Входът на лагера

Гост

Хайде! Малко подтикване и ще влезна. Само малко ... не мога сама. Не искам! Може би щеше да е по-лесно, ако бях тук случайно и не се налагаше да идвам против волята си. Проклет да е този, който ме е пратил! Стиснах със зъби и преминах леко през входа на Лагера за Нечистокръвните.Хм, не била толкова трудно, колкото си мислех. Поуспокоих се малко.
Бутнах белият куфар във вертикално положение, като го поставих на пейката точно пред входа и си поех въздух. Най-сетне! Най-сетне вече бях тук. "Да се свършваше по-бързо!" - повтарях си го наум, докато напълно го наизустих и бях сигурна, че дори на сън да ме събудят щях да им го кажа.

Гост

Теглейки куфара си,отново минах през входа на лагера.Въздъхнах-беше толкова приятно да се върна тук,чувствах това място,като мой дом...всичко си беше дяволски познато до най-дребната подробност.Видях едно момиче пред мен,която също теглеше куфара си и изглеждаше сякаш не иска да е тук.Странно...че кой пък не иска? мислех така,защото обичах това място.Настигнах я и я заговорих.
-Привет...аз съм Нимуе.-след което малко се изчервих.Знаех че името ми е странно,но майка ми бе решила че е подходящо за необикновенно дете.

Гост

Кимнах й и се опитах да се усмихна.
- Клеър! Приятно ми е! - казах й аз и се здрависахме. Изглеждаше приятно момиче. Може би някой ден в отвъдното можехме да сме приятелки. Засмях се при тази мисъл, но се опитах да не се издавам.
- Та Нимуе, с какво се занимаваш? - според мен това бе най-подходящия въпрос, който можех да задам.

Гост

Замислих се.Изражението на момичето до мен,бе някак прикрито...запитах се какво ли мисли за мен и си помислих че едва ли е добро.Но сложих и аз маската на лицето си и казах засмяно:
-Учителка съм по Музика и Драма.Надявам се да те виждам в часовете си,когато започне семестъра?
П.С.Аз ще пиша малко по-късно,защото ще си правя домашното.

Гост

- Може би... - отвърнах й аз безгрижно. - Не смятам да оставам тук за дълго. Просто идвам да видя каква е хавата и след това ще си хода!
Изражението на момичето се промени в объркващо.
- О, забравих да попитам. Ами ... така де Посейдон има ли деца? - просто от любопитство исках да знам дали аз съм единственото му дете, но едва ли.

Гост

Засмях се весело.Това момиче ми допадаше!Бе безрасъдна,като мен.Всъщност и мен не ме свърташе много на едно място,но лагера...е това си беше друго нещо.
-Други негови деца ли?Ммм,не знам не мога да отговоря,защото сигурно ще те излъжа.-казах и се засмях отново.-А,сетих се...Пърси,разбира се!А ти да не си дъщеря на Посейдон?-попитах с интерес.
П.С.Върнах се.

Гост

- По законите на Мърфи мисля, че да. - отвърнах й аз и се засмях. Явно с нея щяхме да си допаднем. Все пак нищо не се знаеше. Предпочитам да живея ден за ден отколкото да съставям планове.
Пърси, хъх. Сигурно е неговата гордост! Разбира се. Как ли изобщо очаквах от така нареченият ми баща да няма други деца?! Чесно казано изобщо не исках да го срещам или незнам... щом той не е пожелал да ме потърси защо аз да го правя.
- Кои са твоите божествени родители? - попитах я този път аз.

Гост

Тук вече така се засмях и дълго не спрях.Божествени?Ха!Ненавиждах и мразех всичко божествено,защото боговете са такива егоисти...
-Зевс.-казах и устните ми се свиха.Знаех какви са мненията на хората за него-че е суров и безкрупулен и така нататък и честно казано и аз бях на това мнение.-Това май че ни прави нещо като братовчедки?На бас че е така из целия лагер!Пълно с братовчеди...-казах и отново се засмях.

