Баскетболното игрище

Място за РП

Гост

След като Трей се съгласи на една приятелска игричка, го доведох на игрището. Усмихнах се доволно. Отдавна исках да напрвят баскетболно игрище и най-сетне желянието ми се изпълни.Взех една топка и започнах да тупкам.
- Такаам, на един кош ли ще играем или на два ?? - Попитах го. Аз лично предпочитах на един, но оставих той да реши. Той се беше замислил. Ухилих се злобно.- Мисли бързо!- хварлих топката към него. Той явно не очакваше да направя такова нещо. Бях го фраснала по носа- Упс, извинявай. Нямах такова намерение- усмихнах се виновно.

Държах топката, подразнен. Но това само усилваше стременето ми към победа.
-Еми да играем на един кош. За мен няма значение. - повдигнах рамене, без да отвръщам на усмивката й. Затупках топката, за да загрея малко и погледнах Алексис.
-Предлагам обаче няколко пробни коша, за загрявка. - казах, като срещнах погледа й. Личеше си, че се забавлява и се радвах на това, въпреки че аз самия не бях в особено добро настроение - мислите ми бяха другаде. Чаках отговора на Алексис, питайки се колко ли доволна би била, когато победи. Надявах се победата да я удовлетвори и почти се изкуших да я оставя да спечели, но не бях от този тип хора.. или полубогове.

Гост

- Добре, по 2 стреляни за начало. После може няколко пъти да упражним крачката, да те науча // засмах се щом казах тази дума // на няколко техники и започваме с играта. Какво ще кажеш - Побутнах го. Докато му казвах как ще протече, ми всъщност незнам какво точно може би трениравката, се чувствах като треньор. Трей изглеждаше разсеян. Хм, интересно за какво ли си мислеше. Но нямаше значение. Изтръгнах топката от ръцете му. Застанах на фала и се приготвих да стрелям. И разбира се , вкарах. - Охх, много съм добра // изперчих се //- след това се приготвих за втора стрелба. Този път пропуснах. Засмях се леко - Не винаги става. Давай замислено човече, ти си !!

Имах чувството че времето в този лагер беше спряло.И на всичкото отгоре нищо не се случваше.Чудех се как да разнобразя скучния ден,но ми хрумна че ако чакам нещо интересно няма да стане затова излязох от бунгалото и започнах да се разхождам.Както си вървях замислена минах покрай баскетболното игрище и ми се стори че Трей беше там.Казах си"Май нещо очите ме лъжат.".Но когато се загледах по-добре осъзнах че наистина е той.И бе в доста добра компания.Побързах да отида при него и момичето.Щом отидох при тях казах:
-Здравей Трей.-усмихнах се и продължих-Виждам че имаж добра компания.
Може би малко грубо звучеше това,но май леко изревнувах от това да го видя с това непознато момиче сам самички тук.

Наблюдавах Алексис, която стреля два пъти, единия от които уцели безпогрешно коша. След това ми каза, че е мой ред и аз взех топката от нея, готов също така да направя два изстрела към коша. Първия път вкарах, също като нея. Тя ми подаде топката и аз застанах отново на фала, готвейки се да стрелям. Неочаквано обаче чух, че някой ме поздрави.
-Здравей Трей - каза гласа и аз се обърнах в посоката му. Усмивката ми замръзна и дори не осъзнах как топката се изплъзна от ръцете ми. Тя продължи
-Виждам че имаш добра компания.
Срещнах погледа й, опитвайки се да се отърся от чувството, че сякаш е нереална.
-Наталия - добре, че гласът ми звучеше нормално. Не знаех какво да кажа, борейки се с чувствата, които напираха, докато се взирах в лицето й.

По изражениет му забелязах че бе доста изненадан да ме види.Сигурно прекъснах нещо интересно.Усещах как взичко в мен кипи и не можех да здържам емоците си.
-Явно не си очаквал да ме видиш?Като гледам бързо си ми намерил замесничка.
Не ми пукаше какво казвам толкова ми беше гадно да ги видя двамата сами и ухилени до уши.Какви ли не мисли ми минаха през главата.А аз така се радвах да го видя,а то какво стана.

