Фонтанът между общежитията

- Хайде - казах му аз ставайки .
- Катрин няма да мрънка много ,че съм излизала , а и не съм сама - усмихнах му се аз загледана в фонтана
- Е каде ще ходим ?

Гост

-Искаш ли на площад малкия Париж?-попитах аз,като се изправих

П.п аднах те в скайп бту

- Добре хайде на там - казах му аз усмихвайки се и тръгвайки след него
към
изхода на лагера

Дойдох при фонтана.
Боже!Това място е толкова красиво!Сякаш не е фонтан,а част от вълшебен свят!Не знам...Не мога да го опиша!
Изведнъж почувствах спокойствие.Много се радвах,че пак съм в Лагера.
Седнах накрая на фонтана и се загледах във водата.

Поседях около 1 час,но ми доскуча.
Станах от фонтана и се замислих къде да отида и какво да направя.
Сетих се!Връщам се на Олимп!
Обещах на Атина,че ще `и отида на гости!
Затичах се към изхода на Лагера.

Гост

След като си почина Елс реши да се поразходи.Вече се бе почти стъмнила.В далечината се виждаше последните лъчи от слънцето,които бавно залязваха.
Главата на Елс бе пълна с въпроси,на които бе сигурна че няма да намери отговори,но все пак се надяваше.Седна на една дървена пейка и извади от джоба на джинсите си малко дневниче.В него записваше неща които не искаше да забрави.От другият джоб извади малък молив.Надраска набързо няколко думи и прибра дневника отново в джоба си.Докогато седеше и скучаеше,Елс усети как някой се приближава до нея.

Гост

Кия се разхождаше и се надяваше да си намери компания.Скуката явно бе надвиснала над лагера.Крейтис се оглеждаше, но нямаше и следа от полубогове.Точно когато Кия щеше да се откаже и щеше да се прибере в стаята си тя видя едно момиче, което седеше до фонтана и пишеше нещо в някакъв дневник.Крейтис реши да се приближи и да се запознае с новодошлата, която явно я усети.Кия направи няколко крачки и с усмивка на лицето се обърна към момичето и я поздрави.
-Здравей. - каза тя и отново се усмихна.- Аз съм Кия... Кия Крейтис, дъщеря на Арес. Приятно ми е!!! А ти си ?- Кия дори не изчака полубогинята да я поздрави и започна с въпросите.

Гост

Елс се обърна към момичето до нея.Бе потресена колко бързо говореше тя.
-Чакай,чакай..По-бавно.Аз съм Елсевия Мулдрети.
Елс подаде ръка и двете се здрависаха.Без да се бави Елсевия отново седна на пейката.Кия я последва.
-Нова ли си?-Попита Елс,като в същото време извади ластик от джоба си хвана косата си.

Гост

-Не не съм нова.Тук съм от доста отдавна и познавам повечето хора в лагера.Но до колкото забелязвам ти си. - казах аз и се обърнах към новодошлата, която само ми се усмихна и бързо върза косата си.Като се загледах в нея разбрах, че имаме нещо общо. Отново я погледнах, погледнах очите.
-Ти си дъщеря на Арес, нали? - попитах аз и направих една от моите физиономий, които правех доста често.Телефона ми звънна и се отдалечих на няколко крачки от момичето.След като проведох бърз разговор по телефона се върнах при нея и казах.
-Съжалявам, но трябва да тръгвам.Ще продължим разговора някой друг път става ли? - тя само кимна, а аз се запътих към стаята ми.

Кимнах на Крейтос, когато на площадката му казах да ме последва и го поведох към фонтана. Седнах близо до стичащите се водни струи и погледнах Крейтос
-Е, какво мислиш за Лагера? Знам, че съвсем отскоро си тук, но като първоначално впечатление - как ти се струва?
Усмихнах се, мислейки си колко скъпо ми беше това място - все пак дъщеря ми беше тук, а и много и разнообразни дейности се тренираха в Лагера почти постоянно... Поклатих глава, гледайки водата, усещайки накъде ме водеха мислите. Съсредоточих се върху Крейтос, за да чуя отговорът му.

