Стаята на Женевивев

Гост

- Припомни ми защо трябваше да тичаме? - попитах го докато вървяхме по дългия коридор, а аз се оглежда по вратите, сякаш зад която е моята стая, щеше да се разкрещи и да ми даде знак.
- Не, че не мога, но с тези токчета е малко трудно... - продължих да се оплаквам. - И как така не си видял багажа ми? Къде са ми останалите дрехи тогава? Гардеробната празна ли беше? - изведнъж ме заболя сърчицето...дрешките ми! Обувкитеее!
Поклатих глава.
Джефри се спря и ми посочи една врата, а аз кимнах и влязох първа. Приятна голяма стая, слънчева, уюутна, определено беше хубаво. Щях да свикна най-малкото с лукса. Влязох на бегом в гардеробната и въздъхнах облекчено когато видях куфарите там.
- Всичко е тук. - отдъхнах си.
Върнах се в стаята и седнах на леглото плъзгайки се назад по него.
- Там ли ще стърчиш? - попитах го и кимнах към леглото.

Гост

Това какво трябваше да значи?Искаше да остане сама ли?Никъде не бях виждал такава случка,така че трябваше да се доверя на инстинкта си и понеже той казваше да си тръгна,само й хвърлих един поглед-как се беше излегнала.За минутка ми мина лудата идея да отида до нея и да я целуна,но все някаква частица в мен още мислеше трезво.Стаята й беше хубава,но Женевиев стоеше в нея-просто всичко трябваше да се поклони.Царица,а аз бях някакъв палячо,който имаше мечти за дълги нощи с нея.Обикновено така ставаше-хората като мен имаха само мечти,а тя-можеше да има всичко:
-Ами,както виждам искаш да си сама,така че ще си тръгвам.Беше ми приятно да се запознаем и ако искаш може отново да се видим,но ако искаш де.Ако няма какво друго да правиш-ми кажи.
Ако това беше покана за среща-аз найстина бях загубеняк.Че не можех да се меря с нея беше ясно,но чак толкова да не ме бива-стана ми тъжно.Влезнах само за да я целуна по бузката и след това..бавно..бавно-закрачих към изхода с наведена глава.

Гост

Засмях се.
- Глупчо! - измъморих и той ме погледна, а аз все още през смях се надигнах и седнах по турски в средата на леглото. - Това не беше намек да си ходиш, а покана да влезеш. - засмях се.
- Трябва да започнеш да сващаш тези неща, защото повярвай ми никоя жена няма да ти каже в прав текст "Остани". - казах му аз и кимнах леко сякаш да си потвърдя думите.
- И още нещо, целувка по бузата? - поклатих отрицателно глава. - Тази крачка я остави на жената, ние обичаме да си играем с вас и целувката по бузата е за да ви дразним. Но въпреки това беше сладко да го направиш. - усмихнах му се и потупах мястото на леглото пред мен.
- А сега, скучно ми е. Ще ми правиш ли компания?

Гост

Е,получавах някакви инструкции,което беше страхотно.Със сигурност ми беше десет пъти по-лесно,когато тя говореше и доста неща ми бяха обяснение.След като видях че потупва по леглото до себе си-найстина трябваше да съм загубен за да не седна до нея.Върнах се и седнах,но тя беше толкова близко до мен,че направих една фалшива усмивка докато вътрешно-умирах от притеснение:
-Съжелявам-не знаех,но ако може никога да не ми го прилагаш този номер,защото не обичам да си играят с мен и най-вероятно няма и да ти дам да го направиш.
После се замислих,като пръстите ми се заиграха-едни с други:
-И защо една жена да не ми каже да остана?Нима ние мъжете трябва да имаме специален преводач за всяка ваша дума или жест?
Погледът ми нежно се плъзна по бедрата й,а сега направо щях да изплезя език,като кученце:
-Ще ти правя компания понеже ме помоли.Та,кажи какво искаш да правим?

