Стаята на Кия Крейтис

Това е твоята стая, Кия Like a Star @ heaven

Гост

- Е стигнахме! - казах аз на Кия когато вече бяхме на входа на стаята 'и. През целия път си мислех какво ли ще кажа или направя когато стигнем, но така и не бях измислил.
- Е довиждане! - казах и аз и тръгнах да се обръщам. Какъв глупак съм само, "довиждане" само това ли измислих. Върни се и я целуни нашепваше ми някакъв глас отвътре. Реших да го послушам! Завъртях се бързо и стигнах тъкмо преди Кия да затвори вратата. Прекарах едната ръка през косата и 'и я целунах. Имах чувстото че това продължи цяла вечност! Беше невероятно, чувството което изпитах когато я целунах, беше просто невероятно! Но накрая всичко свърши тя отлепи устни от моите и ме погледна някак объркано.
- Съжалявам! - казах и аз и зачаках да видя какъв щеше да е нейният отговор.

Гост

-За какво ?- попитах аз учудено.Целувката бе толкова нежна и истинска, че просто нямаше за какво да ми се извинява. Крис стоеше на вратата, а аз само го дръпнах вътре и го целунах явно сега аз щях да го объркам, но това не ми пречеше да продължа.
Усмихнах се след, което отлепих устните си от неговите и го попитах.
- Хм... Какво ще кажеш ?- на лицето му се появи доста странно изражение, което ми подсказваше, че му е харесало.

Гост

- Ще кажа че ми хареса, много ми хареса! - отвърнах и аз и я целунах. Това бе най-приятния ми момент от както бях дошъл в лагера, исках да продължи вечно! Взех Кия в обядията си и я положих нежно на леглото. Тъкмо тръгнах да и махам блузата, когато някакъв глас се обади "Твръде рано е!". И да наистина бе така! Затова спрях и се изтърколих от леглото на земята.
- Твърде рано! - казах и аз - Но ако искаш ще остана с теб през ноща, но просто е твърде рано! Познаваме се едва от тази вечер, а вече съм говов да скоча в леглото ти.
Какво ми ставаше? Знаех какво! Това момиче ме подлудяваше, караше ме да правя неща които надали бих направил иначе. И тогава Кия заговори...

Гост

Да той бе прав. Все пак тъкмо се бяхме запознали, нали така?
Погледнах го и се усмихнах.
- Ще се радвам ако останеш. - казах аз и го погледнах отново и отново. - "Ооо по дяволите защо все става така... " Мислех си аз . Винаги когато си харесах някое момче имаше някаква пречка, а сега това беше кръвната връзка, но какво пък ме интересуваше това трябваше да забравя, че Арес ни е баща и всичко щеше да е много по-добре.
-Крис какво ще кажеш да не казваме на Арес за това?- попитах аз и кръстосах ръце след, което седнах на дивана . - Между другото искаш ли нещо за пиене ?

Гост

- Все ми е едно, дали ще му казваме или не, но щом искаш няма да му кажа нищо, не че той някога ще ме посети! - отвърнах и аз и отново и се усмихнах. И не, неискам нищо за пиене, благодаря!
Бурята бошуваше навън, но ние бяхме на безопсано в стаята на Кия. Настъпи тишина, която се проточи всякаш цяла вечност.
- Трябва да лягаш, сигурно си много изморена! - казах и аз със по-строг тон, но не издържах и се разсмях.

П.П Аз ще ставам, че тоя моя баща ми наду главата, ти довърши!

Гост

Кия също се засмя.Това прозвуча доста смешно.
-Мм.. Нали няма да ми даваш наставления.Вече си имам един баща, втори не ми трябва ?- попитах аз и продължих да се смея. - Но пък като каза наистина ми се спи. Надявам се, че ще останеш при мен?- попитах аз, а Крис само кимна с глава. Отидох в банята и си облякох една от пижамките след, което легнах, а Крис легна до мен и прегърна. Неусетно след няколко минути и двамата бяхме заспали.

Гост

След като си тръгнахме от плажа аз и Крис се запътихме към стаята ми, а Дени каза, че има нещо да свърши и ще дойде малко по-късно. Двамата с Крис стигнахме и аз отворих вратата след, което влязохме в стаята и аз заключих.
-Крис филмите са в шкафа до леглото ми. Ти избери филм, а аз ще отида да съблека тези мокри дрехи и да си облека нещо удобно. - казах аз и се запътих към една врата, което бе точно срещу леглото ми.Отворих вратата и влязох вътре.това беше гардеробът ми, който все още ми се струваше доста голям и мрачен, което никак не ми харесваше, но все пак влязох вътре и се преоблякох набързо.Когато излязох бях облякла тениска и дънки.
-Е избра ли филм ? - попитах аз и се усмихнах.

Гост

- Ами май се спрях на " Знам какво направи миналото лято", старичък е, но е класика! - отвърнах и аз и 'и се усмихнах. Вкарах дискът в DVD-то и седнах на земята, като се облегнах на леглото, там ми беше най-удобно да гледам фулма. Филма започна и Кия седна и се сгуши в мен.
- Къде се губи Дени? - попитах я аз, а тя само сви рамене. Но може би по-добре, че я нямаше, можехме да бъдем само двамата с Кия, поне малко насаме.

