Входът на лагера

Гост

Пред мен се разигра интересна сцена, която може би не бих искала да става. Все още стоях вгледана в една точка и брояща минутите, които може би са изтекли. А да не би да бяха часове?! Този ... бог преобърна представата ми за доста неща. Чесно казано не исках да имам нищо общо с него, но определено исках да знам. Да знам за себе си и за него... просто от любопитство. Дали трябваше да го последвам? Ами ако той ме отрежеше и това тук е било просто театър?!

Гост

Гледах втрещено напред.После погледнах към Клеър и тя изглеждаше напълно смаяна като мен.Посейдон?Ако не бях останала без думи,кагато го видях щях да го попитам за...Зевс.Но не бях сигурна...ако ме пратеше по дяволите?!!Не...добре че си замълчах.Опитах се да кажа нещо,но не можех.Накрая си възвърнах дар словото:
-Какво мислиш за всичко това?!-казах объркана.Все пак това бе баща й,който не ми обърна никакво внимание,въпреки че аз му бях племеничка или нещо подобно...богове!Мислят единствено за себе си.Но се запитах дали той изобщо знаеше че съм дъщеря на Зевс...може би могът на мълниите не бе разкрил малките си мръсни тайна,за да не се опетни името му...мислех си все повече и повече ядосана.

Гост

- Мисля, че си глътнах езика! - отвърнах и аз накрая. - Не знам. Странно е! ... Объркано, но искам да го питам още неща ... е, да се надявам, че и тогава няма да се вцепеня така. Доста пъти съм си мислела какво ли ще направя, какво ли ще му кажа като го видя, но и през ум не ми е минавало, че ще остана като статуя пред този ... Бог!
Още бях ядосана, но реших да го запазя за по-късно.
- Ти как си? Искаш ли сега да намерим Зевс?

Гост

Това трябваше да е, нали? Мястото където някога се е предполагало, че трябва да се обучавам, а сега отивах там за да обучавам. Интересно стечение на обстоятелствата...
Пристъпвах по пътеката оглеждайки се, сякаш още от сега щях да запомня всичко заобикалящо ме до най-малката подробност. Е, нямаше да стане.
Пуснах оскъдното си количество багаж на земята и сложих ръце на кръста си. Завъртях се около остта си един, а след това и втори път, въздъхнах и отново тръгнах надолу.
Какво правех?
Безмислено забавях факта, че отивах на място, на което част от мен не искаше да бъде?
Поклатих глава и продължих напред, но изведнъж се стъписах. Нещо мърдаше в храстите до мен. Погледнах на там и несъзнателно изпищях при вида на една катерица.
- И се предполага, че си възрасна полубогия, която ще преподава на деца. - казах на себе си поемайки си дъх. - Беше само катерица... - продължих да си мармория, а когато чух нечий смях се завъртях в негова посока.

Гост

Стоях спокойно на една пейка и в следващият миг-красиво момиче.Какво повече да желае човек?Въпреки че и една биричка щеше да дойде много добре-трябваше да се запасявам за такива ситуации,а докато мислех за глупости-пропуснах много важна част от думите на момичето,а исках да се направя на много важен и готин пред нея и да не се изложа,че нищо не съм чул.Първото,което ми дойде на ум е да се разсмея и да се надявам,че е казала нещо смешно.После тръгнах да ставам,но кракът ми се беше заместил и се проснах леко по лице.Последва кашлица,но бързичко се изправих и изтупах дрехите си.Затичах се към нея и я поздравих с думите:
-Здравей!Казвам се Джефри и съм много щастлив,че съм първият,който те среща.
Звучеше найстина тъпо,ама все пак бях новак в тези работи и си нямах и грам представа какво друго да добавя.Може би по-нататък в разговорът тя щеше да ми подсказва,ако не-някак си с много издънки щях да стигна до правилните отговори.Можех ли обаче да си ги позволя?Ами,ако й писнеше от мен още на втората минута?Сега щях да започна да се потя от притеснение и щеше да стане още по-зле.Трябваше да дишам и да забравя за абсолютно всичко:
-Нали аз съм първият?Надявам се някой да не ме е изпреварил,защото ти си истинско слънце.
Дали това беше подобрение или затъвах?Уж бях чел в интернет-какво да правя,но когато застанеш пред реален индивид-нещата се променяха.Само глупости запълваха мозъчето ми и се чудех коя от тях е най-лека и с коя да продължа.Определено ми беше много трудно.Дадох дясната си ръка напред за да се здрависаме..

