Входът на лагера

Гост

- Преди година научих за майка си и сега живее при нея, тъй като нямам баща или някакви други близки освен едно приемно семейство, гърци, което ме осинови след смъртта на баща ми. - отговори Вивиан и я погледна без да има някаква емоция в погледа й или във физиономията й. Дори и самата тя не знаеше накъде ще тръгне. Не искаше вечно да живее на Олимп заедно с майка си, желаеше собствен живот, но все още не беше сигурна как да подреди всичко, затова и предпочиташе да поостане.
- А ти накъде ще тръгнеш след престоя си в лагера? Герой ли ще ставаш или предпочиташ да си продължиш човешкия живот? - попита тя Одри.

- Ще работя в цирка. - пошегува се Одри, но след това като се замисли, не бе толкова лоша идея. - Не знам, още съм на 15. Би трябвало да изпитвам пеперудки в стомаха, когато видя звездата на отбора по баскетбол, но ето ме тук, бягам от побеснели псета и мятам огнени топки насам-натам.
Одри отново се изсмя. Седна на земята и погледна към свечеряващото се небе.

Гост

Вивиан също се засмя на думите й и я погледна, докато Одри сядаше на земята. Ив може би щеше да последва действията й, ако не беше прекалено егоистична и прекалено много я беше грижа за дрехите й, който все пак не бяха нищо особено.
- И какво ще работиш в цирка? - попита русокоската с надсмешка. - Да не би ще ставаш огнегълтачка или може би звероукротителка? - продължи тя с въпросите и надменното си държание. Одри не отговори веднага, тя стоеше замислена и гледаше към небето. Ив реши, че този разговор е прекалено изгубен и понечи да си тръгне, но щом направи само и една стъпка, за да заобиколи червенокоската, тя й отговори.

- Не, няма да работя с цирка. - тросна и се Одри. - Това беше шега, представи си. Не знам какво ще правя. Може би ще отида в колеж или нещо подобно, или пък ще сляза на онова проклето място при баща ми и ще му наритам задника, че толкова време не е направил нищо. Вече не очаквам нищо от него. Или ще стана герой. Но каква героиня ще стана щом съм дъщеря на Господарят не мъртвите. - Одри викаше ядосано и не осъзна как бе направила огнен пръстен около нея и Вивиан.

Гост

Ив изгледа стреснато Одри. За първи път през целия си досегашен живот не се беше страхувала от нещо... Тя добре осъзнаваше колко мощно беше това момиче и пристъпи две крачки назад от нея, но се спря, когато усети мириса на горяща трева.
- Спри се. - каза тя, опитвайки се да контролира страха си и да не показва истинските си чувства. - Само се пошегувах с онези думи. - продължаваше да говори Вивиан и беше приковала поглед към Одри. - Такава съм си по природа... Просто винаги съм си била горда, егоистична и зла, а може би и винаги ще си остана такава. - обясни русокосото момиче без да премества погледа си и изведнъж осъзна, че огънят беше загаснал.

Незнайно как Одри изгаси огъня без дори да мисли за него. Май сериозно бе стреснала Ив.
- Съжалявам. - промълви тя и погледна извинително Иви. - Не беше нарочно. Понякога избухвам и просто така подпалвам нещо.
Ив само кимна и се приближи до Одри крачка по крачка, милиметър по милметър.
- Е, какво сега?

Гост

За момент Ив просто стоеше и гледаше неразбиращо към Одри. След няколко секунди се съвзе от шока и отново се усмихна горделиво и отговри на въпроса й с въпрос.
- Какво предлагаш? Аз мислех, че предпочиташ да се прибереш в скривалището си, а не да говориш с някой напълно непознат.
Одри я погледна объркано. Явно се беше хванала номера на Вивиан, защото определено не изглеждаше, че е очаквала такъв отговор.
- Ти какво да не мислиш, че веднага ще ти стана приятелка? - попита с надсмешка Ив и се засмя на наивността й.

Тя си мислеше, че Одри й се върза. Да, но Одри не вярваше на никого.
- Спокойно, не съм си помислила нищо подобно. - каза Одри и оформи едно огнено топче в ръцете си. Замята го между пръстите си и след като и омръзна, сви си ръката в юмрук и огненото топче изчезна.
Одри стана и изтупа тревата от дънките си.
- Чао, надявам се, може би, пак да се видим. - каза тя и продължи към лагера.

Гост

Вивиан се отдръпна от пътя на червенокоската, която вече беше решила да влезе в лагера.
- Чао. - смъмри тя и тръгна незнайно накъде. Можеше да отиде до Олимп или може би беше добра идея за посети "родителите" си в Гърция. Нямаше ни най-малка идея накъде да тръгне, затова след като входа изчезна от погледа й, тя се спря и се замисли накъде да отиде. След няколко минути вече беше решила и решително, с гордо вдигната глава тръгна с бавен ход.

Гост

Крейтос си носеше багажа в един куфар, защото той нямаше нужда от много багаж.
- Не мога да повярвам, че послушах Атина и дойдох тук. - говореше на себе си той. - Нямам нужда от учение, защото знам всичко, което ми трябва.
Крейтос беше чувал, че само богове могат да минават през входа и затова мина без колебания.

Слагай разстояние след препинателни и пункоатиоцнни знаци, и за Бога, има пункоационен знак, наречен запетая! Не пропускай никакви знаци и гледай да не объркаш, пропуснеш или сгрешиш някоя буква. А, и слагай малко повече описания. И не пиши толкова много прости (кратки) изречения, защото е неприятно за четене.

Едит от: Нериса - Роузмари

Гост

Иззад силуетите на дърветата се появи мътно очертание на фигура.
Фигура на нисичко момиче. То дишаше учестено, а вятърът развяваше косата му.
То дърпаше куфар, голям почти колкото нея.
Момичето погледна с мътен поглед към огромната порта.
Само още малко...Няколко крачки. Мога, мога... - помисли си тя.
След няколко крачки бе в лагера. Простна се на земята и въздъхна тежко.

Дърпах куфара си и пъхтейки под тежестта му си говорех:
-Какво в името на Хеката търся тук?Защо мама толкова настояваше да дойда в този ...-но спрях да говоря, защото видях едно момиче.-Здравей!Как се казваш?Аз съм Лу. Дъщеря на Хеката.

Вървях толкова умислена, че едва не се сблъсках с едно момиче.Премигах и се усетих, че момичето ме е попитало нещо.
-Аз съм Хататила.Викай ми Хати.Богиня на котките.Както гледам и ти идваш за лагера.-умихнах и се аз.- ти имаш ли домашен любимец?Моят е котка на име Шадоу.

Помислих си "Изглежда дружелюбна."
-Да имам домашен любимец, който също е котка. Казва се ЛУна.-казах и.
-Ооо, чудесно.Искаш ли да станем приятелки?-каза ми тя.
-Да, добре. Ела имам си стая.Ще ти я покажа.-вече предчуствах, че ще станем BFF.
-Ooo извинявай, днес не мога-извини се тя.
-Добре.-свих рамене аз.

» Входът на Лагера
» За лагера
» Пътят към Лагера
» Конюшните в Лагера
» Пътят в началото на лагера