Огънят

Гост

-Знам,че си напълно прав и пак не мога да приема мнението ти.Никога не съм се нуждаел от каквито и да е приятели,а по-скоро съюзници за различни задачи,които изпълнявах преди да дойда тук и да-наскоро преживях раздяла,ако може да се нарече така-по-скоро просто ме зарязаха без да ми казват защо или къде отиват,а наистина се интересувах от това момиче,нещо което не съм правил от толкова много време.Не мога да повярвам,че я оставих да си играе с мен?Направих ужасяваща грешка,която се надявам повече да не се повтори и двойките не са хубаво нещо,поне за мъжа,съдейки по случилото се на мен.-вече не бях сигурен какво точно говоря,просто намерих жена,с която наистина мога да си говоря,която не ме съди така жестоко за това което съм направил,а и заедно с това-определено разбираше от връзки,може би си имаше траен приятел?Въпрос на който исках да получа отговор:
-Ами,ти имаш ли си гадже?Или нещо повече от това,може би си женена,все пак си богиня,а щом имаш и дъщеря,едва ли ще е добре за нея,ако няма баща в живота си,нали така?

Заглавие: Re: Огънят Вто Авг 24, 2010 3:48 am

Изчервих се леко и погледнах настрани. Реших да отлагам отговора на въпроса му, колкото мога.
-От къде си сигурен, че не се нуждаеш от приятели? Всеки има нужда от тях в труден момент - както ти сега преживяваш раздяла. Те ти помагат и те изслушват, до теб са и се интересуват как се чувстваш.. И когато усещаш подкрепата им, болката не е толкова тежка, както ако страдаш сам.. - погледнах го и въздъхнах. Та не правех ли и аз точно това? Не бях разказала на никой за чувствата си... Тогава отново го погледнах, кимнах и извърнах поглед
-Всъщност не знам дали си имам приятел. Влюбена съм в него и бяхме заедно, но след тази нощ той беше толкова зает. Казах му, че го разбирам и наистина е така, аз също имам задължения на богиня, но не толкова много, колкото той има. Сякаш се отдръпна от мен и непрестанно чувствам липсата му. Не съм споделяла това с никой, а и не желая съчувствие. И ако казваш, че двойките не са хубаво нещо за мъжа, май бъркаш...
Взирах се в огъня и потърках с ръка слепоочието си. Нямах представа защо бях споделила всичко това с един непознат... Може би и двамата имахме нужда да споделим проблемите си. Но изглежда никой от нас нямаше готово решение за терзанията на другия.

Гост

-Ха,защо имам чувството,че няма никаква работа ,а само те лъжа докато излиза с истинската си приятелка,не ме разбирай погрешно-едно време и аз много обичах да правя това,даже с по няколко едновремено,но в един момент просто разбрах,че не получавам това,което желая.Разбрах че винаги съм се лъжел и започнах да търся любовта на живота си,която уж дойде за няколко дни,изцеди силите ми и веднага след това си хвана пътя-повече не мисля,че ще я видя,а и не съм сигурен,че някого ще й простя за подобно нещо-не мисля че го заслужава след всичко,което ми причини.Май при теб се явява същия проблем,по-добре спри да се залъгваш,че го обичаш.Стой надалеч от него,няма никакъв смисъл да нараняваш сърцето си повече от колкото трябва.Трябва да се откажеш от идеята,че някога ще намериш някой,който наистина ще те обича до края на дните си.За приятелите-от време на време ми трябва някой на когото да споделя,но не чак толкова често и обикновено успявам сам да се справя с проблемите си,а и виж-сега си говорим,но нищо не се променя нали?Аз ще съжалявам още дълго време и макар постоянно да си казвам,че трябва да спра да мисля за това-да виждаш да го правя?Нем.Да,разговора е приятен,но само за момента,защото не се познаваме.Ако продължим-ще станем приятели и от там само ще объркам нещата,за това и предпочитам да не споделям.

Заглавие: Re: Огънят Вто Авг 24, 2010 4:13 am

Погледнах го изненадана и объркана. Не, Той не беше такъв... Или може би само аз си мислех така? Съмненията и колебанията започнаха да ме глождят, а аз мълчах, изумена от това как Джефри беше поставил нещата. Тогава се съсредоточих върху думите му за приятелите и като го погледнах, казах
-Винаги имаме нужда от приятел... А и истинските приятели са наистина малко. Да говориш за проблемите си наистина не променя нещата, но поне ти олеква от една страна - може би. А и понякога приятелите биха могли да те посъветват - няма да е идеално решение или нещо такова, но все пак така биха показали, че държат на теб. Ако си търсил любовта, значи си искал някой да те обича. Но не искаш ли и някой да държи на теб и да е загрижен за теб - дори и само като приятел? Чувството на приятелство е различно от любовното и може би не толкова силно, но това не го прави по-малко истинско или ценно...
Наведох се и се вгледах в земята и как огъня я осветяваше.
-Колкото до това, че ще объркаш нещата - да, мъжете умеете да го правите... Но и има разлика между това да го направиш умишлено и да го направиш неволно. А и зависи...

Гост

-Не ми трябва някой,който да е загрижен за мен и не искам да съм обичан,предпочитам просто да стоя сам и да не се бъркам в живота на хората,ако те искат да го правят-ще им откажа достъп.Достатъчно се бях променил и не желая да се повтаря,трябва да съм си такъв какъвто бях,забравих за себе си покрай тази връзка,мислех само за нея и стана пълна каша,винаги е било каша и не мога да направя нищо по въпроса,а заедно с това-и не желая.Защо да продължавам да се измъчвам,когато най-спокойно мога да се върна към стария си живот-приключение и тем подобни глупости.Няма да гледам на жените като богини,а просто ще ги използвам,както се случва с мен пъти поред,нещо от което ми писна и не-мъжете не бъркаме,поне толкова често колкото вас,просто не можем да ви разберем,не ми се иска да продължавам с разгадаването на загадки,да превеждам всяка една ваша дума,сякаш не сте хора,а някаква друга раса.Всичко,което казвате няма нищо общо с това което мислите,а значи напълно обратното,трябва да има учебник за вашия език,защото аз лично не мога да се оправя и ми трябва бая помощ за да мога да разбера която и да е жена,макар че дълбоко в себе си знам че повече няма да търпя каквото и да е,ще задавам директни въпроси без да ме интересува дали съм сбъркал или не-без да се притеснявам от това,което ще кажа..дали ще нараня някого или нещо от сорта,затова и при теб ще бъде така.Нека да не се лъжем-Какво ти се прави тази вечер?

Заглавие: Re: Огънят Вто Авг 24, 2010 4:33 am

Погледнах го сериозна и отвърнах
-Явно винаги ще си убеден, че нещата нямат смисъл. Щом искаш да се залъгваш, че не те интересеува нищо и живееш безцелно, тогава давай. Много хора обиат да се заблуждават и да казват "Писна ми". Само защото ти се е случило да имаш провалени връзки? Не мисля така. Ти сам решаваш дали да допуснеш някой да те нарани или не, но с мотото "Не ми пука" според мен няма да стигнеш далече. Може да е по-лесно, но това не означава, че е правилно.
Погледнах го сериозна и добавих
-За въпроса ти какво ми се прави, бих отговорила много точно и ясно.
Понечих да го зашлевя, но се спрях и вместо това го целунах по бузата. Изправих се и го погледнах
-Дано си удовлетворен от живота си накрая. Макар да не виждам какво ще постигнеш, като си играеш с жените, но бих казала, че това ви е присъщо на вас мъжете. А и на теб вече не ти пука, дали ще нараниш някое момиче, така както са наранили теб. Вече каза, че нямаш нужда от любов, нито от приятели... Но щом желаеш да се превърнеш в безчувствено създание - това си е твоя работа.

Гост

Джефри веднагически отвърна на целувката на момичето и без много да му мисли,започна да говори:
-Хайде да си поиграем съвсем мъничко,защото много ми харесваш,а и изглежда че съм ти интересен,не може да го отречеш,нали така?-Младежа пусна езичето си по сладкото вратле на Атина и веднага след това го засмука,наистина ли беше решил да се промени или просто искаше да се докаже като готин?Заради това ли беше всичко,изгубената слава,но нямаше кой да го вкара в пътя,така че забавлението за него тепърва започваше:
-Да видим до къде ще издържиш,преди да ме пожелаеш.

Заглавие: Re: Огънят Вто Авг 24, 2010 4:52 am

Бутнах го назад силно и го погледнах намръщена. Малко хора бяха успявали да ме дразнят така досега.
-Ако ще играеш игрички, нека не е с мен. Намери си някоя друга.
Той ме погледна, сякаш изобщо не ме чуваше.
-Разбирам мотото на живота ти, но не смятах, че би се и унижил така... Не съм срещала досега някой толкова морално деградирал. На теб може и да не ти пука, но аз на твое място не знам как бих се погледнала, ако се опитам да се пробвам върху бог. Явно наистина не те интересува, но бих се замислила на твое място какво ще направя сега, Джефри...
Погледнах го, полусериозно, полутъжно. Не мислех, че е такъв, но щом държеше да се принизи дотам.. Само че определено нямах ниакакво желание да се замесвам във всичко това.

