Нашият банер |
Ако искате да станете наши приятели, цъкнете
Тук |
Кой е онлайн? | Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Май 04, 2011 10:37 am |
| | Терасата на мислителите | |
| | |
Автор | Съобщение |
---|
Посейдон Бог
Брой мнения : 631 Точки : 974 Join date : 24.03.2010 Местожителство : Лагера на нечистокръвните
| Заглавие: Терасата на мислителите Сря Мар 24, 2010 5:42 am | |
| Терасата е широка и просторна,но на нея няма нито маси нито столове...
| |
| | | Посейдон Бог
Брой мнения : 631 Точки : 974 Join date : 24.03.2010 Местожителство : Лагера на нечистокръвните
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Нед Мар 28, 2010 6:48 pm | |
| Върнах се на Олимп след като приключих работата си в Атлантическият океан.Зевс ми каза,че Елена си почива,а той тръгна на някъде по работа.Излезнах на терасата и се облегнах.Погледнах надолу към земята. Как ли ще се развият нещата от сега нататък,кой ли ще се окаже ид.стинският виновник за липсата на някой от уръжията на боговете. Ако виновникът найстина е Кронос,то тогава ще има война... | |
| | | Катрин Уейтън Админ
Брой мнения : 840 Точки : 3141 Join date : 03.03.2010 Age : 33
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Нед Мар 28, 2010 6:53 pm | |
| С Аполон носехме Кия към Боговете. Може би те щяха да ни помогнат. Усещах, че отново сълзите ми щяха рухнат. - Успокой се! - викна ми Аполон. - Всичко ще е наред! - Не ми вярва! - отвърнах му аз подозрително. Скоро стигнахме домът на боговете и видяхме горе Посейдон. - Какво има? - ни попита той. Попринцип не позволяваха полубините и полубоговете да се качват. - Кия е много зле. Ще ни помогнеш ли? - запита спокойно Аполон и тримата се качихме при бога на морето. | |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Нед Мар 28, 2010 6:59 pm | |
| Вече наистина болката ме изгаряше. Знаех какво става . Трябваше да кажа.. трябваше... Аз не исках да извърша тези неща, не исках.. - Посейдоне, виновна съм .- едва казах аз, а очите ми се изпълниха с сълзи.- Аз съм виновна..- Катрин се опита да ме защити като каза, че бълнувам, но аз я спрях.Знаех, че ще получа наказание ако болката не ме убиеше. - Трябва да ви кажа. Намерете го, той ще ви из..- Усетих как кръвта ми сякаш започваше да ври в мен . -Катрин.. - тя ми каза да замълча....
|
| | | Посейдон Бог
Брой мнения : 631 Точки : 974 Join date : 24.03.2010 Местожителство : Лагера на нечистокръвните
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Нед Мар 28, 2010 7:08 pm | |
| -Не говори! Нека първо се погрижа за теб! Докоснах кожата и тънък слой вода покри тялото и`. След по-малко от минута тя се успокой и започна да диша нормално. -Как си?-попитах я. -Много... по-добре...-отвърна ми тя. -Сега ще ми кажете ли какво става и защо сте тук?-погледнах ги строго. | |
| | | Катрин Уейтън Админ
Брой мнения : 840 Точки : 3141 Join date : 03.03.2010 Age : 33
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Нед Мар 28, 2010 7:17 pm | |
| - Ами мислим, че някой я бе обладал ... - подхвана Аполон. - Знаете ли кой е? - настоя Посейдон. - Ммм ... - явно се чудеше дали да каже нещо. Тя ни бе споменала в Лагера, че е ... е - Кронос! - отсече той. Всички видяхме пребледнелия Посейдон и зачакахме реакцията му... | |
| | | Посейдон Бог
Брой мнения : 631 Точки : 974 Join date : 24.03.2010 Местожителство : Лагера на нечистокръвните
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Нед Мар 28, 2010 7:25 pm | |
| Веднага се взех в ръце. -Значи все пак ще има война... Прошепнах и погледнах Аполон,който ми кимна леко притеснен.Погледнах двете момичета. -Напълно сте сигурни...-те кимнаха.-Изправих се и призовах тризъбецът си.-Тогава Зевс трябва да знае! Някой трябва да каже и на Хадес.-затворих очи за момент.-Това е сторено! Да я внесем вътре... Аполон взе Кия и всички влезнахме в тронната зала.Аполон остави Кия на тронът си. | |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Нед Мар 28, 2010 7:32 pm | |
| ПОгледнах към Посейдон.Трябваше да му кажа, но ме беше страх от това да не почувствам онази болка.Но трябваше да му кажа .. Трябваше. -Беше Кронос , Посейдоне.Той ме накара да взема онези неща .Аз съм виновна за всичко.
