Кеят на езерото

Хмм... Изглежда срещата баща-дъщеря не е минала добре.. Това беше странно - не бе типично за Посейдон да постъпва така... Може би трябваше да го попитам, когато се видим.Или ако се видим..
-Анабет е страхотна.С нея се разбираме, характера и' е неповторим.Мога да ви запозная, ако искаш... Тя е невероятна.
Усмихнах се на Клеър и се запитах... Очевидно не и' беше лесно.
-Ами ти... отскоро ли си тук? Нямах възможност да се срещна с всички в лагера и не познавам много хора...

Гост

- От скоро съм. - опитах се да докарам усмивка тип "супер е!", но някак си не ми се получаваше.
- Поддържате ли връзка с Анабет? Имам и предвид когато е била човек... тогава? - просто исках да знам. Един въпрос ме измъчваше, но умолимо го притисках в себе си, докато накрая ме накара да си изпея всичко.
- Какъв е Посейдон? Сериозен човек ли е или просто поредния бог? - дори не знаех какво говоря, но до някъде си беше така. Нито един от хората, с които съм се запознала не познаваше родителите си. Казваше, че на тях не им е пукало за него. Бях останала с такова впечатление от тях.

Потупах мястото до мен, поглеждайки я.Тя изглежда се измъчваше относно новата информация за себе си.Момичето изглеждаше малко объркано, затова започнах да и' разказвам успокоително
-Беше малко по-сложно, когато Анабет беше... е, когато не знаеше кои са родителите и'.Нямаше как да поддържаме връзка, но винаги бях с нея... Следях какво се случва с нея.Когато тя разбра коя е майка и', беше забранено на боговете да се срещат с децата си.Но въпреки това, понякога и' говорех - само тя ме чуваше, и когато беше в затруднено положение, се опитвах да и' помогна.А после се срещнахме и постепенно станахме близки.Виж, не знам какво е станало... Но според мен Посейдон не е такъв.Не бих искала да се бъркам или нещо такова, но се уверих, че той е добър.А и съм го виждала с Пърси - Посейдон обича децата си... Сигурна съм, че нещата ще се изяснят.Просто си дайте време - и на теб, и на него...

Гост

- Дам ... няма значение. - казах й аз и разтърсих глава, за да се оттърся от тези мисли. Не исках да се сещам за това сега.
Засмях се и се чудех какво още да попитам Богинята. С какво да започна. И тогава изведнъж ми хрумна един въпрос, който изобщо не ме интересуваше, но нямах какво толкова да правя и защо пък не.
- В Лагера има демони ... предполагам, че знаете. Има ли и други същества?

Не се изненадах, когато Клеър смени темата.Замислих се над въпроса и' - в Лагера имаше най-различни създания...
-Всъщност никога не знаеш Кой можеш да срещнеш в Лагера.. Това е едно от нещата, които го правят какъвто е -Лагера на Нечистокръвните.Оттам идва и името му...
Погледнах Клеър и зададох въпроса, който се въртеше в ума ми от известно време.
-Клеър... Ще ми разкажеш ли за майка ти?
Умишлено го зададох като въпрос, давайки и' свобода - ако тя не искаше да говори за семейството си, тогава щях да сменя темата.Имаше и за какво друго да говорим, но исках да и' помогна, а за тази цел щеше да ми е нужна информация... Определено исках да я опозная, но не знаех дали тя щеше да ми позволи...

Гост

- Ами тя е интересна и неразгадаема личност. - казах й аз. - Нито пък цвете за мирисане. Виж баща ми бе друго нещо. Той беше най-добрия ми приятел. И не, нямам предвид Посейдон. Говоря за земния ми баща. Но по някаква, незнайна причина нито за мен и нито и за другите останали от семейството ми, той се самоуби. Най-лошото може би беше, че се самоуби пред мен. - в очите ми се образуваха сълзички които побързах за избърша с ръкава си. - Той беше много добър човек. Най-добрия според мен. Бих дала всико, за да го видя отново.

