Лагерният огън

Заглавие: Re: Лагерният огън Чет Сеп 20, 2012 9:18 pm

Когато ми отговори, кимнах, за да му покажа, че съм го разбрала. И аз не се бях срещала с така наречените си "роднини" тук, но ми беше любопитно... После той спомена, че работи в отделна работилница и това ми направи впечатление - вярно, че беше нормално за него да майстори, след като е син на Хефест, но не бях чувала досега някой да има отделна, самостоятелна работилница. Щеше ми се да го попитам дали щеше да ми я покаже някой път, но той надали ще се съгласи, а и това беше изцяло негово място, където работеше. Разбирах това и се усмихнах.
-Това е нещо ново. Не съм чувала досега някое от децата на Хефест да има собствено място. Трябва наистина да обичаш да майсториш.. - казах, все още усмихната и срещнах погледа му. За момент потънах в очите му.
-Ще ми покажеш ли някой път, нещо, което ти си направил? - можех да го попитам за това, нали? Не исках да се натрапвам, затова се спрях на този въпрос. Продължавах да се усмихвам, когато той попита за Ариа и аз се извърнах към него, учудена приятно.
-Да, за нея. Познаваш ли я? С нея се срещнахме случайно тук. Тя също искаше да ми помогне да овладея огъня, макар че.. я изгорих без да искам. - казах последното тихо и добавих
-Ариа е наистина мила, нали? Тя е един от малкото хора тук, които чувствам наистина близки. - може би дори беше единствената тук, но премълчах това, докато усмихната си спомнях за срещите ни.

П.с.: Найс, не знаех.. (: Тя не беше споменала

Заглавие: Re: Лагерният огън Чет Сеп 20, 2012 9:42 pm

Самодоволството ми от това, че тя ме поздрави за работилницата нарастваше все повече и повече, дори не се срамувах да го покажа. На лицето ми лъсна такава голяма усмивка, че ченето ми се схвана. Щях да съм наистина щастлив да й покажа някое от моите изобретения.
- Ще се радвам да ти покажа нещо, направено от мен. Всъщност най-голямото ми постижение е един бронзов дракон на име Фестус. На латински - щаслив. Знам какво ще кажеш : "Драконът Щастливко не е ли странно име?". Знам как звучи, но ще разбереш, че наистина носи щастие или по-скоро късмет. Също така ще бъде чудесно някой път да те заведа в работилницата си - говорех и не си давах сметка, че обясненията ми може да са станали досадни. Тогава се усетих и спрях навреме. Взрях се в нея и погледите ни се срещнаха. За пореден път се уверих, че не бях виждал по-красиви очи. Усещах как се губя в тях всеки път когато ги погледна. Бяха като..като необятен океан или там каквото беше определението. Не бях добър в метафорите, но чувствата ми не можеха да бъдат описани по друг начин. Завъртях глава и погледнах към огъня, само и само да не гледам в нея.
- Знаеш ли, аз не познавам Ариа много добре. Говорили сме си един - два пъти, но нищо повече. Значи и тя е наясно с "миниатюрния" проблем. Ще се радвам да споделиш някоя нейна идея, ако е споменавала нещо...

П.С.
Не се учудвам, тя е анонимна, така да се каже...Нищо не споделя.

Заглавие: Re: Лагерният огън Чет Сеп 20, 2012 9:59 pm

Ентусиазма му и начина, по който говореше за работилницата си, ми показаха, че той наистина обича да майстори. Зарадвах се, когато каза, че ще ми покаже нещо и го слушах с интерес как описваше дракона. Вече ми беше доста любопитно да го видя, а когато той спомена, че дори ще ми покаже мястото, доста се изненадах. Руменината изби по лицето ми и като наведох глава, казах полека, но с усмивка
-Ще ми покажеш мястото? Наистина? Не.. не се ли притесняваш, че мога да го подпаля? - тонът ми беше ведър и отчасти се шегувах, но отчасти и се притеснявах да не се случи точно това. А и бях сигурна, че за него мястото значи много и не исках да рискувам. Думите му за Ариа ме извадиха от мислите ми и след като отново се усмихнах, кимнах и обясних
-Да, тя наистина искаше да ми помогне и предложи да се свържа с майка си, за да поискам помощ от нея. Беше решена да се свърже с Ирида, която да каже на майка ми, че искам да се срещна с нея. - тонът ми беше ведър, тъй като мислите за приятелката ми винаги ме караха да се усмихвам.
-И двамата наистина ми бяхте от помощ, за което съм ви признателна. - казах, обръщайки се към него. На лицето му се появи усмивка, която беше наистина хубава. Извърнах поглед към огъня и добавих
-Трябва да кажа, че твоите съвети също са доста добри. Определено ми помагат.. Сигурен ли си, че си син на Хефест, а не на Атина? - подкачих го, като леко го побутнах, опирайки рамото си в неговото. Усмихвах се, но не се обърнах към него, продължавайки да гледам огъня.

