Столовата

Заглавие: Re: Столовата Нед Мар 28, 2010 4:12 am

- С меча разбира се - казах и аз и се усмихнах
А след това изчаках Кат да си каже мението за обевяването
на тренировките

П.П Нав не пиши в червено само аз и Кат можем да пишем с него или във синъо или във жълто избери си Smile

Заглавие: Re: Столовата Нед Мар 28, 2010 4:16 am

- Както кажете за тренировките! Ще е страхотно да ги обявим утре! - отвърнах аз и си отдъхнах от присъствието на Хермес. В момента почуствах някаква странн еуфория. Какво ли беше? Може би възмездие над Хермес?!
Докато стояхме и си говорехме така в стаята дойде Аполон.
- Здравейте, момичета! Как сте? - поздрави ни той любезно. Ето това бе мъж: очтив и любезен, а не безхаберен и нахален като Хермес.
- Здравей! - отвърнах му аз засмяна. - Добре сме. Ти?
- И аз, Катрин! Тук съм да те заведа на една мисия.
- Така ли? - попитах аз с учудване. Та аз одавна бях минала нивото с мисийте.
- Да. Зевс праща нас, тримата с Хермес, в Казино "Лотос".
- И защо Хермес трябва да идва с нас?! - попитах го объркана. - И тъй иначе не върши никаква работа!
- Ами налагало се! - каза той, въздишайки. Личеше си, че и той бе изпатил от него.
- Добре, добре. Щом се налага... ще дойда. - отвърнах му аз. Станах от масата и се обърнах към двете момичета. - Извинете ме, но ще трябва да тръгвам. Ще се видим скоро. Довиждане!

Гост

- Чао Кат, и успех. - отговорих й, после се обърнах към Анабет. Хм, не знам защо смяташе, че имам нещо против нея, но сега никак нямаше да е забавно, ако още беше с това убеждение.
- О, жалко. - подсмихнах се по адрес на изказването й за меча. Аз си обичах лъка и стрелите, които за съжаление бяха смъртоностни. Не че с другите оръжия не ме биваше, но за утешителна награда след лъка най-добре се справях с меч, така че нямаше да се изложа.

P.S.: Ох, съжалявам, аз понеже във всички форуми пиша в червено, и просто забравих, че само вие сте с червеното... аз без да объркам нещо не минавам...

Заглавие: Re: Столовата Нед Мар 28, 2010 4:27 am

Тогава се сетих ,че Пърси тренираше на Кея и реших да предложа на Нав да дойде с мен
- Хей Нав искаш ли да дойдеш с мен при Пърси
на Кея той там тренира - попитах я аз усмихвайки й се

Гост

- Да. - очите ми светнаха като на дете, на което са му показали най-хубавата коледна елха, която би могло да си пожелае. Веднага станах и я последвах. Най-сетне да върша нещо нормално (за себе си) а не просто да клеясвам из лагера и да се мотая безделнически, вместо да се захвана с нещо сериозно...

Заглавие: Re: Столовата Нед Мар 28, 2010 4:33 am

- Добре хайде тогава да ходим към Кея - казах и аз и станах от стола си
А Нав последва примера ми и ме последва извън столовата .Запътихме
се към кея кадето най - вероятно Посейдон и Пърс тренираха. ИСках да видя как се справя

Заглавие: Re: Столовата Чет Апр 01, 2010 8:12 pm

Поех към столовата, като вървях на няколко сантиметра пред Джагър, защото той не знаеше пътя. Малко повече време ми отне за да стигна до столовата, но до сега само бях минавала покрай нея, а не да влизам.
Когато я намерих си взехме за хапване и седнахме на една свободна двойна маса в отдалечената част на столовата.
- Добре, ето ти нов тест. - казах му и сложих пред него едната чаша със сок. Бях си взела две, така че.
- Хвани я и се опитвай да затоплиш течността без да кипне и без да строшиш стъклото...

Гост

Завъртях очите си и хванах чашата. Нищо нямаше да успея да направя, но все пак Ариа наситина вярваше в мен - трябваше поне да опитам.
Съсредоточих се предтавяйки си как топлината преминава от ръката ми в чашата... Чашата се спука и сока започна да капе от края й.
- Прекалено много топлина... - ухилих се извинително и оставих чашата. След това потърках синьото си око, а със зелено си успях да видя как пукнатината върху чашата порасна и тя се строши, сока се разля по цялата маса. - Упс...

/П.С. :Аз, ще ставам, ама някъде след пет часа пак ще се появя./

Заглавие: Re: Столовата Чет Апр 01, 2010 8:46 pm

Прихнах и сложих ръка на корема си, защото започна да ме присвива от многото смях.
- Това беше готино, но трябва да регулираш топлината, която подаваш на чашата, защото иначе всеки път ще става така. - замълчах изведнъж, защото усетих някакво пърхане в стомаха си когато покрай мен "прелетя" едно бясно момиче.
- Упс, влюбена е, а той я е дорязал. Милата. - казах разсяно аз гледайки след нея...