Гост

Трей стреля. Първият път вкара. Мм, неочаквах да вкара от първия път, но както и да е. По едно време се чу женски глас. Към нас приближи едно момиче. Изглеждаше малко подразнена и усмивката на Трей спадна.
- Хей, здравей //усмихнах се // Аз съм Алексис.
Щом погледнах изражението на Трей, се досетих, че това е момичето, за което мислеше постоянно. Стана ми неловко. Ситуацията, в която бяхме изпаднали, ме караше да се чувствам виновна. Явно момичето си беше помислило, че аз и Трей, сме нещо повече от приятели. Виждах го по изражението. Личеше си, че ревнува. - Заместничка??? Извинявай, обаче ние сме само приятели //казах ѝ го някак, нахакано и затупках нервно топката//
Присъствието ѝ ме изнервяше. Задължително ли е винаги, когато си с момче и се смеете и си се шегувате, да сте повече от приятели ???

Все още се взирах в Наталия, напълно изумен от срещата ни. Ами сега? Личеше си, че ми е ядосана. Но май беше заради Алексис? Наталия ни гледаше убийствено, когато Лекси се намеси и обясни, че сме само приятели.
-Тя е права, Наталия. Между нас няма нищо, уверявам те. - исках да я помоля да ме изслуша, но надали щеше да го направи. А и напрежението между тях двете растеше и се колебаех как да овладея ситуацията. Отидох до Наталия и застанах срещу нея, гледайки я отблизо. Ужасно исках да я докосна и протегнах ръка, за да погаля бузата й, но си спомних за всички неизяснения помежду ни и бързо отпуснах ръката си до тялото си.

Яда ме заслепяваше.Чудех се да вярвам на това което виждам или на това което те ми казаха.Очевидно бе че се забавляват заедно,но дали наистина има нещо между тях.Аз съм много мъдра и започнах да го обмислям добре за да не стана така че съм сгрешила и да се чудя как да оправям положението.Когато Трей се доближи до мен и протегна ръката си нещо в мен трепна.Бързо си спомних за това което бяхме приживели заедно и мисълта че няма нищо междо тях ставаше все по-голяма.Щом обмислих ситуацията добре отговорих.
-Може наистина да сте само приятели.Няма нищо лошо в това такаче нека забравим за това от преди малко.-усмихнах се вежливо.
Прегърнах и целунах по устните Трей. И се надявах да не правя грешка като му вярвам.

Гост

Момичето, на което все още не знаех името, каза , че ни вярва, но аз не бях много сигурна. Но както и да е , трябваше да продължим с играта.
- Добре, разбрехме се надявам се. А сега да си довършим тренировката.//казах на Трей// А ти, както и да се казваш, ще участваш ли или ще си мързелуваш?? //попитах я //
Незнам защо, но това момиче ме изнервяше. Надявах се да промени малко отношението си.Отново се обърнах към Трей.
- Ще стреляш ли втори път или ще продължиш да зяпаш приятелката си?? //засмях се//
Чак сега осъзнах, че все още съм по рокля и светкавично смених дрехите си с баскетболен екип. А кецките бяха върховни. Това най-много ми харесваше от това да си дъщеря на Афродита.

Бях адски изненадан от това, което Наталия направи. Тя наистина ми показваше, че ми вярва и доверието, което изпитваше към мен беше изумително - вълна на радост ме заля. Алексис беше нетърпелива да играем, както винаги, но забелязах, че двете все още не се познаваха и побързах да поправя това.
-Алексис, запознай се с приятелката ми - Наталия. Наталия, това е Алексис, една доста темпераментна дъщеря на Афродита, която също си има гадже.
Наблегнах на последното, обръщайки се към Наталия, уверявайки я за последно, че двамата с Лекси наистина сме само приятели. След думите ми, естествено се сетих за нетърпението на дъщерята на Афродита да играем. Кимнах в съгласие и се обърнах към Наталия и казах меко
-Е, ще се включиш ли? - погледнах я, а после се обърнах и към Алексис, която направо я сърбяха пръстите от нетърпение да започваме с играта. Ухилих се дяволито, хванах Наталия през кръста и я целунах кратко, но страстно.
-Сега вече съм решен да победя.. Да започваме.