П.с.: Хаха, дам, явно.. (: Личи й

Забелязах, че се интересува от това, което й казвам, но все пак реших да спра. Загледах се в усмивката й, а когато тя започна да говори се опитах да се концентрирам върху думите й. Но това, което каза малко ме натъжи или развесели, по-скоро и двете едновременно, защото не бях сигурен дали се шегува, когато спомена, че е възможно да подпали работилницата.
- Съмнявам се, че ще го подпалиш - казах най-сетене. - Мисля, че до тогава вече ще си овладяла силите си. А като спомена, ти опита ли се да се свържеш с майка си. Тя може да ни помогне, дори да не искаш ще се наложи да говориш с нея - погледнах я малко по-сериозно.
-Както й да е, сега не ми се говори за това. Тъкмо ми стана весело...Не искам да се занимаваме с тази дразнеща мълния точно в момента.
Подпрях лакти на масата и сложих главата си мужду тях. Държах я, сякаш щеше да падне. От тук се разкриваше чудесна гледка към океана, който седеше точно пред мен. И ако някой все още не се бе сетил - да, говорех за сините й очи.

Чувствах се напрегната от начина, по който Лио се беше вгледал в мен и не исках да си признавам, че бях потънала в очите му - отново. Усмихнах се, някак бавно, чувствайки се несигурна. Знаех, че рано или късно трябваше да се свържа с Хера, макар че се опитвах да го избегна. Е, щях да се видя с богинята, след като беше неизбежно, но можех поне да отлагам.. Никак не бях ентусиазирана от мисълта за срещата си с нея. Повдигнах рамене и се сетих, че той нарече мълнията дразнеща. Нямаше си и на представа... Знаех доста по-добре от него колко влудяващо можеше да бъде всичко това, но прекъснах тези си мисли. Вгледах се в очите му и леко и с ведър тон го помолих
-Опиши ми работилницата си. Какво представлява, какви инструменти използваш? - знаех, че след като си му беше вродено, трябва да е наистина талантлив и ловък изобретател. За момент ми се прииска и аз да имам неговия талант, а не тези сили, които дори не можех да овладея в момента. Даа, звидях му, за момент. Усмихнах се, отмятайки паднала пред лицето ми коса, за да не ми пречи и зачаках отговора му - надявах се, че този път ще говори свободно, тъй като наистина исках да чуя за мястото. Звучеше ми като тайното му специално място и това будеше още повече любопитството ми. Интереса ми нарастваше, макар да не бе само към работилницата му. Извърнах поглед, поглеждайки огъня за момент и после пак се обърнах към него.

Заглавие: Re: Лагерният огън Пет Сеп 21, 2012 8:41 pm

Усещах, че мисълта за срещата с Хера натъжава Софи. Исках да я успокоя, но ме биваше само в приказките за автомобили и машинно масло. Добре, че тя наруши тишината с въпрос.
- Радвам се, че проявяваш интерес към работилницата ми, чак се учудвам - усмихнах се и бавно продължих да разказвам.
-Намира се под хижата на Хефест. Странно е, че още не са чули шума от нея. До там се стига през тунел под земята. Прилича по-скоро на дупка с релси. Използвамм влакче, за да стигна до там, а превозното ми средство е известно още и под наименованието Леглото На Лио. - отново се усмихнах, но въпреки подоробния разказ за бърлогата ми, Софи все още изглеждаше неспокойна. Трябваше да направя нещо по въпроса.
Станах и заобиколих масичката, а после седнах на отсрещната пейка, точно до Софи. Поех си дъх и поставих ръката си върху нейната. Боях се от реакцията й, но когато тази мисъл ми мина през главата, вече беше твърде късно. Изчаках нейния ход, който трябваше да ми даде някакъв знак, за да знам как да продължа нататък. Бях направил голяма крачка основавайки се само на израза "Риск печели, риск губи". В моя случай имаше твърде голям шанс за загуба или поне на мен така ми се струваше. Въпреки че и двата варианта бяха 50 на 50, процентът на триумфа ми се виждаше твърде нищожен. Всички тези мисли ми минаха през главата в рамките на 3 секунди. Ами сега?