Гост

-Крис тук не ми е удобно иска ли да седнем на леглото.-попитах аз защото земята си бе доста твърдичка, а и филма не бе кой знае колко страшен така, че ...
Погледнах го умоляващо и той се съгласи. Двамата седнахме на леглото и се облегнахме на големите възглавници, който бяха толкова мекички и удобни.
-Дени ми изглежда добро момиче надявам се да се сприятелим. - казах аз и се усмихнах след, което целунах Крис нежно и продължително.

Гост

- Ами да, мисля че сте станете добри приятелки! - отвърнах и аз и я целунах. Загледах се няколко минути във филма, а тя отново ме целуна.
- Май не ме извика да гледаме филма, а? - попитах я аз, но не дочаках отговор, а направо отвърнах на целувката 'и. - Но на мене ми се гледа филма! - казах и аз с престорена строгост, но не издържах и се разсмях.

Гост

-Може би си прав. Сигурен ли си, че ще можеш да догледаш филма ако продължаваме така. - попитах го аз и се засмях след, което се гушнах в него и го целунах отново и отново. Пуснах косата си и се приближих отново до Крис, но този път само се приближих без да докосвам устните си до неговите все пак бяхме дошли за да гледаме филма, а аз съвсем се бях увлякла.
-Хм... искаш ли нещо за пиене защото ми се струва, че тук става доста горещо ?- попитах го аз и отидох до минибара.

Гост

- Амии, само вода, не съм дошъл да пия тук, все пак! - отвърнах и аз и се разсмях. Тя сипа една чаша вода на мен и на себе си и пак се настани до мен. Филма определено не бе от най-страшните, но се пак си беше класика. На вън започна да гърми, а не след дълго и да вали. Колко странно време, докато бяхме на вън, нямаше никакви признаци че ще вали, а сега вали като изведро, казах си аз на ум и прегърнах отново Кия.

Гост

Никак не ми харесваше времето навън.Не обичах когато валеше,гърмеше и т.н. Пък и лошото време не ми въздействаше особенно добре.Беше студено, мрачно и това бе нещото, което не ми понасяше.
-Крис това време е ужасно.Мразя когато вали или гърми, а още по-малко и двете. Никак не ми въздейства добре особенно когато гледам страшен филм колкото и блудкав да е той.- казах аз и се засмях. Крис се опита да здържи смеха си, но не успя.Дени все още я нямаше, но и щеше да е доста трудно да дойде в това време.
Гушнах се в Крис и се облегнах на меките и пухкави възглавници, а той обви ръцете си около мен и ме целуна нежно . След това и двамата се загледахме в филма.

Почуках на вратата. Оттам се чу едно "Ей сега идвам." и вратата се отвори. Не беше Кия, а Крис. Той профуча край мен като фурия и не ми даде възможност да кажа дори едно здравей. Мисля, че и той беше Първи Курс. О и да, той беше мой брат все пак. Полубрат, но тази дума не ми харесваше особенно.
Леко бутнах вратата и видях Кия, която тъкмо се бе запътила към нея.
- Здравей! - поздравих я аз. Усмихнах се дружалюбно и пристъпих леко напред. - Надявам се да не ти се натрапвам...

Гост

Пристъпих към сестра си.И я прегърнах силно.Толкова се радвах да я видя въпреки, че тя бе малко учудена явно от присъствието на Крис, но той тъкмо си тръгна така, че нямаше да я притеснява.
-Разбира се, че не толкова се радвам да те видя. - казах аз и се усмихнах. Понеже тъкмо се бях облякла и дори не бях направила косата си затова я вързах набързо за да не изглеждам като разплетена дамаджана. Отидох при Кат и я поканих да седне.
-Кат не очаквах да ме посетиш какво правиш тук ?- попитах аз и се усмихнах. Въпреки , че не очаквах присъствието на сестра си се радвах да я видя.

Засмях се леко и седна на един стол.
- Ами реших да мина и да те видя как си. Как я караш. - след това погледнах шеговито към вратата и продължих. - Като гледам не е зле.
Имах предвид Крис. Използвах думата "зле", защото очаквах, че още ще е депресирана заради случилото се с Кронос. Мислех, че още ще е изплашена. Но когато е видях така радосна и аз много се зарадвах. Усмихнах й се отново и реших да я поразпитам.
- Та кажи сега. Как я караш? Какво правиш?

Гост

-Да не е зле. Всъщност съм невероятно добре. Опитвам се да забравя това, което ми се случи и мисля, че успявам все пак има кой да ми помогне. Само ще те помоля да не казваш на Арес за мен и Крис все пак.. - погледнах я умоляващо.След, което отидох до минибара и взех кола за мен и Кат и и я подадох.Тя ме погледна защото явно смяташе, че това, което правя не е правилно, но все пак се надявах да ме подкрепи нали ми беше сестра. А и кой друг освен собствената ми сестра щеше да ме подкрепи в такова начинание.