Гост

Трей каза, че сега вече е решен да победи и аз,разбера се, му се опълчих.
- Само през трупа ми //изплезих му се //
Засмях се леко. Затупках топката.- Е ще започваме ли?? Но как ще са ни отборите, ние сме трима??
Трей и Наталия се замислиха. Аз също и първото, което ми хрумна беше да играем аз срещу тях двамата.
- Добре, аз предлагам вие двамата срещу мен. Все пак съм много добра и сама ще се оправя //засмях се и се обърнах към Наталия// Ъъм, ти някога играла ли си баскетбол??

-Ами играла съм малко.Не съм много добра,но знам поне основните неща.Все пак преди бях мажоректа и съм гледала как момчетата играеха.Бяха хубави времена.-ухирих се.Най-вече задари спомените който ми изплуваха в съснанието.Приятелите,игрите,излизанията насам натам и разбира се готините момчета от училище.Не че тук не са готини и че Трей не е,но там преживях първата си любов.А и бях доста популярна за разлика оттук.Обърнах се към тях и казах:
-Аз съм съгласна с идеата на Алескис.Трей како ще кажеш ти?-погледнах го въпросително.

Гост

Нямах намерение да чакам отговора на Трей, просто си знаех, че е и той ще е съгласен.
По едно време се зачудих как ще пазя двама души едновременно.
- Ъъм, споменах ли, че мога да се правя двойници ?? //ухилих се доволно //
До сега бях пробвала да си направя двойник, когато бях на 12. Тогава щяхме да имаме летен лагер и баща ми не ме пусна и аз , незнаейки, че мога да правя такива неща, започнах да се моля за двойник и като след минута пред мен седях самата аз. И така двойничката ми ме замести, но не се справи много добре, но това е друга история.
Трей и Наталия ме погледнаха изненадани. Аз се изсмях и след минута около мен стеше момиче като мен.

Бях доста изненадана че тя ще играе сама.Та как ще успее да ни опази и двамата.Но когато тя си направи двойник разбрах.Сега силите бяха на разно.Доста се учудих като видях това не мислех че може да се правят такива неща.
-Това е неревоятно.Как успя да го направиш Алексис?-този въпрос бързо излезе от устата ми без дори да го обмисля.

Гост

Щом Наталия ми зададе този въпрос се усмихнах.
- Еми, лесно е. Разбира се , това е дарба, не може всеки да го прави. Знам, че е малко странно дъщеря на Афродита да го владее, но...// засмях се // Добре, стига толкова приказки. Да започваме. Ще стреляме за топка и който вкара, ще е негова топка. // усмихнах се // Вие сте първи // подадох топката на Наталия //

Гост

Случайно минавах покрай новото игрище за баскетбол, когато чух познат женски глас. Да, това беше Лекси, най-добрата ми приятелка, която както винаги, когато играеше баскетбол, се хвалеше.
-Алексис - провикнах се. - Ей, ти там, втората най-добра баскетболистка в родния ни град - засмяхсе.
Знаех, че когато я обява за 2 най-добра веднага ще се сети за мен. Е, така и стана. Тя се обърна изненадано и щом ме видя, се затича към мен, ухилена до уши.
-Бела!! - извика се тя.
-Лекси, нима и ти си полубог??
Тя ме пусна и ме огледа все едно съм паднала от Марс. Чувствах се страхотно, че виждам отново най-добрата си приятелка.