Заглавие: Re: Лагерният огън Пет Сеп 21, 2012 9:43 pm

Слушах разказа на Лио за работилницата му, който ми беше интересен, опитвайки се да пренебрегна мислите в главата си. Гледах го, докато разказваше, но знаех, че мислите за майка ми все още ме притесняваха. Как ли щеше да реагира, когато ме види? Най-вероятно с пренебрежение.. Не мисля, че това, че й бях дъщеря, значеше нещо за нея. Ситуацията беше коренно различна от тази със семейството ми. Там беше различно. Усетих, че съм се унесла в мисли и малко неучтиво бях пропуснала последните думи на Лио. Съжалих за това и се канех да се извиня и да му обясня, но той дойде, седна до мен и сложи ръката си върху моята. Бях изненадана - и от действията му, и от това колко много значеше за мен този прост жест. Докосването ме успокои, като усещах топлината на ръката му върху моята, която сякаш прогони всичките ми страхове за секунди. Преглътнах, леко нервно, но полека се усмихнах, обърнах ръката му и преплетох пръстите си с неговите, като леко го стиснах. Бях навела глава, тъй като не смеех да погледна към него. После внимателно си поех дъх и полека се извърнах към него, поглеждайки го, като погледите ни се срещнаха. Имах чувството, че сякаш дори не смеех да дишам в този момент...

Заглавие: Re: Лагерният огън Пет Сеп 21, 2012 9:55 pm

Тя хвана ръката ми. Това беше ли знак? Ила ако беше, дали е достатъчно? Въпросите станаха повече от преди, а лошото беше, чнямах отговор на всичките. Усетих как пулсът ми се ускорява и забавя едновременно. Изглежда Софи бе единственото момиче, което можеше да ме накара да се чувствам така. Бях излизал и с други, вкоито мислех, че съм влюбен, но сега всичко бе много по-различно, хубаво различно. Не знаех какво да направя. Замислих се за всичките романтични филми, които бях гледал. Не бяха много, можех да ги преброя на пръстите на едната си ръка. В този момент съжалих, че съм отричал тези лигави бози през целия си живот, сега щяха да са ми от полза, мама беше права.
Софи сведе глава надолу. Дали това бе признак на несигурност? Сложих бариера пред напиращите въпроси, които се увеличаваха с всяка секунда. Не можех просто да седя там и да не направя нищо, щеше да е тъпо. Отметнах един кичур коса, който висеше пред лицето й и леко повдигнах брадичката й. Погалих я по бузата, но надали можех да направя нещо повече. Не беше мъжко, но прехвърлях топката изцяло в нейни ръце. Аз бях пълно дърво!

Добрее, това беше неочаквано. Взирах се в Лио, а когато той докосна лицето ми, бузите ми пламнаха. Усещах несигурност и нервно прехапах устна, беше ми навик. Гледах го в очите и си задавах хиляди въпроси наум, главният от които беше "Сега какво?" Усещах някакво парене под лъжичката и топлината, която се заформяше вътре в мен. Огъня щеше отново да се появи, но този път го очаквах и се постарах да се овладея - импулсивно го прегърнах, стараейки се този път да сдържам емоциите си и да не се поддавам на топлината, която намаляваше. Знаех, че щеше да се получи, тъй като решеността да не го нараня подсилваше волята ми. Може би го стисках твърде силно, но бях успяла да овладея огъня засега и когато го пуснах и се дръпнах леко назад, лицата ни бяха на сантиметри. Гледах го в очите и потънах в тях, като малка, радостна срамежлива усмивка се заформи на устните ми и отново се колебаех какво да правя. Нямах особен опит в тези неща и несигурността ми нарастваше от това. В Гърция бях излизала с момчета, но знаех, че сега е различно - той е различен. За момент се запитах какви са неговите мисли в момента и дали не изглеждам като пълна глупачка пред него. Усещах, че се поддавам на колебанията си и реших, че мисля твърде много.. Това ме накара да се усмихна по-широко, докато се взирах в очите му и леко приближих лицето си до неговото, скъсявайки внимателно разстоянието, но само наполовина, наблюдавайки реакцията му.