Гост

Повдигнах върпсотелно вежда и само погледнах към ръката му. Няколко секунди я наблюдавах преди да слоня да я стисна за секунда в поздрав.
- Женевиев. - представих се с медения си глас. - Още от първата секунда ли ще се сваляме? - попитах го и скръстих ръце оглеждайки го преценяващо.
Гледката не беше никак лоша, а той доста нахакан...ех типично моя тип, защо винаги попадах на такива. Явно книгата "Отрий правилната половинка за теб" няма да ми свърши работа дори да я дочета до края.
- И да първия си. Какво разочарование е, че слънцето взе да залязва като те видя. - подхвърлих заядливо, но само защото не бях в особено настроение.
Физиономията на мъжа пред мен бързо се промени. Въздъхнах и погледнах към земята.
- Грубо беше, съжалявам. - добавих тихо. - Просто ми е доста напрегнато...

Гост

-Да,разбирам те и това не беше свалка,а просто исках да съм първият да ти кажа добре дошла в лагера-нищо друго.-всъщност найстина бях започнал още от началото със свалките и това едва ли щеше да се отрази по-добре нататък.Трябваше някак да замажа положението,но гледайки я-забравих какво правя.Спомни си изречението,там за..никаква идея.Браво на мен-хвърлих и един поглед и почнах да се влюбвам,за пръв път да ми се случи такова чудо и сега щеше да е още по-болезнено,ако решеше да се оттърве от мен.Леко се натъжих,като забих поглед в земята,а косата ми бързичко скри тъгата.Не исках да вижда,че имам слабо място,затова се съвзех бързо и продължих със следващият си ход:
-Надявам се тук найстина да ти хареса.Хората са дружелюбни,но да ти кажа честно-пази се от повечето момчето.Единствената им мисъл от както се сдобихме с интернет е какво прави мъжът с жената по време на първата брачна нощ-най-просто обяснено.
Казах го по този начин,защото ако се бях изтърсил с думата кекс-веднага щях да прозвуча като някакъв маниак на тази тема и веднага щяхме да се намразим.Поне така се бях научил-от приятели,книги и сичко от този сорт.Попринцип сам трудно се справях с връзките и преди използвах една приятелка за да ми казва какво да правя,но обикновено-всичко завършваше зле и не исках вече да й се доверявам.Време беше да взема съдбата си в собствените си ръце и сам да се ядосвам,ако я отблъсна.Ах,тези очи,красиви като морето-лесно се бях загубил в тях.Бяха като истински затвор за душата ми.

Гост

- Не е ли по-лесно да кажеш чисто и просто, че правят секс и толкова? - попитах го и отново повдигнах въпросително вежда.
- Не ме празбирай погрешно... - защитих се. - Просто не обичам хората да говоря със заобиколих. Чисто, просто и ясно. Кажи си всико в прав текст и ще ти олекне, аз съм на този принцип от многооо години. - казах му и свих леко рамене.
- Което ме кара да те попитам. Първокурсниците са 14 годишни, нали? - той се зачуди за момент, но кимна. - Мамка му... - изругах. - Ще ми е по-трудно да говоря пред тях на тези теми. - допълних по-скоро на себе си.
След няколко секунди размисъл, въртящ се най-вече около това как да говоря за секс на 14 годишни хлапетий, но в крайна сметка заключих, че те знаят повече и от мен, така че едва ли ще им невредя с нещо.
Погледнах към Джефри, който сякаш се беше загубил зяпайки ме. Вдигнах ръка и я размахах пред погледа му, а той бързо излезе от транса си и ме фокусира.
- Ще ме разведеш ли наоколо? - попитах го и по някаква незнайна причина за пръв път усещах, че желая нечия компания и то след толкова кратко запознанство...

