докато говорех.
- Резултатите. Тази сутрин лечителят ми ги предаде лично. Предопреди ме да внимавам, въпреки че не можах да разкодирам съобщението му, реших да не отварям плика докато не говоря с теб първо.
Поех си въздух, за да ми стигне при следващата реч.
- Ще бъда откровен с теб, както се надявам и ти да си. Незнам какво има в този плик, но какъвто и да е той знай, че ще те подкрепя. Ако е положителен ще те помоля да не го махаш. Все пак това е живо същество. Аз ще бъда до теб и ще те подкрепям.

Потръпнах при думата положителен, но умело се опитах да го прекрия.
- И аз ще бъда откровена с теб. Ако го има, имам предвид, ако теста е положителен, тогава няма да го махам. Обещавам! Но не ме моли да го отворя аз. Не мога.
- Трябва! - каза само Аполон и побутна плика към мен. Ръцете ми трепереха. Не знаех какво да правя. Този лист хартия вътре щеше да преопредели живота ми занапред. Посегнах поне да го докосна, но нещо ме спря и не можах. Не можех да поместя пръстите си. Тези на дясната ми ръка се бяха оплели в чашата толкова здраво, че не бях сигурна дали ще мога да ги разделя. А пръстите на лявата не помръдваха. Стояха си отпуснати над масата, опитвайки се да не трептят от притеснение. Не можех да повярвам, че това съм аз. Не бях такава. Не исках да бъда.

Гост

Видях, че се побърка от притеснения и се притесних да не и стане нещо. Затова взех плика в ръце и ръката ми се спря на мястото, посочено за отваряне. Обърнах се към Катрин. В очите й забелязах малки, бляскави капчици и хвърлих плика настрана. Отидох до нея и я вдигнах от стола. Прегърнах я силно, говорейки й:
- Не се притеснявай! Всичко ще се оправи. Успокой се. Ако има - ще се погрижа за теб и ... дам. - дори не знаех как да го назова. Дали щеше да е човек или бог, или нещо друго. Беше пълна мистерия.
- Ела. Хайде. Ще се преместим другаде.

П.П: Пиши на Терасата на мислителите

Втората столова на Боговете Icon_wink

» Първата столова на Боговете
» Ученическата столова
» Разяснение за Децата на Боговете
» Троната зала на Боговете от Олимп
» Тронната зала на Боговете от Олимп