|
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 4:26 am | |
| Не знаех какво правех тук, когато всъщност нямах нищо за мислене. Бях оставила Кия и Томас с битката им, макар че едва ли заслужавах аз да съм "втория кръг" на въпросното мероприятие. Гледката беше отпускаща. Косата ми леко блестеше на следобедното слънце, а въздухът донасяше със себе си многобройни приятни аромати, които се сливаха в хармония. Ако във вените ми не течеше толкова буйна кръв, най-вероятно щях да се наслаждавам на гледката. Жалко обаче, че мен не ме свърташе на едно място... Чух стъпки зад себе си и рязко се обърнах, като тежките вълни на косата ми последваха тялото ми, а поразително сините очи, първоначално напрегнати, се отпуснаха. - Здрасти. - поздравих новодошлия... |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 4:29 am | |
| Таурус я погледна,не не я погледна,а направо се втурачи в нея,огледа я цялата,тя беше там и изглеждаше толкова добре,Таурус незнаеше какво да каже,за пръв път виждаше това момиче,но му се искаше да я познава още от както се помни -Здравей...-каза някак си странно той,като продължи да я "зяпа" |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 4:34 am | |
| Извърнах поглед от гледката на ежедневието на Олимп. Приближих се. - Аз съм Навийн. - казах, като му подадох ръка. Срещнах погледа му, определено даже повече от заинтригувана. Очите му бяха... хипнотизиращи. Това беше единствения епитет, който въобще можеше да ми дойде на ума. - Дъщеря на Арес и Афродита. - допълних малко като в транс. |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 4:39 am | |
| -Таурус-подаох и ръка,но неможах да кажа нишо,просто застанах там и я гледах,косата и леко бе подухвана от вятъра и светлините романтично осветяваха терсата...Таурус гледаше момичето като в транс...зениците му се разшириха,като на наркоман пред дрога(егати сравнението)...Тя забеляза как аз бавно преглъщах.но се опитах да прикрия това,което и аз недоумявах-а именно впечатленията си от нея |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 4:52 am | |
| - Приятно ми е... Таурус. - името му се изплъзна от устните ми с глас, който ми се стори някак непознат. Отклоних поглед от очите му, за да се съсредоточа, но пак не успях, така че се отказах. Ирисите ми проследиха чертите на лицето му, а устните ми се извиха в изненадана от собственото ми поведение и впечатлена от него усмивка. Чувствах се странно - досега бях седяла и си бях мислила за битката на сестра ми, а сега тези мисли... грешка, всички мисли ми бяха изхвърчали от главата. .. |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 4:56 am | |
| Усмивката на Таурус беше искрена,това се случваше много рядко...Той тоиде до парапета и се подпря,като пгледна надолу за да се разсее,но не в главата му бяха само образи и мисли за току що видяното момиче: -Навийн...-промълви без да иска,това беше една изпусната на глас мисъл Таурус се обърна към нея и отново я погледна като леко наклони глава наляво и се усмихна... |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 5:02 am | |
| Засмях се тихо и мелодично. - На старогръцки означава "Родена сред звездите". Арес е искал да ме кръстят така, защото те са пазели връзката си в тайна от съпругът на Афродита - Хефест - и аз съм се родила, когато край прозорците са видели падаща звезда. - промълвих. Извърнах поглед и срещнах очите му. - А ти откъде идваш, Таурус? - попитах. Някак си ми харесваше да произнасям името му, звучеше точно толкова омайващо, колкото бяха и очите му, и гласът му... |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 5:06 am | |
| -България...-отговори аз -Непомня родителите си,помня едниствено името си...Афродита ме спаси два пъти...помогна ми затова съм и мнго благодарен-добавих аз и отново я погледна,усмивката отново се появи,колкото и да исках да я махна,не ставаше тя изплуваше винаги... |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 5:30 am | |
| Вдигнах вежди изненадано, не толкова заради това, което беше казал, колкото за да се съсредоточа. - Афродита? - попитах. - Поне веднъж да свърши нещо полезно... Последвах примера му и се облегнах на изящно изработения парапет на терасата, където се чувстваше морския бриз. Скришом хвърлих поглед към косата му. Направо пръстите ме засърбяха да я докосна... |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 5:33 am | |
