Тренировъчната площадка

Разхождах се из лагера, защото просто не знаех с какво друго да се занимавам. Носех лък и стрели на раменете си; бяха ми любимите оръжия.
Чух смях и глъчка около тренировъчната площадка, така че се запътих натам... за да открия група тийнейджъри. Тоест, изглеждаха като такива, но аз бях свикнала да съм подозрителна към всичко в лагера, което изглежда невинно и безобидно. Като ги гледах, май не бяха лагерници, така че бях прдпазлива. Сигурно бяха богове.
- Здравейте. - поздравих внимателно, като се усмихнах леко колебливо. - Аз съм Александра, дъщеря на Хермес.

-Здравей.Аз съм Хати, Богиня на котките.Това са Фобос-бог на страха, и Баст-богинята на тигрите.-представих ги аз, а те казаха дружно:
-Здравей!
После се обърнах към всички с думите:
-Да се бием.Ще се разделим на две двойки.Победителите се изправят един срещу друг. Избери си някой с когото да се биеш.-обърнах се към новодошлата и от нищото в ръцете ми се появиха кинжалите ли.Подсмихнах се, когато видях как се разшириха очите й от изненада.Този номер винаги действа!

Огледах ги преценяващо и замислено извадих меча си от ножницата му. Беше дълъг около метър, изкован от божествен бронз и със сребриста ръкохватка. Усмихнах се леко лукаво, което беше типично за мен и след кратък размисъл посочих Фобос.
- Хм... избирам теб! - пъргавият ми ум бързо прецени, че е добра идея да съм в комбина с бога на страха, да не говорим, че щях да се изправя срещу две богини, повелителки на семейство Котки. Това вероятно означаваше, че са бързо.
Поколебах се и го попитах с нетипична за мен несигурност:
- Всъщност, имаш ли нещо против да сме от един отбор?

-Добре! Хати, да ги разбием! Ти поемаш Фобос, а аз нея!- казах й и призовах сапфирения си меч.

Настроих се като за битка и пристъпих неспокойно от крак на крак, докато претеглях меча в ръката си. Правех го толкова често, че вече беше част от мен и всъщност действието беше несъзнателно.
- Ти си богът на страха, нали? - попитах разсеяно Фобос и изчаках той да кимне. Обърнах се към него и промълвих с обичайната си леко налудничава усмивка преди битка: - Тогава гледай да се справиш добре и ще сме прекрасен екип. Аз никога не губя.
Помислих си, че сигурно трябваше да е трудно да изненадаш или изпревариш богиня на котките или тигрите, но това не значеше, че няма да опитам, така че присвих леко очи, след което се стрелнах напред като змия и нападнах.

Момичето бе много ловко и бързо, но не колкото представител на рода котки. Движенията и бяха изпипани и неочаквани. Щом ме нападна се снижих и се опитах да я спъна. След дато успях извадих ноктите си и ги опрях о гърлото и. После и двете се засмяхме и аз се оттеглих. Докато си оправях косата, тя неочаквано ме нападна в гръб и докато успея да се съвзема вече ме беше повалила.

-Наистина си много добра!- похвалих я аз и отново се засмях.

Усмихнах се лукаво насреща й.
- О, благодаря. Ти също. - рекох с искрено одобрение. Рядко срещах някой, който да може да парира движенията ми. Не беше като да съм дъщеря на някой от много могъщите богове, но пък за сметка на това бях бърза, ловка и хитра - точния стереотип за дъщеря на Хермес.
След още няколко взаимни атаки и победи, оттърсих несъществуващия прах от дрехите си, тръснах леко коса и се засмях.
- Предполагам, че и двете имаме какво да научим една от друга.

-Съгласна!- усмихнах се аз. Погледнах към Хати и Фобос. Те продължаваха да се бият. И двамата са такива инати, че никой не отстъпваше.
-Няма ли да свършате?- провикнах им се аз и Хати ме погледна. Фобос се възползва от разсеяността и и я повали. Закрих лицето си с ръка и се извиних поне десет пъти на Хати, която се смееше.

» Тренировъчната площадка