Площад "Малкият Париж"

Лятото беше към края си и аз се наслаждавах на всеки лъч на слънцето или в случая Луната, защото вече се свечеряваше. Не ми се спеше, пък и нямах намерение да прекарвам малкото си останало време в сън. Толкова много светлини и смехове, и хора, които се наслаждаваха на живота си, безметежни към факта, че зимата наближава... е, не може да се каже, че наистина наближаваше, но за мен още от първия ден след разпукването на пролетта лятото беше напът да свърши, защото времето летеше много бързо.
Чух някой да се приближава зад гърба ми. Да, точно зад мен, и тъкмо си помислих, че е човек и се обърнах да изръся нещо цветисто, когато усетих мириса на бежествена кръв. Обърнах се...

Гост

Нямаше какво да правя пък и Кат ме остави сама, а Зевс ме изгони така да се каже.Трябваше да се разсея от всичко, което се бе случило и то толкова бързо.Главата все още ме болеше, но бе търпимо. Реших да се разходя в Лас Вегас ... Защо пък не ?Никой не ме искаше в лагера, а и сега всички ме мразеха.Трябваше да се обудря. Тръгнах към някаква жена. Беше ми доста позната. Бях я виждала някъде, но къде. Тя се обърна. Видях лицето и това беше Персефона.Какъв късмет... Всичко да ми се стовари на главата, а сега и Персефона... Боже аз май наистина бях с много, много лош късмет.Разбира се, нямах намерение да я отмина затова отидох при нея.
- Здравей.- казах аз и направих странна физиономия, явно и двете изпитвахме еднакво чувство една към друга. Това чуство бе безразличието.

Полубогиня. А, ясно.
- Здрасти. - махнах й аз и се обърнах, поканвайки я с ленив жест да седне до мен. - Откъде ме познаваш? От шест месеца не съм излизала от проклетия замък. - оплаках се, след което реших, че макар да знаешекоя съм, не е любезно да не се представя.
- Аз съм Персефона, както вече си се сетила. Да знам името й ми беше извън възможностите, бях сигурна само, че е дъщеря на Арес. - Как се казваш? - попитах.- Не приличаш на баща си. - отбелязах. - Той е говедо, а ти ми изглеждаш доста различна. - усмихнах й се, като се надявах да не се е засегнала от това, че обидих баща й...

Гост

Засмях се. Точно това исках да чуя сега. Персефона да ме забавлява. Какъв късмет.Усмихнах и се направих някакъв странен жест.
-Дааа аз съм дъщеря на Арес. Всъщност аз съм полубогиня, но си се сетила за това сигурно. Името ми е Кия... Кия Крейтис. - казах аз и се усмихнах фалшиво. Нямах нищо против да обижда баща ми какво от това . На него едва ли му пука за мен така, че...
- А ти какво правиш тук?- попитах аз. - Не трябва ли да си в подземното царство ?

- Слава Богу, там съм само зимата.- въздъхнах облекчено. - Лятото прекарвам като свободен човек, но уви, лятото и пролетта винаги са по-кракти от есента и зимата. - въздъхнах тъжно и поклатих глава. - Но все пак като кисна там има нещо добро, което правя - озъбтявам изблиците на Хадес, макар че доколкото усещам на няколко пресечки оттук той ги върши едни... съюзил се е с Кронос, идиота му с идиот.- нервирах се, но после се успокоих. - Е какво да направя? - вдигнах рамене равнодушно. - Предполагам, че ще се справят и без мен. А колкото до баща ти... той няма много деца, не е като Афродита. Нейните не знам как ги помни въобще. На Арес сте му само три. Плюс това, той знае коя си, познава те, ако те погледне, ще те познае, постоянно те наблюдава, макар по принцип да е абсолютен безделник. А ти? Как се озова в Лагера? - попитах съчувствено. Повечето влизаха съпътствани от какви ли не изчадия адови (в повечето случаи адови в буквалния смисъл) и се добираха до там едва дишащи.

