Южната гора

Заглавие: Re: Южната гора Чет Окт 18, 2012 9:59 pm

След срещата си с Лоло на кея се бях отбил до стаята си, за да сменя мокрите дрехи. Излязох набързо, закопчавайки ризата си, но бях така улисан в мисли, че внезапно се огледах, осъзнавайки че се намирам в Южната гора - кога ли бях стигнал до мястото? И познайте какво - не бях стигнал до никъде и със закопчаването, освен че бях и разсеян на макс. Смръщих се леко, като подтиснах една въздишка и продължих да вървя. Гледах в краката си, за да не се спъна в някой клон и когато в един момент вдигнах глава, видях момичето от плажа, казваше се Ариа. Тя гледаше в моя посока и се усмихнах, привършвайки с копчетата.
-Хей, здрасти. - тонът ми беше дружелюбен, но после се запитах дали ме помни от онзи път на плажа и някак сконфузено просто вдигнах ръка за поздрав.

Извинявам се за позорно краткото нещо, представляващо поста ми, но не сещах много много какво да пиша, музата ми май пак е на почивка някъде

Заглавие: Re: Южната гора Съб Окт 20, 2012 2:01 am

Все още по лицето ми играеше глупава усмивка, която може би човек може да види един път в живота си у мен. Обикновено никога не се усмихвах така влюбено, но кой няма, след като е влюбен в човека, който обича и него? Да, логиката ми е опасна.. Вървях без посока нанякъде. В мислите ми се въртеше единствено Фил.. Устните му, очите му, аромата му.. Когато най-сетне вдигнах поглед от земята да видя къде се намирам, установих, че съм в някаква гора. Никога не бях стъпвала тук, но за всичко си има първи път, нали? Както и да е .. Изведнъж отнякъде се чу шум. Инстинктите ми веднага се изостриха. Светкавично и безшумно извадих кинжалите от кубинките си и застанах в бойна позиция, оглеждайки всичко наоколо внимателно. Тишина .. Зловеща тишина се разнесе.. И ето отново .. Шумът идваше от север.. Веднага тръгнах на там .. Нямах нищо против да разпусна малко с някое чудовище.. отсичайки главата му.

Заглавие: Re: Южната гора Съб Окт 20, 2012 2:20 pm

Вървях, набутал слушалките в ушите си, надул музиката на максимум и вероятно вдигах повече шум и от влюбен слон дето танцува куикстеп, но на кой му пукаше-не на мен естествено. Бях с черна тениска, черни кецове, черни дънки, общо взето бях целия в черно, че човек би ме объркал с дете на Хадес. Докато ходех незнайно на къде, въртях из ръцете "кубчето на Рубик" на един дечко от хижата на Атина. Беше ми скучно.

Съжалявам за нещото, което трябва бъде поста ми, но музата ми се шири из далечни галактики.

Заглавие: Re: Южната гора Съб Окт 20, 2012 7:24 pm

- Здравей,Трей - казах аз на момчето пред мен. Наскоро се бяхме запознали, но още при първата ни среща ми се стори симпатичен. Сега се надявах да го опозная по-добре.
- На разходка? - попитах го аз и се усмихнах щироко.
- Гората е чудесна днес.
Продължих разговора докато се опитвах да създам добро впечатление. Всъщност това беше един основен мой недостатък - твърде много ми пукаше за чуждото мнение. Но тогава чух шум, отново. Огледах се, слуха ми се обостри, май така ставаше при всички полубогове. Видях,че Трей също започна да се услушва. Спуснах ръката си към Катоптрис - моята кама. Извадих острието и направих една крачка назад. Очите ми започнаха да шарят и да оглеждат околноста.

П.П.
Амиии и моята муза я няма...

Заглавие: Re: Южната гора Съб Окт 20, 2012 8:07 pm

Излязох от храстите и мигом видях нечие острие срещу мен. Вдигнах ръце в знак, че се предавам
-Хей, хей! Аз съм приятел!-измънкотих. Свалих слушалките от ушите си и се поогледах. Освен, че носех черно, май не бях нищо по-опасно(или странно) от едно момче с МП3ка, наблъскана с Linkin Park. Така де, носех си лъка, но засега поне не ми трябваше...надявам се...Вдигнах очи към слънцето. Гледах го нормално, не ми ставаше нищо. Не беше нужно да присвивам очи.