Гост

-Знам,че отначало бях против,но това място започна да ми харесва-говореше, усмихвайки се той.-иска ми се баща ми да слиза по често на земята.
Крейтос погледна замислено към небето докато мислеше за баща си.На ум благодареше на Атина, че го бе довела тук и е толкова мила с него.
-Благодаря ти за всичко.-отрони той.

Срещнах погледа му, изненадана. Не го познавах изцяло, но за първи път го чувах да каже нещо подобно. Усмихнах се, като кимнах и казах
-Няма за какво. Винаги можеш да разчиташ на мен.
Той се вгледа в земята и аз побързах да сменя темата
-Радвам се, че в Лагера ти харесва. Искаше ми се да срещнеш дъщеря ми и да ви запозная, но за съжаление напоследък е на мисии и почти не се връща тук... - поклатих леко глава, усещайки колко ми липсваше. След което бързо се усмихнах и добавих
-Е, това място има разнообразни стаи, а и тук не само се тренира. Всъщност те повиках тук, защото... - спрях се и го погледнах. Загледах се във водата и казах
-Няма значение. Между другото, скоро не съм виждала баща ти и сигурно е доста зает. Познавам го от дълго време - усмихнах се -но той наистина рядко слиза на Земята. Май в Лагера слиза дори още по-рядко...

Гост

Крейтос се чудеше за какво ли го бе довела тук Атина и реши да я попита.
-За какво ме повика тук-каза спокойно той-имаш ли нещо да ми казваш.
Крейтос се загледа в небето в посоката където беше Олимп и се замисли.След това свали погледа си и срещна този на Атина.

Срещнах погледа му, замислена. Май сега не беше времето да му кажа...
-Не, всичко е наред. - поколебах се -Ще ти кажа, но просто няма да е сега..
Насочих погледа си към небето, накъдето той бе гледал преди малко. Запитах се дали ако можеше, щеше да се качи на Олимп и да говори с баща си. Погледнах го отново и попитах
-Ако Хефест беше тук, щеше ли да говориш с него? - той ме погледна за кратко, а аз добавих тихо
-Той липсва ли ти?

Гост

-Не мога да кажа, че ми липсва.Все пак съм го виждал само един път и тогава му се разкрещях-сподели `и той.И все пак, да бих говорил с него.
Той се чудеше имаше ли някакъв начин тя да го качи на Олимп, но скоро тази мисъл бяха прогонени от друга-дали Хефест би говорил с него.

-Мисля, че ще е хубаво двамата да поговорите - усмихнах се към него. Надявах се двамата да се разберат накрая... Но нямах представа какво ще стане, ако Крейтос се срещне с баща си.
-Но за да се видите, той трябва да дойде тук. - Това не беше лесна задача... А Зевс беше забранил на боговете да водят децата си на Олимп, освен ако те не намерят мястото сами. Погледнах Крейтос колебливо
-Значи баща ти не ти липсва.. А.. ами майка ти? - погледнах го внимателно, следейки реакцията му. Може би нямах право да задам този въпрос, но не знаех какво да кажа, след като вече го бях попитала.

П.с.: Извинявам се за забавянето..

Гост

-Майка ми ми липсва откакто Зевс ме накара да я убия.-каза `и той-оттогава постоянно я сънувам.
Крейтос не лъжеше.Всяка вечер той сънуваше как убива майка си и всяка нощ се събуждаше крещейки.
Сега той търсеше различни занимания, които да го разсеят: като например битките.

П.С:И аз се извинявам.Школото не жали.

Погледнах го, натъжена. Не знаех какво да кажа, освен обичайното..
-Съжалявам. - срещнах погледа му, колебаейки се. Не знаех защо баща ми го беше накарал да извърши такова нещо, но не беше редно Крейтос да се измъчва така.. Станах и заставайки до него, докоснах един от белезите на кожата му.
-Искаше ми се да можех да ги махна. - казах, гледайки очертанията на белега. Той щеше да разбере какво имам предвид. Но дори като богиня в случая бях безсилна. За първи път се почувствах безпомощна - чувството не ми хареса, карайки ме да се смръщя леко.