Погледнах Клеър тъжно. Животът и' определено не е бил лесен... А сега и това - да разбере, че е дъщеря на бог.. Сложих ръка на рамото и', искайки да и' помогна.Само да знаех как...
-Разбирам... Баща ми също не е особено добър баща.. А и винаги е зает - все пак е Зевс... И колкото до майка ми - не съм имала такава.Може би няма да ми повярваш, когато го кажа, но отчасти разбирам какво ти е.

Гост

Усмихнах се вече искрено на жената. Сигурно наистина знаеше какво е.
- Но аз имам план. Ние отново ще бъдем заедно. Ще го намеря, няма значение къде е отишъл, но аз ще го намеря. - заканих се аз. Както казах вече имам цял план. Имаше само един пропуск. Не знаех нищо за Подземния свят, който доста често се споменаваше в гениалната ми идея.
- Ще ми разкажеш ли за другия ти чичо. Имам предвид Хадес, нали? Какъв е той? Къде живее?
Особенно натъртих на последното. Надявах се да ми помогне с информацията.

ПП: Аз ще излизам, защото ще празнуваме с нашите. Ако искаш го допиши. Утре ще довърша и аз.

Защо ли Клеър разпитваше за Хадес? Замислих се, докато и' отговарях
-Хадес е доста странен... В повечето случаи - зъл.Не би искала да си имаш работа с него, повярвай.Властва над Подземното царство, но заветната му цел е да свали боговете от Олимп от власт и да управлява като върховен бог.Срещам го рядко, защото винаги е в ужасно настроение... Характера му наистина е зъл. Ами ти... как смяташ да намериш баща си?
Зададох въпроса си спонтанно и тогава ми просветна.Погледнах Клеър изненадано и повдигнах вежди - беше ли възможно...

Гост

- По старомодния начин! - отвърнах й. Тя вече се бе досетила и видях онова изражение "ти побъркала ли си се" за пореден път. Засмях се, както правех всеки път когато нещо такова се случеше.
- Не се стряскай толкова. Все пак рано или късно с всички се случва ... е, с почти всички. - Да. Богинята едва ли щеше да умре. Понякога ми ставаше жал за тях. А дори не знаех защо ...

Погледнах Клеър загрижено.
-Не може да го мислиш наистина... Но както виждам, решила си го и говориш сериозно.. Опасно е - сигурна съм, че го знаеш... Но доколкото те опознах, май няма смисъл да се опитвам да те спра. Но мога да се опитам да ти помогна - стига да ми позволиш... Говори с Пърси.Той е бил в Подземното Царство и може да ти даде полезна информация.Освен това ти трябва път за връщане - намерила ли си вече перли? Една за теб и една за баща ти... И вземи монети, с които да платиш на лодкаря, ако ти се наложи де. Освен това внимавай с Хадес, и то много.Сигурна съм, че е разярен, след като Елена го прати насила под земята последния път.. Бях там. Според мен да приемеш нещата сериозно в случая ще е най-малкото, което можеш да направиш... Пътуването до Подземното царство и обратно не е малко предизвикателство.

Гост

- Не съм казвала, че ще се връщам обратно... - отвърнах й и свих рамене. Мислех да стане по бързата процедура. А и мъртвите не могат да се връщат освен при някакво условие, доколкото знаех. Може и да бях зле с митологията, но случайно бях слушала в един от часовете си по Литература и разбрах, че Орфей искал да изведе своята Евредика от там. Хадес му позволил, но в замяна заръчал да не се обръща назад. Но нали ние хората си падаме любопитни ... е, изгубил я. Станало минало заминало. - Мисля да поостана. Нали знаете. Да видя как е хавата.
Писна ми тази тема. Извъртях глава за малко. После пак се обърнах към Богинята.
- Какво е станало с майка ви? Ако ви е неприятно да говорим на тази тема може да я пропуснем...