Заглавие: Re: Южната гора Съб Окт 20, 2012 11:03 pm

Кимнах, като се усмихнах приятелски на Ариа, вече убеден от поведението й, че ме помни.
-Ами.. нещо такова.. - измънках в отговор на въпроса й за разходката. Не че вървях с определена цел, а и дори не се бях усетил как стигнах до тук, но все пак.. да кажем, че наистина бях излязъл с тази цел.
-Ами ти? И ти ли на разходка? - попитах на свой ред, като в същото време чух шум и се ослушах. Ариа също наостри слух и двамата се заоглеждахме, наблюдавайки клоните и гората. Усещах, че наблизо имаше още някой и се наежих, готов да използвам силите си, ако се наложеше. Не исках да излагам и Ариа на опасност, въпреки че не се и съмнявах, че може да се защитава. Внезапно от зеленината изникна фигура на човек, появявайки се внезапно пред нас. За момент се стреснах, но после свалих гарда и се постарах да не изглеждам твърде напрегнато.

Заглавие: Re: Южната гора Нед Окт 21, 2012 1:34 am

Вървях с бърза крачка към шума, който като че ли се отдалечаваше. По едно време се спрях и огледах всичко наоколо напрегнато. Въздъхнах разочаровано.. Изгубих следата от чудовището.
- Жалко - подхвърлих под нос и сритах едно камъче.
Седнах на зелената трева, която беше леко мокра от сутришната роса, но това не ми попречи, и подпрях гърба си на едно дърво. Забих двата кинжала от двете ми страни и затворих очи. В съзнанието ми пак изникна споменът от срещата с Фил. Прехапах устни, в опит да прикрия усмивката си, но не се получи особено. След това отново отворих очи, оглеждайки района. Около мен беше пълно с разни храсти и дървета - нищо необикновено за една гора.. Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите ми. Отпуснах глава назад и отново затворих очи. Накрая заспах ..

П.п. Извинявам се, че все още не сме се срещнали ;д Просто имам идейка за РП-то и затова първо пиша така, че да не сме се видели още (голямо обяснение изкарах ;д)

Заглавие: Re: Южната гора Нед Окт 21, 2012 3:55 am

Уил! Пред нас стоеше Уил - момчето, с което наскоро се бях срещнала. Усмивка замени изненаданото изражение на лицето ми.
- Хей, здравей, Уил! - казах радостно аз. Той все още изглеждаше малко стреснат, но го разбирах все пак срещу него имаше оръжие. Свалих Катоптрис и го прибрах обратно. После осъзнах,че Трей и Уил все още не са се запознали и затова побързах да ги представя един на друг.
- О, за малко да забравя! Трей, това е Уил. Уил, това е Трей - казах аз и се отместих, за да могат да се здрависат. Усимхнах им се докато гледах първоначалните им реакции.

П.П.
съжалявам за краткия пост.

Заглавие: Re: Южната гора Нед Окт 21, 2012 5:30 pm

Брей, явно никой тук нямаше намерение да ме убива, за което се радвах. Все още държах "Кубчето на Рубик", но нищо не бях наредил. Хич ме нямаше на такива неща. Въобще си нямах и представа как децата на Атина се справят с тези джунджурии. Така де, трябва да си някой гений за да го наредиш, или пък да си някой Айнщайн. Усмихнах се дружелюбно.
-Ахъм, здрасти. Аз съм Уил Солас. Приятно ми е да се запознаем.-протегнах ръка за да се здрависаме.

Заглавие: Re: Южната гора Пон Окт 22, 2012 2:18 am

-Трей Стивънс. И на мен ми е приятно. - отвърнах учтиво и поех протегнатата ръка на непознатото момче, което изникна от храстите изневиделица. Обаче Ариа се усмихна, когато го видя и тонът й беше повече от ведър. Огледах лицето й, наблюдавайки изражението й и прикрих една усмивка. А при здрависването огледах и него, макар че забелязах само, че изглеждаше някак разсеян. Пуснах ръката му и хвърлих скришом поглед на Ариа, която все още се усмихваше, а погледът й беше насочен към Уил.
-Е.. интересно съвпадение, да се озовем и тримата тук в гората така.. - казах, повдигайки нехайно рамене, отбелязвайки фактите. После се прокашлях, за да прикрия друга усмивка и попитах объркано
-Всъщност, вие от кога се познавате? - настроението на Ариа ми напомняше на моето, когато бях с Наталия. Мисълта накара усмивката ми да угасне, но не го показах. Вместо това погледът ми шареше от Уил към Ариа и обратно.