| Вятъра се засили и косата на момичето се разпръсна великолепно...Аз гледах всичко около нея..."Това време дразни ли ме или да"помислих си аз,като толкова исках да я погаля по косата,да докосна устните и,толкова апетитни,толкова изкушителни ..Исках да я докосвам,да я галя,да бъде само моя... |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 5:37 am | |
| Чувствах се като хипнотизирана, сякаш погледът ми щеше да си остане така прикован в него и не мога да го отклоня... не че имах нещо против. Щеше ми се да мога да кажа нещо, но открих, че мозъкът ми не може да възпроизведе такава функция, поне не и в момента. Нямах какво да кажа. Вдигнах ръка и, понеже така беше далеч по-лесно, отколкото да се измъчвам, улових кичур от кусата му в пръстите си... |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 5:41 am | |
| Аз я погледна,някак странно,но не с неодобрение,а с лека радост... Протегнах ръка и сложих длан на бузата и,като я задържах малко,а после докоснах косата и... Усмихваше през цялото това време,сякаш усмивката ми беше закована с пирони,нищо неможеше да я помръчи в този момент,освен ако Навийн и всичко друго се окаже един сън,една илюзия,едно внушение... |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 4:31 pm | |
| През мен премина някаква нова, непозната тръпка. И мен ме хвана вируса и се усмихнах леко безпричинно, като вдигнах ръка и погалих неговата... и само това. Само това съществуваше, сякаш някой ми беше направил магия за отвличане на вниманието и просто не можех да забележа всичко, което ставаше отвъд тази тераса. Нямах представа как го прави Таурус, а може би нищо не правеше, а просто се чувствах по непознат за мен начин... |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 4:35 pm | |
| Таурус седна на парапета и каза: -Тук е доста красиво! Той се загледа нанякъде,за да успее поне за миг да мисли за друго а не за Навиийн,скоро момчето отново я погледна,гледаше я сякаш беше хипнотичен предмет,отстрани изглеждаше странно.но на него вобще не му пукаше,на терасата за него беше само тя и нищо други... |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 6:31 pm | |
| Кимнах в съгласие. - Наистина е много красиво и никога не ми омръзва. - извадих дългия почти метър меч от чиста платина с дръжка изработена от тъмночервен рубин и го оставих на парапета. - Слънцето го полира. - обясних безмислената си постъпка. - Хелиос ми е помагал много пъти и така си спестявам грижите и за символа си на властта. - посочих лъка и колчана със стрелите на рамото си. Предполагах как изглеждам отстрани с всички тези оръжия, но пък бях свикнала да не ме приемат много заради агресивното ми понякога поведение и буйния темперамент. Въздъхнах едва доловимо, като извърнах поглед към безкрайните хълмове на планината... |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 6:34 pm | |
| Таурус погледна надолу и попита: -Колко е високо? Момчето се чудеше какво да попита за да се сдържи да не я награби хД,все повече я харесваше заради буйния си и агресивен характер,който добре се съчетаваше с нейната великолепна външност. |
| | | ???? Гост
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите Съб Апр 03, 2010 6:51 pm | |
| - Самата планина е висока шест-седем километра,а после има около две хиляди метра над Манхатън, макар че смъртните не виждат планината, нито пък самолетите я срещат, когато минават през нея. Тук понякога се случват странни неща... - не можах да си довърша изречението, защото се чу песен на птица. Усмихнах се ширкоко, когато фениксът, оставяйки след себе си огнена диря, кацна на ръката ми. Засмях се. - Казва се Фейт. - представих го на Таурус. - И е доста странно че въобще идва при мен, защото все пак не е питомно животно. Може би е заради афинитетът ми към огъня... - предположих, когато огнената птица разтръска криле и се качи на рамото ми. |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Терасата на мислителите | |
| |
| | | | Терасата на мислителите | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |