Огънят

Гост

С Анабет решихме да се разходим , и отидохме при огъня.Седнахме на едно паднало дърво.
-Кога ли ще се върнат Атина и баща ми ? - запитах се аз
- Каде ли са пак ? - запитах се аз , а Ана сложи глава на рамото ми , а аз на свой ред сложих ръката си на ръменете й и я прегърнах

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 3:49 am

- Незнам , но се надявам да се върнат по - бързо.Мразя когато майка ми я няма за дълго.- казах му аз
- Достатъчно дълго не я е имало - отбелязах , а след това го целунах.
- Много ми е интересно , защо онова момиче държи да се бие точно с мен ?-запитах се аз на глас

Гост

- Знам Ана и аз така се чувствам по отношение на татко - отговорих и аз
- А и незнам защо онова момиче иска да се бие точно с теб , може би защото ти се
славиш в лагера като най - добрата - отвърнах аз на учудването й

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 3:55 am

- Не мисля ,че съм най - добрата! Та ти ме би още с пристигането си ! - отвърнах му за да оправдая думите му.
- Пърс искам да им помогнем , незнам как ще ги обедим , но искам да им помогнем да разрешат проблема .. - започнах нанова да говоря за проблемите , който престояха
- Незнам как и защо , но чувставм ,че имам нужда да помогна на майка си.-обесних и се загледах в огъня

Гост

- Аз също Ана , но те няма да ни позволят - казах й
- А също така ти си най - добрата тук. А колкото до моята победа нали знаеш
късмета на начинаещия - казах й , и я целунах.Радвах се ,че най - накрая съм с нея незнам
- Сега трябва да кажем на родителите си ,че сме заедно , но нека първо да се приберът - продължих да говоря и я загалих нежно по косата

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 4:10 am

- Да , ще им кажем нека се приберът първо - отвърнах му.
- Добре щом казваш - отвърнах му аз и го целунах по блузата.А той галеше косата ми , което ме растопяваше.Обичах някой да си играе с косата ми.
- Знаеш ли още от както дойде тук , знаех че някой ден ще бъдем заедно , тогава даже не малко не ме ми пукаше ,че родителите ни не се разбират.Но сега е друго нещо - казах му аз целувайки го

Гост

- Да аз също се надявах да сме заедно - казах и гледайки
очите й , който бяха абсолютно същите като на майка й , както й
мойто приличат на баща ми.
- Знаеш ли мисля ,че си перфектна - казах й , и я целунах

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 4:17 am

- Повярвай ми не съм абсолютно перфектна - казах му , прегръщайки
го през вратът.
-Хей леко ще ме удошиш - каза ми той смеейки се
- Спокойно Пърс , ако исках да те удоша , не в същност , ако исках
да те убия до сега да съм го сторила - казах му смеейки се и го целунах

Гост

- Да аз също се надявах да сме заедно - казах и гледайки
очите й , който бяха абсолютно същите като на майка й , както й
мойто приличат на баща ми.
- Знаеш ли мисля ,че си перфектна - казах й , и я целунах

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 4:40 am

- Пърс престани не съм перфектна повярвай ми ! - казах му аз
И се преместих да седна в него целувайки по вратът
- Пърси има много по перфектни момичета , от мен нормални момичета който не трябва да се борят за живота си почти всеки ден - казвайки го се замислих ..

Гост

Прегърнах я през кръста и я целунах по блузата
- Знаеш ли аз не искам по перфектно момиче от те.
Харесват те такава каквато си ! - обевих и аз и я целунах отново

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 4:47 am

- Аз също Пърси - казах му аз целувайки го
през секундички, сигорно го цлеунах около 100 пъти за секунди.Но бях толкова щастлива ,че съм с него ,че не можех да се стърпя.
- Пърс и ти си стархотен!

Гост

- Хей радвам се ,че мислиш така - усмихвайки и се и казах аз , а след това с едната
си ръка погалих лицето й.
- Знаеш ли Ана мисля ,че те обичам , въпреки ,че от скоро сме заедно...