- Добре. Не се притеснявай, няма да му кажа. Той впрочем май пак изчезна. На Олимп го няма. Тук го няма ... незнам. Пак се е запилял някъде явно.
Засмях се, защото винаги така се случваше и това вече не ми правеше голяма впечатление. Та той дори не разговаряше с мен когато бяхме на една маса. Може би е, защото не съм се метнала на него. Но какво пък толкова иска той?! Да направя Трета Световна ли?!
Може би беше и така с Кия. Е, надявах се да не е, но не можех да съм сигурна все пак. Отпих от колата, но нещо не ми хареса и щях да върна поръчката изглежда. Но вместо това се стегнах и ми мина. Бях сигурна, че колата е страхотна. Просто явно ми имаше нещо на мен. Още не бях се съвзела след онзи "лечител" при който ме заведе Аполон. Оттърсих се набързо, надявайки се, че Кия няма да забележи.
- Запозна ли се с други хора из Лагера? Нови приятели?- попитах я, докато се опитвах да задържа гаденето в себе си.

Гост

Засмях се защото видях изражението на Кат когато отпи. Може би бях и дала друга напитка вместо кола или просто и имаше нещо на нея.На мен колата си ми допадаше, но все пак...
-Всъщност се започнах с доста хора.Имам си приятел, който се оказа, че ми е полубрат въпреки, че това не ме спира особенно да съм с него. А как са нещата при теб и Аполон? Какво стана с тестовете, ще ставам ли леля или не ? - попитах аз и се засмях въпреки, че се надявах въпроса ми да не натъжи Кат. Забелязах, че и се гади затова набързо отидох до банята и взех някакви хапчета като и ги подадох.Тя взе едно хапче и ми подаде кутийката и аз отново я занесох в банята и я поставих в шкафа.Когато се върнах при Кат забелязах, че беше по-добре и лицето и не беше толкова бледо колкото преди няколко минути.Това беше добре защото можехме да продължим разговора си.Затова бързо се усмихнах и зачаках отговора на сестра си.

- Няма да ставаш леля. - отвърнах й аз. - И така е по-добре. Ако беше обратното не знам какво щях да правя. Щеше да се развали приятелството ни с Аполон. Иначе Аполон е добре. Преди малко бях с него. Гледахме "Ледена Епоха". Три, защото само нея не беше гледал.
Засмях се. Мисля, че гаденето ми премина и се успокоих.
- Радвам се, че си с Крис. Той е добро момче. Чесно казано съм го виждала само веднъж, но ми стига, за да разбера това.
Усмихнах се отново. Незнам какво ми ставаше с тези усмивки. И при Крис беше същото. И двамата бяха много лъчезарни и доста си допадаха.
- Може ли още едно хапче? - попитах аз. Гаденето отново се върна. Може би беше заради закуската или отново бе онзи лечител. Обещавам пред себе си, че ако видя отново онзи прословут доктор лошо му се пише. На Аполон също.
- Скоро ще започва учебната година тук. Може да ти се случи така, че аз да ти преподавам. - засмях се, но това не беше правилен ход от моя страна и сложих ръка на устата си. Протегнах другата за хапчето.

Гост

Не исках да прекъсвам гостуването при полусестра й, но когато Зевс каже, това означаза ЗАКОН.
Почуках веднъж на вратата, а зад мен се чу гласа на Хермес. Бях му казал да чака в колата, но кой ли изобщо ме слуша.
- Как върви? Тук ли е или имам грешни сведения? - попита ме крилатия Бог.
- Незнам. Сега ще видим! - отвърнах тросното и зачаках някой да ми отвори вратата.

Докато Кия отиваше да вземе хапче, ми заръча да отворя вратата. Аз я послушах и дръпнах резето.
- Здравейте! - поздравих ги аз, невярващо. Защо пък бяха дошли?
- И какво правите тук все пак? - попитах ги и се надявах само да не сме на някаква си мися пратена от Зевс. Не можеше постоянно ние да ходим.
- Да не би Зевс да е казал нещо?

Гост

- Здравей! - отдъхнах си, като я видях на вратата. Донякъде си мислех, че нямаше да е тук. Въпреки, че ми беше казала... но мислех, че съм се забавил при Зевс. И то доста...
- Да, позна. Зевс ме извика. Въпреки, че миналият път нищо не сме успели да открием, той е харесал работата ни и ни наема отново като отбор.
- Като отбор? - чух да задава въпроса си Катя.
- Да. Аз, ти и ... Хермес.
Той се появи иззад мен и помаха.

Щом трябваше - значи трябваше! Погледнах към нея, дълбоко съжалявашо, но за всеки случай реших да го кажа и на глас.
- Извинявай, мила! Ще се видим някой друг път по-обстойно. Това ти го обещавам!
Усмихнах и се и взех чантата си. Махнах за довиждане и се изнесох от стаята.
- Хайде момчета. Да вървим на където ни праща Зевс.

ПП: Давай Аполоне. Пиши където си го измислил.

» Стаята на Фобос(известна още като "Стаята на Писъците)
» Стаята на Джефри
» Стаята на Никс
» Стаята на Кейла
» Стаята на Меган