Голямата бална зала

Гост

Стигнахме до вратата и аз й я отворих.
Когато вече се намирахме вътре й подшушнах в ухото:
- Между другото за първи път съм на танци... - самия аз можех да чуя притеснението в гласа си. - Не мога да танцувам. Помощ... - помолих Ариа безпомощно.

Гост

Събудих се ужасно - гърлото ме болеше много, гласът ми бе променен и на всичкото отгоре цял ден ми беше студено и вдигах температура през половин час. Бях закъсняла за бала с повече от два часа, Атина щеше да ме убие. Извадих роклята си от гардероба и се преоблякох след една отпускаща вана. Гримирах се, направих си прическа едвам и потърсих балната зала.
Уау, беше красиво! Съзрях Атина и отидох при нея. Прекъснах разговорът й, като се извиних и я дръпнах настрана.
- Атина, много извинявай! Иска ми се да можех да те предупредя по някакъв начин, но се случи неочаквано. Беше ми зле и не можех да стаан от леглото го 19 часа - оправдах се с пресипнал глас, а музиката, която ме караше да викам само влошаваше състоянието ми.

Усмихнах се на Беки, съчувствайки и'.
-Няма нищо, не се притеснявай.
Уверих я, че всичко е наред и я огледах - роклята и' беше много хубава, но тя не изглеждаше напълно оздравяла... Усмихнах и' се отново и и' казах
-Ела, ще те запозная с другите. Кия и Пърси са страхотни - наистина се надявам да се сприятелите...
Завърших, като двете поехме обратно към нашата маса. Беше ми приятно и се надявах скоро да се развихрим.

Гост

- Здравейте! - почти не се чу нищо. Прочистих гърлото си и се извиних, след което отново ги поздравих.
- Приятно ми е, аз съм Ребека Смит - здрависах се с Кия после и с Пърси. Изглеждаха готини, надявах се да се окажат такива в действителност. Но пък Атина нямаше да ме лъже.

Гост

- Здравей - поздравих момичето усмихвайки й се
- Аз съм Пърси - казах й и се
иправих за да я поздравя , но изправяйки се отново погледа ми
попадна там кадето не исках повече да попада за тази вечер.Разтърсих глава и погледнах към Ребека и Атина подавайки ръка към новото момиче

Усмихнах се - наистина се надявах вечерта да се развие добре... Исках всички да си изкараме страхотно. Отново се усмихнах на всички и попитах
-Е, вече има ли жадни? Аз мисля да си взема нещо за пиене... Някой ще дойде ли?
Погледнах ги, чакайки отговора им. Беше ми малко странно - не всички бяха пристигнали, а вече беше късно.. Надявах се да дойдат и обстановката да се разведри...

Гост

- Аз ще дойда - казах и аз усмихвайки и се и
зачаках да видя дали някой друг ще иска да дойде
с нас

Изкачих стълбите и най-сетне влязох в балната зала.
Огледах хубаво залата.За бога никой не познавам!Бях изморена от слизането и изкачването по стълби.Реших да седна.Седнах на една от масите и потънах в мисли.

-Е, никой друг ли няма да дойде?
Попитах, чакайки. Е, добре... Погледнах Пърси, усмихвайки му се
-Идваш ли?
Запътих се към бара с напитките, а на една от масите видях русо момиче да стои само на един от столовете...

Ухх!Как исках да се запозная с някой!Е,явно винаги ще си остана сама.
Усетих нещо в гърлото ми.Знаех какво значеше това.Отидох до бара с напитките и си взех минерална вода.Продължих да се оглеждам и видях една жена.Изглеждаше доста зряла.Хм...Позната ми е отнякъде.Върнах се в спомените си.Ами да!Това беше Атина!Богинята на мъдростта.Тя присъстваше на раждането ми.Много се радвах,че пак я виждам.Отидох при нея.
-Здравей!-я поздравих аз.

Тъкмо си взимах нещо за пиене, а Пърси бе до мен, когато момичето от масата дойде и ме поздрави. Тя определено ми изглеждаше позната...
-Здравей!
Поздравих я и аз, усмихвайки и' се. Защо ли ми изглеждаше позната? Опитвах се да си спомня дали съм я виждала и преди и къде, но не се сещах за нищо. Тогава от къде я познавах?

По изражението `и разбрах,че `и изглеждам позната,но явно не може да се сети.Засмях се.
-Не се ли сещаш коя съм и къде си ме виждала,Атина?-я попитах аз.
-Ще ти подскажа малко...Ти беше на моето раждане.

Кейт! Веднага ми стана ясно... Усмихнах и' се, хващайки я леко за рамото.
-Кейт? Наистина ли си ти?
Попитах, приятно изненадана. Защо ли беше тук? Да не би да се е случило нещо? Погледнах я въпросително, все още усмихвайки се.
-Кога дойде?
Гледах я, а изненадата ми се бе изписала на лицето ми. Наистина се радвах, че я срещам...