Заглавие: Re: Лагерният огън Съб Сеп 22, 2012 1:20 am

Емоциите ми бяха смесени, чувствах се притеснен и заедно с това много щастлив. При прегръдката, когато телата ни се докоснаха усетих как ме облива топлина. Чувството беше незаменимо.
Тя беше прекрасна. Огънят осветяваше лицето й, очите й отразяваха светлинките, които пламъците хвърляха. Русата й коса сега бе златна и мека като коприна. Разбрах това, защото прекарах пръстите си през златистите й кичури.
- Тази вечер изглеждаш великолепно - казах аз и се усмихнах. Опитах се да не изглеждам като неудачник, докато се чудех какво да правя. Исках да я целуна, дори горях от желание, но не бях сигурен. Когато тя се доближи до мен всички съмнения изчезнаха. Погалиха врата й и сложих ръката си на тила й. Бавно я придърпах към себе си и допрях чело в нейното. Устните ни се сляха в сладка целувка. През тялото ми пробяга ток и това не беше метафора...Истински ток ме полази, но не се отдръпнах. Не исках да развалям момента.

Заглавие: Re: Лагерният огън Съб Сеп 22, 2012 2:27 am

Отвърнах ентусиазирано на целувката му, чувствайки се леко нервна и ужасно щастлива. От една страна не можех да повярвам, че се случва, а от друга се страхувах да не разваля момента с нещо.. Усещах топлината на устните му върху моите, което ме караше да потръпвам. Топлината се засилваше и вътре в мен, като се опитах да я овладея. Задълбочих целувката, правейки я по-настойчива и макар че не исках, леко отделих устните си от неговите - знаех, че трябва. Извърнах се изцяло към него, прегръщайки го отново, този път пламенно. Лицето ми със сигурност беше поруменяло, тъй като усещах топлината по бузите си и в пристъп на нервност зарових лице в рамото му.
-Ти си великолепния - казах тихо в рамото му, осъзнавайки, че може би звуча глупаво, но така го чувствах в момента. В главата ми се въртяха милиони мисли, което малко ме объркваше, но не намаляше радостта ми. Не знаех какво да правя и усещайки, че срама и нервността ми отново ще вземат връх, извърнах глава преди това да е станало и бързо и леко целунах врата му, както все още бях скрила лицето си в рамото му. Усещах, че може би изглеждам като неуверена хлапачка пред него, а и съмненията все още ме притесняваха, но въпреки това се усмихнах леко. Страхувах се, че той може би щеше всеки момент да ме отблъсне от себе си, но въпреки това не помръднах.

Заглавие: Re: Лагерният огън Съб Сеп 22, 2012 2:42 am

Беше приятно, много приятно. Усетих, че се отдръпва и първата мисъл минала през главата ми беше, да не я пускам, но после осъзнах, че трябва да го направя. Тя зарови глава в рамото ми и прошушна нещо много тихо, сякаш се страхуваше, че някой ще ни чуе тук. Но аз долових думите й и ако досега не бях станал червен като домат, то сега със сигурност бях придобил този цвят. Прегърнах я нежно, но я притиснах достатъчно близо до тялото си. Целунах челото й , въпреки че беше малко трудно да го достигна. Не исках този момент да свършва никога, беше съвършен и прекрасен.
-Остани с мен - прошешнах накрая. - Не си тръгвай никога.
Тези няколко думи описваха всичките ми чувства. Не можех да се отделя от нея. Бях я обгърнал с ръцете си и нямах намерение да я пускам. Но се притесних леко и затова отпуснах хватката. Още веднъж я целунах и подпрях глава си на нейнтата. Долових аромата на жасмин, толкова свежо ухание, все едно бях в екваториална гора. Прехапах устни. Замислих се какъв късметлия съм... После си помислих, че подпаления магазин на мама всъщност е било нещо много хубаво, ако този инцидент не се беше случил, нямаше да дойда тук и да се запозная с Софи. Но после изгоних тези мисли от главата си и на тяхно място настаних мисли за настоящето.

----
Дано обичаш жасмин...

