Граматически правила за писане

Нейно нищожество - Запетайката!



Различните функции на запетайката



Изпускаме или бъркаме място на
запетайките, защото не знаем, че те изпълняват не една, ами цели две
правописни функции в изречението:



1. разделителна − за
разделяне на точно определени части на простото изречение (което може
да бъде самостойно или част от друго по-дълго изречение) и за разделяне
на някои повторени части в сложното изречение.



2. ограждаща − в
простото, за ограждане на определени думи и изрази; в сложното − за
маркиране на границите на всяко едно просто изречение в състава му.



Бъркаме много по-лесно ограждащите запетайки (наричани също
"скобни"), като обикновено първата слагаме пред някоя сигнална дума, но
пропускаме да сложим втората. В действителност е редно да мислим за
запетайки около и между, а не пред разни думи или изрази.



За правилното използване на
запетайките е абсолютно задължително прецизното (раз)познаване на всички
части на изречението и квалифицирането им като "изискващи" или
"неизискващи ограждане". Това разпознаване е операцията, която усложнява
нещата най-много от всичко и която изисква познаването на тези повече
от 40 сложни граматични понятия. Избирай сам дали и доколко ти е нужно
всичко това.



... , но ако вали ... Без запетайка пред ако.



Изречението е Ася обикновено се разхожда в неделя но ако вали дъжд, си остава вкъщи.

Положението е деликатно, да видим защо:



I. Изречението е сложно и е съставено от три прости изречения:



Ася обикновено се разхожда в неделя.



(Но) Ася си остава вкъщи.



(Ако) вали дъжд.



Бих могъл да го разглеждам като две самостоятелни (експертите
казват "самостойни") изречения, първото от които е просто, а второто −
друго сложно изречение:



Ася обикновено се разхожда в неделя.



Но ако вали дъжд, Ася си остава вкъщи. или

Но Ася си остава вкъщи, ако вали дъжд.



II. Ако вали дъжд е едно подчинено
обстоятелствено изречение, въведено с подчинителния съюз ако, значи е
редно е да го оградим със запетайки. Първата от тях трябва да поставим
пред съюза ако.



Забелязваш колко е подвижно маркираното с изречение. То може да
седи в началото, в края и дори по средата на изречение номер 2. Важното е
да е оградено винаги със запетайки!



III. (Включваме в играта но-то.) В случаите, в които маркираното с
подчинено изречение е долепено до кратък неударен съюз (като моето но),
запетайка между съюза и подчиненото изречение не се поставя.



Правило



Между два кратки, неударени съюза запетая не се поставя.



... как се издава книга ... Без запетайка пред как.



Изречението е Аз зная как се издава книга.



Как въвежда един специален вид подчинено допълнително изречение в състава на сложното - косвен (непряк или бивш) въпрос.



Правило

Пред косвен въпрос запетайка не се пише.



... , в случай че ... Със запетайка пред целия израз, а не непосредствено пред че



... , в случай че ... Със запетайка пред целия израз, а не непосредствено пред че.



Изречението е Обръщам ти внимание, в случай че не забелязваш промените.

В случай че въвежда ново подчинено обстоятелствено изречение
(маркираното така ) в състава на сложното, което трябва да оградим с
ограждащи запетайки.



В случай че е съюз-сигнален израз, равностоен на съюза ако, пред който пишем първата от двете ограждащи запетайки.

В моето изречение, краят на подчиненото изречение съвпада с края на
цялото сложно изречение. Точката слага край и на едното, и на другото, и
естествено не мога да накачуля запетайка върху точката. Но ако
изречението ми беше по-дълго, трябваше да се погрижа и за втората
ограждаща запетайка в края на подчиненото изречение:



Обръщам ти внимание, в случай че не забелязваш промените , за да не продължаваш в същия стил.



Забележи как подчиненото изречение мени безпроблемно позицията си в рамките на сложното изречение:



Обръщам ти внимание, в случай че не забелязваш промените.