Гост

Дочух нещо за сексът,като обяснение от нейна страна,ама толкова се бях заплеснал,че нямаше накъде повече.Поне докато не видях как ръката й минава пред лицето ми.Осъзнах се и веднага схванах колко съм се изложил.Не трябваше да показвам толкова рано,че ми допада.Малко драми,студено държане и основните неща за да я привлеча.Сега тя вече знаеше и нямаше да прояви интерес,което се заби в мозъкът ми,като мисъл и аз изтръпнах.Нали си бях обещал повече да не правя такива глупави грешки?Може ли едно момиче толкова да ми превзема сърцето?Отдръпнах се малко от нея и се подпрях на едно дърво,заемайки най-глупавата поза на света,разбира се копирана от интернет:
-Защо искаш точно аз да те разведа?Тук има над сто човека-готови да тръгнат след теб-послушно.
И аз бях един от тях,но ако исках да постигна нещо-това беше начинът.Вярно,отначало си помислих,че като й кажа това-веднага ще си намери друг,ама когато го казвах-кой се сеща за тези неща?Тц,защо никога не успявам?
-Но,ако толкова исках мен..
Идиот!Имаш ли някакъв интелект бе?С това направо си показвах колко я искам:
-Имам предвид-с удоволствие ще те разведа и без това сега си нямам друга работа,плюс-интересна личност си.
Не че беше по-различно от миналата ми реплика,но пак-малко по-мистериозно беше или просто понеже аз си нямах и представа от жени-мислех така.

Гост

Засмях се.
- Ти напълно обеден ли си, че репликите ти минават първо през главата преди да излязат през устата? - попитах го.
И все пак по нещо ми напомняше на мен самата. Явно и той доста честно не знаеше как да се изрази и оставаше погрешно разбран. Е за негово щастие беше попаднал на човек с абсолютно същия проблем.
- Добре виж сега. - приближих се с една крачка към него. - Искам някой да ме разведе. В момента ти си единствения "някой" наоколо, като изключим катерицата, която ми изкара акъла. - посочих към храста от където беше излязло "дяволското изчадие".
- Ако искаш ме разведи, ако не искаш...хубаво ще си намеря някой друг да го направи. - вдигнах рамене.
- И можеш да си сигурен каква личност съм... - наведох се към него и прошепнах на ухото му. - Абсолютно неразгадаема. - отдръпнах се и му намигнах.
Вдигнах си сака от земята.
- Тръгваме ли? - попитах го.

Гост

Вцепен след като устните й се доближиха до ухото ми,само чух че задава въпрос и друго освен да-не можех да отговоря в момента:
-Да.Впрочем какво питаше?
След секунда ми блесна пред очите-искаше да я разведа:
-Ако искаш,може първо да те настиним в стаята ти или може да оставиш багажа си при мен и след това да отидем до огънят-любимото ми място.Обичам да гледам как пламаците танцуват.Някак си ми е интересно,макар че другите хора не го намират за забавно.
После се замислих върху думата "неразгадаема".Ако найстина беше такава-аз не се справях с никоя жена,пък камоли с такъв тип-имаше ли смисъл да ставаме приятели дори?Нямаше да можем да се разберем.Най-вероятно щях да стоя с часове и да я гледам,кимайки с глава щях да се преструвам,че разбирам какво казва,но идва един момент в който найстина ще се разбере,че през цялото време съм лъгал:
-Относно часта в която си неразгадаема.Обмислих го и след дълги размишления-две секунди,стигнах до извода,че те харесвам.Няма смисъл да ти го казвам,ти вече си го разбрала,защото аз не можах да го скрия,но поне се чувствам по-добре,като си призная,че съм загубил.
Станият ми мозък пойска да я докосна-да я хвана за ръката,но лично осъзнавах,че това щеше да е голяма грешка.Все пак-ръката ми посегна към нейната,но навреме успях да я прибера.Вярно-сигурно беше видяла това,а може би и я бях прибрал навреме.

Гост

Какво им ставаше на мъжете напоследък? Този въпрос не се избиваше от главата ми. Имам предвид, че всеки втори се опитва да вкарва някакви криви свалки и вечеопределено ми беше дошло до гуша от това. Е да, обаче несполучливите свалки на този тук ми допадаха.
- Добре виж сега, ако пак няма да ме слушаш направо да ходя при някой дето ще ме слуша, а? - попитах го и този път, ако имаше нещо от типа "какво каза", направо се врътвах демонстративно.
- От всичко най-мразя да не ме слушат какво говоря. А колкото до частта, че ме харесваш това го разбрах. - кимнах леко и го огледах преценяващо да разбера дали ме слуша.
Няколко секунди след това му дадох сака си и скръстих ръце.
- Хайде, води ме към учителските помещения. До колкото знам, вече имам стая...