Обърнах се изненадано към Клеър.Тя... сериозно ли?!? Не знаех какво да кажа.. И тогава ме попита за майка ми.Въздъхнах. Наистина тази тема никога не ми е била от приятните, но исках да и' кажа...
-Ами... всъщност не съм много сигурна. Зевс е.. Не знам дали знаеш за характера му, но той си е строг... Питала съм го за майка ми, но благодарение на Зевс не знам много за нея.. Нито знам къде е.Търсила съм я, но...
Поклатих глава и погледнах Клеър.Сигурно нямаше да ме разбере - тя толкова упорито искаше да е до баща си... Не мислех, че ще одобри факта, че не съм търсила майка си достатъчно упорито. Не можех да разбера какво се е случило с нея, но очаквах Клеър да ме упрекне. Тя ми беше майка, но нещата бяха малко по-сложни...

Гост

- Ще я намерите! - окоражих Богинята. Явно тази тема и беше болна, затова реших да я сменя. В момента не ми идваше нищо на ум, но трябваше бързо да измисля нещо преди да я натъжа.
- Не ви ли омръзва да сте Богиня? Имам предвид, че това май е нещо като работа на пълен работен ден... - ей точно такива въпроси се опитавх да заобикалям. Дори не знам защо я попитах подобно нещо. Понякога майка ми беше права. Устата ми наистина беше по-хубава, когато е затворена.

Усмихнах се.Тя определено имаше странен характер - сменяше въпросите си толкова скоростно, че не усещах кога в един момент съм тъжна, а в следващия ми е смешно... Това наистина си беше любопитен въпрос и беше нормално, че го зададе.. Обърнах се към нея, като и' се усмихнах тъжно.
-Това наистина е интересна тема... Как да ти кажа, от една страна наистина си е работа - имаме задължения и т.н. Но си има и положителните страни - имаш сили, можеш доста необикновени неща, а ако питаш лично мен... Ами аз съм го превърнала в забавление.А и след всичките тези години.. Предполагам май се свиква, все пак нямаш избор - ти си такъв, какъвто си. А и по-добре да превърнеш скучната работа в забавление, нали? Иначе след няколко десетилетия например, ще се дразниш от всичко... Но Боговете оцеляват - всеки по свой начин.. А и все пак не напразно съществуваме, нали?
Отново се усмихнах на Клеър, този път изцяло и искрено.Може би говорех твърде сериозно и неразбираемо, но все пак бях Богинята на мъдростта...

Гост

Кимнах й. Усмихнах се на мисълта си и незнам защо, но я споделих с Атина.
- При мен най-хубавото в този така наречен "нов живот" са силите.
Тъй като бяхме до езеро ми беше доста по-лесно отколкото да докарвам вода от няколко километра. Вдигнах пръста си. От течащата вода се изви нещо като лента нагоре, докато не спрях да движа показалеца си. Усуканото синкаво следеше движинията на пръстите ми, което много ме разваше. Накрая ми омръзна и пуснах водата обратно.
- При вас така ли е? Е, едва ли... Много по-силни сте, но имам предвид дали е така лесно. Или се изисква концентрация.
При мен в началото тя изграждаше всичко. Без нея дори капка вода не можех да поместя. Но сега само с едно махване на ръката мога да доведа цяло езеро тук. Но всичко разбира се става с упражнения. Моите примерно бяха върху чаши с вода. Горките стъклени приятелчета. Колко ли бях счупила последния месец?!

Гост

Върнах се в лагера , и веднага отидох на кея кадето можех да помисля, беше ми интересно какво ли прави Ана , но не трябваше да се интересувам колкото и мъка да ми беше.Загледах се във водата и се зачудих какео ли ще правя сега сам..Тогава чух стъпки зад мен и видях Атина.
- Здравей . - поздравих я аз

Седнах близо до водата и погледнах Пърси - май не беше в настроение..
-Здравей, Пърси. Отдавна не съм те виждала... Нещо случило ли се е, май не изглеждаш добре?
Попитах и се вгледах в лицето му. Определено имаше нещо в погледа му.. Дали беше заради Анабет?