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 4:55 am

- Аз също Пърси - отвърнах му аз целувайки го.
- Незнам мисля ,че трябва да намерим майка ми и баща ти - отговорих му аз
- Трябва да поговорим с тях

Гост

- Ана аз незнам каде са - казах й
- Не бяха ли на Олимп ? - попитах я гледайки отново очите й
- Искам да им кажем , защото онзи ден това си говорехме с татко ..Ме разпитваше
кой харесвам и такам - обесний

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 5:04 am

- О значи пак сте удумвали докато ме е нямало - казах му аз и се нацупих леко , но шеговито
- Сигорно ще си дойдат скоро - отвърнах аз

Гост

- Ма аз не съм виновен - засмях се и я ухапах за ухото
- Аз мисля ,че майка ти или баща ми ще си дойдат всеки момент,
нали знаеш не искат да ни се случи неща - казах й въртейки очи

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 5:12 am

Реших да оставя Зевс, Посейдон и Хадес насаме със сестра ми... По-късно щях отново да говоря с нея. Трябваше да видя Анабет - имах нужда от нея... Върнах се в Лагера и заварих Ана близо до огъня, разговаряйки с Пърси.Двамата наистина си подхождаха... Усмихнах се, преди да ги приближа.
-Анабет, Пърси...
Прегърнах ги и двамата и станах сериозна.
-Имам важни новини.. Изглежда Зевс е криел доста тайни, които никой не знае. Открихме Елена... Но изглежда открихме повече, отколкото очаквахме.Зевс беше казал, че само тя може да се справи с мълнията му.. Но е премълчал, че тя с лекота се справя и със силите на Посейдон и Хадес - огъня и водата.Владее ги и трите и без проблем би могла да замести и Тримата Богове...
Гледах сериозно и към двамата.Не знаех как ще реагират, но почувствах облекчение - имах нужда да приема фактите, изричайки ги на глас...

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 5:22 am

- Какво , мамо чакай намерих те я и какво... - неможех да възприеми почти нито една дума от казаните.Станах от Пърси и отидох да я прегърна
- Но как е възможно ? Не мислиш ли ,че тя може да е
замесена във всичко това ???

Гост

- Да Атина и аз съм съгласен се нея - подкрепих Ана , приближих се към тях
- Аз Атина искаме да ви помогнем каквото и да костава няма да се
примирим ,знаеш какви сме .. - замлъкнах и не продължих

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 5:28 am

Усмихнах се.Двамата бяха толкова смели и решителни... Всички в лагера бяха.Гордеех се с Пърси и Анабет, както и с останалите.
-Не.. Говорих със Зевс за това, но той ме увери, че Елена не е замесена... Пърси, баща ти вярва на Зевс, и макар че аз му нямам доверие, вярвам на преценката на Посейдон. Затова няма опасност Елена да е срещу нас... А и самата тя е объркана.

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 5:35 am

- Надявам се да си права мамо - казах и аз прегръщайки я
- Мамо ние трябва да ви кажем ,че с Пърси сме заедно - казайки го осетих как кръвта се качва в лицето ми и бях сигорна ,че блузите са ми станали червени като домат.
- Незнам , но пак ме съмнява , а аз няма да се дам без бой! -

Гост

Видях как блузите на Ан станаха чеверни , но в това нямаше нищо лошо
- Да и аз съм много щастлив ,че сме заедно, както и ще кажа ,че
аз също няма да се дам без бой .
- И колкото и да се опитвате да ни разубедите ние ще продължим да ви обеждаваме ,че не трчбва да ни пренебрегвате!

Заглавие: Re: Огънят Съб Мар 27, 2010 5:46 am

Погледнах и двамата с усмивка.Предвиждах, че ще се съберат и не се изненадах... Тогава се сетих за Посейдон. Беше ми любопитно какво ли щеше да каже, когато разбере новината?
Погалих Ана по бузата, отвръщайки на прегръдката и'.Погледнах Пърси и му намигнах.
-Радвам се за вас... Наистина. Дано сте щастливи заедно. А, да - и ще ми е интересно да присъствам, когато Посейдон разбере, че сте двойка... - усмихнах се -Анабет, ще трябва да се пазиш да не се намокриш.
Засмях се, обърната към двамата.