Вече беше около 12 часа в полунощ и се наложи да обевя победителите. Пристъпих бавно към сцената и започнах да говоря:
- Дами и Господа, нека да посрещнем тазгодишните крал и кралица на Бала при учениците, а това са ... - извадих имената от плика и ги произнесох по-високо, за да ме чуят и най-отзад. - Пърси Джаксън и Анабет Чайс.
Двамата пристъпиха на пред и се здрависахме. Поздравих ги още веднъж и се отправих при втория плик.
- А Кралица и Крал при учителите и боговете са ... - отново отворих плика и прочетох имената. - Посейдон и ... Катрин Уейтън.
Чиститих на Посейдон и се върнах при другите на бала.

Атина написа:: Кейт! Веднага ми стана ясно... Усмихнах и' се, хващайки я леко за рамото.
-Кейт? Наистина ли си ти?
Попитах, приятно изненадана. Защо ли беше тук? Да не би да се е случило нещо? Погледнах я въпросително, все още усмихвайки се.
-Кога дойде?
Гледах я, а изненадата ми се бе изписала на лицето ми. Наистина се радвах, че я срещам...

-Хех...Значи си спомни?-зазсмях се.
-И аз се радвам,че те виждам!Ами...Онзи ден...Май.-позамислих се.-Да.Дойдох онзи ден.-Чак тогава чух думите на някаква жена.
Започнах да ръкопляскам.

Усмихнах се - тя беше тук отскоро... Точно щях да я попитам нещо, когато Катрин обяви победителите. Обърнах се към нея и заръкоплясках. Усмихнах се, поглеждайки Кейт, като успях да надвикам всички и да кажа
-Радвам се, че си тук. Смяташ ли да останеш? Ще е страхотно да се виждаме по-често...
Отново и' се усмихнах - тя беше много мила и наистина мислех това, което казах.

Гост

След като Катрин свърши с речта си, аз я последвах до една от масите. Имаше два стола и затова седнах срещу нея.
- Добре се справи, кралице! - подхвърлих закачливо.
- Но и да не беше пак щях да те поканя на танц.
Не изчаках отговор. Просто я вдигнах от стола и я завъртях на дансинга. Минаха няколко песни и седнахме отново.

Атина написа:: Усмихнах се - тя беше тук отскоро... Точно щях да я попитам нещо, когато Катрин обяви победителите. Обърнах се към нея и заръкоплясках. Усмихнах се, поглеждайки Кейт, като успях да надвикам всички и да кажа
-Радвам се, че си тук. Смяташ ли да останеш? Ще е страхотно да се виждаме по-често...
Отново и' се усмихнах - тя беше много мила и наистина мислех това, което казах.

-Разбира се,че ще остана!Само,че през деня ще съм винаги тук,а ще спя в стаята си,която е на Олимп!-надвиках абсолютно всички и се засмях.
-Дам...Наистина ще е страхотно да се виждаме по-често!

Влезнах в голямата бална зала.Найстина бях много закъснял,но все пак дойдох.Бях облякъл смокинг и търсех Атина,но не можех да я видя от всичките деца.
-Атина?Извисих глас,но не получих отговор.

Застанах като гръмната , когато излезнах опред и до мен застана Пърси, не му обърнах по4ти никаво внимание , а и не исках да го правя.
Само стиснах ръката му
- Честито - казах му аз без след от усмивка на лицето си и му обърнах гръб запътвайки се към масата на която седяхме с Таурус , доакто се приближавах към него му се усмихнах нежно , а когато стигнах до него го целунах нежно
- Здравей отново - казах му аз когато отплепих устни от неговите

Гост

Погледнах след Анабет и сведох поглед , но реших ,че няма да развалям
настроението си точно тази вечер. Тогава видях баща си и се
запътих към него усмихвайки се .
- Здравей татко - казах му аз и леко се опитах
да прекрия тъгата си въпреки ,че сам бях виновен за нея , не можех да не
обвинявам и Анабет

Пърси дойде при мен и ме поздрави.
-Здравей,синко...
Тъгата му беше очевидна и точно тази тъга разкъсваше и моето сърце. Мразя да гледам детето си тъжно.Потупах го по рамото.
-Значи си крал на бала?-казах радостно.-Браво на теб!

Гост

- Да - казах му усмихвайки му се
- Но за жалост , кралицата ми не ме иска - изкоментирах поглеждайки през
рамо към Анабет
- Ама и ти си крал ,честито и на теб - усмихнах му се отново аз

Погледнах Анабет за секунда.
-Да... моля?
попитах го и присвих вежди неразбиращо.
-Мислех,че само учениците могат да бъдат крал и кралица... така де...
Погледнах го объркано.
-Чакай,щом аз съм крал...коя е кралица?

Гост

Анабет написа:: Застанах като гръмната , когато излезнах опред и до мен застана Пърси, не му обърнах по4ти никаво внимание , а и не исках да го правя.
Само стиснах ръката му
- Честито - казах му аз без след от усмивка на лицето си и му обърнах гръб запътвайки се към масата на която седяхме с Таурус , доакто се приближавах към него му се усмихнах нежно , а когато стигнах до него го целунах нежно
- Здравей отново - казах му аз когато отплепих устни от неговите

Усмихнах се,отвърнах на целувката и я погледнах...
-Карлице моя,на вашите заповеди-засмях се иронично и отново я целунах,тя наистина заслужаваше да стане калица на бала...

» Голямата зала
» Ресторант "Голямата нюйоркска пица"
» Троната зала на Боговете от Олимп
» Тронната зала на Боговете от Олимп