Троната зала на Боговете от Олимп

Война?! Това не беше истина! Не можеше да бъде! Почти от двадесет века е нямало война. Ами сега какво щеше да стане?!
Аполон постави Кия на трона си и вгледа преценяващо с мен. Погледът му бе объркан. Какво ли пък имаше сега?! Толкова ли зле изглеждах сега?! Накрая не издържах и го попитах:
- Какво пак има?! - сопнах му се аз.
- Ще говорим после! - отвърна ми строго, сякаш бях направила престъпление. Ооо сетих се за сутринта. Може би е от това. Няма значние. Сега имахме по-важна работа.
- Как си мила? - попитах сестра си. Не се притеснявай. Ще се оправиш!
През това време Аполон отиде до Посейдон и те се заговориха за нещо.

Гост

Погледнах към Посейдон, който ме погледна с такава безразличност.Имаше гняв в очите му. Знам, че бях виновна.Бях дала най-ценните вещи на боговете на Кронос. Знаех, че Зевс ако разбере ще ме прати на място където едва ли щеше да ми хареса.
- Посейдоне, съжалявам. Съжалявам, че сторих всичко това, но бях под негово влияние. - казах аз и очите ми заблестяха от гняв. Бях ядосана на себе си, на Кронос и на какво лии още не, но трябваше да го превъзмогна.Погледнах към Катрин тя се бе заадвала, че несъм мъртва и ме прегърна, но от тук нататък нещата щяха да станат много по-трудни...

Седнах на тронът си и погледнах към Кия.
-Вината е на половина твоя,но се съмнявам,че ще бъдеш наказана. От друга страна ,Аполон и Катрин, за съжаление дали ще бъдете наказвани или не зависи изцяло от Зевс... макар,че силно се съмнявам,че ще го направи... и двамата много добре знаете за какво говоря.
Казах и погледнах Кия.

Гост

Влезнах бавно и спокойно в тронната зала.Чесно казано не очаквах никого да бъде там, но все пак нищо не се знаеше. Изненадаха ме Посейдон, Катрин и едно момиче, чието име незнам.
- Посейдоне! - викнах аз гневен. - Как си могъл да доведеш полубогиня?! - запитах го аз. Как беше възможно това?! Смятах, че сред всички други богове той ще излезе най-чист. Сега ми даваше повод да се съмнявам в него... колко пъти бях казвал това да не се случва?!

Зевс влезе и щом видя полубогинята реши,че аз съм виновен. Така ще е най добре,предпочитам Аполон и Катрин да не си навличат гневът му.
-Пеше нейзбежно,Зевсе! Момичето е било обладано от Кронос и той е крадял уръжията на боговете!
Казах и погледнах момичето.

- Не е така! - рязко отсече Аполон. - Аз съм виновен!
- Глупости! - казах му аз и го погледнах невярващо. След това се обърнах към Зевс и заявих - Не. Аз съм виновна!
- Не я слушай, Зевсе! НЕ знае за какво говори. Виж, не е добре! - каза той и посочи главата ми. Ядосах му се. Как можеше да ме защитава така, когато аз не исках да бъда защитавана?!
- Него не слушай! Когато казвам, че аз съм виновна-значи е така!
- Последно кой е виновен от вас тримата? - попита бесен Зевс.
- Ами аз и Катрин. - отвърна мрачно Аполон, осъзнавайки, че не може да ме надвие.

Главата ме заболя от тези двамата.
-Престанете и двамата!-повиших тон.-Зевсе,нека се концентрираме върхо важното тук,а то е че страховете ми се сбъднаха.Кронос се върнал за да отмъсти и да завуюва Олимп! Само предполагам, и се надявам да е така, че той още не знае за Елена! Притежава някой от уръжията на боговете,но щом ние държим все още наще едва ли ще успее да се доближи до портите на Олимп!

