Столовата

Гост

Събудих се рано, взех си доста продължителна вана и се облякох. Приблизително време за всичко - 3 часа - включващо прическа и грим. Е, какво пък, нищо ново. Думите на Посейдон от миналата вечер ме накараха да се замисля и вечерта сънувах Хера. Не бях готова да й казвам "мамо" - по същата причина, поради която си мислех, че не ме обича - недостатъчно прекарано време заедно. А и бях толкова различна от нея... Все още не можех да повярвам, че съм й дъщеря... Но тогава кой бе баща ми?
С тези мисли минах през столовата и си взех плодова салата. Седнах на единствената свободна маса и се загледах в плодовете, мислейки си за Хера и неизвестния ми баща.

Гост

Сутрин?Къде другаде можех да бъда след като миналата вечер беше прекарана в драми.Разгледах какво имаше за закуска и да си призная-не ми харесваше,но пък бях гладен.Стоях няколко минути и най-накрая се реших.Взех си някаква препечана филийка заедно с чаша мляко и салата от зеле.Столовата беше претъпкана и трудно щях да си намеря място да седна,но пък гледай-имах късмет.Баш в средата да се намери местенце и за мен и то масичка за двама.Това трябваше да е някакъв знак или просто Боговете се бъзикаха с мен?

Заглавие: Re: Столовата Нед Апр 04, 2010 3:30 pm

Сънено излезнах от стаята си и се запътих към столовата. Вече беше обяд, а на мен още ми се спеше. Отворих вратата и забелязах навалицата вътре. Май не само аз се бях успала. В този ред на мисли се наредих на опашката за закуските. Чесно казано не ми се ядеше кой знае колко и затова се задоволих само с ябълка и кафе. Плодът, за да имаше нещо да гризам, а кафето да се събудя. Кимнах на човека, който раздаваше нещата и се обърнах към масите.
Незнайно как, но видях Джефри да седи на една маса сам и реших да отида при него.
- Здравей! Свободно ли е?

Гост

-Щеше ми се да ти кажа не,но за съжаление-столовата не е моя,че да се разпореждам.-ядосано отвърнах,определено не исках да я виждам повече от вчерашната случка с гажденцето й.Беше ми писнало да си спомням за това и сега като тя отново беше до мен-ми идеше да се наръгам с нещо и всичките ми мъки да свършат:
-Да ти кажа честно,щеше ми се да не те виждам повече и имам чувството,че когато..кхъм..приятелят ти не е до теб-идваш при мен или нещо греша?Не искам да участвам в никакви игри на изневери,но чакай-защо се сърдя.Та между нас няма нищо,нали така?-последната част я докарах с усмивка на лице.

Заглавие: Re: Столовата Нед Апр 04, 2010 3:45 pm

Разсмях се на доводите му, но все пак побързах да обясня:
- Аполон не ми е гадже. Не е бил и едва ли ще бъде. - отвърнах аз, все още смеейки се. - Той е просто добър приятел, на когото разчитам понякога. Ами ти? Много се нервира нещо. Споко човек! Изобщо нямам намерение да "идвам при теб" или так както го каза.
Отново се засмях, но този път вече се замислих. Защо му се беше сторило, че Аполон ми е гадже?! Та ние дори не си разменяме погледи.
Телефонът ми иззвъня и побързах да го извадя. Беше Клеър.
- Здравей, мила! Какво правиш? Вчера ми затвори бързо и се учудих. Добре ли си?
- Разбира се, че съм добре. Не ставай параноичка! - последва един продължителен смях. - Е, ще дойдеш ли после. И да вземеш сладолед. Има толкова много да ти разказвам.
- Ще взема, не се притеснявай. И аз има да ти разказвам...
- Как мина с Аполон? Отидохте ли?
- Да. Всичко мина за щастие. После ще ти обясня. Ще затварям.
- Довиждане!
Затвох и прибрах телефона в чантата.
- Та какво те наведе на тази мисъл все пак? - попитах Джефри.

Гост

-Може би,че те контролираше?-не знаех точно как се определя кой ти е гадже,но това ми се стори достатъчно,но тогава и бях ядосан,така че е възможно малко да съм преувеличл.Всъщност може би много,но пък какво ми пукаше.Така или иначе вече спрях да мисля за Катрин и ми беше все едно какво щеше да прави.Довърших си закуската,като се загледах в тавана.Осветлението не ме харесваше-беше твърде светло,а все пак демоните обичат тъмнината.Май нямаше какво по-добро да правя вече тук,така че единственият път беше-изхода.Оставих си подноса на някаква масичка,понеже видях че там се събират.Огледах се за нещо,но не го намерих..даже не знаех какво търся.В следващият миг вече бях до вратата и се почудих дали да си тръгна..

Гост

Опитах се да хапна залъче, но как като неканените мисли с колко мъже и богове е била Хера приемаха различни образи в главата ми, до такава степен, че всеки момент можех да повърна вътрешностите си. Ужас! Бутнах салатата си към средата на масата и станах. На излизане точно пред вратата някакво момче ме изпревари.
- Хей, не знаеш ли, че се прави път на дама? - попитах веднага след него

Гост

-Ам,извинявай.Просто исках да изчезна колкото се може по-бързо от това място и не ви видях.-отвърнах,като и направих път да мине пред мен и се почувствах много виновен.Напоследък тези мисли за стари връзки не ми даваха да обърна внимание на по-сериозните неща и дори не виждах какво правя.Сякаш инстинктивно се движех,без да мисля ни най-малко по въпроса:
-Заповядай и отново-много съжелявам.Найстина не ви видях.Ам,ако смея да попитам-накъде сте се запътили?
И без това сега ми трябваше малко компания за да започне процесът на лекуване.

Гост

Наистина съжаляваше и не намерих смисъл да му се сърдя за каквото и да било. След като преминах прага на столовата отпуснах безжизнено ръце до тялото си и отговорих:
- Ами и аз не знам. Някъде далеч от храна, по възможност от мислите ми, от боговете дай боже и... не знам - завърших постичко

Гост

-Има ли проблем,ако и аз дойда.Горе-долу поради същите причини бягам от тук.-отвърнах,гледайки косата й,която скоро щеше да стигне до носът ми от вятъра,който не спираше да вее.Бавничко след нея се измъкнах и аз,като с ножчето си започнах да правя някакви рисунки по дръвчетата и чаках отговорът на момичето,надявах се да няма проблем,но не е ясно.Може би искаше да е сама и не й трябвах аз.Сякаш бях някакво лекарство,по-силно и от..абе лекарство:
-Не че нещо,просто в този момент ми се щеше да си поговоря с някой,който не ми е бившо гадже..

Гост

- Няма проблем - отговорих като леко се засмях. Но нямаше нищо смешно в това, явно... непознатия е имал доста неуспешни връзки. Живота не винаги е перфектен.
- Погледни до от добрата страна - поне си свободен - казах му. - Родителите ми винаги са ми казвали да търся положителното във всяко лошо нещо и истината е, че така човек се чувства много по-добре. И спри да нараняваш горките дръвчета, нищо не са ти направили - пошегувах се.

Гост

-Да търсиш добрата страна?Звучи много хубаво,но ако имаше такава-това,че съм свободен не ми харесва.Поне не особено.Не е кой знае колко велико.Не показва нищо освен това,че не те харесват.Най-вероятно и това не може да се разчете.Да ти кажа честно-вече не знам.Дали искам гадже,дали не.Беше хубаво когато имах,но накрая си плащаш много скъпо за това,а вече дадох душата си,едва ли мога повече.-смеейки се,разказвах.Спрях да драскам по дърветата и по много як начин пуснах ножчето в джоба си:
-Накъде ще ходим?Избери некое местенце и да тръгваме.
Някъде в мен,нещо ми подсказваше,че ще си прекарам приятно с нея..поне за един час..

Гост

Кия се разхождаше из коридорите докато не стигна до една голяма врата.Отвори я и надникна.. Това бе столовата, а вътре нямаше никой. "Каква скука". Кия влезе и седна след, което се огледа можеше все някой да изникне от някъде, но уви нямаше никой. Крейтис постави чантата си на стола и се замисли както винаги. Докато не чу стъпки зад нея...

Гост

Влязох в столовата и видях Кия да седи на една от масите. Трябваше ли да отида при нея? Не бъди стражливец казах си аз и се запътих към нея с умерена крачка, но явно тя бе чула стъпките ми и се бе обърнала към мен.
- Здравей Кия! - поздравих я аз и седнах на един от столовете до нея. Незнаех как да се държа след случката преди два дни, от тогава не бяхме говорили. Както 'и казах беше твърде рани, но пък май прекалих, с това избягване предния ден. Така че днес реших да говоря с нея и да решим какво ще правим за вбъдеще.
- Как си днес? - зададох и обичайният въпрос аз и придърпах сола си към нейния.

Гост

"Ооо не... " мислех си аз на ум. "Сега какво да правя?Трябва да поговорим." Погледнах го и се усмихнах след, което отговорих:-
-Здравей Крис. Ами добре съм, даже съм чудесно. А ти ? - отново го погледнах и направих една от мойте така наречени странни физиономий. Май бе по-добре да си тръгна или просто да поговоря с него. Така и така не смятах да го избягвам вечно, а и трябваше да изясним всичко. Все пак той щеше да ме намери дори и да си тръгнех сега така, че май трябваше да поговорим.
Трябваше да карам направо все пак не ми се стоеше тук до утре.
- Така сигурна съм, че и ти искаш да поговорим за това, което се случи...

Гост

- Да така е, искам! Какво чувсташ към мен? - попитах направо аз, нямах време за увъртания. - Защото когато а съм с теб, се щувствам някак си специален и аз незнам точно как да го обясная и определено не изпитвам само приятелски чувства към теб! - казах и аз и 'и се усмихнах. Днес беше много хубава и явно бе послушала съвета ми, защото днес бе със спусната коса! Но трябваше веднъж за винаги да си изясним какво чувстваме един към друг и ако тя изпитваше същото като мен, то този ден определено щеше да влезе в графата "Дни които ще помня цял живот"! Загледах се в прекрасното и лице в очакване на отговора 'и.

Гост

-Защо точно този въпрос неможа ли сам да си отговориш.Не разбра ли какви са чувствата ми още когато те целунах.Ами може би същите като твойте само дето мойте са много силни към теб и не смятам да го крия.Ето казах ти , нали това искаше да чуеш?-попитах го аз и се усмихнах .Надявах се, че се бяхме изяснили.Очите ми се напълниха с сълзи.Винаги ставаше така когато признавах чувствата си.Затова не обичах да го правя.

Гост

Точно това исках да чуя! Пирближ се до нея и я целнух бавно, внимателно и продължително. Тази целувка траеше всякаш цяла вечност, но накрая и тя свърши. Отдалечих се малко от нея и я погледнах право в очите!
- Обичам те! - прожепнах и аз и я целунах отново, но този път много по-страстно. Направо останах без дъх след последната целувка, но от това не ми пукаше, нали ме обичаше, всичко друго бе без значение.
- Искаш ли да се разходим някъде? - попитах я аз като се изправих на крака и 'и подадох ръка за да се изправи по-лесно.

Гост

Явно се бяхме изяснили и всичко бе в миналото.Погледнах го и хванах ръката му след, което се изправих и го целунах.
- Крис къде искаш да отидем? - попитах аз и отново го целунах. Той се усмихна, а аз също.
-Какво ще кажеш за кеят ?- отново го погледнах и направих миловидна физиономия като се надявах да се съгласи защото не бях ходила там, а така ми се ходеше за да видя това място.След, което се приближих до него и му прошепнах.
-Аз също те обичам. - усмихнах се и го прегърнах.

Гост

- Ами да, съгласен съм! Вече съм ходил там и е много хубаво там, а и можем да поплуваме. - отвърнах и аз и я притиснах в обятията си, а след това се запътихме към изхода на столовата. Определено този ден влизаше в графата "Дни които ще помня цял живот"! На вън беше много приятно, слънцето обливаше всичко в светлина и имаше лек ветрец, колко да развее листата на дърветата. Точно такива дни ми бяха любимите!

Гост

Отдавна трябваше да съм си в леглото, а скоро щяха да загасят и лампите. Но от много време не бях учила и ако не сега нямаше да седна отново с отворените пред мен учебници и записки. Бях уморена, но не можех да си позволя да заспя сега. В стаята просто не ме свърташе на едно място, а не знаех за друго по-подходящо място. Но пък и не влизах в повечето от часовете. Тук не се чувствах на мястото си. Сякаш в която и друга точка на света да бях щеше да ми е много по-добре, отколкото тук. Не знам дали се дъжеше на факта, че все още не познавах хора, на които бих могла да поверя живота си или на жалко прекратената връзка точно преди да дойда в Лагера. Но имах намерение да се взема в ръце и да докажа, че съм полубогиня. Макар че най-малко исках това, но пъкне можех да избягам от съдбата си, ако въобще това бе тя.
Стеснах се и вдигнах погледа си. Нее, наистина ли бях заспала! Не можеше! Защо? Погледнах към ръката си, но се сетих, че часовникът ми бе в стаята, както и телефона. просто не исках нищо да ме разсейва, а аочевидно на петия прочетен ред съм заспала. Последнах жената, която ме бе събудила. Беше красива и изглеждаше спокойна. Ама за това спокойствие какво ли наказание щеше да ми се наложи. Знаех си, че се учи през деня, но пък не можех да се съсредоточа цял ден и цяла седмица, и месец...

Заглавие: Re: Столовата Пон Май 09, 2011 12:36 am

Умора. Една дума ми се въртеше в ума и тя беше точно умора. Бях изтощена - трябваше да се оправям с изопнатото положение между Ирак и САЩ, които пак бяха пред война. Може би щеше да се наложи да поговоря с Арес, задето ми трупаше още повече задачи. Сякаш обичайните ми задължения като богиня не бяха достатъчни.
Бутнах вратата на столовата, без да имам никакво намерение да се храня. Беше късно и исках просто да седна за момент на спокойствие, колкото да си събера мислите, преди да се запътя към Олимп и стаята си там. В дъното на помещението, на една от масите забелязах някого - момиче, което изглежда спеше, но имаше пред себе си пръснати няколко учебника и множество тетрадки и листове. Застанах пред масата й и се колебаех дали да не я събудя или да я оставя да спи, когато тя стреснато подскочи.
-Това не е особено добър начин да се събудиш... - казах, като се усмихнах с нотка на извинение в гласа си и добавих
-Стреснах ли те?
Тя изглежда беше от Лагера - изглеждаше млада, може би на възрастта на дъщеря ми. Продължих да й се усмихвам, докато момичето ме гледаше някак изненадано и сякаш очакваше да й се скарам всеки момент. Постарах се усмивката ми да изглежда приятелска, надявайки се че това ще я успокои. Не изглеждаше много бодра, всъщност умората се беше изписала по цялото й лице. Какво ли правеше в столовата толкова късно? Сега не му беше времето да се учи, в тези часове учениците обикновено бяха по стаите си в общежитията и си почиваха след дългия ден тренировки. Защо ли тя беше решила да стои до късно с всички тези учебници пред себе си?

Гост

- Ами... ами всъщност не. Сама си се стреснах, ако е възможно. Сънувах, че ме събуждате. Е, най-вероятно не е било сън, а подсъзнанието ми. Явно не съм спяла толкова дълбоко, колкото предполагам. Което ми напомня, знаете ли колко е часът? - най-накрая да млъкна! Обичах да говоря, но не винаги се изискваше от мен това, както в този случай. И въпреки това явно някой трябва да слага ръка на устата ми, за да замълча в точния момент. Трудно ми е да го открия, а осъзнавам къде е бил, много след като съм го минала. Като някой пътен знак, който не си забелязал. Ето че и сега не млъквам, само дето всичко ми е в главата и не досаждам на никого, на мен си ми е приятно да не мога да си спра мислите или да си затворя устата.
- Вие също изглеждате изморена и ако сте тук като мен да си поспите, бих ви отстъпила дори половината маса. Ясно е, че няма да се учи. Надявах се като не мога да се справя с тренировките поне с теорията да успея, но уви... - последното изречение го измрънках така, че думите един вид се разтвориха една в друга, докато събирах разпилените си неща по цялата маса и ги премествах на съседния стол

Заглавие: Re: Столовата Пон Май 09, 2011 1:22 am

Седнах на единия от столовете, благодарна. Усмихнах й се отново - момичето изглежда обичаше да говори. Явно физически беше иморена, но не и на думи.
-Благодаря ти. - казах първо, след което добавих -За часа.. Не съм сигурна, но трябва да е някъде след 1 или 1 и половина..
Запитах се дали съм улучила, но не носех часовник. Подсетих се, че не съм попитала тъмнокосото момиче за името й и казах
-Впрочем, аз съм Атина. Как е твоето име? - продължих да се усмихвам, питайки се дали не изглеждах твърде позитивна. Все пак наистина се чувствах уморена, но масата не ми изглеждаше удобна за спане. Как ли беше заспала на такава повърхност? Изглеждаше ми странно.. А и в момента не мислех за сън, въпреки умората. Огледах столовата - беше толкова тихо, а зад прозорците се виждаше тъмнината на нощта. Личеше си, че е късно, утре ме чакаха още задължения, но бях далеч от намерението просто да се прибера. Момичето пред мен ми изглеждаше интересно. Приказките й ми се струваха приятни, очевидно тя беше от хората, които обичат да говорят, което наистина беше приятно. Но тя изглеждаше доста уморена. Замислих се - може би трябваше да й предложа да остави ученето за утре и да поспи..?

Гост

- Казвам се Анди. Всъщност цялото ми име е Андреа, но всички ми казват просто Анди и вече започнах да забравям името си. Което не е хубаво. - наум продължих мисълта си с още 25-50 думи, а след като стигнах до заключението се усмихнах на Атина едновременно извинително и невинно, като усмивката мис тигаше чак до ушите. Интересно бе колко бързо се разсъних. Ама при мен принцияа си бе следния: ако се събудех на 3 или 4 час - си бях съвсем добре и целия ден можех да изкарам сякаш съм спала 12 часа, ако се събудех обаче след 5 час докато не си легнех отново бях като пребита.
- Предполагам трябва да се радвам, че съм си само полубогиня. Като те гледам изглеждаш изморена. Предполагам работата на една богиня не е лесна, а и ти си от отговорните. До колкото ни учат в нормалното училище някои от боговете не си дават зор за нищо. Но пък сте усмихната. - мотаех се из официалното и неофициално обръщение като в лабиринт. Не бях сигурна дали предпочита да й говоря на ти или на Вие, дали да се съобразявам, че е преподавател или че е като всички нас, е с един ранг по-нависоко де. Как всъщност трябваше да се обръщам към боговете, които не ми бяха преподаватели? На ти или на Вие, на Вие или на ти?

» Столовата