Морето в пустинята

Гост

Аз излязох от водата и взех хавлията ,като подсуших тялото си и облякох дрехите си,като казах:
-Дтлъг разговор ли имаш с майка си,защото ако искаш след разговора може да дойдеш у нас да пийнем нещо-прелдожих докато се обличах

- Ми незнам - казах му аз
- Но със сигорност след него ще те намеря - обесних му аз приближавайки се до него за да го целуна.Надигнах се леко напръсти и го направих , а след това го попитах
- Е готов ли си ?

Гост

След като отвърнах казах:
-Да,да тръгваме!

п>п пиши там

Насочих се към Вегас. Там беше топло и хубаво... поне според мен. Харесваше ми този град. Беше изпълнен с живот. Не говоря само за казината и хотелите. Самият град имаше по-различна атмосфера. Мирисът на забавата.
И все пак сред всички места реших да отида на плажа. Незнаех защо. Просто интуиция.
- Здравей! - поздравих едно момче там. Мислех, че го познавам, но не бях сигурна.

Гост

Бях на плажа в Лас Вегас... толкова странно ми се виждаше само... Плаж насред пустинята... Да, обаче освен това не бях много добър в това да решавам какво е нормално и какво не е, така че просто повдигнах рамене и се загледах в небето.
Докато блеех, гледайки хоризонта чух женски глас зад мен.
- Здравей! - поздрави момичето с кафявата коса, което стоеше зад мен.
- О, здравей. - поздравих я и подадох ръката си, макар че това беше малко глупаво от моя страна. Все едно когато позравяваш някой се ръкуваш с него, изсмях се в главата си.

» Скалите над морето
» Шезлонгите с изглед към морето
» Морето на мъртвите души