Гост

-Чакай , чакай върни малко.Хадес се е съюзил с Кронос.Не мога да повярвам значи той е предателя. Въпреки, че и аз бях замесена малко или много де. - казах аз и се засмях. - Не мога да повярвам.Как е могъл, но защо ли се учудвам това е Хадес. - нямаше да се напрягам. Зевс сигурно вече знаеше. Така, че се върнах на последния въпрос на Персефона.
-Ами дойдох след като баба ми ми каза.Майка ми е умряла след като Арес е заминал затова съм отгледа от баба ми. Така, че тя нямаше голям избор и трябваше да ми каже. - казах аз и се усмихнах.- Но вече не ми пука.

- Имаш късмет, че не ти пука. - засмях се аз разговорливо. - А Хадес... господи, от него друго и не съм очаквала. Ужасен е. Никога, никога няма да простя на баща си задето ме изпрати на заточение там завинаги. Ето, сега е лято, а моите щастливи дни се броят на пръсти до завръщането ми в онази скапана дупка, откъдето не мога да мръдна половин година и си приказвам само с хрътките. А ако се окажа достатъчно голяма късметлийка, веднъж на пет години ме посещава по някой жив и тогава си умирам от щастие. - въздъхнах печално. Направо ми ставаше жал за мене си, като се сетех, че ме изпратиха там и виждам слънцето, което преди толкова обичах за толкова кратко време, така е от трихиляди години и вероятно няма да се промени до края на вечността. - Един съвет от мен, Кия. - казах накрая. - Никога не се жени!

Гост

- Не се притеснявай. В скоро време нямам такова намерение. - казах аз и се засмях. Съжалявах Персефона затова, че е с Хадес, но тя явно бе свикнала с това. - Ей горе главата след като свърши есента и зимата отново ще се върнеш на земята. - казах аз за да разсея Персефона от мислите за това, че ще се върне в онази дупка. Въпреки, че не я познавах много ми хареса нейното присъствие и това, че успя да ме разведри от мислите за Кронос и за битката, която скоро щеше да настъпи.

- Тази мисъл винаги ме успокоява. - усмихнах се. - А и ти трябва да се успокоиш. Една битка, какво толкова, вярно че миналата продължи десет години, но пък в крайна сметка олимпийците спечелиха. Е, може би разсъждавам така, защото живея при мъртвите, но все пак знам цената на смъртта и най-вече на загубата. Миналия път хората не останаха непокътнати, ако трябва да бъдем честни, но пък погледни всички полубогове в историята - Херкулес например е оцелял на всичко, на което Хера го е подложила, а, нека си остане между нас, Хера е голяма кобра. - засмях се, като сниших глас. - Така че според мен няма защо да се тревожиш. Ти си силна, дъщеря на бога на войната. Всичко ще бъде наред. - така се надявах и аз, макар че не изразих несигурността си на глас. - Пък и предполагам, че Зевс и Посейдон ще се оправят. Те винаги успяват. - вдигнах рамене леко наивно, сякаш те наистина винаги успяваха и просто нямаше друг възможен изход...

Гост

-Имам чуството, че съм излишна. Всички ме пренебрегват и ме смятат за слаба. Днес трябваше да се провете битката ми с Анабет, но всичко се обърка. Това , че съм дъщеря на Арес не ме прави по-силна въпреки, че владея Емпатия и силата на Огъня. Също така съм много добра в бойните изкуства и битките с меч, но съм се обучавала няколко години.В лагера ме подцениха още когато пристигнах. Зевс и Посейдон също ме подцениха. В лагера ме определиха не по това каква съм, а кой са родителите ми . - трябваше да си излея чуствата на някой и след като Персефона беше най-близко. Трябваше да кажа всички тези неща на нея.