Гост

- Да, може би. Но аз не смятам Посейдон за мой баща. Може би за биологичен, но не и за роден. Има разлика и то голяма! - казах й кимнах на момичето. В очите й се четеше това, че тя не искаше да е негова дъщеря. Според мен го смяташе за ... за каквото там може да бъде смятан един бог, а то именно егоестичен.
Усмихнах се вече съвсем искрено на Нимуе и зачаках да каже нещо друго.

Гост

-Аз също не признавам Зевс за мой баща...-казах и се смръщих.-Не знам как бих оцеляла,ако не беше майка ми.Да ме остави той така...-казах с ненавист.-Но мисля,че Посейдон е различен.Чичо ми де.-казах и се засмях.-Чувала съм,че е добър човек и много обича сина си-Пърси,сигурна съм че обича и теб...-казах някак завистливо.Искаше ми се на баща ми да му пука за мен...но не бе така.-Мисля че Посейдон,така де баща ти не заслужава да го нападаш,като още не го познаваш.Не го съди сурово,все пак Зевс е наложил закона боговете да не могат да виждат смъртните си деца.-казах и свих юмруци,разярена от мисълта.

Гост

Свих рамене в знак на незнание. Но майка ми беше казвала, че той ме е изоставил, а не тя него. Как да не го виня в тази ситуация?! Та не как можеше да ме види поне веднъж?! Доколкото разбирам поне говоренето телепатично не е забранено, но той и това не посмява да направи. Ще му се невиди и ...
- Все тая! - казах аз накрая и се загледах към каметния проход. - Да се беше сетил поне веднъж да ме потърси през тези 18 години. Поне веднъж!

Гост

Уат д фък?А,сега разбрах какво има...Посейдон ги е изоставил?Върха на яростта ми ме превзе и сритах куфара си ядно.Заболя ме,но не обърнах внимание на болката.
-Той ви е изоставил?Ах този човек...доколкото знам историята с Пърси е съвсем различна,той е трябвало да ги изостави...съжалявам че казах прибързано,наистина Клеър!Не знаех че нарочно ви е изоставил...точно както Зевс е постъпил с майка ми.-казах натъжена и поклатих глава на себе си.Заваля роса,която предизвиках неволно със силите си.

Гост

- Не му се впрягай толкова. Боговете са такива! Идиоти и егоисти. Единственото, което ги интересува е славата и врастта. - казах й аз, опитвайки се да я успокоя. - Имаш изумителна дарба! - похвалих я аз, гледайки росата. Толкова се радвах, че нямам сила, а сега се случи така, че май съжалих. Видях, че бявно Нимуе се успокои и й предложих да сменим темата.
- От кога си тук?

Гост

Засмях се.-Вече изгубих представа за времето.Учих тук...предполагам значи 5-6 години.Но много често излизам.Особенно през ваканциите.Проучвам света,надявам се да срещна нещо,което отдавна търся...-тук замълчах.Това бе най-съкровенната ми тайна и не ми бе лесно да споделя сега.-Разкажи ми нещо повече за теб,чак сега си дадох сметка че едва те познавам.-казах и се усмихнах.

Гост

- Хм... - незнаех дали да й кажа. Как можеш да кажеш на някой, че смисълът на живота ти е да умреш?! Това просто не се случваше в нормалния свят. Реших да започна от началото. - Ами родния ми баща се самоуби пред очите ми, когато бях едва на пет. Оттогава започнах да го сънувам всяка вечер, но така или иначе образът не беше същият. Той много ми липсваше ... както и да е. Аз вече пораснах и искам същото като него. Не намирам смисъл в този ограничен свят на приоритети и задължения. Просто не се вписвам някак си.
Казах това и зачаках реакцията й. Дали щеше да ме сметне за луда като повечето?!