П.с.: Мади, айде да видим какво си намислила за РП-то - стана интересно...

Заглавие: Re: Южната гора Пон Окт 22, 2012 2:49 am

Чух някакви шумове, но не отворих очи. Преструвах се на заспала. Веднага разбрах, че са полубогове (нали четях мисли). Усетих леко побутване с крак по ръката ми.
- Май е мъртва! - чух мъжки глас.
Усетих как този, който беше до мен, приклекна и се опита да ме докосне по ръката, но бях по-бърза от него. Грабнах ръката му и преди да се е усетил, го преметнах заставайки над него, като ръцете ми бяха увити около врата му. Момчето под мен се гърчеше, опитвайки се да си поеме въздух.
- Кой си ти? - извиках срещу лицето му.
- Ако разхлабиш хватката може и да разбереш! - чу се друг мъжки глас.
Сепнах се. Веднага се обърнах към посоката на другия глас и видях Трей. Но май не трябваше да го правя. Моментално се озовах аз под момчето. Той ме беше приклещил с краката си, сочейки острие срещу гърлото ми.
- Остави ме веднага! - изграчих.
- Не мисля, че ще бъде безопасно! - ухили се момчето.
Повдигнах вежда. Ама тоя наистина ли ми се правеше на голямата работа.. Смешка. Сритах го посредата, той се преви и изтъркули настрани. Станах от земята и огледах момичето. След това старият ми приятел Трей.
-Кво става? - ухилих се.

П.п Мда, и както винаги, точно когато реших да пиша, идеята отлетя от ума ми -.- ;д Както и да е.. Ще ви помоля да ме наричате вече Спенс или Спенсър

Заглавие: Re: Южната гора Пон Окт 22, 2012 3:05 am

Моля, моля, да ме извинява, не аз имах намерението да удушавам някого.Докато лежах, свит на кълбо, опитвайки се да нормализирам дишането си, установих, че този Трей и непознатата се познаваха. Не че аз имах проблем с това, но все пак, да беше поне казал, че не сме се събрали цялата компания. На всичкото отгоре, докато ме душеше, момичето ми беше скъсало слушалките на МП3ката. Направи си заслужаваше да я направя на нищо. Никой, повтарям, НИКОЙ нямаше право да прави каквото и да е със слушалките ми без мое разрешение. Ама НИКОЙ! А тази имаше наглостта да ми скъса слушалките! А, тая нямаше да я бъде. Изправих се, очите ми смениха цветът си от нормалното синьо, което бяха обикновено в чисто черно.

Заглавие: Re: Южната гора Пон Окт 22, 2012 3:44 am

Ето това се казваше ситуация... Разчитай на Спенс да направи впечатление само след няколко секунди и няма да сбъркаш. Ухилих й се и поклащайки глава, й отвърнах
-Ами всъщност бях тръгнал на разходка.. или нещо такова.. както и да е, винаги се радвам да те видя. - беше вярно, особено след като тя ми беше добра приятелка. Усмихнах й се и поглеждайки зад рамото й, видях ядосаното изражение на въпросният Уил. О-оу.. Потупах Спенсър по рамото и с жест с глава посочих към момчето, кимвайки в негова посока
-Май го ядоса... - тя се извърна към него, докато аз го наблюдавах. Очите му бяха сменили цвета си, което беше впечатляващо, но...
-Хей, Уил? Не че нещо, но.. тя подпали скала и почти изгори кея до основи. Аз не бих... - прекъснах думите си, тъй като погледът му се премести от нея на мен. Повдигнах рамене и добавих помирително
-Просто съвет от мен. - нямаше да се намесвам в това, още повече, че момчето срещу мен беше ядосан, което не беше добре, а и се намирахме насред гора, която лесно можеше да изгори... Хвърлих поглед на Ариа, която досега мълчеше - може би тя щеше да успее да успокои въпросният Уил?

