Къщата на Елена

Заглавие: Къщата на Елена Пет Мар 26, 2010 2:32 am

МЯСТО ЗА РП

Гост

Заедно с Атина и Посейдон /в човешки размери/ се появихме пред къщата на дъщеря ми. Поех си дълбоко въздух и почуках на вратата. Мина около една минута, но никой не отговори. Притесних се и почуках по-силно от преди.
"Трима сте ..." - помисли си тя. Усещах, че беше залепена за вратата.
"Не се притеснявай от тях. Отвори!"
Тя ме послуша и отвори вратата. Беше пораснала... о, да. И то много. Личеше си, че вече е жена. Тъмно кестенявата й коса падаше върху рамото й и стигаше до кръста. Имаше къдрици, което може би бе наследила от мен. Единственото нещо, което не се бе променило у нея бяха очите.
- Здравей, мила! - казах аз и я прегърнах силно.

Стоях скована, гледайки сестра си.Зевс я прегърна толкова естествено.. Тя наистина изглеждаше добре - с тъмно кестенявата си коса на къдрици и иразителните очи.Открих прилика между нас, но не беше голяма.Все още я гледах, а тя само вдигна вежди, срещайки погледа ми.
-Здравей...
Казах тихо.Какво сега? Тя беше... необикновена.Това поне личеше от километри, а аз не знаех как да постъпя.Стиснах ръката на Посейдон, търсейки подкрепа.Поех си дълбоко въздух, чакайки реакцията и'...

Гост

- Здравей! - каза Елена уверено, откъсвайки се от прегръдката ми. - Казавам се Елена, както вече знаете може би... - заговори тя и се обърна към мен. Аз й кимнах и усетих, че леко се е успокоила. Тя се отдръпна от вратата и направи знак да влезем. Поканини в хола си и затвори вратата след нас.
- Мога ли да ви предложа нещо? - попита любезно моето момиче.

-Не,благодаря...
Погледнах за секунда Атина и после погледна Елена.
-Здравей! Аз съм Атина, а това е Посейдон... ам.... обратното! Тя е Атина, а аз съм Посейдон...
Казах като се опитах да развеселя Атина. Разбира се сега ще получа някакъв коментар от страна на брат си,но съм свикнал да не обръщам внимание на тези неща...

Усмихнах се на Посейдон. Оценявах помощта му... Обърнах се към сестра си
-Приятно ми е да се запознаем..
Опитах се да и' се усмихна.Почти се получи.Бях толкова нервна... Тя наистина изглеждаше интересен човек, но нямах представа какво ще е отношението и' към мен. Как ли щеше да ме приеме - сестрата, която не бе срещала никога досега..

Гост

"Намерил кога да се прави на хитър!" - помислих си наум за Посейдон, което разбира се не убегна на Елена. Тя можеше да чува мислите ми, както и аз нейните.
- Добре тогава. - каза тя и седна до мен на един от диваните в хола. - Приятно ми е да се запознаем! - каза тя и подаде ръка на двамата бога, които стояха срещу нас.
- Това е чичо ти, а това е ... сестра ти. Мисля, че съм ти говорил за нея, нали?
- Да. Атина. Чесно казано още немога да повярвам, че тя е моя сестра. - спомни си тя и усетих, че е доста нервна. Дали й Атина се чустваше така?!

Здрависах се със момичето.За разлика от баща си е мила и учтива... дали найстина е негова дъщеря... Усмихнах се съвсем леко.
Атмосферата в стаята ми стана леко неприятна.Може би е по-добре ако излезна,но първо ще пусна една шега.
-Зевсе,сигурен ли си че тя е твоя дъщеря? Твърде е мила и любезна!
Засмях се и пристъпих крачка назад.

Гост

"Да мила, той е взел комичната часто от семейството ни." - опитах се да обясня на Елена подигравките на брат си.
Тя се разсмя и изчерви в същото време.
- Моля останете! - каза му тя. Искам да ви попитам нещо. - каза му тя.
- Ами питай. - подаде той леко несигурно.
- Може да е тайна, но наистина настоявам да ми кажете. - всички чакаха колминационния момент, само аз знаех какво става в главата й. Прекъснах я:
- Елена, не съм сигурен как ще приемат това. Карай го по... внимателно.
- Добре! Но ти не си им казал? - попита тя с очудване и леко арздразнение, защото трябваше тя да го прави.
- В бързината пропуснах. - признах си. - Защо не им покажеш. Само внимавай, моля те!
- Ммм добре. Каза тя и се опита да се ядоса, за да подейства дарбата й. Удари юмрук в малката масичка и няколко неща се случиха едновременно. Земята е разтресе, вън времето се развали и мълнии започнаха да опсипват земята, водата в мивката изригна срещу килима, а запалката на масата се запали сама и подпали масата. По нея заиграха големи пламъчета. Разбира се, Елена побърза и загаси пожара с водата от мивката само с едно мръдване на пръстите.
Всички стояха и гледаха невярващо.
- Казах ви, че тя е специална ...

Тя може да замести не само Зевс,но и мен и Хадес. Добре,че той не е с нас. Определено нямаше да приеме това спокойно... Не че аз го приемам спокойно,но поне се владея,а той няма да направи и усилия да се овладее.
-Интересно,Зевсе!-погледнах го.-Това ли е всички или пазиш още тайни от братята си?

Гост

- Мисля, че е това, Посейдоне. - казах аз и му кимнах в отговор.
Елена се бе свила на дивана и чакаше някой да й каже нещо. Мислеше си, че те не я харесваха - страхуваха се от нея.
"Не биваше да им го показвам... Така ще ме мислят за поредната странна птица."
"Те са добри богове, не се притеснявай! Нищо няма да ти кажат. Не са такива."
"Щом казваш..." - не беше уверена в думите ми. И защо ли?
- Да повикаме ли Хадес? Нали разбираш - "да не крием нещо от него"? - попитах Посейдон.

Леле... Стоях и гледах безмълвно сестра ми. Отбелязах си наум да не я ядосвам, иначе.. Личеше си, че е дъщеря на Зевс. И като се сетих за това, зададох изникналия в главата ми въпрос.
-Елена... Коя е майка ти?
Тя се обърна и просто ме погледна. Премигах, не знаейки какво да кажа. Бях задала въпроса си преди да се замисля.. Обърнах се към Посейдон, но той изглеждаше спокоен...

-За разлика от мен... се съмнявам,че той ще го приеме добре.-казвам каквото мисля,но той е прав! Не бива да крием от брат си,дори и той да е странен и непредсказуем какъвто е.
-Но е най-добре да му кажем! Нека го повикаме...- ще ми е интересна реакцията му.Тогава Атина попита Елена коя е майка и`. Мисля,че Зевс каза,че е Хера...

Гост

- Хера. - отговори простичко Елена. Хм, странно! Не бях ли го споменавал преди?
"Явно не си..." - дочух мислите на Елена.
"Явно не."
"Да повикам ли другия си брат?"
"Хадес?!"
"Да. Какво мислиш? Искаш ли да се запознаеш с него?"
"Когато умра - може. Чесно казано се стряскам още като споменаваш името му."
Усмихнах се и се обърнах към Елена, която също зададе въпрос към Атина.
- Коя е твоята майка?

Тя определено беше пряма, защото ми върна въпроса и попита коя е моята майка.
-Майка ми се казва Метида, но всъщност не ме е родила тя... Е, това е дълга история.
За първи път забелязах в очите и' да проблясва чувство - любопитство.Значи тя искаше да ме опознае.. Усмихнах и' се - това се отнасяше и за мен, имах доста въпроси към нея..

Атина се усмихна.Щом видях усмивката и` се успокойх и въздъхнах.Погледнах Елена, изглежда мило,умно и смело момиче.По външноста си личеше,че е дъщеря на Зевс.Има хубава коса и искренни очи.Тук си преличаха много с Атина.Погледнах сестрата на Елена и и` се усмихнах.

Тъкмо се колебаех какво да кажа на Елена, когато видях Посейдон да ми се усмихва. Беше намерил приликите между мен и Елена. Малко се отпуснах и когато се обърнах към сестра си, видях, че се притесняваше. ТЯ се притесняваше? Седнах и я потупах внимателно по рамото.
-Сигурно не ти е лесно... Ако ти трябва съвет за нещо, насреща съм. Все пак съм Богинята на мъдростта.
Засмях се.Невероятно как подкрепата на Посейдон ми бе вдъхнала кураж и изведнъж се почувствах по-свободно.Трябваше да му се отблагодаря все някак за всичко, което направи за мен...
Погледнах Елена, която ме гледаше изненадано.Въпросите буквално се четяха в очите и', но въпреки това накрая тя ми се усмихна.

» Къщата на ръководителката
» Къщата на Iv Stewart