Гост

- Няма да успее да ги и сънува! - ядосах се. - Все още в мен е мълнията. Както гледам и ти имаш своя тризъбец. Хубавото при Елена е, че дабрите й са вътре в нея, а не изразени чрез някакъв предмет... дори Кронос да вземе мълнията, Елена също я има и отново ще сме силни! - казах им аз и накрая реших. - Това е! Утре ще има съвет! След него започваме с подготовката и набирането на съюзници. След това тръгваме след Кронос!

Гост

Погледнах към зевс. Не го бях виждала д сега. Той беше толкова гневен.
-Зевс .. - казах аз и го погледнах. Станах и отново погледнах към Катрин и Аполон.- Не бяха те ... Аз съм виновна за всичко, аз исках да ме доведат, аз взех оръжията ви , аз ги дадох на Кронос, преди Катрин да ме намери щях да кажа и за Елена, но не успях въпреки това мисля, че Кронос е разбрал за нея. Той чуваше и виждаше през мен.- казах аз и погледнах виновно към Посейдон и Зевс, който този път наистина бяха много ядосани.

Гост

Влезнах в троната зала и погледнах насъбралите се там, единствените , който познавах бяха баща ми и Посейдон.
Погледнах баща си и попитах :
- Какво се е случило ?

- Ами много неща! - смънках аз набързо и побързах да се запозная с момичто.
- Аз съм Катрин. Приятно ми е! Ти сигурно си Елена? - попитах я аз, усмихвайки се.
- Аз съм Аполон. Богът на светлината! - потвърди стоящия зад мен. - Приятно ми е!
Наистина в косата момичето доста приличаше да Зевс. Надявах се само и по нрав да не е такава.

Гост

Погледнах момичето и се усмихнах
- Здравейте ,да аз съм Еленена - казах им аз усмихвайки се
- Та какво се е случило ?

-Катрин, отведи Кия в лагерът!-казах през зъби.-Веднага!
Нервите ми бяха на изчерпване,а Атина я нямаше за да ме успокой,но в известен смисъл това е добре.Защото ако загубя контрол... не бих искал за нищо на света да загубвам контрол пред нея или който и да е.
-Зевсе,да тръгваме! Колкото по-бързо приключим с Кронос,толково по-бързо спокойствието ще се завърне на Олимп и в лагерът на нечистокръвните!

Гост

- Извинете ме каде ще ходите ? - попитах аз вече леко нервно
- Какво става някой ще ме усведоми ли най - накрая? Татко каде сте тръгнали двамата ?- очите ми запрепускаха между баща ми и Посейдон
- Какво става ???

- Нищо, просто лека ... война. - казах й аз накрая. Аполон ме погледна убезпоително и накрая ми каза:
- Отиди в Лагера да предупредиш децата. Ние ще сме тук и ще се оргарнизираме. О, и исках да говоря с теб, но май това ще се случи след войната.
- Ако се видим тогава...
- Не такъв песимист! - скастри ме той и ме прегърна силно. Какво му ставаше пък сега?! До тази сутрин си бяхме абсолютно чужди, освен това, което бе станало вечерта...
- Хайде Кия. - извиках я аз и двете излезнахме от залата.

Гост

Видях тази размяна на поздрави между Аполон и Катрин, но нищо не казах. Само отклоних глава от тях и се обърнах към Елена. Прегърнах дъщеря си и реших да й обясня. Тя имаше право да знае.
- Кронос е навън. Свободен като птиченце! - станах по-сериозен и довърших. - Досега е бил в тялото на Кия. Тя е крала тези реликви на боговете досега. И сега ще започнем война!
Опитвах се да бъда възможно най-спокоен, но просто не се получаваше.
- Аполоне, събери всички богове и богини на възраст нас 20 години в залата. Ще направим изявление... повикай и Хадес.
- Добре! - отвърна ми сина ми и се изпари от стаята.
- Не се притеснявай, Елена! Ще победим! Знам го!

PS: Имате ужасно лоша адменка Троната зала на Боговете от Олимп - Page 3 Icon_twisted

Да ме събуди по това време да и пиша постове. Само да ми паднеш Катрин и ще те заточа в Тартар!!!

Гост

- Това е много лошо - казах му аз
- Какво сте намислили да правим ? - попитах аз баща си исках да помогна
- И аз искам да помогна - казах му гледайки го в очите

-Ще помогнеш...-казах на Елена вече спокоен.-Нека съветът се събере изцяло и ще решим какъв да е следващият ни ход!
Седнах обратно на тронът си и се отпуснах. Не помня кога за последно седях на едно място. Погледнах към входът на залата от където влизаха боговете и богините, и сядаха на местата си.
-Ще започваме ли?-попитах Зевс и той ми кимна.

Гост

Баща ми седна на трона си и аз застанах между неговия и този на Посейдон.
Погледнах влизащите богове от , който почти никой не познавах.Но не видях сестра си нея я нямаше.Тогава в залата влезна и Хадес , който ме погледна някак злобно и поклати глава.

Гост

Вече всички окончателно бяха заели местата си и аз реших че е време да започна.
- Братя и сестри! Събрали сме се днес за да определим съдбата на древногръцкото оправление над света. Както повечето от вас знаете Кронос се е върнал!
При тези думи видях как колониите изпадат в паника.
- Както също така знаете той не беше единствения титанин. Имаше братя и сестри... те също могат да са със него.
Нещо ме спря да продължа и се загледах в Елена. Толкова малка, крехка и чуплива... не можеше да бъде. Нямаше да бъде! Нямаше да я пусна там.
- Елена, отивай в Лагера!
- Какво?
- Отивай! - казах и аз и тя тръгна. - Само някои от нас ще отидат да се бият срещу титаните... тези, които ще са тези късметлии сме аз и братята ми. Няма да подлагам другите на опастност!

-Така е най-добре!-казах с висок и ясен тон.
-Как да е най-добре,Посейдоне?-попита Дионис.-Зевсе, не можете да отидете сами! Ще ви...
-И дума да не става! Ако ние се провалим, а това няма да стане, вие ще продължите да се борите! Решението вече е взето!
Изправих се и взех тризъбецът си и погледнах братята си.
-Казвайте им каквото имате да им казвате и да тръгваме!-вече горях от нетърпение,но умело не го показвах.

Гост

- Довиждане, загубилите! - каза тържествено Хадес и смеейки се излезе от залата.
- Не се притеснявайте братя! Всичко ще се нареди! Ще видите!
Станах от трона си и с бавни крачки последвах, развеселения си брат. Въпросът бе къде ще го намерим...

ПС: Въпросът наистина е къде ще го намерим? Какво ще кажете за Подземното царство. Е, когато решите пишете ми на ЛС, защото сега изилизам. Довиждане.

Влезнах в тронната зала на Олимп и седнах на трона си.Залата беше празна и още по-добре. Така няма възможност никой да ме види колко съм изморен.Лека болка останала още от раната която имах все още ме преследваше и затрудняваше от време на време дишането.Когато въздъхнах и се отпуснах на трона си,затворих очи и чух как някой влиза в тронната зала.
-Кой е?-попитах без да отварям очи.

Влезнах тихо в залата - отдавна не бях идвала на Олимп... Огледах се и видях, че нямаше никой, с изключение на Посейдон, който седеше на трона си. Усмихнах се.
-Здравей!
Казах. Какъв момент само... Доскоро говорех с Пърси, а ето че сега намерих баща му. Зарадвах се, но и се колебаех - дали трябваше да му кажа за случилото се? Пърси все пак му беше син...

Атина! Опитах се да възкликна щом отворих очи и я видях,но не можех от устата ми не излезе и звук. Само станах от трона си,колкото и да ме болеше в момента, отидох при нея и я прегърнах.Тя много ми липсваше.
-Здрвавей...-поздравих я и щом я погледнах от близо присвих очи.-Нещо случило ли се е?-попитах богинята на мъдроста.

» Тронната зала на Боговете от Олимп
» Втората столова на Боговете
» Пътят към Олимп
» Пътят към Олимп
» Олимп - начало и край