Плажът

Гост

-Хм.. Какво правя тук?Ами търсех си някое готино момче ама не откривам никой все още... - казах аз и се засмях, а Крис се намръщи и голямата му усмивка изчезна.След, което аз продължих да се смея.
-Шегувам се.По-спокойно.- казах аз и го целунах.-Едва ли има по-готино момче от теб.-Прегърнах го и го целунах отново, а на лицето му се показа една самодоволна усмивчица.
-Всъщност реших да се поразходя и да се попека на плажа.Докато не дойде и не ме хвърли в морето.Знаеш ли какво прекалено си мокър махни тази тениска.Пък и е много топло. - казах аз и го погледнах след това се усмихнах.

Гост

- Добре добре, щом ти искаш! - усмихнах и се аз и свалих мократа тениска от себе си. - Е, доволна ли си? - попитах я аз и допрях устни до нейните. Хубаво щеше да е, ако имахме повече такива моменти заедно, казах си аз на ум и сам се усмихнах на идеята си. Загледах се в морето, което днес бе много спокойно, само от време на време се виждаха малки вълни, които скоро се изравняваха с морското равнище.
- А как би излгеждало готиното момче, за което ми говореше? - попитах я аз и я бутнах леко с рамо, след което се разсмях.

П.П Сори че закъсмях, ама нета ми спря ;Д

Гост

-Не говориш сериозно нали?- попитах аз, но Крис само поклати глава и отново зададе същият въпрос.Този път трябваше да отговоря.
-Нека помисля. Рус, с хубаво тяло, сини очи. Как ти звучи това? - погледнах към него и се засмях след това му лепнах една продължителна целувка. Той се усмихна само доволно и ме прегърна след, което настъпи тишина. И двамата се бяхме загледали в морето, което бе толкова красиво и спокойно.
-А ти какво готино момиче търсеше ? - попитах аз и се засмях.

Гост

- Ами вече не го търся, намерих го! - отвърнах и аз и се разсмях отново. Наистина бях го намерил и то стоеше точно до мен. Загледах се в слънцето, което вече бе започнало да залязва, беше много красиво! Жълто, оранжево, червено и дори малко лилаво се преплитаха и го правеха да изглежда невероятно. А и в комбинация с шумът на вълните, бе просто невероятно. Чух стъпки зад нас, но не се обърнах, сигурно просто някой минаваше по плажа, казах си аз и отново целунах Кия.

Гост

Реших,че имам нужда да се поразходя в този топъл и слънчев ден.Перфектното място да се порадвам на слънцето и водата бе плажа.А и имах доста за какво да мисля.Вървях по плажната ивица и разбира се,вятъра вееше косите ми накъдето те искаха.Вече се бях отказала.Бях се загледала в хоризонта когато видях една двойка,бяха сладки!Когато се приближих и се загледах разбрах,че момчето е Крис.Единствения,който познавах от тук.

Гост

-Радвам се, че си го намерил. - казах аз и го прегърнах. В този момент видях някакво момиче да се приближава.Не ми бе познато затова реших да се запозная с нея, а явно Крис я познаваше вече. Погледнах го, а той само ми се усмихна без да каже нищо.Момичето се приближи и поздрави Крис, а аз се усмихнах и се представих.
-Здравей, аз съм Кия. А ти си ? - русокоската ме погледна и се усмихна дружелюбно.Първото ми впечатление за нея бе хубаво, но все пак бе само първо впечатление, а и все още не се бяхме запознали.

Гост

-Здравейте!Аз съм Дени,приятно ми е!-представих се и подадох ръката си.След това погледах усмихнато към Крис,а той само ми кимна.Момичето изглеждаше мило,а и имах нужда да се запозная с повече хора тук.

Гост

Погледнах я. Изглеждаше ми приятно момиче. Можеше след време дори да станем приятелки.
-Здрасти Дени. Откога си тук? - попитах я и се усмихнах след ,което се хушнах в Крис защото ми бе станало хладно.
-А вие с Крис от къде се познавате? - зададох още един въпрос , защото ми бе доста интересно и погледнах учудено към двамата.

Гост

-Ами аз пристигнах преди повече от седмица,но ми се наложи да се върна вкъщи-проблемите не чакат!А ние се запознахме по пътя за лагера точно преди да замина отново!-разказах накратко.Наистина не беше кой знае колко интересно,но все пак се надявах да съм задоволила любопитството на Кия.

Гост

-Хм.. Не е толкова интересно колкото си мислех- казах аз, а Крис ме бутна леко и незабележимо с рамо. Трябваше да бъда малко по-учтива с момичето все пак не познава толкова много хора тук.За няколко минути времето захладня и на мен ми стана доста студено затова реших да се наметна с хавлията. Все още бях мокра.Поканих момичето да седне до нас и тя се настани.
-Дени кой са родителите ти ?-попитах я след това пуснах косата си, която бе втрзана на кок.

Гост

-Баща ми е бог Ереб-бога на Мрака!А колкото до майка ми-нея дори не я познавам!-отговорих и за миг лъчезарната ми усмивка се скри.За момент настъпи неловко мълчание.-Е,поне се надявам да не приличам на дете на мрака!-добавих и отново се усмихнах

Гост

Засмях се и погледнах към Крис и Дени:
-Бъди спокойна на мен поне не ми приличаш на дете на Мрака. - казах аз.Излегнах се на пясъка и се загледах в синьото небе, а Крис стоеше до мен и бе обвил ръцете си около кръста ми.
-Аз например съм дете на Арес - богът на войната.Но не приличам на него.Дори съм доста различна и се радвам.- продължих и се усмихнах дружелюбно.

Гост

-Да,наистина не приличаш на дете на бога на войната!-отговорих!Не я познавах много добре,но интуицията ми подсказваше,че съм права.Още от малка ме бяха учили да се доверявам на инстинктите си.-Ами аз да не ви притеснявам,май ви развалих момента?-казах аз с извинителен тон

Гост

-Не се притеснявай момента може да го продължим после на друго място. - казах аз и се усмихна на Дени.
-Мисля, че стана късничко какво ще кажете да тръгваме.Пък и стана студено. - попитах аз и се обърнах към Дени и Крис. Облякох потника и късите гащи, с който бях дошла и станах след, което взех хавлията си.
- А какво ще кажете да гледаме някой филм в моята стая ?

Гост

-Чудесна идея!Аз съм съгласна!Наистина стана доста студено!-отговорих и леко потърках ръцете си,а след това ги скръстих.Явно тениската,която бях облякла,не бе достатъчна да ме стопли от студения нощен бриз.

Гост

Така и двете бяхме съгласни така, че само Крис трябваше да каже мнението си, но той нямаше голям избор все пак бяхме две на един. Подадох тениската му, която бе съблякал преди малко и му подадох ръка да стане от пясъка след, което тримата се запътихме към стаята ми.

Гост

Бях се загледал в морето, докато двете момичета си говореха и тогата Кия предложи да гледаме филм в нейната стая.
- И аз нямам нищо против! - отвърнах и аз и 'и се усмихнах. Изправихме се и Кия си прибра багажа, а след това се запътихме към лагера умълчани. Аз прегърнал Кия през кръста, а Дени вървяща до нас с умерена крачка.

П.П Сори че чак сега пиша!

Гост

Отново се мотаех по стария пуст плаж. За щастие сега нямаше никого тук. Не исках да съм азобиколен постоянно от смъртни, които да ми досаждат, изпитвах известно раздразнение към тях.
Зачудих се къде ли са всички останали сега. Не бях виждал Хера и Зевс от хилядолетия. Е, не буквално де, но от прекалено много време, за да е обичайно дори за мен.
Внезапно чух пясъкът зад мен да скърца. Обърнах се нервно, но тогава усетих, че новодошлия не е човек, по-скоро полубог. Опитах се да смекча изражението си и се втренчих в приближаващото момиче.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 3:08 am

Разхождах се из плажа, който обикновено беше препълнен с хора, но сега нямаше и една жива душа. Освен мен, може би.
Днес носех бяла рокля, подарък от майка ми. Държах токчетата в ръка, които бяха едва ли не дванадесет-сантиметрови. Трудно щях да ходя по пясъка с тях.
Оглеждайки се, погледът ми попадна на мъжка фигура. Бог, очевидно, който ми беше много познат. Когато се доближих достатъчно, вече различавах някои черти на лицето му. Като очите, например. Бяха толкова тъмни, че зениците не се забелязваха с просто око. Моите очи бяха досущ като неговите.
- Татко? - попитах накрая. Ама разбира се, това беше Арес. Моят баща. Зарадвана, с един подскок го прегърнах. Той се извисяваше с една глава над мен, което си е забележително, предвид факта, че аз съм висока метър и седемдесет.
- Какво правиш тук? - обичайният въпрос, на който зачаках да отговори.