Заглавие: Re: Лагерният огън Съб Сеп 22, 2012 3:04 am

Вълна на радост ме заля при думите му, като успях да вдигна глава и да срещна погледа му, въпреки зачервяването, което знаех, че се вижда по лицето ми в момента. Видях с изненада, че присъстваше и по неговото и му се усмихнах, като кимнах решително. Исках да му отвърна с нещо, но сякаш бях изгубила гласа си, а и обърканите ми мисли ми пречеха да разсъждавам и не знаех и какво да му кажа. Въпреки това погалих бузата му, задържайки ръката си там по-дълго от необходимото. В момента единствено присъствието му до мен имаше значение и не виждах нищо друго, освен него. Ако това се окажеше просто сън, щях да подпаля нещо. Хванах ръката му, преплитайки пръстите си с неговите отново.
-Ти и аз - казах, като кимнах отново, в отговор на думите му. Не беше най-блестящия отговор и се надявах да не изглеждам глупаво пред него, но не успях да изразя радостта си по друг начин. Взирах се в очите му и се усмихвах, като накрая прехапах долната си устна нервно - отново, след което се наведох и го целунах на свой ред. Този път беше по-пламенно, влагайки всичките си чувства в целувката. Полека обвих врата му с ръце. Бях изумена от невероятния начин, по който той ми влияеше - кръвта ми като че ли кипеше, стомахът ми беше на топка и като че ли ми беше трудно да дишам.. Трябваше да се овладея, но ми харесваше да го целувам и сега не се отдръпнах, изчаквайки реакцията му.

Да, харесвам го..

Заглавие: Re: Лагерният огън Съб Сеп 22, 2012 2:39 pm

Всяко нейно движение изглеждаше красиво, всяка целувка ме подпалваше отвътре. Когато устните ни се докоснеха се чувствах като в Елисейските поля. Ръцете й бяха толкова нежни и меки, а когато ме докосваше цялата ми кръв започваше да кипи. Погалих косата й и я целунах леко. Не исках да объркам нещо, но се съмнявах, че този момент може да бъде провален. Беше най-хубавото нещо, което ми се бе случвало някога и нищо не можеше да се обърка, не трябваше. Бях способен да изгоря целия Ню Йорк за нея.
- Невероятна си - усмихнах се, не знаех какво друго да кажа, но тя ми изглеждаше идеална, в нея нямаше нито една лоша черта. - И сега какво? Какво ще се случи от тук нататък? - зададох тези въпроси, защото исках да знам дали това ще продължи или ще свърши веднага щом си тръгнем оттук. Надявах се да остана с нея по-дълго, но все още не знаех какви са чувствата й. Боях се, че може да не изпитва същото...

Заглавие: Re: Лагерният огън Съб Сеп 22, 2012 8:38 pm

Широка усмивка се появи на устните ми. Като че ли всяка негова следваща дума ме караше да се усмихвам.. Нее, само присъствието му и самия той ме караха да се усмихвам.. Не знаех какво да му отвърна, докато се взирах в очите му и просто се наслаждавах на момента. Щях винаги да се радвам, че го бях срещнала, каквото и да станеше. Усмивката не слизаше от лицето ми, но тогава той зададе въпрос, който не беше маловажен. Изглеждаше несигурен и усмивката ми постепенно изчезна. Бях объркана от това - мислех, че бях изразила чувствата си.. Или може би той не беше сигурен в неговите?
Прогоних тази мисъл, опитвайки се да отпъдя страховете си, за да отговоря. Срещнах погледа му, отново и свалих ръцете си от врата му и този път ги обвих около кръста му.
-Обещах ти, нали? Ти и аз - казах внимателно, като не откъсвах поглед от неговия. Мисълта да не съм с него беше болезнена, но в крайна сметка той можеше да намери друга.. При тази идея ме обзе силно собственическо чувство. Преглътнах и добавих
-Поне така аз виждам нещата. - надявах се да съм се изразила правилно и да е разбрал какви са чувствата ми, както и това, че не можех без него. Обаче нямаше как да разбера за неговите, без той също да ми каже, тъй като за съжаление не четях мисли както някои от полубоговете тук.
-Ами.. ами ти? - попитах несигурно, запъвайки се, като без да осъзнавам хватката ми около кръста му се затегна и преди да имам време да помисля, думите се изплъзнаха от устата ми
-Ще бъдеш ли мой? - прозвуча глупаво, знаех го. Той може би щеше всеки момент да се пошегува с нещо и да отмести ръцете ми от него... Колебанията ме обземаха все по-силно, докато изчаквах да ми отговори, този път без да отмествам погледа си от лицето му.