Гост

Бях наистина много изненадана, че виждам най-добрата си приятелка тук. Тя толкова много ми липсваше.
-Да, и аз съм полубог.- отговорих бързо.- Кой е божественият ти родител? - попитах веднага и я прегърнах отново- Хей, искаш ли да се включиш в играта??
-И питаш - засмя се тя и погледна към двойника ми - Мисля, че ще е добре да премахнеш двойника си- усмихна се тя- Аз ще играя на негово място.
- О да, разбира се - засмях се.
И започна процедурата по премахване на двойници. Не, че беше нещо сложно, напротив, просто щракнах с пръсти и войникът изчезна. След това се сетих, че все още не бах запознала Бела с Трей и Наталия.
- Ъъм, Белсс. Запознай се с единствените ми приятели тук // усмихнах се // Това са Трей и Наталия.

Гост

Бях сигурна, че ще ми зададе този въпрос. Кой е божественият ми родител..
-Афродита // усмихнах се широко, погледът ми подсказваше, че и аз я питах същият въпрос//
Щом отговорих на въпро са ѝ, палавите ѝ очички светнаха. Преди да каже кой е нейният божествен родител, на бързо представи едиснтвените си приятели ту. Поздравих ти и отново се обърнах към Лекси. Приятелите ѝ изобщо не ме интересувахав момента. Та нали бях с най-добрата си приятелка, човекът, с когото споделях всичко, чувствах я като сестра. И ето че отговори на въпроса ми.

Гост

Отговорът ѝ, определо много ми хареса. Ето защо, през всичките тези години я чувствах много по-близка от приятелка. Тя ми беше като сестра. Явно, ноистина ми беше сестра... така де, полусестра, но има ли значение ?? Въздъхнах развълнувано.
-Няма да повярваш, но и моято майка е Афродита // усмихнах се //
Очите ѝ се разшириха и усмивка се лепна на красивото ѝ лице.
-Шегуваш се! // каза невярващо тя //
Усмихнах се, направих едни движения, все едно правих някаква магия, на разбира се не бше така, и екипът, в когото бях облякана, мигновено се изпари и на негово място се появи рокля на рози. Е, естествено размяната на дрехите стана много бързо.. Иначе, едва ли щях да рискувам.. Тя ме огледа и реших, че демонстрацията е приклячила, затова, отново с тези движения, свалих роклята и отново нахлузих върху тялото си екипа. Признавам си, изморих се. Тази способност, със сменянето на дрехите, определено доста ме изтущаваше. Но, имах още магийки в джоба си.. Със помощта на подсъзнанието ми, около мен се завихри лек ураган от розички и мигновено се почувствах по-добре. Бела все още ме зяпаше. Аз я изгледах доволно, намеквайке нещо от сорта : “ Ами сега вярваш ли ми ?!? “

Гост

Да, тя наистина беше дъщеря на Афродита- моята полусестра.. Бях наистина много щастлива от този факт.. Обаче сега изобщо не ми беше до баскетбол, затова щях да вкарам няколко кучешки муцунки и миличко да я попитам дали иска да оставим баскетбола.. Е, нямаше да е много лесно, защото.. знаете, тя е маниачка на тази тема.. Но нищо не ми пречи да опитам.
-Хей, Лекси.. Ъъм какво ще кажеш да оставим баскетбола за друг път.. а сега двете да се поразходим някъде ?? //миличка физиономия // Например да се разходим в Южната гора ??
Погледнах я, очаквайки отговор.. Сигурно щеше да приеме, надявах се... Тя ме погледна в знак на несъгласие.
-Хейде, моля те дее !! - примолих ѝ се аз..

Гост

Замислих се.. На мен също вече не ми се играеше баскетбол... Имах толкова да разказвам на Бела. усмихнах се..
- Ами добре.. Южната гора да бъде..
Тя се също се усмихна и ме прегърна..
-Оо, Трей Наталия.. ъъм Чао - засмях се.
С Бела тръгнахме..
---
Лафонте, пиши направо в Южната гора Smile

)