Огънят

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 5:49 am

- Аа мамоо недей така , един път Пърси вече ме изкъпа да ти кажа
не искам втори път да се случи - казах и аз и останах в прегръдката й
- А и не вярвам посейдон да реагира толкова бурно - усмихнах им се аз

Гост

- А и нали вие вече се разбирате - засмях се аз следейки разговора им
- Незнам но между него и Ан не е имало недоизгладени неща , вие нали изгладихте нещата между вас - казах и аз усмихвайки се на Анабет
- А и да ти задължително ще присъстваш там - погледнах Атина мило

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 6:00 am

И двамата бяха страхотни... Наистина си подхождаха. Връзката им ме радваше.. Бях доволна, че са заедно. Прегръщайки Ана потупах Пърси по рамото.
-Смятай, че няма как да пропусна момент като този... Ще е интересно.
Подсмихнах се и се замислих.

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 6:02 am

Реших да обърна темата
- Мамо как мислиш , защо Киа реши да предизвика точно мен ? - попитах я аз
- Знам ,че децата на Арес не ме обичат , но пък тя й не ме познава...

Гост

- Спокойно Ан и мен не ме обичат много - успокойх я аз
- Помниш ли защо те изкъпах точно заради тях - казах аз смейки
се

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 6:10 am

-Хм..
Усмихнах се, полузамислено.
-Според мен Кия видя, че не остана доволна, когато беше до Пърси... И искаше да ти даде възможност да и' покажеш "гостоприемността" си.. Определено искаше да види как това ще се отрази на уменията ти в битката...
Замислих се.Умения в битката? Още една теория... Трябваше да я споделя с Посейдон.
-Сега трябва да тръгвам... Искам да видя как са нещата с Елена и Тримата Богове.. Ще се върна скоро скъпа - обърнах се към Ана -Пърси - намигнах му и се отправих към Къщата на Елена...

/П.п Аз трябва да лягам, че стана 12 часа, а утре имам малко работа и ще ставам рано.. /

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 6:14 am

Целунах Пърси и му казах
- Мили мисля да ходя да си почна малко искаш ли да дойдеш с мен ? - попитах го аз а той само ми кимна и двамата тръгнахме към общежитията на Първи курс

Гост

Трудно е да се каже какво ме доведе до това място.Исках да разнообразя живота си и се чудех откъде да започна.Трябваше ми спокойно местенце да помисля,докато топлината ме поглъща.Седнах на един дънер,като се загледах към небето.С дясната си ръка взех счупено клонче от земята и започнах да го дялкам.Исках да си построя нещо-да убия времето.

Заглавие: Re: Огънят Пет Апр 02, 2010 9:41 pm

Оставих Клеър да помисли над това което и` казах и се отправих към лагерът.Трябваше да говоря с Атина за нещо което отлагам вече от два века...Но видях само едно момче. Приближих се към него.
-Извинявай...-започнах.-Виждал ли си Атина?

Гост

Чух някакъв дразнещ глас идващ от мъж на около тридесет години.Отначало се почудих дали не е някой нов преподавател,но не приличаше на такъв.Бавно и величествено се издигнах,като дори не си направих труда да му отговоря-дали защото ме мързеше или просто мразех повечето същества на планетата и отвъд нея-беше неясно,но пък какво друго имах да правя сега?
-Атина?Защо ти е?

Гост

Джефри Уйджест написа:: Чух някакъв дразнещ глас идващ от мъж на около тридесети пет години.Отначало се почудих дали не е някой нов преподавател,но не приличаше на такъв.Бавно и величествено се издигнах,като дори не си направих труда да му отговоря-дали защото ме мързеше или просто мразех повечето същества на планетата и отвъд нея-беше неясно,но пък какво друго имах да правя сега?
-Атина?Защо ти е?

Заглавие: Re: Огънят Пет Апр 02, 2010 9:47 pm

-Важно е...-отговорих му.-И лично.
Този не е бог,нито полубог,а е изключено да е човек. Не знаех,че вече допускаме демони в лагера.Огледах момичето и го погледнах в очите.
-Кой си ти?- попитах го.

Гост

-Твърде лично е и не те засяга!-ядосано му извиках аз.Не ми харесваше начин по който ме гледаше,идваше ми да го убия,но все пак вече бях сменил страните и се намираха под закрилата на божествата-не можех да си го позволя:
-Аз съм Демон,може би единственият по тези земи.

Заглавие: Re: Огънят Пет Апр 02, 2010 9:53 pm

-Знам...
Погледнах го и въздъхнах.
- От къде?-попита ме той.
-Един бог усеща тези неща...
Казах и огледах лагерът. Някой от полубоговете бяха на тренировачната площадка и размахваха мечове.

