Стаята на Талия

Дневната:





Стаята:

Влязох в стаята и се метнах на леглото. Бях готова да зяспя, когато някой почука на вратата. Не ми се ставаше, но пак се почука. Това продължаваше толкова дълго, че се изнервих. А повярвайте, не искате да ме виждате така! Станах и се запътих към вратата. Кой ли можеше да е? Отворих и видях някакво момиче. Имаше червена коса и сини очи. Беше много хубава. На пръв поглед човек би си казал, че е в добро настроение, но аз збях проницателна. Не вярвах на вънщния вид.

- Влизай! - казах аз учтиво.

Влязох, както беше казало момичето. Много се чудех на кой е тази хижа. Дали беше на Афродита или Посейдон? Не ми се вярваше. С моя късмет ще е на Зевс или Хадес.
- Ъъъ... Чия е тази хижа? - попитах любопитно - Между другото, аз съм Кейла.
Постарах се да не звуча като себе си, защото щеше да е доста странно. Хората обикновено не ме разбираха, а и аз не се разбирах. Издухах един кичур коса, който ми пречеше да виждам и аз го издухах, след което попитах:
- Може ли да седна? - до сега бях пътувала, нали току що бях пристигнала. Изморих се от пътя и не ми се струваше неучтиво, макар че момичето не изглеждаше доволно.
Мислех по-късно ако се разбираме, че може да потренираме заедно, да ми покаже това-онова. Хах! Ние дори не се бяхме запознали, а аз правех вече и планове да сме приятелки. Ако беше дете на някой от Тримата големи по-скоро да се избием, отколкото да се разбираме. Наскоро бях разбрала, че съм богиня, дано това да гарантираше безсмъртие, защото тя изглеждаше доста напреднала. Нямаше да я убивам, дори и тя да се опита да го направи на мен. Кой знае? Можеше и тя да се окаже богиня.

- На Зевс е. - казах доволно аз, когато тя пусна първия си въпрос. Много се гордеех, че съм негова дъщеря. - Приятно ми е, Кейла. Аз съм Талия. - представих се на свой ред.

Момичето изглеждаше свястно, но ако беше дете на Посейдон... Последния път, когато се видях с негово момиче щяхме да се избием, докато не дойдоха още две негови чеда, които ни разтърваха.

- Сядай. - изкомандвах аз. Това беше по моята част. Да командвам, а не да сядам. После зададох въпроса, който чаках най-много. - Кой ти е божествения родител?

Ако беше Посейдон, както предполагах сигурно щяхме да се сбием. Олеле... Този път Хататила не е тук да ни разтърве. Можеше да прадложа да идем някъде другаде, с надеждата да я срешнем, но първо да видим какво ще каже Кейла.

- Посейдон и Афродита са моите родители. Искаш ли да поизлезем малко? - попитах притеснено, защото нейният баща очевидно беше Зевс, а той и баща ми, макар и братя или именно заради това, бяха съперници.
Надявах се да приеме, определено ми трябваха някои уроци с меча... или копието... или ножа. Все едно. Трябваше да понапредна малко в битните, а тя беше перфектният човек. Изглеждаше сякаш може много неща.
- Може да ме понаучиш това-онова? В битките имам предвид. - побързах да добавя. Не исках да стават недоразумения.

- Добре. Да идем на тренировъчната площадка. - съгласих се аз - Тъкмо зарязах там един приятел. Той... Той ти е брат... Един вид.

Още едно дете на Посейдон подсилваше армията им. Още едно срещу мен! Все едно. Исках да им заведа още една сестра. Какво ли щеше да каже Хататила за това? Дете на Посейдон и Афродита? Със сигурност нямаше да й хареса!

П.П.: Ако искаш пиши направо на Тренировъчната площадка.

В момента, в който влязох в стаята си, се почувствах като камък. Веднага се строполих на леглото, но въпреки, че бях толкова уморена аз си исмих зъбите и се преоблякох. След това вече легнах и се завих с меките небесно-сини завивки. След няколко минути дълбок размисъл, вече бях заспала. Преди обаче да потъна в сън се замислих за Кейла. Зашо с нея не се бяхме скарали, както стана с Хали. Може би, защото майка й беше Афродита и това спомагаше за уравновесяването на нещата. Сега бях твърде уморена да мися за такива неща. В момента нямаше значение. Притворих леко очи и потънах в дълбок сън.