Гост

- Нека първо ти отговоря. Да, трябва да знаете ясно какво казваме, дори да не е в прав текст. Жените са такива, обичат да изглеждат недостъпни и смятат, че като закодирват изразите си става по-интересни. - свих рамене. - Е аз не съм особено голяма фенка на закодираните съобщения, така че по-често ще ти говоря в прав текст отколкото със заобиколко. - погледнах го и се усмихнах.
Жегна ме един ненормален импулс, за който вътрешно знаех, че няма да съжалявам, ако го последвам. И все пак беше някак пребързн и луд, може би точно заради това ми харесваше.
Както и Джефри и той ми харесваше и въпреки първоначалната игра винаги да е забавна, аз не я обичам.
Приближих се към него, а от устните му ме деляха сантиметри.
- Имаш 5 секунди да реагираш и да ме целунеш, ако не го направиш по-добре си излез сега...

Гост

Първоначална реакция-паникосях се.Нещо в мен ми казваше да си тръгвам бързо преди да съм се изложил напълно,а друго-да я целуна и да не му мисля после.Прегърнах я бързо,като долепих устни до нейните и то продължително.Сега дори и да пожелаех да се откъсна-нищо нямаше да стане.Трябваше тя да ме отблъсне иначе както бях набрал скорост-щеше да остане и без дрехи и още по-лошо.Ставаше ми все по трудно да мисля какво правя.Още когато ръцете ми се долепиха до гърба й-сякаш белезници се появиха.Напълно парализиран от главата надолу.Нямах никаква представа какво става с мен,но последва-поставих я хубаво да си легне,а езичето ми започна да си играе с вратлето й.Ужасно бързо се сменяха етапите и ъм..някой части тръгнаха да стават по-високи от небостъргачи.

Гост

Въпреки, че отвърнах с готовност не целувката, когато стигнахме до по-сериозните моменти го отблъснах внимателно.
- С жена е хубаво да правиш разлика между "целуни ме" и "да правим секс". - кимнах леко и се изправих от леглото.
Приближих се до тоалетката и извадих гланца си от джоба на дънките, а след това си сложих малко.
- Може да съм всякаква, но не мисли че така бързо ще ти падна в ръцете... - предупредих го гледайки го в огледалото.
- Е, щеше да ме водиш при някакъв огън? - напомних ми обръщайки се и подпирайки се на тоалетката.

Гост

-Ужасно много те харесвам,ти пожела да те целуна и поради това огромно привличане се получи глупост.Даже не трябваше да го правя,а да си изляза на време.Бях сигурен,че така ще стане.Защо ли въобще останах?-хванах се за главата и започнах да се обвинявам,а всичко беше започнало толкова добре.Ама сякаш можеш да кажеш на прителчето си да стой мирно,докато гледа гърдите на една секси жена:
-Не знам дали е добра идея да стоя с теб,но пък огънят е прекрасно местенце да забравим случилото се и да започнем отначало,макар че не искам точно отначало,защото това ще значи че трябва да се мъча отново да спечеля целувка,а до тази степен мисля,че не трябва да се съмоубивам за да получа една.
Дали найстина обмислях какво казвам преди да излезне на бял свят?Имам предвид-тя е красива и нежна и..имаше нещо друго за което трябваше да си спомням.Кара ме да забравям всичките ми неприятности,въобще всичко да забравям-освен нея:
-Ела с мен и стига си правила такива пози,ако искаш аз да не отвръщам.
Застанах до нея и я целунах отново:
-Това ти е първото наказание.
После тръгнах напред и продумах:
-Айде де!
Засмях се и продължих.

Офф:Пиши в темата Огънят хД

Гост

Да правим нещо друго?Найстина ли искаше,защото ако отговорът е да-това ще да е най-щастливият ден в живота ми:
-Ъм,демек нямаш нищо против,ако по време на филма реша да се възползвам от теб?
Тя отвори вратата на стаята си,но не ми отговори нищо.Влезнахме и аз се проснах на леглото й-гледайки към тавана:
-Я ела бързичко до мен,защото си топличка,а на мен ми е студено.
Нем,не ми беше студено бе,ами исках да е по-близко до мен по време на филма и да очаквам момента в който ще се стресне от някое действие в него за да може да си я прегърна:
-Та,какво ще гледаме,защото да ти кажа честно-повечето ужаси вече съм ги виждал.