Гост

Продължителна излагация,не само не я слушах,ами кимах като някакво зомби:
-Извинявай,обещавам че ще те слушам,но...
Видях че ми подава сака си и нежно го взех.Да си призная-не тежеше много.Сигурно можех да го разнасям цял ден без дори да се уморя,макар че леко преувеличавам:
-Гледайки те,осъзнах че е трябвало да се подготвям за теб цял живот,а сега ме хвана в много неловка ситуация-не съм подготвен.Не знам какво точно да кажа,така че ще те помоля да не ме режеш веднага щом объркам нещо.Относно стаята ти-знам къде е и понеже не видях багажа ти вътре-зачаках на входа за да се появиш и определено е имало защо.
Хванах я за ръката,като се затичах напред и се надявах и тя да може.Все пак разстоянието от входа до стаите не беше толкова голямо.Една пеперуда си намери място на главата ми,но не исках да я махам-беше чудно създание.После се обърнах поглед назад за да видя,да не се е загубила някъде по пътя.

Офф:Предполагам-ти ще пишеш в стаята първа?

Е,стигнах.
Постоях малко така,за да обмисля нещата.
Не стоях дълго време и минах през портата.Много обичах това място!То беше като втори мой дом!Въпреки,че никога не съм идвала тук,вече ще идвам всеки ден,за да може да видя приятелите си.
Вървях по пътеката.
Първо ще отида при фонтана.

Одри започна да бяга по хълма, преследвана от хрътки от Подземното царство. Нали беше дъщеря на Господаря му. Защо по дяволите я гонеха чудовища. Тя се задъха и се спъна в една клонка. Падна на земята и усети как хрътките я доближават. Концентрира се и запали огън около тях. Те се изпариха и тя продължи спокойно.
Оставаше съвсем малко. Тя спря на няколко метра от входа, наведе се да си почине и след това вдигна по-бодро глава. Направи още една крачка и вече бе в безопасност. Лагера бе съвсем наблизо и тя завървя натам настойчиво.

Гост

Вивиан за пореден път беше отишла в лагера, където никога не беше стъпвала преди онази вечер, когато разбра коя е истинската й майка и каква беше самата тя. И въпреки че лагерът й изглеждаше като идеално и забавно място, вътрешно тя се радваше, че не беше постъпила в него. Докато излизаше от лагера видя червенокосо момиче, което вървеше с бързи крачки към лагера. Реши да я спре и да я заговори.
- Здравей! - поздрави тя и се усмихна дяволито.- Към лагера ли отиваш? - попита тя и огледа момичето от главата до петите.

До нея спря една блондинка и я поздрави. Точно сега не й бе до разговори. Точно след като избяга от сигурна смърт. Но по-интересно беше защо тя излизаше от него. Ако беше вътре, значи беше полубог или бог. Не знаеше.
- Здравей. - каза Одри без особено много чувство на радост. - Защо излизаш от най-безопасното място за такива като нас?
Тя реши да кара направо.
- Аз съм Одри Клаус. А ти си? - отново попита без да дочака отговор.

Гост

Когато ме попита защо съм излязла от най-безопасното място, като говореше за лагера, ме накара да е почувствам горда и велика почти колко истинска богиня.
- Защо ми е да стоя на това скучно място, като нямам нужда от обучението? - попитах червенокоската и хванах кичур от косата й, за да огледам цвета. - Одри... Хубаво име. - продължих, пускайки кичура.
- Аз съм Вивиан-Петуния Роувън. - отговорих на въпроса й. - Приятно ми е да се запознаем - дъщеря на Артемида и достатъчно голяма, че да пропусна лагера. - допълних като в тона ми се прокрадна лека нотка, която отчасти изясняваше, че се чувствах по-висша от нея.