Заглавие: Re: Лагерният огън Съб Сеп 22, 2012 9:14 pm

Отговорът й ме зарадва. Сега бях сигурен в чувствата й и се постарах тя да не се съмнява в моите.
- Софи, никога не бих те оставил - казах аз и се усмихнах. Наистина бе така, тя беше първото момиче, към което изпитвах сериозни чувства и нямаше да позволя да ми се изплъзне така лесно.
- Мога да остана тук завинаги, ако ще прекарам вечността с теб. - може би прозвуча леко глуповато, но беше самата истина.
Вече ставаше късно и захладняваше. Притесних се, че на Софи може да й е хладно.
- Студено ли ти е тук?- казах аз намятайки й суитчъра, който беше на мен. Аз нямах проблем с температурата. Можех да се стопля доста бързо, ако желаех, само дето щях да опустоша стотици декари зелена площ.
Гушнах Софи и я притиснах до себе си повишавайки телесната си температура. Опитвах се да я стопля, а дори не дочаках отговора й и не разбрах дали й е студено. Не знам защо, но някакво шесто чувство ме караше да изпълнявам всяка нейна прищявка и да й осигурявам комфорт. Целунах челото й и потърка нос в нейния, вече приемах тези неща и не ги наричах лиготии. Харесваше ми да го правя, май думата за мен беше ВЛЮБЕН ...

Заглавие: Re: Лагерният огън Съб Сеп 22, 2012 9:49 pm

Усмихнах се щастливо. Дори сега да настанеше някаква фатална катастрофа, нямаше да забележа. Гледах го и усмивката не слизаше от лицето ми. След думите му не се съмнявах в чувствата му - той беше мой.. завинаги. Ухилих се щастливо, когато попита дали ми е студено и преди да отговоря, суичъра му беше върху мен. Вдишах и усетих, че миришеше на него, което ми хареса. После той ме прегърна и това още повече ми хареса. Но целувките му по челото ми зачестяваха и с шеговита нотка го погледнах, казвайки
-Устните ми са тук, глупчо. - засмях се и поставих лека целувка върху неговите. Сгуших се в ръцете му, мислейки си, че можех да остана завинаги така. Но той беше прав, ставаше късно и времето захладняваше. Тогава ми хрумна да му покажа нещо и като погледнах нагоре, за да се вгледам в сините му очи, казах полека
-Искаш ли да ти покажа стаята си? - осъзнавайки как звучи, се изчервих и добавих -Имам предвид, че може и да правим нещо, да гледаме филм.. Хей, а може и да ме научиш и аз да изобретя нещо - добавих усмихнато, замаскирайки въпроса си. Мушнах ръцете си в ръкавите на суитшъра му и отново го прегърнах, усмихвайки се. Затегнах хватката си около него. Не знаех какво щях да правя, ако го загубех.. Тръснах глава, не исках да мисля за това сега - беше ми твърде хубаво в прегръдката му, за да се натъжавам с такива мисли. Чувствата ми към него се задълбочаваха с всяка секунда и още преди да се усетя май бях започнала да се влюбвам в него.. Това ме изненада, и, мислейки си, че може би е твърде рано и само щях да го стресна, премълчах мислите си и въздъхнах доволно в ръцете му.

Чувствах се перфектно, така сгушени изглеждахме много сладко. Хареса ми смеха й, начина, по който ме нарече глупчо,най-много ми хареса целувката.
-Да, права си, трябва по-често да се упражнявам в намирането на устните ти. И когато ги достигна, ще направя така...-целунах я. Засмях се, беше странно, че дори сега обръщах всичко на шега . Замислих се , колко скучен е бил живота ми досега. Дори не съм подозирал какви неща биха могли да ми се случат тук. Усмихнах се и после чух Софи да ми задава въпрос.
- Чакай да си помисля...- казах аз като се направих на задълбочен в мислите си-...идеята ми харесва. - усмихнах се отново и се изправих, като й подадох ръка.
- Е, кой ти е любивия филм?-започнах да задавам въпроси, защото исках да науча възможно най-много за нея. Тя беше изключителна и исках да я опозная по-добре. Взирах се в нея и с всеки изминал миг, тя ми се струваше все по-красива.

» Лагерният огън
» Лагерният плаж