Гост

-Все ми е едно какво мислиш!-викна Джефру като седна до огъня и се усмихна,какво ли му ставаше?-Така или иначе няма да си намериш никого,а аз само се опитвах да ти помогна,но щом не желаеш моята помощ-няма никакъв проблем.Няма да ти се меся в работите,не искам.-Момчето най-спокойно си седеше и си гледаше огъня.

Заглавие: Re: Огънят Вто Авг 24, 2010 5:04 am

Не знаех какво му ставаше, но изпитах съжаление към него. Вгледах се в огъня за момент, колебаейки се как да постъпя. Той беше пълен с противоречия, но сам беше предизвикал отказа ми... И все пак имаше нещо в него.
Отидох до него и сложих ръка на рамото му.
-Не се нуждая от помощта ти, Джефри. Никога не съм молила за нея. Мисля, че по-скоро ти се нуждаеш от помощ. Отдавна вече не ме впечатляват плоски обиди, като тези, които изрече. Бих искала да беше способен да говориш откровено - но ти отхвърляш всеки, който се доближи достатъчно, че да ти бъде приятел. За всеки случай, ти давам избор - кажи ми, че искаш да си тръгна и ще го направя.

Гост

-И да останеш няма какво да направиш,така че мисля,че е по-добре да си отиваш.Май искам да остана сам за момента,има за какво да мисля и да ти кажа честно-единственото,което ми липсва във връзката ми беше секса,чак сега разбрах че нещата не стоят така както аз исках.-Джефру посегна към огъня,но само се изгори.

Заглавие: Re: Огънят Вто Авг 24, 2010 5:32 am

-Джефри, нещата никога не стоят така, както на теб ти се иска...
Щях да започна да разсъждавам отново, но този път се спрях. Поклатих глава и кимнах към него
-Ще те оставя сам. Има над какво да помислиш. Надявам се да откриеш правилния начин. И между другото, ако отново ти се говори с някой, просто ме потърси.
Искаше ми се да можех да направя за него повече от това, но знаех, че не е възможно. Оставих го сам с мислите му и с бързи крачки се отдалечих от огъня..

Гост

Разхождах се из лагера, не ми се стоеше на едно място. Бях отпуснала косата си свободно и бях облечена с първото,коетоми попадна пред ръцете. Достигнах до огъня и спрях. Не усетих как вече минута стоях загледана в пламъка с моето сериозно изражение.
Бях нова и не познавах никой тук. Същност дори не знаех тук ли е мястото ми. Но това нямаше значение, вече бях тук искам или не.
Трябваше да се сприятеля с някого или в противен случай щях да съм аутсайдер. И в двата случая беше по-добре да опозная мястото, да намеря поне 1 човек.. грешка ..един полубог с който да общувам.

Заглавие: Re: Огънят Чет Окт 28, 2010 3:17 am

Одри се разхождаше късно вечер, както правеше от деветгодишна. Отиде на единственото място, където се чувстваше добре.
Огънят.
Още преди да стигне там създаде едно огнено топче и го замята измежду тънките си пръсти. Погледна ги и се сети как подпали пианото в уилище, когато дядо й почина, а тя имаше уроци. Отърси този спомен от главата си. Вдигна поглед и видя едно русо момиче, което се мотаеше насам-натам, все едно си нямаше място.
- Ще се измориш. - каза тя саркастично и й метна една смесена усмивка. Знаеше какво е да нямаш място. - Одри. Дъщеря на Хадес.

Гост

-Явно ставаме две дъщери на Хадес. Лунна. -Казах и погледнах момичето. Замисленото ми изражение беше сменено с дружелюбна усмивка. Сините ми очи пробягаха по лицето, а после и по тялото и дрехите й.
Приближих се за да подам ръката си. Беше хубаво, да не влизам в конфликти, за това смятах да съм мила с всички, макар и това да изневери на дръзкия и грубия ми стил на говорене и действия.

Заглавие: Re: Огънят Чет Окт 28, 2010 3:28 am

- Приятно ми е. - каза Одри и се приближи да се здрависа с момичето.
И тя беше дете на Хадес.
Одри отново си създаде малко топче от огън и започна да си го подритва все едно беше хек.
- Можеш ли ги тези фокуси? - попита тя. Лунна изглеждаше по-малка от нея и следователно може би още не беше овладяла огъня.

