Плажът

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 4:05 am

- Някой можеше да ме светне, че семейната сбирка е тук. - рекох мелодично, когато се натъкнах на дъщеря си и Арес на плажа. Носех къса черна рокля и подходящите обувки. Косата се вееше леко около лицето ми.
Седнах грациозно на пясъка и се нацупих в посока на Арес.
- Господи, знам, че отдавна не сме се виждали и че бе по-добра идея да си остана на Олимп, но бях отегчена. - наблегнах леко разглезено на последната дума, въпреки че му се усмихвах широко насреща...

Гост

Огледах Афродита оценяващо от глава до пети - от гъстите вълни на косата й до идеално подбраните с роклята дизайнерски обувки. Наистина оценявах гледката. Както винаги, бе ослепителна, без дори да се е опитала да бъде. Струваше ми се, че хвърля сянка върху всичко наоколо само с присъствието си.
Зачудих се как ли се чувства Тира. Щом аз като един от Олимпийските богове бях заслепен, как ли я виждаше тя?
Афродита седна до мен и изрази мнението си по отношение на това колко "отегчена" била. Усмихнах й се лъчезарно, след което я прегърнах и я целунах леко. Но после се отдръпнах, напомняйки си, че Тира все пак е тук.
Е, със сигурност щеше да бъде по-гадно, ако Тира бе полубог.
- Убеден съм, че си умряла от скука... - рекох саркастично.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 6:41 pm

Докато гледах тази сълзлива сцена, ми идеше да повърна.Зачудих се дали баща ми ще се радва да ме види в компанията на майка ми и как ли щеше да реагира.Щом ме игнорираха, а аз мразя да ме игнорират, извиках с всички сили:

-Хей, аз ОЩЕ съм тук!

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 7:15 pm

Обърнах се сепната към момичето и й се усмихнах с възможно най-добрата си усмивка на богинята на красотата с надеждата това да е достатъчно възмездие. Ако се има предвид кръвнишкият й поглед, едва ли. Може би нямах чак такова въздействие върху жените богини, колкото веърху кой да е смъртен от какъвто и да е пол.
- Извинявай. - рекох, като се стараех да бъда искрена. И бях, знаех си, че трябва да се държа малко по-..човешки, особено когато съм в компанията на дъщеря си. Богиня или не, предполагаше се да давам пример, нали? - Но ти знаеш, че Арес реално не ми е... хм... съпруг, така че постоянно трябва да се пазя от капаните на Хефест, когато съм с него. - измърморих недоволно...

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 7:31 pm

Реших да потърся Хати за компания и реших, че плажът е добро място за нея, затова отидох там. Видях Хататила и казах:
-Ето къде си била...О, татко, здравей!-обърнах се и запелтечих като видях баща си.-Какво правиш тук?
-Май забрави някого...-каза Афродита с едва загатната гневна нотка в гласа.
-Здравей, Афродита.Здрасти, сестро.-усмихнах им се стреснато.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 7:38 pm

Докато се разхождах съзрях Хати и Фобос. Огледах ги по- внимателно и забелязах, че Афродита, Арес и едно момиче също са с тях. Реших да се приближа и да ги поздрявя.

-Здрвейте, хора!- казах аз, забелязвайки напрежението, което между Афродита и Фобос.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 8:09 pm

- Здравей. - усмихнах й се, макар да бях леко резервирана. Проблемът, разбира се, не беше в нея, всъщност нямах нищо против девойката.
Опитах се да овладея непризънта си към Фобос, защото той все пак не беше виновен, че има баща като Арес.
Ха - ха. Богинята на любовта да ревнува. Що за ирония?! Обърнах се да погледна реакцията на Тира, но не можах да я разчета.
Е, хубаво, значи ще се справя сама с това.
Все пак се насилих да се усмихна заслепяващо насреща на момчето, за да не ме помисли за пълна гаднярка - достатъчно го бях мразила три хилядолетия досега.
- Е.. - заговорих го небрежно, все още ухилена до уши. - Здравей и на теб. Как си, какво правиш напоследък?

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 8:17 pm

-Вие как сте?-попитах малко несигурно, защото не исках да засилвам напрежението- Разхождах се и когато ви видях, не можах да не ви поздравя. А и ми беше скучно... Какво има?- погледнах към Хататила и Фобос, които ме гледаха тип ,,Не питай!". Усмихнах се, макар и малко притеснена и зачаках некой да отговори на въпроса ми.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 8:18 pm

Все още се чудех какво има Афродита против Фобос, когато тя го заговори.Все пак Фобос ми е гадже и се трвожа за него.