Гост

Момичето ме заговори. Беше ми позната. Дали не беше някоя от моите дъщери? Как ли точно беше името й? За бога, дори не ги помнех всичките... Почувствах се ужасно. Да. Моя дъщеря беше, но трябваше да се съсредоточа, преди да й отвърна.
- Ъм... О! Тира! Здрасти! - първоначално изпитах обичайното неудобство от срещата си с полубог мое дете, но после се усетих, че тя всъщност е богиня. Напълно, защото не само единият й родител беше бог. Майка й беше Афродита. Слава богу, щях да си спестя доста скандали по темата, когато я видя отново.
Въпросът на дъщеря ми стигна до съзнанието ми. "Какво правиш тук?". Да, това беше попитала. Опитах се да си наложа да се стегна.
- Нищо. Просто се мотая по плажа поради липса на нещо друго за правене. - усмихнах й се леко разсеяно, защото още не можех да си събера мислите много много. - А ти?

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 3:28 am

Та както казвах, реших и отидох на плажа.Щом стъпих на пясъка, моментално се почувствах по-добре.Можех да си стоя тук с часове, но всичко това излетя от ума ми, защото мернах Арес да разговаря с момиче, може би негова дъщеря.Усещах войната и огъня в кръвта й.Ама разбира се срещнах майката на Фобос, защо не сега и баща му...Затичах към тях.След минута стигнах при тях и ги поздравих.

-Здравейте!-пасле автоматично казах- Да сте виждали баща ми?-чудесно!Още не са ми отговорили, а аз им задавам въпрос.Голяма съм глупачка!

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 3:32 am

- Аз ли? Ами аз реших да си направя една разходка, което се породи от скуката напоследък. - засмях се мелодично. Чувството за хумор-отново нещо, което съм наследила от родителите си.
Без да му мисля много за роклята, седнах на пясъка, последвана от баща ми, който седна срещу мен. Не го виждах за първи път, но бе минало толкова време от последната ни среща. Е, не чак толкова, само една година, всъщност. Тогава бях на шестнайсет и много по-незряла. Почти бях забравила как изглежда. Почти. Имах смътни спомени за него - спомнях си русата му коса и скулите му. Досега. Сега имах възможността да го видя отново. Изобщо не се беше променил-все същия едва загатнат тен, същата руса коса, понякога небрежно пусната или вързана на слаба опашка.
Отърсвайки се от тези мисли, аз се усмихнах радостно и го зачаках да каже нещо.

Гост

- Здравей! - усмихнах се на новодошлото момиче аз. - Не, за съжаление не съм виждал никого от боговете от доста време, така че най-вероятно.... И прдстава дори си нямам къде е.
Опитах се да си спомня коя е тя. Лицето й внезапно изникна в безкрайните архиви в главата ми. Хататила, богиня на котките. Дъщеря на Посейдон.
Е поне вече знаех, че не съм я излъгал. Наистина нямах идея къде е баща й. Знаех само, че имам смътен спомен в съзнанието си, че това трябва да е приятелката на един от синовете ми.
Обърнах се към Тира.
- В такъв случай сме другари по съдба. Аз също съм тук, защото не знам какво да правя. - обърнах се отново към Хататила.
- Хей, а ти била ли си на Олимп скоро? - попитах я.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 3:42 am

-Дам, от там се връщам и между другото проведох разговор с Афродита.И тя ми каза, че не е виждала баща ми.Никой ли не го е виждал?Имаш ли представа къде е Фобос, че и него търся?Ох, къде са тези двамата, когато са ти нужни!-щях да продължа да нареждам в този дух, ако НЕ се бях спряла навреме.Погледнах морето ядосано.То веднага се успокои и стана гладко като огледало.Радвам се, че имам такава власт над него.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 3:55 am

- Хататила, нали? - попитах, макар че не беше нужно, защото бях сигурна, че е тя.
Въпреки това тя ми кимна потвърдително. Подадох ръката си напред, а тя я пое и леко я разтърси, както подобава човешкият обичай.
- Аз съм Тира-Вероника Нериса Лусинда Тайтейлилан Хиуксет. Или просто Тира. Приятно ми е. - тя беше учудена от многото имена, които имах, това се виждаше. И все пак, какво да направя? Родителите ми са имали муза по време на моето раждане.
Извадих отнякъде, неизвестно дори за мен откъде, бялата ми Mp3-ка, сложих слушалките в ушите си и си пуснах Амарант* на Найтуиш, отнасяйки се в свой собствен свят.

*амарант- (amaranth) Цвете от митологията. Смята се, че е имало лечебна сила, затова често било използвано при предсмъртни случай. Ароматът му е много силен и приятен.

» Плажът с фойерверките
» Плажът в Ню Йорк