Стаята на Анабет Чейс

Отвърнах на усмивката и'.
-И аз се надявам... А вие всъщност как се запознахте с него? Не ми казвай, че ти е преподавал..
Засмях се. Идеята ми се струваше доста... Е, както и да е. Въпросите ми нямаха край, чудех се как Ана не се беше уморила да отговаря досега... Отново и' се усмихнах по-широко. Толкова се гордеех с нея...
-А и какво смяташ да правиш в бъдеще с него? Мислила ли си за след време, какво ще се случи? Вярно е, че сте заедно отскоро де, но не знам... А и говорила ли си с Пърси за това или още не?

- Не съм мислила какво ще се случи , ще се случи това което предначертаете вие боговете - казах и аз и се засмях.
- Ми просто те търсих на фонтана , и там го видях - казах и аз усмихвайки се
- Заговорихме си , за това ,че на нас полубоговете ни е забранено да излизаме извън лагера и така решихме ,че не е честнно спрямо нас и отидохме в Лас Вегас и така прекарах целия си ден в забавления с него, той също обича водата като Пърси- обсних и аз
- Повечето време прекарахме на плажа във Вегас и се забавлявахме. Не не съм говорила с Пърси , не съм го и виждала на скоро - казах аз леко замислено , найстина как ли щеше да реагира на това.
- Според теб как ще се почувства като разбере ?

Замислих се над последния и' въпрос.
-Това зависи само от него... Няма как да предположа..
Наистина, как ли щеше да реагира? Ако все още имаше чувства към Ана? Ако беше така, нещата се усложняваха... Но наистина не можеше да се предвиди как ще се развият нещата. А и не е задължително винаги да е сложно..
-А... всъщност Таурус знае ли за Пърси или не сте говорили още на тема "Бивши"?

- Не сме говорили все още на тази тема - казах и аз лягайки на леглото до нея облягайки глава на рамото й.
- Мисля ,че Нав ще ме намрази , доколкото разбрах е бил с нея. - незнаех какво ще става , но не се и притеснявах много
- Мамо , Пърси сам загуби всичките си шансове с мен , така ,че не ми пука какво чувства вече , сам ме нарани и сам реши да избяга , аз не съм го карала на сила!

-Не искам да се бъркам, но ще е хубаво двамата да изясните нещата. За да не се получават недоразумения имам предвид... А за Навийн - може би трябва да говориш и с нея. Изяснете нещата, не е нужно да се карате.. И относно Пърси - щом сам се е отказал от теб, значи няма право да прави сцени относно факта, че с Таурус сте заедно...

- Съгласна съм - казах и аз подпирайки глава на раменете й отново и сгушвайки се в нея осетих как съня ме повалява.
- Ще говоря и с двамата и мамо в правото си си да се месеиш , та нали за ттова си ми майка - казах и аз целувайки я по блуата , и осетих как очите ми се затварят.Надявах се на сутринта тя все още да е тук . А след това щях да ида при Таурус просто днешния ден ми дойде в повече , а и бях бая изморена не бях спала след онова приключение

Погалих Анабет по главата, прегръщайки я. Тя беше всичко за мен.
-Най-вероятно и без да ми казваш щях да се месяя... - усмихнах се -Просто си ми твърде скъпа, за да не любопитствам..
Завих Ана и мен с одеало и си затананиках.Усещах как тя се унася и се извърнах към нея, гледайки лицето и'. Беше ми толкова скъпа - този момент определено щях винаги да го помня...

Тананикането на майка ми ме успа още повече , досега никога никой неми бе пял песни, не усетихкога съм заспала в прегръдките на майка ми.Съня ме бе повалил от нищото като гръм , но просто нямаше начин.
Заспах точно като малко бебенце в прегръдките на майка си

--------------------

Когато се събудих майка ми все още спеше.Реших да отида до Таурус , и внимателно излезнах оот леглото без да я будя.Облекох едни дънки и една розова блуза с дълъг ракав и излезнах , запътена към стаята му

» Стаята на Фобос(известна още като "Стаята на Писъците)
» Албума на Анабет
» Честит рожден ден, Анабет!
» Стаята на Анди
» Стаята на Астера