-Фобос, виждал си си баща ми напоследък?-попитах го с умоляващи очички.

-Не.Защо?-при този отговор пак изругах, на старогръцки този път.Този мой баща все се губеше някъде!

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 8:22 pm

Чувствах се като натрапник и реших да не развалям семейните спорове или каквото беше там, затова се усмихнах:

-Аз май не дойдох в подходящия момент... Ще...ще си тръгвам.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 8:27 pm

Като чух, че Баст ще си ходи се уплаших.Не исках да си тръгва.

-Баст, не си тръгвай, моля те.-щях да се разплача.Трябваше да питам и нея, но съвсем изключих в момента.Молех се някой път да срещна баща си но това не значеше, че не ми е приятно в компанията на богинята на тигрите...

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 8:31 pm

Хататила ми беше приятелка и не можех да я изоставя в напечена ситуация като тази. Когато я погледнах разбах, че нещо я мъчи и и се усмихнах:

-Искаш ли да си поговорим?- казах аз, като изтъкнах, че разговорът ни би трябвало да се проведе насаме.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 8:33 pm

Очевидно днес бях щедра на добро настроение - към себе си и към другите. Усмихнах се на току-що пристигналата богиня. Осъзнах, че искаше да си тръгва, зашото за пореден път се държах като абсолютна гаднярка.
- Няма нужда да си ходиш, Баст. Остани. - измърках в нейната посока. - Не исках... - засмях се неловко. - Не исках да те карам да се чувстваш некомфортно. - поколебах се, преди да изрека следващите думи. - Съжалявам. Ти не си виновна за нищо. Всъщност.. - продължих, макар да изгледах Арес накриво. - ...май никой няма реална вина в случая.

Гост

Опитах се да не изглеждам гузен, когато погледнах към Афродита, но всъщност се чувствах така.
Не можех да си обясня защо все още не можеше да ми прости стари неща, при положение, че тя бе грешила в тази област десетки - не, стотици - пъти повече от мен.
- Скъпа, каза, че съжалявам преди хилядолетия. - измърморих в ухото й. Почувствах се като някой обикновен смъртен, който се опитва да се сдобри със съпругата си, на която е изневерил.
Кимнах на новодошлата Баст.
- Здравей. - казах й сдържано, тъй като Афродита беше по-добра в успокояването на човешките чувства - аз само прецаквах работата - а после се обърнах към сина си:
- Здравей и на теб, Фобос. - погледнах го с обичайния си заговорнически "Не се безспокой, вече й минава", поглед..

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 8:45 pm

Стана ми малко неудобно, че накарах Афродита и Арес да се насилват и да се държат добре един с друг. Въпреки това останах и внимателно седнах до тях. Реших да не говоря много и погледнах към морето с желанието да поплувам.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 8:45 pm

Усетих, че татко се опитва да успокои Афродита, когато от небето се зададоха три сенки и след миг в главата си чух гласовете на орлите си Вихър, Буря и Гръм.
-Здравейте, господарю.-Вихър кацна на ръката ми.
-Как сте днес, господине?-Буря кацна на другата ми ръка.
-Здрасти, шефе!-Гръм кацна на рамото ми и ми клъвна ухото.
-Здравейте.-аз лично нямах против, че се появиха изневиделица, обаче не мислех, че татко и Афродита щяха да им се зарадват.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 9:03 pm

-Здравей и на теб, братко. - поздравих го с усмивка и доста по-късно Свалих слушалките от ушите си. Явно беше време да изключа Mp3-ката, затова точно и това направих. Трудно щях да чуя нещо от песните при тази навалица - брат ми, Хататила, някаква египетска богиня, майка ми, баща ми и аз. Оставаше да дойдат и останалите. Тогава вече щях да избухна като вулкан-внезапно, неочаквано...
Мисловната ми тирада бе прекъсната от долитането на някакви птици. Орлите на Фобос. Завъртях очи-нещо, което се породи от досадата, която изпитвах в този момент. Не че имах нещо против Буря, Вихър и Гръм, напротив, просто точно в момента присъстващите богове и богини ми идваха в малко повече.
- Е, сега какво ще правим? Ще плуваме, ще се бием или ще се разхождаме из плажа? - попитах аз и зачаках някой, който и да е, да ми отговори.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 9:17 pm

Извъртях театрално очи при малкия номер на Фобос с орлите. Боже, това хлапе си умираше да се перчи.
След това погледнах разбиращо в посока на Тира. Знаех как се чувства в момента. Аз не бях саможива, обичах хората, но прекалено много от тях на едно място идваха дори на мен в повече.
Елегантно се надигнах отмястото си до Арес, като докоснах леко рамото му - наш си знак, стар като света, значещ, че за пореден път съм му простила - и седнах до дъщеря си.
- Как си, Тира? - попитах я тихо. Може би трябваше да общувам малко повече с децата си.
След миг обаче се сетих за постоянно трепкащия ми външен вид, как сигурно в момента неусетно се променях пред очите й, как тя ме виждаше все по-перфектна, без дори да знае какво в мен се е променило и въздъхнах. Никога нямаше да бъда нормална майка.
Усмихнах й се и посочих описващо към себе си.
- Това не ти пречи, нали? - попитах забързано...

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 9:31 pm

- Не, разбира се. Това се случва и при мен, но изключително рядко. - с усмивка на лице погледнах майка си, която в момента ми се струваше по-близка от колкото всъщност ми е. - Относно въпроса ти - добре съм, благодаря, че попита. - наистина бях добре, дори много добре. Виджах родителите си за първи път от година насам и това ме бе изпълнило с такава радост, че не можех да я опиша с думи.
Огледах майка ми от глава до пети. Да, външният и вид наистина се променяше, но по един незабележим начин, дори за мен - нейната дъщеря. Като всички нейни дъщери, и аз бях красива, много при това, но не чак толкова, колкото нея. Разбира се, можех да омайвам простосмъртните мъже с красотата си, но тя излъчваше някакво обаяние, което аз никога досега не съм излъчвала. Щях да го получа все някога, но не и днес, не и сега, може би след известно време, когато щях да бъда достатъчно зряла.
Тръснах глава, за да прекъсна мислите, които идваха и си отиваха.
- Извинявай. Разсейвам се, в главата ми се въртят какви ли не неща. Предполагам знаеш за какво беше мисловната ми тирада преди малко. - засмях се звънко. - Ще мога ли и аз да правя това? - попитах, без изобщо да му мисля много. Думите бяха излязли неочаквано от устата ми.

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 9:54 pm

Реших да си ходя.И без туй трябваше да си търся бащата.Станах, изтупах се и заявих:

-Беше ми приятно, хора, но аз ще си ходя...

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 9:55 pm

Засмях се покровителствено.
- Не знаеш какво искаш, Тира. Знам, че е приятно да си ослепителна... но до известна степен това не е толкова красив дар, колкото си мислиш. Не ти пожелавам и да разбираш какво е, не и в пълното значение на тези думи. Всички, освен баща ти ме мислят за лекомислена остроумна и отвеяна богиня, разсеяно момиче в разцвета на младостта си. До някъде наистина съм такава, но заради красотата всички гледа на мен като на картина - просто нещо хубаво, което можеш да погледаш в свободното си време. Никой не разбира, че не служа само за гледане, че всъщност аз съм важна колкото всеки друг олимпиец. Нима този свят щеше да съществува без любов и красота? Не искам дори да си го представям. - въздъхнах тихо, деликатно. - В отговор на въпроса ти, мисля, че способностите ти са достигнали най-високата си точка. Може и през повечето време да приличам на глупава кукла Барби, но аз все пак имам трон на Олимп, а там не приемат всеки.
Замълчах за миг. Знаех, че и тя е богиня, но беше като музите на Аполон - и аз бях щастлива от това. Не исках да получава властта, която имах аз, защото беше невероятно бреме през голяма част от времето.
- Не е нужно да се вслушваш в думите ми, разбира се. - въздъхнах отново. - Аз съм олимпийска богиня, а ние се променяме толкова трудно и толкова лесно едновременно...

Заглавие: Re: Плажът Вто Сеп 06, 2011 11:41 pm

Чувствах, че не мога да се отпуна, затова реших да последвам Хататила, за да не е сама.

» Плажът с фойерверките
» Плажът в Ню Йорк