Гост

Погледнах я и се замислих ...Сигорно Анабет вече и бе казала ,че
сме се разделили.
- Ми ... страдам по дъщеря ти - отговорих аз загледан , в водата
- Как е тя Атина ?Добре ли е ?

-Ами тя... Тя е добре.
Погледнах Пърси колебливо. Дали да му кажа, че Ана вече е с друг? Бях загрижена за него, но не можех да го лъжа... Колебливо сложих ръка на рамото му.
-Всъщност... в момента Анабет е с друг, името му е Таурус.. отскоро са заедно...
Погледнах Пърси, чакайки реакцията му. Дали трябваше да му казвам? Разкъсвах се от противоречия, чакайки Пърси да възприеме какво му бях казала току-що...

Гост

Премигнах двапати и думте на Атина отекнаха в главата ми.
"Всъщмност тя е с друг " а думичката друг сигорно се повтори
50 пъти докато я възприема ... Загледах тъжно водата , а след
това яда в мен се надигна и сатанах прав гледайки Атина и стискайки
юмруци.Осетих силен прилив на енергия, но успях да го овладея.Отново погледнах Атина.
- Много бързо го е преодоляла - казах аз през стиснати зъби.
- И на кой е син този Таурус , сигорно е нов в лагера ?

Гледах притеснена Пърси, като не знаех как да реагирам. Бързо се изправих, поглеждайки го тъжно в очите.
-Пърси, моля те успокой се... В момента май не си на себе си, не искам да направиш нещо необмислено..
Ох, защо ли Посейдон го нямаше, когато ти трябва? Беше ме подкрепял в толкова трудни ситуации, че сега усетих остро липсата му - той наистина значеше много за мен... Отърсих се от тези мисли, съсредоточавайки се върху ядосаното момче срещу мен. Може би щях донякъде да се отблагодаря на Посейдон, помагайки на синът му... Отидох и го прегърнах.
-Виж, Пърси.. Знам, че не ти е лесно, но помисли - като се вбесиш, нищо няма да промениш.. Моля те помисли. Знам, че е трудно и те боли, но... Направи го за теб и Ана. Няма да постигнеш нищо, вършейки глупави постъпки в яда си...

Гост

Погледнах я смирено , незнаех какво да кажа.
Незнаех какво да направя, но знаех ,че съм загубил Ана завинаги.
- Тя не иска да ме вижда нали ? - попитах я аз гледайки я в очите.
- Дали ще мога да си я върна ? - попитах я аз с умоляващ поглед.Просто ми беше тежко.Защо я бях оставил.
- Тя вече няма чувстава към мен нали Атина ? А от кога е с този Таурус?

Гледах Пърси, виждайки болката в очите му. Наистина ми се искаше да мога да направя нещо за него, да му помогна...
-Пърси, не мога да те лъжа. Честно казано не знам... Но май шансовете ти наистина не са много големи.. Но няма как да разберем, освен ако не попиташ сам Анабет. Може би двамата трябва да поговорите... А може би не. Не знам, това засяга вас двамата... А и Таурус ми изглеждаше много свестен и добър, но не това е важното сега.
Погледнах Пърси въпросително. Какво ли се беше случило между тях, че се бяха разделили? Знаех много малко относно скъсването им...
-Всъщност, вие защо скъсахте с Ана? Тя ми каза, че сте се разбрали вече да не сте заедно - и доколкото изглеждаше, и двамата сте съгласни да се разделите. Но ти май не искаше да късате, така ли е? Защото ако си искал да скъсате, сега е безсмислено дори да се ядосваш, че си я загубил...

Гост

- Да вярно е исках да скъсаме , защото с Гроувър ни пратиха на една мисия и незнаех , дали ще се върна , но явно Анабет не ме е обичала достатъчно за да се съберем отново .Тя си е намерила сигорно някой по добър от мен..- казах аз
- А в същност той от кога е тук ? И от кога са заедно ?

» Кеят на езерото