Кафенето "Ню Йорк Сити"

МЯСТО ЗА РП

Вървях надолу по улицата когато видях кафето. Беше малък кафяв отрязък от улицата, който се подаваше иззад ъгъла. Казах си какво пък не и влезнах в малкото кафене, наречено "Ню Уорк Сити". Настъних се на една от близките маси до вратата й свалих якето си. Преметнах го на облегалката на стола и седнах на меката черна кожа. Кафето не бе от най-големите, но определено бе направено с труд и любов. Стените бяха измазани толкова прецизно, че тези на някой излъскан музей биха избледнели.
- Какво ще желаете, мадам? - попита ме любезно сервитюьорът.
- Мисля, че едно капучино.
- Разбира се! - отвърна ми той и с усмивка на лицето се запъти към бара. Той бе малко, но продълговато сепаре, на което бяха насядали млади двойки, шушнейки си нещо.
Атмосферата предразполагаше за почивка и релаксация. Това беше точно това, от което имах нужда!
- Заповядайте! - каза младото момче, като ми поднасяше чашата.
- Мерси! - отвърнах му аз и я поех от ръцете му. Облегнах се назад и отново се загледах в бара, който ми грабваше очите с всички тези напитки.

Гост

Влязох в кафенето и се огледах. Всички маси бяха заети - и на вън и вътре. Просто не можеше да не се случи нещо такова на мен. Сякаш привличах... и аз не знам какво привличах. Точно щях да си тръгвам, когато от рязкото ми обръщане се блъснах в сервитьора и разлях поръчката върху него.
- Много се извинявам! Наистина много съжалявам! - като по чудо успях да избегна изцапването на дрехите си. Забелязах как една жена подскочи. Не точно подскачане, но това май беше нейната поръчка. - Още едно от същото - казах на сервитьора, който се отдалечаваше. Приближих се до младата жена и й се извиних и на нея:
- Хей, извинявай много за капучиното. Ще платя и двете. Няма проблем. Не исках да става така. Много е извинявам.

- Няма проблем! - уверих я аз и се разсмях. Дръпнах стола до себе си и казах на момичето да седне. Тя ме послуша и скоро сервитьора дойде с двете кафета. Сервира ги внимателно от моята страна, явно още страхувайки се от маневрите на момичето до мен. Аз му се усмихнах отново и той тръгна към бара.
- Казвам се Катрин. Приятно ми е! - казах аз на новодошлата и подадох ръката си напред. Тя я пое и се здрависахме. - Как е вашето име?

Гост

- Ребека. И моля ви, нека е на Ти защото се чувствам много стара - макар още да не бях пълнолетна. Ако говорех с възрастна жена нямаше да се съпротивлявам, но тя изглеждаше почти на моята възраст.
- От къде си? - попитах я и я погледнднах на кръв,когато посегна към сметката, която сервитьора току-що бе донесъл. - Не си и помисляй - казах и смеейки се.

Гост

След следобеда с Катрин у нас реших да се поразтъпка малко навън. Поразходих се наоколо когато открих някакво почти скрито кафене. Обмислих варианта да продължа напред, като го подмина, но имах време и реших да не пропусна възможността за едно кафе.
Влезнах вътре и се настаних на една от масите в края. Скоро сервитьора дойде, само че аз се отказах от енергийната напитка и я замених с минерална вода.

Гост

Бях излязал за малко от лагера, за да избягам от тази жажда, но когато едно момиче влезе през врата на кафенето, всичко се обръна с главата надолу. Тя беше! Тя беше момичето, чиято кръв ме побъркваше, чиято кръв караше въртешностите ми да горят, да жадуват за кръвта 'и. Исках да изляза! О, толкова силно исках да изляза, но просто неможех, трябваше моне да се запозная с нея, така можеше да намаля поне желанието си! Запътих се към нея с бавни и умерени крачки, макар че иска да скоча върху нея още на мига.
- Свободно ли е мястото? - попитах я аз с фалшива усмивка. Трябваше да се даржа нормално, не трябваше да бия на очи, казах си аз на ум и се успокоих малко.

П.П Аз отивам да се къпя, след 30 мин ще вляза пак!

Гост

- Да. - отвърнах му аз. Усмихнах му се когато той седна, а след това се съсредоточих върху водата си. Чесно казано не бях толкова жадна и дори не знаех защо я поръчах. Още се сещах за онзи филм с вампирите, който гледахме с Кат. Брат Пит наистина добре си играеше ролята. За Том Крус не бях толкова сигурна, но може пак да го гледам и ще преценя. После се обърнах към момчето и реших да се представя.
- Казвам се Клеър. Приятно ми е! - подадох му ръката си, за да се здрависаме.