Гост

- Кой? Какво? - започнах да се оглеждам и видях момичето, което бързаше покрай масите. - За нея ли говориш? Знаеш ли коя е тя? - попитах все още гледайки към момичето, но когато сока почна да капе върху панталона ми веднага се отдръпнах от масата. Взех салфетките които лежаха сухи от едната страна на масата и започнах да попивам течността.
- Нали не си залята със сок? - попитах невинно.

Заглавие: Re: Столовата Чет Апр 01, 2010 11:07 pm

Поклатих леко глава излизайки от мислите си.
- Не, суха съм. - успокоих го аз. - Момичето, което мина. Влюбено е в някакво момче, но той не отвръща на чувствата й и сега е ядосана и наранена. - обясних след секунда.
- Горката, доста й е гадно и въпреки това го обича. - въздъхнах тъжно. - Ето кое му е гадното на тази дарба. - добавих.
Взех своите салфетки и започнах да попивам сока от масата преди да се е разлял навсякъде. Когато го направих разсеяно хапнах от салатата си.
- Кажи ми нещо повече за себе си... - подканих го аз и се усмихнах.

Гост

- Наистина ли искаш да знаеш за скучни ми живот? - попитах невярващо. Тя кимна. - Ами какво мога да кажа... Роден съм в Италия, но предполагам че вече си разбрала това. Постоянно бъркам езиците - английски, италиански. Хубаво, че поне не добавям и по някоя дума на руски. - засмях се. - Освен това не познавам родителите си, т.е. и двамата си родителя и още от малък живея на улицата. Може би начина по който се обличам и пърсингите малко подсказват за това.
Замислих се... изпусках ли нещо?
- Между другото винаги съм имал едно зелено и едно синьо око...ъм... мисля че това е целия ми живот в няколко изречения. - казах, след това добавих: - О, напълно забравих. Когато навърша 16 искам да си купя черен Кадилак, модел 1970 година и да си обикалям. - ухилих се. - Ами ти? Нещо интересно в живота ти? - попитах и вдигнах санджича си, който беше наполовина подгизнал със сок. След като отчупих негодната за ядене част, го захапах, все още гледайки към Ариа.

Заглавие: Re: Столовата Чет Апр 01, 2010 11:31 pm

- Като каза Кадилак, нека кажа, че аз умирам да карам Шевролет Импала от 67. - обожавах тази марка кола. - Живота ти не е никак скучен, възхищавам ти се, че си се справил сам. Аз например израстнах в огромна къща, баща ми винаги е бил до мен, плюс има няма десетина бавачки. Вероятно ще кажеш, че всичко ми е било оредено и е така, имах всичко, което поискам. С външния си вид отварях много врати пред себе си, но с подобен живот не знаех кой е с мен, защото ме обича и държи на мен или е с мен заради парите и облагите, които имах. - свих рамене и продължих.
- Още не бях навършила 14 години когато група момчета опитаха да ме изнасилят, но някак си се измъкнах, още не съм наясно как се случи. - замълчах, защото като че ли това беше всичко.

Гост

Задавих се. Но това беше ужасно! Имам предвид последната част...
- Ами, аз все още се чудя как попадна тук? Наистина как те убедиха да дойдеш? - полюбопитсвах. - Защото само като ми казаха, че ще имам легло и покрив над главата си грабнах партакешите и тръгнах. - засмях се.
- И още нещо... на колко години си? Просто от любопитство да попитам... - оставих сандвича и я поглведнах очакващо.

Заглавие: Re: Столовата Чет Апр 01, 2010 11:47 pm

- На 14 съм. - отвърнах му. - Да знам не приличам особено на 14 годишна, но съм на толкова. - усмихнах се.
- Как ме обедиха? Ами когато навърших 14 години баща ми най-сетне реши да ми каже къде е майка ми. Преди това се бях наслушала на "тряваше да си тръгне", не разирах как така "трябваше" все пак ми е била майка. В крайна сметка татко седна и ми обясни, че майка ми е Афродита и всичко останало. Каза ми, че има специален лагер за такива като мен където трябва да отида. Какото и да кажех нямаше да промени мнението си. Предполагам искаше да дойда, защото се притесняваше за мен. Пораствах, хората започваха да ме забелязват, някои заиждаха. - отново свих рамене.
- На теб кой ти каза за това място? - попитах го и допълних с нескрито любипитство. - На колко години си?

Гост

- Ами беше един сатир... нали се сещаш. - обясних отегчено. Да разказвам живота си чесно казано не ми беше много интересно, защото общо взето знаех какво става там. - И ми каза пак нещо подобно, че имало други като мен и така нататък, накар че първо не схванах какво трябва да значи други като мен. Първо си помислих "други ненормалници, ли" Обаче след като Дан ми обясни... така се казва сатира, реших да проверя за какво става дума...
Погледнах към масата и започнах да допирам показалеца си в ъгъла й.
- А пък за годините... - поех си дълбоко въздух. - Ами чесно казано приличам на 17 годишен заради височината, нали се сещаш. - погледнах към нея за момент, след това продължих. - Обаче и аз съм на 14, макар че скоро ще навърша 15. Още от малък раста прекалено бързо. Надявам се на 20 да не заприличам на някой старец. - засмях се и тогава осъзнах, че нещо гори...