Заглавие: Re: Южната гора Пон Окт 22, 2012 5:37 pm

Очите ми бяха демонско черни, на мястото на ирисите им блестяха пламъчета, а татуировката на китката ми блестеше в златисто. На тяхно място не бих започнал разправия с човек, който беше сравнил със земята цял град в Ирландия. И аз можех да изгарям камънаци, и аз можех да подпалвам кейове, и аз можех да направя всичко на пух и прах. Тревата под краката ми започна да пуши, и скоро щеше да се запали. Сигурно съм изкарал акъла на Ариа, но слушалките са ми много ценни-единственото което ми беше останало от старият ми дом.

Заглавие: Re: Южната гора Пон Окт 22, 2012 8:15 pm

- Ирландия, интересно! - изкоментирах на глас, оглеждайки момчето, със закачлива и присмехулна усмивка. Той погледан объркано. Естествено, знаех от какво е породено и объркването му.
- Чете мисли! - обясни вместо мен Трей.
Обърнах се към стария си приятел и му намигнах а той се ухили. След това отново насочих вниманието си към другото момче, което ми се правеше на интересен. Около краката му започна да се нагорещява и вдига пара. Трей и момичето отстъпиха назад, но аз даже не трепнах, а само се засмях.
- Само това ли можеш? - повдигнах вежда, посочвайки краката му.
Идеята ми беше да го побъркам от ярост и дразнене. Успявах... Засмях се присмехулно. Чие ли дете беше този самозванец?

Заглавие: Re: Южната гора Пон Окт 22, 2012 8:59 pm

Уил и Трей тръгнаха по посока на някакъв шум и ме зарязаха. Вдигнах отчаяно ръце, докато се опитвах да ги открия. Вървях през гората и се услушвах за гласове, точно тогава дочух вика на Уил и се насочих към посоката, от която беше дошъл. Затичах се, надявах се нищо лошо да не се е случило, но трябваше да призная, че наистина се разтревожих за него. Колкото повече се приближавах, толкова по-ясни ставаха гласовете. Дочух и Трей, както и един непознат момчешки говор. Отместих с ръка предното клонче и се озовах точно пред приятелите си.
- Благодаря ви много, момчета, че ме зарязахте така! - развиках се аз, но тогава видях, че нещо става с Уил. Обърнах се и се затичах към него. Приклекнах и се вгледах в очите му, които бяха изменили цвета си. Уплаших се и се паникьосах, не знаех какво се случва с него.
-Ариа, не се приближавай, може да е опасен!- провикна се Трей зад гърба ми, но думите му минаха покрай мен без да ги чуя. Поставих ръка на челото на Уил. Едвам сподавих писъка си, той гореше!

П.п
Съжалявам, че се забавих толкова много.

Заглавие: Re: Южната гора Пон Окт 22, 2012 10:26 pm

-Моля, моля, ще ме извиняваш, но не съм самозванец. Не, мога много повече. И какъв ти е проблема, че съм от Ирландия?И така като те гледам, ми приличаш на дете на Арес. О, не си ли? Съжалявам, объркал съм се.-не само тя можеше да изкарва хората от равновесие. Лукава усмивка изгря на лицето ми, температурата ми спадна до нормалната, а пламъците в очите ми угаснаха. Все още ми бяха демонско черни, но пламъците ги нямаше. Пламъците под краката ми угаснаха, защото се контролирах. Да ме дразни-възможно, да ме изкара от равновесие-а да бе! Не съм толкова лесен! Татуировката ми вече не блестеше, и вече се бях успокоил. Какво пък-едни слушалки. Щях да си купя други.

Заглавие: Re: Южната гора Пон Окт 22, 2012 11:22 pm

- Ама ти сериозно ли мислиш, че можеш да ме изкараш извън равновесие? - попитах с насмешка и след това се засмях бурно. - Това ще бъде най-трудното нещо на света!
-Е, да ама - намеси се Трей, но млъкна когато го погледнах лошо. И да дете на Арес съм! А ти самозванецо? - намигнах му с подла усмивка.
Отместих погледа си към момичето.
- Я какво си имаме тук! - казах, приближавайки се към нея с бавни стъпки и с закачлива усмивка. - Как е името ти, Барби? Обзалагам се, че си щерка на Афродита - ухилих се.
Не можеше да се сбърка. Та около нея ухаеше на любов и красота..