Гост

-Нищо не можеш да направиш Атина-промълви Крейтос-освен ако не можеш да върнеш майка ми.
Той разбра, че така разстройва я и затова каза:
-Извинявай, не исках да те натъжавам.
За първи път Крейтос забеляза колко е красива усмивката на богинята, обаче сега когато беше намръщена не `и подхождаше
-Усмихни се-каза `и той.

Въпреки настроението ми, успях да наподобя лека усмивка.
-Странно.. Не би ли трябвало аз да те развеселявам, а не обратното? - погледнах го и леко поклатих глава. Оценявах жеста му, но не беше правилно... И все пак бях безпомощна. Опитах се да се отърся от чувството и се вгледах в очите му, като за първи път забелязах лека тъга там. Но аз нямах майка и не можех да го разбера... Това не ми хареса. Опитвах се да му помогна, а дори не разбирах през какво е преминал. Усмивката ми се смени от тъжна в горчива, като му казах
-Съжалявам.. Май не съм от голяма помощ в случая, нали?

- Може би аз мога да помогна. - мекият ми, но властен глас се разнесе из пространството.
Вместо обичайните дънки и блуза, този път носех една от многобройните ми рокли, подхождащи на гръцка богиня, а за украса бях добавила лек грим и венец със златно цвете. Носех и позлатени сандали.
Доближих се до Атина и й се усмихнах приятелски.
- Здрасти. - казах като пълен идиот, но веднага изражението ми стана сериозно, когато разбрах, че има нещо. - Е, какво има? - попитах и търпеливо (а аз съм много нетърпелива) зачаках някой от двамата да ми отговори.

Изненадано я погледнах, неочаквайки появата й.
-Здравей... - опитах се да изглеждам по-бодро, но не знаех доколко се получи.
-Добре съм. - казах, колебаейки се как да уточня ситуацията. Това засягаше Крейтос и щях да го оставя сам да прецени как да й обясни. Погледнах го въпросително, като не знаех как да постъпя. Доближих се до Роуз и я прегърнах леко, бързо пускайки я.

П.с.: Кейт, как да ти казвам на галено? Очевидно май вече не мога да ти казвам Кейт..

П.с. 2: Дайте да определим ред, в който да пишем, че съвсем се обърках... хД

Гост

Крейтос видя момичето което прегръща богинята и каза:
-Здрасти,аз съм Крейтос-нов съм тук-каза той и си протегна ръката.-Приятно ми е.
Крейтос не знаеше какво друго да каже.Момичето бе красиво като Афродита, но очевидно бе дъщеря на Арес.Той(Крейтос) просто не можеше да свали очите си от нея.

Поех ръката на Крейтос и се усмихнах.
- На мен също ми е приятно. Аз съм Нериса - Роузмари. Казвай ми както искаш. - отвърнах му. - Дъщеря съм на Афродита и Арес, между другото. Добре дошъл в Лагера на Нечистокръвните, Крейтос. - направих изискан реверанс като този на английските жени, въпреки че моите корени бяха финландски. - Аз също ще уча тук, затова може да се засичаме често. Лагерът не е само за нечистокръвни, но и за млади богове и богини, въпреки че аз съм на седем века и половина. - ухилих се глуповато и заприличах на малко дете, но усмивката ми бързо се изпари, защото зачаках някой от двамата да отговори на въпроса ми, който зададох точно преди три минути.

P.S: Ааа, викай ми както искаш, стига да са прякори от двете ми имена.
P.S 1: Ами аз предлагавм първо да пишеш ти, след това Крейтос и накрая аз.

Погледнах ги и се усмихнах. Двамата явно се разбираха добре, а и мислех, че не си въобразявам - тук ставаше нещо интересно... Щеше да е хубаво двамата да се сближат. Роуз беше права, може би тя можеше да помогне в случая повече от мен.. Съжалих, че не мога да съм от полза, но важен беше резултатът. Отново се усмихнах и казах
-Роуз, къде беше? Не съм те виждала от известно време - липсваше ми...
Усмивката ми изчезна, но се стараех да изглеждам нормално и да не показвам какво ме тревожеше..

П.с.: Добре, ще ти казвам Роуз тогава (Както в Академия за вампири - фенка съм на книгите и оттам.. )

П.с. 2: Иначе за реда съм съгласна ((:

» Фонтанът между общежитията
» Фонтанът