- Винаги зачитат полубоговете по родителите им. - поклатих гневно глава. - А те в повечето случаи нямат нищо общо с боговете, родителите си. Не бива да те подценяват, защото си тук отскоро, или да те смятат за агресивна и злобна, защото си дъщеря на Арес. На времето и с мен висчко се обърка, макар че уж бях дъщеря на Зевс и така нататък... живеех си страхотен живот и внезапно бум!, тряс!, всеки започна да прави каквото си поиска с живота ми... тогава се дадох и сега не мога да се измъкна от собствения си капан вече трийсет века. - въздъхнах и я погледнах с наполовина загрижен, наполовина умоляващ поглед. - Трябва да отстоиш позицията си, да им покажеш, че нямаш нищо общо с баща си... а дарбите са нещо много важно. Те показват характера ти, а ти виждаш много неща, които другите не виждат, това е Емпатията, но дори д ане беше дъщеря на Арес, това пак щеше да е заложено в теб, по един или друг начин. И трябва да ги накараш да разберат това - сестрите ти, баща ти, всички. Тогава ще постигнеш много повече не заради тяхното мнение, ами защото... защото си открила себе си. - промълвих накрая.

Гост

- Някъде, където можеш да видиш всичко - казах му и тръгнахме. Реших да отидем в Лас Вегас - далеч от всички и всичко. - Реших, че може да се позабавляваме...поотделно имам предвид - всеки за себе си - как прозвуча само!? Винаги съм си мечтала да дойда тук и след като никой не ме спира... освен годините реших да дойда. Господи, защо повтарям така думите сякаш не знам какво да кажа! - изнервих се, но се засмях. - Сега ти решаваш накъде... Аз трябва да тръгвам. Съжалявам, имам среща с майка ми, съвсем бях изключила - скочих веднага. - Ти се забавлявай

Гост

С Анабет пристигнахме...Тук беше приятно,макар че не харесвах оживените места,но тук ми харесваше много,оживено с хора и суета издаваше че е част от Вегас...
-Е ето го площада!-казах Аз и се протегнах Хд

- Тук найстина е красиво - казах му аз усмихвайки се оглеждайки оживените пейки , гледайки зградите и светлините.Видях една пейка и реших да седна .След това се обърнах към Таурус
- Хайде ела тук - казах му аз гледайки го и усмихвайки му се

Гост

Аз отидох и седнах до нея като оглеждах всичко което видя,наистина беше красиво
-Харесва ли ти?-попитах аз и отново се загледах в сградите,колите и хората

- Да прекрсно е , малко е оживено , но е много красиво - изкоментирах аз облягайки се на пейката , но не спрях да оглеждам на всякаде.Светлините и сградите бяха прекрасни и минаващите хора свободни.
- Виж колко им е добре нямат грижи , и си мислят ,че всичко е толкова лесно

Гост

-Н емисля така,хората имат много по-големи гхрижи от нас-казах аз и се загледах в една ярка светлина идваща от един прожектор

- Аз пък все си мисля ,че щеше да ми е много добре , ако не знаех коя съм и да си живея
обикновен живот - обесних аз продължавайки да се взирам ,в красивата гледка разкриваща се пред нас.
- Ами твойте родители кой са ? - попитах го аз вече гледайки към него

Гост

-Незнам...във войната на боговете загубих родителите си и Афродита ме спаси...после когато бяг в опасност тя отново ме спаси-единствено това помня-казах аз и продължих да се взирам във красотите на града

- Не се и съмнявам в Афродита тя е страхотна - казах му аз усмихвайки му се и наблюдавайки местещия му се поглед по светлините на града

Гост

-Тя се държа много добре и беше много търпелива с мен-усмихнах се аз и продължих да обрисвам града на забавленията с поглед...

- Да такава си е . - изкоментирах аз усмихвайки се.
- Какво искаш да правим сега след като сме в града на забавленията - казах му аз
- Поне като сме тук да използваме времето пълноценно

Гост

-Хм...незнам-казах аз и се зачудих какво може да правим...

- Незнам принципно колкото и да ми харесва не идвам често тук - казах му аз
- Така , че ти предложи каде да ходи.

» Велики "мисли"
» Кафенето "Ню Йорк Сити"
» Бижутерия "Лаурен"
» Казино "Лотус"
» Хотел "Елвис"