Върнах се от Вегас, мястото където ме пробода Кронос все още ме болеше,но щом стигна до езерото всичко ще е наред. При входа на лагера видях две момичета.Приближих се към тях и попитах.
-Познавате ли момиче на име Клеър Рий?

Гост

- Това би трябвало да съм аз. - признах си аз и вдигнах объкано ръката си. Какъв пък беше този?! Не ми приличаше на ученик. Може би бе учител. Поредният. Чудя се, ако реша да избягам в момента дали Нимуе и номодошлия щяха да ме стигнат. Чудя се защо ли не бях прихванала някоя дарба от Посейдон като да летя или нещо подобно. При мисълта се засмях. Обърнах се вече сериозно към човека и го попитах:
- А вие кой сте?

Дали да и` кажа или първо да я опозная и после тя да ми се разсърди,че не съм и казал...Няма да рискувам.
-Аз мило дете съм богът на моретата!-казах гордо и се изпъчих леко от което ме заболя цялото тяло.-Аз съм Посейдон...-отпуснах се.-Твоят баща...
Не очаквам прегръдка или каквото и да било от нейна страна,защото знам,че майка и` я е излъгала за всичко...

Гост

Бях тръгнал да търся Ана когато видях баща си да разговаря с две момичета . Реших да ида да видя как е бях чул , за това което бяха направили Анабет , Катрин Елена и Атна , и че баща ми беше пострадал.Бях се притеснил за тях . Когато стигнах до него го прегърнах
- Татко как си ? Добре ли си ? Какво се случи - започнах да го заспвам с въпроси..

-Добре съм ,синко.Има нещо което искам да ти кажа...-погледнах Клеър.-Искам и двамата да ме слушате!Пърси,преди да срещна майка ти бях лудо влюбен в една жена или поне така си мислех. Зевс ми отвори очите,показа ми лъжите и` и ме накара да я напусна.Жената ми каза,че не иска повече да ми вижда... години по късно разбрах,че е родила момиче от мен.Когато отидох да ги видя тя ме прогони. Уважих желанието и` и се тръгнах.
погледнах синът си и после Клеър.
-Пърси,това е сестра ти ... Клеър Рийд. Не очаквам от никой от вас да ми прости,не се и надявам...
Казах и тръгнах към лагерът.Спрях се и се обърнах.
-Ако ще мразите някой, мразете мен!

Гост

Това бе голям шок тъкмо му бях простил за това ,че е напуснал майка ми , а сега ... сега разбрах ,че не съм единствен както ми бяха казали .Но нямах право да го съдя
Настигнах го и сложих ръката си на гърбът му
- Татко , защо не ми каза след като си знаел ? - попитах го аз

-Майка и` ми забрани... не ми обясни защо,но явно и Зевс беше съгласен да не се разпространява новината,че имам не едно,а две деца.
Сложих ръка на рамото му.
-Синко, обичам майка ти и винаги ще я обичам, радвам се,че е продължила живота си.
Погледнах Клеър.
-Съжалявам,че не бях до нито един от вас... Всеки път когато знаех,че сте в беда умирах,че не съм там за да ви помогна...

Гост

Погледнах баща си .
- Но защо всички ме лъжеха ,че съм единствен или просто само ти и Зевс сте знаели? - попитах го аз , а след това забелязах , че притиска нещо с едната си ръка
- Татко защо не отидеш до езерото за да се оправиш ? Ако искаш ще дойда с теб - попитах го аз исках да го попитам много неща да разбера цялата истина

Усмихнах се на момчето си.
-Добре съм,не се тревожи,но от друга страна колкото по-бързо зарасне раната толкова по-добре.
-Да вървим към езерото и можеш да ме питаш каквото пойскаш.
Тръгнахме към езерото.

П.П. Пиши направо там...

» Входът на Лагера
» За лагера
» Пътят към Лагера
» Конюшните в Лагера
» Пътят в началото на лагера