Гост

-Бог?Честита титла,но дали ще можеш да я задържиш завинаги?Кажи ми не те е ли страх,че един ден ще стане бунт срещу вас?Срещу всички божества?Някъде из между всички полубогове ще пламне искра,която ще се превърне в силен пламък,като този който гори тук.-смеейки се му отвърнах.Ножчето в ръката ми падна и уби подобие на гушерче.

Заглавие: Re: Огънят Пет Апр 02, 2010 10:00 pm

Погледнах към него.
-Не ме е стах от бунт. И преди се е случвало... веднъж. -погледнах оганят.-Всички богове обичат децата си,знам защото и аз обичам мойте две...Сигурен съм,че и децата обичат родителите си... Вярвай в каквото искаш...
Казах и въздъхнах.

Гост

-Трябва да се те спра,защото всичко,което каза до сега е една голяма лъжа.Нямаше да ги оставиш,ако найстина ги обичаше.Правилата наложени от Зевс са грешни,но никой не е застанал на пътя му-страх.Дори и Боговете ги е страх!Дори не би трябвало да си тук.Защо се връщаш точно сега?-нахално го попитах.Извадиж ножа си от умрялата животинка и я разпорих.Определено се забавлявах,като гледам вътрешностите на живо същество.

Заглавие: Re: Огънят Пет Апр 02, 2010 10:09 pm

Преглътнах и стиснах зъби. Срещал съм много демони... този не като никои от тях...
-Казах ти... вярвай в каквото искаш. Брат ми найстина има странен начин на управление,но винаги се е оказвал правилният. Но ти не би разбрал това. Ти не се срещаш с трудностите с които ние се срещаме... хората са си изградили погрешна представа за повечето от нас... На Олимп няма пирове,а само много,никога не свършваща работа...

Гост

-Твърде малко знаеш за да ми говориш така.Когато стъпиш на моят път,преди да дойда на това място-тогава ще има бегла представа за тежката работа.Няма как да се мериш с мен,дори е под нивото ми да ти говоря,а за Зевс-винаги правилният,така ли?Сигурен съм,че много неща щяха да бъдат избегнати,ако той не беше на мястото си.Нормално ти си му брат-разбирам,че ще го защитиш,но един трябва да погледнеш извън кутия и да те удари истината по лицето.Вярваш,защото се подчиняваш.Искал си да бъдеш различен,търсел си по-интересен начин на живот,а работата едва ли те интересува толкова,но както каза-това си е мое мнение.-леко ми се спеше,защото миналата вечер я бях приел с песен на уста и няколко шишенца от подбраният ми алкохол.

Заглавие: Re: Огънят Пет Апр 02, 2010 10:20 pm

Изобщо спрях да го слушам. Размишлявах за Зевс и управлението му. За заповедите. Какво би било ако бях останал с Пърси и майка му. Какъв ли живот щяхме да имаме...Със сигурност...може би... по-приятен от този.Гледах оганя и размишлявах,мечтаех... и се ядосвах...

Гост

-Започваш да се колебаеш нали?-попитах,бавно движейки се към някакво дърво.Върху него нарисувах това,което бяха разказвали за връх Олимп-божества,самият връх.Потърках дясното си око и се прозях.Ножът метнах нагоре,като не се интересувах къде щеше да падне,но по пътя си изглеждаше така сякаш режеше Олимп на две.

Заглавие: Re: Огънят Пет Апр 02, 2010 10:26 pm

-Не...
Казах и се обърнах да си вървя.
-Искам да те попитам нещо... Какво ти сторихме?
Въпросът беше директен,без увъртания. Все пак трябва да има причина поради която да ни мрази толкова много.

Гост

-Вие сте причината за моето затваряне в този лагер.Наневиждам вас,лагера,както и всеки полубог.-дори не се обърнах да го погледна.Единственото,което се случи бе това,че изпуках пръстите на ръцете си и то доста звучно,сякаш дърветата се прекършиха:
-Някой ден всичко ще се обърне..някой ден.

Заглавие: Re: Огънят Пет Апр 02, 2010 10:32 pm

Поклатих глава и тръгнах към езерото. Никой не го задържа тук,а това,че ние сме виновни за неговите мъки е пълен абсурд. Но в момента нямам сили да водя деспут с него. Като го гледам колко е твърдоглав,а аз колкото "обичам" да се карам до никъде няма да стигна.Вече бях почти до езерото...

Гост

Повече й не обърнах внимание на Посейдон,а само се излегнах край огъня.Мислех да се запътя към столовата понеже стомахът ми се обаждаше,но умората си казваше думата.Както си спомнях дните в които умираха невинни хора,ей така просто за кеф.Липсват ми,ама трябваше да бъдат заменени.С какво?За всичко си има време,щях да намеря нещо,което да ми помогне да ги забравя.