Гост

Влязох вътре и се спрях пред телевизора. Отворих шкафа под него и изкарах няколко двд-та, които ставаха за гледане.
- Банално като "Предизвестена смърта" или нещо от сорта на... - продължих да ровя вътре. - Уу "Кървавият Свети Валентин"? - попитах го.
Погледнах го, а той се надигна от леглото.
- Имам и още. "Къщата на восъка", "Едно пропуснато обаждане", "Петък 13" старата и новата версия. - погледнах го въпросително.
- Абе я най-добре ела тук за да избереш нещо, аз отивам да се преоблека, че тези токчета и дънките ме побъркват. - казах му накрая и се затворих в гардеробната.

Гост

Веднага нещо ми хвана погледът,но се доближих за да съм сигурен,че е то и да бях прав-"Убийствен Пъзел".Това беше истинска класика в жанра и бързичко се намери в двд-то.Аз изгасих всичките лампи в стаята,че да стане още по-страшно,а и писаците не закъсняха.Веднага убийства и много,ама много кръв се плисна навсякъде из филма.Аз бавничко отидох до гардеробната и попитах:
-Може ли да вляза?Или поне избери нещо секси,че да се запаля по-бързичко.
Е,бях сигурен,че няма да избере нещо неподходящо,ама все пак да се подсигуря.

Гост

Отворих гардеробната и излязох облечена с...анцуг и вързана на опашка коса.
- Не, не можеш да влезеш. - засмях се и го дръпнах към леглото. - Не си ли чувал, че всичко секси е неудобно, аз казах, че искам нещо удобно. - посочих черния анцуг на Найк. - Анцуг=удобно! - залючих накрая.
Разкопчах горнището си и го свалих оставайки само по спортно потниче, отново на Найк, но в бяло.
Легнах в леглото и погледнах към телевизора, където филма вече беше пуснат и имаше многооо кръв. Направих отвратена физиономия и гушнах една възглавница.
- Ако дойдеш тук може и да си на нейно място... - казах на Джеф.

Гост

-Примамлива оферта,но как да съм сигурен,че няма да ме изпързаляш?Мога ли да ти имам доверие?-зачудих се,като бавничко тръгнах към нея-малко като змия-съскайки.Махнах възглавницата от ръцете й,но не я прегърнах,а просто си се отпуснах и се загледах в филма.Ръката ми се спусна бързо към нея като я ощипах отзад и се захилих:
-Доста приятно докосване,не мислиш ли?
После се загледах в дрехите й и се натъжих-то беше ясно,че желанието ми няма да се сбъдне,ама всеки има право да мечтае нали.Ядосах се и седнах на пода-не бях в настроение за игрички в момента,трябваше ми време за да преодолея случващото се.

Гост

- Какво става, нали щеше да ме пазиш? - попитах го поглеждайки го. - Защо отиде да подпираш пода, той си е добре... - казах му.
Придвижих се към мястото на пода където се беше облегнал на леглото и се надвесих пред лицето му. Целунах го.
- Какво има?

Гост

-Трудно ми е да повярвам колко добре изглеждаш с тези дрешки.-отвърнах,но това не беше истинският проблем,а просто трябваше някак да замажа положението:
-Всъщност не това е проблема,а се опитвам да разбера някой неща случили се през последните дни и се бъркат във връзката ми с теб,което довежда до отдалечаването ми от теб.Искаше ми се да..може би да съм сам или..агх..не знам.
Изключих филма,защото не можех да си събера мислите от него и после се загледах през най-близкия до мен прозорец.Дори не можех да осъзная какво беше времето навън:
-Кажи ми едно..защо те обичам толкова?

» Стаята на Фобос(известна още като "Стаята на Писъците)
» Стаята на Таурус
» Стаята на Таря
» Стаята на Изабела
» Стаята на Анди