ПП. Ок

Гост

- Аз съм Ерик! - отвърнах и аз но не и подадох ръка, не знаех какво можеше да стане ако я докоснех, а и не мислех да рискувам. Просто исках да знам повече неща за нея. Извиках барма и си поръчах и аз една вода, не защото бях жаден, аз можех да бъда единствено жаден за кръв, а за да не бия на очи.
- И на мен ми е приятно! - изгъгах аз отново. Но какво можех друго да кажа? Може ли да излезеш навън, защото съм вампир и искам да ти изпия кръвта?
- Теб май съм те виждал в лагерът на Нечистокръвните, или се бъркам? - добре поне казах едно нещо, което не беше лъжа! Наистина бях я мярнал веднъж да се разхожда там с едно друго момиче, явно нейна приятелка.

Гост

- Не си сбъркал. - уверих го аз. Явно и той беше като мен. Сега някак си се почувствах по-добре. И незнам защо избщо паметта ми отчиташе подобно нещо.
Вдигнах леко нагоре пръста си и водата в чашата ми започна да се издига нагоре. Преди някой да ме види я спрях и се обърнах към него.
- Посейдон! - засмях се мрачно и реших да го попитам за неговия родител. - Кой е твоят?

Гост

Хмм това не го бях предвидил, но трябваше да го измисля на момента.
- Хефес!- излъгах аз, с първото което ми дойде на ум. - Но никога не съм го виждал! - побързах да обясня аз. Ами сега, какво друго да я питам? От толкова отдавна не бях общувал с хора, гледах да ги отбягвам колкото се може повече и бях успявал успешно, до сега! Но просто нещо друго в нея ме пирвличаше, не беше само кръвта 'и, но незнаех какво е то.
- И ти ли преподаваш като мене в Лагера? - попитах я аз и отпих насила една глътка от водата си. Пфуу гадно! Но нямаше как, трябваше да я изпия цялата, затова отпих още няколко глътки.

Гост

- Не. - отвърнах му и се засмях. - Аз спадам към учениците на Лагера. Последен курс всъщност. Сложиха ме там, защото съм на 18 и ... да.
Отново се засмях мрачно и го погледнах в очите. Наистина бяха забележителни. Оттърсих глава все пак, защото усетих, че май се омагьосах. Може би това са последствиета от син на Хефес. Чесно казано не бях виждала друг като него.
- Не се бях срещала друг път със син на Хадес. Какви ли не други комбинации, но не и с Хадес. Дори и с демон се запознах. - при спомена се засмях.
- На колко години си?

Гост

- На 22- излъгах аз. Неможех просто да и кажа че съм на над 100 години, сигурно щеше да ме посмисли за луд. Нещо в очите и ме привлече, може би погледа? Нямах и на представа какво бе това нещо, но важното че ме теглеше към нея с невъобразима сила. Ако ги нямаше всичките тези хора тук или поне половината от тях, щях да и скоча още на мига. Но при толкова много хора, все имаше шанс някой да се измъкне и да разкаже какво е видял. Така че тази възможност отпадаше.... засега! Тя посегна към чашата си и я вдигне да отпие нова глъдка, а аз като омагьосан следях всяко нейно движение.
- А ти виждала ли си някога Посейдон? - зададох нов глупав въпрос аз. Но какво да се правеше по-добре глупав, от колкото никакъв.

П.П Баща ми писах че е Хефес, не Хадес xD

Гост

- Не ... да. Но не го брои. А пък не бих искала да се повтори, ...нали знаеш! - а пък може би и да не знаеше. Може би искаше да се срещне с баща си. Не биваше да го обезкуражавам така. - Но сигурно с теб не е така.
Преглътнах още веднъж, този пък малко по-трудно и се вгледах отново в него. Надявах се да не съм пробудила в него съмнение за баща му. Може би пък щяха да се харесат.
- В Лагера ли живееш?

Гост

- Ами не, живея в града но мисля скоро да се преместя в лагера! Нали ще преподавам там и искам да съм по-наблизо. - отвърнах и аз. Това беше втората истина която изричах. Отпих нова глътка от водата си като си представих, че е кръв от пустинен чакал, любимата ми. Преглътнах и отново се загледах в нея. Желанието ми да я нападна беше намаляло, но нямах и ни най-малка представа защо! Винаги когато имах това желание, винаги жертвата свършваше с две дупки във врата, мъртва. Не исках и този път да се случи така, тя ми допадаше.
- Е аз трябва да тръгвам, както казах имам да пренасям багаж! - казах и аз и се приготвих да ставам.

П.П Аз трябва да ставам, ще ходя на гости, ти ако искаш довърши!

Гост

- Добре. И аз трябва да тръгвам всъщност. - отвърнах му и се надигнах. Този път за щастие не бях забравила връхна дреха. Подсмихнах се и двамата излезнахме от кафето.
- Ами беше ми приятно да се запознаем! Може да се засечем някъде из Лагера отново, но този път не по на вода.
Засмях се отново и му махнах за довиждане. Наистина се надявах да го видя отново. Беше добра компания.

» Кафенето
» Кафенето под моста
» Казино "Лотус"
» Хотел "Елвис"
» Велики "мисли"