Кеят на езерото

Погледнах Пърси, вече леко строго.
-Пърси, това не е било много умно от твоя страна... Какво значи "Не знаех дали ще се върна"? Помисли малко - Анабет сигурно не е доволна от поведението ти... Да го погледнем отстрани - вие се събрахте, бяхте известно време заедно, след което теб те няма.. Тя те чака, но ти доста често си с Гроувър на мисии. И освен това, дори и сега отново да се съберете с Ана, следващия път, когато те пратят на мисия какво ще стане? Отново ще я оставиш, защото "не знаеш дали ще се върнеш"? Така само страдате - и ти, и тя... А аз не искам да виждам никой от двама ви наранен.. Може би трябва да обмислиш действията си, преди да правиш каквото и да било. Защото решенията и постъпките ни имат последици, които трябва да приемем след това - както виждам, ти самия имаш известна вина за положението, в което си сега... Анабет не може да те чака вечно, още повече при положение, че сте решили да се разделите, и то по Взаимно съгласие...

Гост

- Да бях виновен , но това значеше ли ,че тя трябваше толкова лесно да ме забрави?Нямаше ме само 3 седм. ..... В който тя намери друг - казах аз свеждайки погледа си надолу.
-Може би си права , трябва да я оставя на мира и да е щастлива с този с които е сега - казах и аз и я погледнах.
- Мисля ,че просто ще я оставя да продължи напред колкото и да ме боли да я гледам как се , смее , прегръща и целува с друг..

Погледнах Пърси, вече по-меко.
-Пърси, не знам какво е най-добре в случая... Не искам да ти казвам какво да правиш, просто исках да помогна.. Знам, че ти е трудно - но преди да се ядосваш, съжаляваш или каквото и да било, поговори с Анабет... Сега е късно, но утре най-вероятно ще успееш да я видиш, за да обсъдите нещата. Просто действай спокойно. Това не става отведнъж - имай търпение. Дай време и на себе си, и на Ана. Все пак, и тя не е играчка, а може би в нейните очи изглежда така, все едно я използваш... Не твърдя, че е вярно - вдигнах ръце помирително -Просто ти казвам как може би изглеждат нещата от нейна страна... Не бих се учудила, ако ти е сърдита.. Именно затова трябва да имаш търпение.
Погледнах Пърси в очите и отново сложих ръка на рамото му.
-Знаеш, че много те ценя, Пърси. Ти си син на Посейдон, а аз уважавам и двама ви. И дори и нищо да не се получи сега между теб и Анабет, знай че за мен винаги ще си много скъп... Уважавам те дори само заради чувствата ти към дъщеря ми. Виждам, че я цениш, само ще те помоля за едно - не повтаряй грешката си отново, защото надали ще ти простя, ако нараниш Ана...
Намигнах на Пърси - исках да приеме думите ми сериозно, но не исках да остане с впечатление, че му се карам или нещо такова. Той наистина ми беше близък, независимо дали е заедно с Анабет или не...

Посейдон излезна от водата и седна на кея...
-Чудя се какво ли се е променило...
Чудеше се той загледан в малките вълнички създадени от капките вода,който падаха от късата му коса.

Гост

- Как е горе на Олимп? - попита Крейтос доколкото можеше по - учтиво. - Какво прави Зевс?
На него обаче хич не му пукаше за Зевс. Той просто питаше от учтивост и от уважение към Атина.
Крейтос мразеше всеки от великата тройка и често разказваше шеги за тях. Той не се боеше да покаже неуважение дори към собствения си чичо, който стоеше пред него в момента.

Посейдон се обърна към него .
-Не знам,не съм бил на Олимп от месеци и не смятам скоро да посещавам брат си....
Отговори той и реши а не обръща внимание на поведението му.
-Ти какво правиш тук?

Гост

-Атина ме изпрати-отговори честно той,-за да може да ме спаси от вашите наказания.Сега тренирам всеки възможен ден.
Крейтос имаше предвид, че все пак Посейдон беше рибарят, който го бе излъгал и завел на Олимп.
-Значи и ти него харесваш-попита със нормален тон той-мислех, че на Олимп всичко е мир любов и празненства,а то се оказва,че има и караници между боговете

-Във всяко семейство има спорове и каръници...Не мразя брат си но не отричам ,че понякога се съмнявам в решенията му...
Той погледна към водата.
-Видял си Атина...Тя...тя как е?Надявам се... да е добре...
Промълви той и погледна към лагерът на нечистокръвите.

Гост

-Да,тя наистина е много добре-отвърна му Крейтос-,обаче Анабет и липсва.
Той не лъжеше.Видя как Атина говори с тъга затова,че Анабет била на мисия.Лесно можеше да се забележи тъгата на едно толкова красиво лице,като това на Атина.
-Какво става между вас. И идиот може да забележи, че между вас двамата има нещо.-каза шеговито Крейтос.

Застанах на кея, точно до водата. Бях повикала Крейтос и сега го чаках да се върне от мисията, на която го бях пратила. Нещата съвсем не приключваха дотук, но се притеснявах за него. Усещах как тревогата ме завладява, а исках да прочистя мислите си - налагаше се. Съблякох по-връхните си дрехи и седнах на ръба на кея, гмурвайки се под водата. Останах известно време близо до дъното на езерото, за да можех да избистря ума си и да се концентрирам. Тръгнах към повърхността, забелязвайки през водата размазана фигура, която стоеше права на кея. Излязох на повърхността и въздъхнах облекчено, виждайки, че Крейтос не беше пострадал. Както бях мокра, седнах на кея, оставяйки краката си във водата.

Гост

Крейтос забеляза Атина във водата и `и направи място да седне на кея.
-Фасулска работа-каза шеговито Крейтос-взех ги без проблем.Този сатир, обаче наистина ме ядоса.
Той бръкна в джоба си и извади двете перли и около десет драхми.Крейтос седна до Атина и я погледна.Нямаше търпение да тръгне на друга мисия.
-Е Атина, кога и къде ще заминаваме-попита той и пусна перлите в ръката `и.
Крейтос легна назад и се сети за приключението на Пърси, Анабет и Гроувър, когато отишли до подземното царство и използвали перлите да отидат на Олимп.

Усмихнах се на нетърпението му, но не знаех как ще реагира, когато чуе посоката.
-За кога.. все още не съм решила. Колкото до това къде отивваме - посоката е Подземното царство.
Въпреки че Крейтос не задаваше много въпроси, нещо което другите обикновено правеха, сега очаквах да ме разпита. Имаше право да знае, след като все пак рискуваше живота си. Погледнах го, като се озърнах предпазливо и казах
-Чуй ме. Никой не бива да знае, че сме били там. Надявам се да не се налага да се срещаме с чичо ми. А и Зевс ще е бесен, ако разбере, че съм била в Подземното царство при Хадес и определено ще иска да знае защо съм ходила.
Обясних му, след което зачаках да ме попита, каквото го интересуваше. А и след като го замесвах в това, най-малкото, което можех да му обясня е поне какви са причините да искам това от него.

Гост

Крейтос забеляза, че Атина очаква неговите въпроси и попита:
-Защо ти е да ходиш в подземното царство?
Крейтос не беше изненадан, че Атина предприема нещо толкова опасно.Той предполагаше, че има план за незабелязано влизане и излизане.Все пак тя беше богинята на мъдростта.Крейтос обаче не разбираше защо Хадес не бива да разбира.

Погледнах го изненадано. Не очаквах, че ще ми зададе само Един въпрос. Въпреки това казах
-Трябва да намеря един човек, който е там. Мъж е, и да - мъртъв е... Никога не съм го срещала, но вярвам, че ще успея да го открия. Трябва да говоря с него.
И не само да говоря с него - имах да му задам някои въпроси... Като например защо беше оставил така дъщеря си, помислих си наум. Крейтос ме погледна изненадано. Срещнах погледа му, като започнах да разказвам
-В Лагера има едно момиче... Казва се Клеър. Баща й се е самоубил.. Е, той не й е биологичен баща - тя е дъщеря на бог, но все пак тя иска да отиде да намери баща си в Подземното кралство... И не възнамерява да се връща. - поклатих тъжно глава, но не продължих. Преглътнах, опитвайки се да потисна обзелата ме тъга и погледнах Крейтос.

Гост

Клеър Рийд-дъщерята на Посейдон?-попита Крейтос.
Той знаеше историята `и. Неиният баща се е самоубил пред нея когато била малка. Тази история много натъжаваше Крейтос, защото той знаеше какво чувства Клеър. Все пак той бе загубил майка си.
Сега, обаче имаше нови неща за които да мисли. Като например кога ще тръгнат с Атина за подземното царство

» Кеят на езерото