В случай че не забелязваш промените, ти обръщам внимание, за да не продължаваш в същия стил.



Важното е да е винаги оградено!





... , но както винаги, чета ... /в За пътя към прозрението/: Без
запетайка между но и както винаги (независимо че както винаги е вметнат
израз, който принципно се огражда със запетайки).



Изречението е Нямам много време за четене но както винаги, чета по няколко книги.



Положението е деликатно, да видим защо:



I. Изречението е сложно и е съставено
от две "равноправни" прости изречения: 1. Нямам много време за четене и
2. но както винаги, чета по няколко книги.



II. Второто просто изречение е въведено със съчинителния съюз но, значи
е редно е да го оградим със запетайки, като първата от тях поставим
пред съюза но.



III. Във второто просто изречение имаме вметнати думи (маркираното така), които по правило се ограждат със запетайки.



Следвайки вярно горните правила, бях поставил една запетайка и
след но-то (Нямам много време за четене, но, както винаги, чета по
няколко книги.), но допусках грешка.



Правилото гласи:



Когато вметнатите думи са долепени до кратък съюз, запетайка между съюза и вметнатите думи не се пише.





Ето едно допълнително усложнение: когато "вметнати" са думи и
къси изрази от рода на обаче, например, да кажем, според мен, по мое
мнение, надявам се, струва ми се, напротив, обратно, от една страна,
може би, наистина, следователно, значи, вероятно, навярно, по всяка
вероятност, по такъв начин, като че ли, всъщност, сякаш, очевидно;
когато те са в началото на изречението и играят ролята на просто
пояснение, те не нарушават интонацията на изказването и не се формират
като вметнати − следователно не се отделят със запетаи.
Още нещо: след всеки пунктуационен или препинателен знак, моля ви, от сърце и душа, слагайте интервал, защото така е по-четливо.

Източник: www.kaprizen.com

Двойни съгласни



Двойните съгласни се получават при образуването на производни
думи или форми на думата, когато две еднакви съгласни от различни
морфеми се окажат една до друга.

В сложни думи, на границата между съставките им, могат да се получат
двойки съгласни или гласни: фотообектив, фотоочерк, екссекретар.





Двойно [з]

След представките без-, въз-, из-, раз- и думи, започващи със [з].

Примери:

беЗЗъб, беЗЗвучен,

въЗЗемам се, иЗЗад,

раЗЗеленеял





Двойно [д]

След представките над-, пред-, под- и думи, започващи с [д].

Примери:

наДДавам, преДДверие,

поДДържане



Двойно [н]

Във формите за женски и среден род и множествено число на прилагателните, които завършват на -нен.

Примери:

пунктуационен - пунктуациоННа,

конституционен - конституциоНН о,

съвременен - съвремеННи.



Двойно [т]

При членуване на съществителни от женски род и числителни бройни, които завършват на [т].



След представка от- и думи, започващи с [т].

радост - радосТТа,

пролет - пролеТТа,

шест - шесТТе,

двадесет-двадесеТТе,



оТТам, оТТук,

оТТатък, оТТогава

Източник: www.kaprizen.com

І. Правопис на думи с представка о-

1.Означава действие,което засяга повърхността на предмета/обелвам/

2.Действие,което следва очертанията на предмета/ограждам ,осмивам/

3.Действие,което се разпростира върху целия предмет/оглеждам,опердашвам/

4.Сдобиване на животно с малко /окоти се,окучи се/



ІІ. Правопис на думи с представка у-

1.Действие в дълбочина/ужилвам/

2.Действие към центъра/уцелвам/

3.Надолу/увисвам,упадък/



ІІІ

Разграничаване на и/й.

Съгласната й се пише в края на думи – критерий,стадий и т.н(чужди думи), Софроний, Методий.

Окончанието за множествено число е И, а не й. Напр. линии, а не линий.

