Лагерният огън

Атина отговори на въпроса на Нериса. Аз бях толкова нервна, чещях да раздера очите на Нериса. Не беше направила кой знае какво , но и бях толкова ядосана че...Хвърлих ѝ няколко убийствени погледа. След това Атина ни попита дали сме срещали нашите божествени родител.
- Ами аз все още не съм срещала майка си, макар че много ми се иска.- отговорих нервно. Все още гледах ядосано към Нериса. За коя се мислеше?? Нима беше нещо повече от мен?? Хейй, като казах, че искам да срещна някой от лагера имах предвид приятели, а не хм.. незнам всъщност какво сме с Нериса.След това продължих, вече по спокойно- А ти, мила събеседничке- усетих как изразът я издразни и продължих мило и гальовно да ѝ говоря- срещала ли си Арес??

Лекси ми отговори на въпроса.
- Знаех сии. - казах и ѝ се изсмях в лицето. Тя се изнерви и започна да ми се противопоставя. Изобщо не очаквах, че дъщеря на Афродита ще започне да се заяжда. Повечето от децата на богината на любовта щяхя просто дъ си мълчат и само да обсъждат дрехите си. Но Алексис имаше характер. Това наистина много ме изненада. Тя ми хвърли няколко убийствени погледа и се почуствах някак, ами не знам, може би ми стана малко неловко. Явно не всички деца на Афродита бяха лигльовци. Трябваше да внимавам с Алексис. По едно време Атина ни попита дали сме срещали божествените си родители.Алексис отговори, че все още не е и едно такова, следко и мило ме попита дали аз съм срещала баща си. Това нейно мило държание определено ме издразни. По едно време усъзнах, че съм зяпнала Алексис и се почувствах жалка. Как можех да позволя на дъщеря на Афродита да ме мачка. След това отговорих нахакано:
- Не съм срещала баща си, но съм сигурна, че това ще стани в най-скоро време!!
Погледнах към Алексис наистина много я нервирах и това ми харесваше и продължавах да я дразня. А Атина ни наблюдаваше отстрани.След което богинята каза:

Атина ни предложи с Нериса да се дуелираме. Ммм, супер, сега щях да докажа, че децата на Афродита не могат да бъдат единствено глезли. Щом Атина ни го предложи, усмивката на Нериса спадна. Усъзнах, че тя пристигна в лагера едва преди 5 часа. Невъзможно е да ме попеди все пак аз вече толкова съм тренирала, било то битка с меч или лък и стрели. Сигурна бях, че ще я победя и гордо и нахакано отвърнах- Супер, сега ще видим кой колко може- усмихнах се зло на Нериса. Усетих как самоувереността ѝ спада.Погледнах със самодаволна усмивка към Атина, после погледа ми се премести върху Нериса. Леле, за първи път я виждах такава. Изглеждаше така сякаш ще побегне. След това с разтреперен глас каза:

Атина предложи да се дуелираме аз и Алексис. Усмивката ми веднага спадна. Та аз бях ходила само на една тренировка и все още не можех да се бия добре. Алексис бе много доволна, сигурно се досещаше за какво се тревожех. Тя прие и двете с богинята зачакаха отговора ми. Знаех, че Алексис ще ме надвие. Усмивката ѝ бе до ушите. Не биваше да се излагам и приех. Повтарях си, че не бива да позоля да ме надвие една дъщеря на Афродита. Богове, та аз бях дъщеря на бога на войната. Уплашеният поглед веднага изчезна от погледа ми. Лекси се усмихна.
- Е къде ще се дуелираме??

Скука! Преди няколко дни отново ме беше налегнала вълна на мързелуване и днес ми дойде сила да стана от леглото. Реших да се поразходя малко и по-специално на едно от многото места, които трябваше да съм посетила около хиляда пъти, а все още не бях. Лагерният огън, това беше мястото. Хората казваха добри неща и затова си помислих, че няма да е зле да поразгледам малко. Беше странно вече трябваше да познавам много хора, а всъщност не беше точно така. Ох такава скука сигурно от векове не е имало. Само предполагам, да не стане така, че някой да ме обвини в нещо. А като знам, че и боговете съществуват, значи всичко е възможно. Ох, ако само преди два месеца някой ми беше казал, че баща ми е Зевс, сигурно щях да се пръсна от смях, или да му зашия такъв шамар, че чак да му избия някои зъб. Не, че не направих такова нещо и със сатира, който ме намери, де... Ох, както и да е. И без друго не ми се говореше за това, така че сега просто се приближих до огъня и започнах да гледам най-различните фигури, които оформяше.

- За да оцелееш, ще жертваш нещо скъпо, непосилно,
но и ще разбереш къде се крие и нещо милно." - повторих замислено.
Това последното не ми харесваше.
- И откъде ти дойде това .. Ами мисля, че нещо като предсказание? - попитах.
Сега вече Нико изглеждаше по-добре, а аз си отдъхнах от облекчение.