Беше дъщеря на Артемида и "достатъчно голяма, за да пропусне лагера". Тонът й намекваше, че се чувства по-висша от Одри. Хвана кичур от косата й, за да разгледа цвета и на светлината. Беше груба, но пряма и на Одри и се нравеше. Тя самата бе такава.
- Да, знам че косата ми е като огъня. - каза тя и дръпна кичура си от ръцете на Вивиан. - А съм дъщеря на Хадес. - Одри повдигна злорадо вежди и оформи една огнена топка в ръцете си и я замята из ръцете си. Вивиан я изгледа с интерес. - А да, и съм извратена пироманиячка, която владее пирокинеза. - каза Одри и за пореден път се усмихна злорадо.

Гост

Дори и да беше по-малка от Вивиан, Одри все пак и направи впечатление. Ив никога не беше понасяла по-малките деца на боговете и често ги изглеждаше пренебрежително или просто подхващашше разговор, за да ги дразни, но с това момиче беше по-различно.
- Можеш да ме наричаш Ив или Иви. - каза тя вече по-меко и едва се усмихна искрено. - А какво те води тук? - попита с силно изразен интерес и погледна в далечина, но не видя нищо и отново върна въпросителен поглед към Одри.

- Проклетите хрътки на баща ми ме докараха тук. Иначе майка ми ми бе разказвала истории за лагера. И защо, до дяволите, онези псета изобщо ме нападнаха. Нали съм дъщеря на техния господар. Трябва да внимава с домашните любимци там долу. - Ив се усмихна с фалшива усмивка, но сякаш се постара да е малко по-честна от обикновено. Одри бе свикнала с разочарованията от приятелите й и познати. - А теб какво те води тук? Или по-скоро те кара да си тръгнеш, Ив?

Гост

- Дойдох от личен интерес, когато нямам какво да правя винаги се сещам за лагера и как никога не съм имала възможността да постъпя тук, но след всяко идване оставам разочарована, защото знам че никога не бих се чувствала добре тук и с радост си тръгвам. - Вивиан отговори на въпроса и погледна към входа. - Сега ли пристигаш или си била тук и преди? - попита, докато се опитваше да си спомни дали не я беше виждала и преди, но не помнеше момиче с толкова червена коса и най-важното - някой от лагерните полубогове, който да и се беше понравил... Мълчеливо тя зачака отговора на момичето и хвана един кичур от касата си, за да не стои безучастно.

- За първи път идвам тук, но близо година търсих това забравено от Бога място. И откакто съм на 12 бягам от хрътки и всякакви такива изчадия. Добре, че поне огъня ми помаги, или досега щях да съм станала на кучешка храна още преди години. Защо просто някой не ме прибере някъдеи да се свърши, ако трябва и там долу ще отида, само и само да не бягам от тези помияри ден и нощ. - Одри се палеше лесно и понякога дори ругаеше на гръцки, след като научи че е наполовина гъркиня.
- И така де, какво толкова не му харесваш на това място. - попита тя Вивиан и посочи към Лагера.

Гост

Русото момиче повдигна рамене и се обърна за момент към лагера. Истината беше, че може би малко завиждаше на всички останали, които можеха сега да прекарват времето си там. Завиждаше, че те получаваха това, което тя не беше. Идването в лагера беше единственото нещо,което не бепе получила през живота си и това я дразнеше адски много.
- Не ми се струва интересно. Изглежда като обикновен лагер, а аз никога не съм харесвала лагерите. - отговори тя и се засмя егоистично. Беше си горда по характер и нямаше да се остави да я съжеляват само защото не е получала едно-единствено нещо. - Надявам се на теб да ти хареса. И без това май е направено като за твоята възраст. - Ив продължи да говори гордо и леко повдигна глава.

Тя повдигна гордо глава, но Одри предчувстваше, че Ив крие нещо. И май се подигра с възрастта ми. Още малко ми трябваше да я подпаля, но се сдържах.
- И сега къде отиваш? - попита Одри горделивото момиче и я погледна въпросително. Наистина Одри не знаеше къде ще отиде след като излезе оттук, но винаги бе готова да чуе вариантите на другите.

» Входът на Лагера
» За лагера
» Пътят към Лагера
» Конюшните в Лагера
» Пътят в началото на лагера