Гост

-Последния път когато опитах, подпалих къщата. -Казах , като се засмях леко. Беше истина, от опит да направи такова топче, после цялата къща се оказа в пламъци.
Усмихнах се на момичето.
-На колко години си и от колко време си тук? -Започнах с въпросите. Погледа ми се върна на огъъня за секунди, а после пак на лицето на полубогинята.

Заглавие: Re: Огънят Чет Окт 28, 2010 3:41 am

Лунна започна да задава въпроси на Одри.
- На петнайсет съм. и Съм тук отскоро, но нямам шанса да се запозная с някого. Тук съм от седмица по-точно. Но излизам повече вечерм когато всички са на вечеря или по стаите си. - заобяснява тя. - А, ти, моя полусестро, на колко си?
Одри си мислеше колко ли братя и сестри имаше тук. Колко много братовчеди и братовчедки. Но най-много я учуди, че не се въодушеви от това, че намира роднина тук.
- Така де, ако искаш мога да те науча как да контролираш огъня. Първо трябва да се научиш да го гасиш. С времето ще се научиш да го гасиш и в същото време даже няма да има следа от изгорено. - усмихна се тя и подпали едно дърво, което лежеше на земята. След минута го изгаси и дървото изглеждаше сякаш никога не бе горяло.
Тя отвори очудено очи и понечи да каже нещо.

Гост

-Скороще стана на 16. Същност.. като ме питат казвам че съм вече .. Както и да е..-Казах, после тя запали едно дъво, а не след дълго то изгасна и нямаше и следа от огъня.
-Добра си.. -Казах замислено,пламъците ме върнаха в миналото. Разтърсих глава, сякаш да спра да мисля за това и върнах вниманието си на полу-сестра ми.
-Ако аз опитам нещо такова сигурно ще подпаля общежитията.-Засмях се развеселено.

Заглавие: Re: Огънят Чет Окт 28, 2010 3:53 am

- Спокойно, нали те покривам. Все някак ще се оправим, ако стане някоя авария. - пошегува се Одри и се замечта за огън и горящи сгради. Намигна на Лунна приятелски и седна на същото дърво, което подпали преди броени мигове.
Замисли се дали другото момиче изобщо забелязва английския й акцент.
- От къде си? - промълви Одри и погледна Лунна.

П.С.: аз излизам, утре да продължим..?

Гост

-Лос Анджелис. -Отговорих и седнах до нея на дървото. -Но нямам желание да се връщам там. -Добавих и замълчах за секунди.
-Ами ти? Може би Лондон? -Попитах. Говореше като леля ми, същия акцент, а тя беше от там.
Погледнах усмихнато Одри, като очаквах всеки момент да ми отговори.

ПП : Ок

Заглавие: Re: Огънят Съб Окт 30, 2010 1:34 am

- Точно така. Акцентът ли ме издаде? - попита Одри.
Погледна огънят и се зачуди дали огънят е омагьосан да не гасне.
- И сега какво смяташ да правиш? - не искаше и тази вечер да е сам самичка. Вече се носеха митове за нея из лагерниците. Не и пукаше, но просто не можеше да понася да минава покрая тях и те да си говорят зад гърба. Не обичаше критики, но поне обичаше да и казват всичко в лицето. Погледна Лунна с усмивка и зачака отговора й.

Гост

-Честно казано трябва да оправя багажа си, не съм подредила дрехитеси, а обичам всичко да е прилежно. -Казах и се усмихнах на момичето.Не исках да тръгвам, но не исках да оставям това за по-късно.
С кръстосани ръце в джобовете бавно закрачих на обратно към общежитията. Лек вятър развяваше русите ми коси като златен водопад. Вървях с леката, типична за мен, усмивка.

Гост

-Хей Атина,може ли да ми отделиш минута-помоли Крейтос.
На него вече не му се стоеше в ''Лагера''.Той искаше да отиде на първата си мисия.
-Ако имаш правата-измърмори тихо Крейтос-ще може ли да ме изпратиш някъде на мисия.След като тук няма много, с което да съм полезен.

Заглавие: Re: Огънят Нед Ное 07, 2010 6:00 am

Погледнах Крейтос, изненадана. Не очаквах, че ще ме помоли това, но кимнах сериозно.
-Добре... Не знаех, че имаш желание да тръгнеш на мисия... - казах, като изненадата все още личеше в тона ми. Той щеше да ми липсва. Усетих и липсата на дъщеря си, която също бе на мисия и чувството се удвои. Сега и двамата щяха да ми липсват.
-Кажи ми, защо реши да заминеш? Случило ли се е нещо?
Погледнах го въпросително. Това беше малко внезапно, но щях да уважа решението му и да се съглася, без да променям становището си.