Източник: www.kaprizen.com

І Замяна на 'о' с 'у' в наставките



-ува

-ование

-ория

-олия



Примери:

именУвам-наименОвание

тълкУвам-тълкОвание



Дублети:

съществОвание=съществУвание

пожертвОвание=пожертвУвание

повествОвание=повествУвание

!!! но винаги самопожертвОвание



ІІ Замяна на 'е' с 'и'



Представките пре- и при-



ПРЕ- означава:

1повтаряне на действието ./преписвам,пречертавам/

2.преодоляване на разстояния във времето и пространството /пресичам,прелитам/

3.засилена степен на действието/прекипява,прегорява/

4.преполовяване на обекта/прегъвам,пречупвам/

5.дълго извършване и прекратяване на действието/престраша,преболедувам/

6.обхващане на целия обект на действие/преровя,претърся/

7.действието е доведено до резултат/преглъщам,прекратявам/



ПРИ- означава:

1.скъсяване на разстояние/пристъпвам,пришивам,приковавам/

2.присъедииняване,прибавяне,прикрепване/прибавям/

3.слаба степен на действието/приклякам,притварям/

4.внезапрно начало/прияде ми се,приспа ми се,припя ми се/

5.действието отива към завършек/привършва,приготвя/



!!!Понякога се прибавят към една и съща дума,но носят различно значение :

привържа-превържа

преградя-приградя

прелетя-прилетя

и др.



ЧУЖДИЦИ:

вЕгЕтариАнец

дЕфицит

дЕфиниция

дИзЕнтерия

инжЕнер

рЕпресивен

рИторичен=рЕторичен

прИвИлегия

стЕрИлИтет

флуорЕсцентно

Източник: www.kaprizen.com

ЗА ГЛАГОЛИТЕ И ОТРИЦАНИЕТО



Правилото при глаголите е, че отрицанието НЕ се пише отделно от глаголите.



Частицата не поначало се пише разделно. Има три случая, в които се прави изключение - т.е. пише се слято - и те са следните:



1. С думи, които имат само отрицателна форма (включително и глаголи): ненавиждам, негодувам, неизбежен, ненавист;



2. С глаголи, които имат представка до-: недочувам, недоглеждам;



3. С думи, с които може да се образува ново противоположно значение (без
глаголите обаче): нещастие (противоположно на щастие), неведнъж
(обратното - веднъж), негласно (гласно), недостъпен (достъпен),
недовършен (довършен), невнимателно (внимателно)



Подвижно "Ъ":



В едносрични думи ъ обикновено е след р, л: връх, гръб; глъч, плът.

Изключения: дублетните форми бърз и бръз, стрък и стърк; щърб, щърк; вълк, дълг, стълб.

В многосрични думи положението на ъ в съчетанията ЪР и ЪЛ между съгласни
се определя от броя на съгласните звукове, които следват след Р и Л.

Ако следва един съгласен, ъ запазва мястото си, т.е. групата е ЪР и ЪЛ (вържа, кърпя).

Когато след такова съчетание следват два или три съгласни звука, Ъ се
премества след Р, Л, т.е. съчетанията стават РЪ, ЛЪ (връзвам, кръпка).

Звукът ъ в наставката –ИЗЪМ изпада при членуването на името: феодализъм, но феодализма, феодализмът.



Непостоянно ъ:

Неударено А и Ъ са с еднакво произношение, но имат различен
правопис. Звукът ъ се пише в последната сричка, ако изпада при промяна
на формата: рекъл – рекли, мъртъв – мъртви, но казал – казали, карал –
карали.


Източник: www.kaprizen.com

Списък на думички, които се срещат във форума много често, написани грешно:



В последствие може да допълваме с такива често срещани думи във форума.



саобщение - съобщение

секи - всеки

тарся - търся
предопреждение - предупреждение


Източник: www.kaprizen.com