Заглавие: Re: Столовата Пет Апр 02, 2010 12:03 am

- В името на Зевс! - изписках несъзнателно и миг по-късно осъзнах думите си и колко смешно са прозвучали, след това обаче се върнах на пищенето.
- Джагър, масата! - извиках гледайки как ъгъла на масата беше пламнал, след като от пръстите на Джагър се беше появил пламък.
Хванах бутилката с минерална вода за да изсипа съдържанието й върху огъня.
- Боже, боже, боже... - заповтарях паникьосано докато се опитвах да отворя бутилката, но точно сега ръцете ми бяха решили да треперят.
Докато се осъзная Джагър беше поел контрол върху нещата и огъня бе потушен. Края на масата беше обгорен и се издигаше струйка дим.
- Леле... - изпъшках.

Гост

Засмях се засрамено и поставих ръката си върху изгорения край на масата, опитвайки се да го прикрия някак си.
- Упс... - повторих за втори път, откакто бяхме седнали на тази маса. - Май ще трябва да плащам масата... и чашата. - добавих малко след това.
Погледнах към нея малко шеговито.
- Мислиш ли, че Зевс те чу?

Заглавие: Re: Столовата Пет Апр 02, 2010 12:14 am

- Ооо я не ми се присмивай, не аз подпалих масата. - оплезих му се детински и слекунда след това се засмях.
- Да, имам навика да изкрещявам неща, които по-късно са се оказали изключително авсурдни. Простено ми е имайки предвид паниката ми. Дори бутилката не успях да отворя. - засмях се отново и поклатих леко глава.
- Едва ли ще ти се наложи да плащаш, тук не съм чула въобще нещо да се плаща, не се притеснявай. - допълних.

Гост

- Хубаво, щото и без това нямам никакви пари. - ухилих се. - Я дай бутилката... - протегнах ръката си и зачаках. Със скептично изражение тя ми подаде водата си.
Започнах да разглеждам шишето и да го въртя в ръката си.
- Мислиш ли, че ще мога да затопля водата, без да разтопя шишето? - повдигнах вежди към Ариа аз.

Заглавие: Re: Столовата Пет Апр 02, 2010 12:27 am

- Можеш. - отвърнах му сигурна. - Но трябва да се съсредоточиш. - не знам за кой път му го повтарях ден.
- Обаче си дай ръката настрани, ако дадеш повече топлина ще се пукне шишето и ще се полееш. Нека, ако стане поне водата отиде на пода, а не върху теб или масата. - допълних аз.
Протегнах се и хванах ръката му за китката.
- Давай. - насърчих го.
Известно време Джагър ме гледаше без да предпиеме нищо.
- Казах ти, когато си мислеш, че ще ме нараниш, огъня който създаваш е в умерени количества.

Гост

- Аха... - отвърнах тъпо и хванах шишето гордо, сякаш държах "Грами".
Този път дори не се концентрирах усетих нещо като вълна от топлина да преминава през цялото ми тяло, през ръката и накрая се озова в шишето, което се наду, но не експлодира.
- Да ти трябва гореща вода за нещо? - засмях се и й подхвърлих шишето.

Заглавие: Re: Столовата Пет Апр 02, 2010 12:42 am

- Супер! Можем да си направим по едно 3в1. - засмях се и оставих бутилката на масата, но тъй като се беше надула не искаше да седи права и падна в легнало състояние.
Оставих я така и набодох от салатата си, а след това хапнах една краставичка.
- Ако трябва да си зеленчук, какъв би избрал да си? - попитах го изведнъж прекъсвайки тишината. - Аз ще избера...репичка, вкусна е, но понякога малко горчива. Аз съм така, почти винаги в добро настроение, но понякога съм ходещ буреносен облак.

Гост

Засмях се. Въпросът който зададе беше нещо, което никой друг не ме беше питал.
- Ами, предполагам, че... ъм... бих бил тиква. Голяма и грозна и дори аз не харесвам да я ям. - опитах се прикрия смеха, който искаше да излезе от гърлото ми.
- Между другото... можеш ли да свириш на нещо? - полюбопитствах отново.

Заглавие: Re: Столовата Пет Апр 02, 2010 12:54 am

Изсмях се иронично.
- Аз и инструмент? - отново се засмях. - Това звучи като...нещо абсурдно. Първо съм пълен музикален инвалид и второ съм такъв съпък в ръцете, че не знам как още успявам да си държа вилицата сама. - засмях се.
- Като малка баща ми ме записа да свиря на пияно, но след третия урок преподавателката вдигна ръце от мен. Опитах с китара и барабани, но не се получи. Накрая се отказах. - замълчах и се изпънах на стола.
- А ти? Музикална натура?

» Столовата