Заглавие: Re: Южната гора Пон Окт 22, 2012 11:42 pm

-Хей, Спенс, намали малко темпото... - опитах се да я обуздая, макар че знаех, че най-вероятно щеше да е без успех. Тя реагира на темата за божествения си родител учудващо леко. Намръщих се - ако бях аз, нещата щяха да са различни.. Най-вероятно щях да се вбеся. Спенсър обаче се овладя и вниманието й се насочи към Ариа. Обърнах се към Уил, като го огледах от главата до петите. Изглеждаше сякаш отчаяно иска да се докаже, себе си и способностите си. Което само по себе си не беше нещо лошо, но да предизвикваш Спенс наистина не беше разумна постъпка от негова страна. Спомнях си твърде ясно какво се беше случило на кея с Белона и ако това се повтореше заради него, щях хубавичко да го удавя, тъй като се тревожех за Спенсър - тя дори не осъзнаваше какво правеше, когато прогори кея по цялата му дължина...
-Това важи и за теб. Тя си е такава, не можеш ли малко да поуспокоиш топката? - хвърлих поглед на Уил и се насочих към момичетата.
-Ариа, мислех, че си зад нас. Не беше нарочно. - казах, като леко сложих ръка на рамото на Спенс и подтиснах една въздишка. Честно, всичко това като че ли беше малко прекалено. Повдигнах вежди и налагайки си да се стегна, направих нещо като опит за усмивка.

Заглавие: Re: Южната гора Вто Окт 23, 2012 8:27 pm

Дъщерята на Арес се приближи към мен и ме погледна лошо. После започна да говори със заядлив тон. Гледах я внимателно и преценяващо, а колкото повече думи казваше, толкова повече ми се разясняваше цялата картинка. Беше лесно да разбера характера й. Повдигнах елегантно вежда, когато тя най-сетне спря.
- Свърши ли вече? О, мислех, че ще има още...- отвърнах й. Чух гласа на Трей зад мен.
- Няма нужда, Трей, мога да се справя с надутата дъщеря на Арес.
После отново й обърнах гръб без да дочакам отговора й. Наведох се до Уил и загрижено го огледах. Не исках да се занимавам със вампирски като нея. В момента ме интересуваше само Уил. Харесах го още първия път, в който го видях, но тогава не можех да го призная дори пред себе си...

П.п.
Понеже си смених името, моля вече да ме наричате Меган или Мег, както ви харесва повече Smile

Заглавие: Re: Южната гора Пет Окт 26, 2012 1:10 am

-Добре съм!-погледнах я, натъртвайки на р-то.Очите ми бавно възвърнаха синия си цвят, и аз станах от земята. Дори не бях забелязал, че бе минало пладне. Започнах да си тананикам What I've done- на LP естествено! Че как иначе без Линкин Парк?! По едно време видях черна сянка да минава наоколо.
-Ама вие видяхте ли...няма значение.-измънках след като се бяха обърнали. Бях видял нещо. Спомнях си, че приятелят ми Ди-Джей, който беше син на Хадес, веднъж ми обясняваше нещо за...

ПП. Имам големи планове за тая сянка. И Ди-Джей е пасивен герой.

Заглавие: Re: Южната гора Пет Окт 26, 2012 2:41 am

- Знаете ли, вие сте един за друг! - погледнах към Уил и Меган.
И двамата бяха кретени и надути. Страхотна двойка! Добре, че беше поне Трей, че да има с кого да се занимавам..Тези двамата бяха адски скучни. По едно време над нас изключително бързо премина някаква сянка. Бях сигурна, че не само аз съм я видяла. Уил също..
- Аз също я видях - промърморих.
Ръката ми плъзна към кубинките ми и извадих кинжалите си. Инстинктите на боец веднага се задействаха. Сърцето ми забумтя нетърпеливо.. Бях сигурна, че това което премина беше някакво чудовище.. Усещах го .. И бях готова за поредното предизвикателство, както винаги ..

Заглавие: Re: Южната гора Съб Окт 27, 2012 10:17 pm

За кава се мислеше тя? Един за друг, как успя да го измисли? Щях да й отвърна, защото наистина ме ядоса, но моментът сякаш не бе подходящ. Каквото и да бе видял Уил, то изглеждаше страшно. Спуснах ръката си надолу, докато не напипах дръжката на Катопртрис. Стиснах и извадих острието. Направих няколко крачки напред. Сетивата ми се обостриха. Хвърлях светкавични погледи на всяко храстче, услушвах се, но бе толкоа тихо, че можех да чуя мигането си.
- Сигурен ли си, че си видял нещо? - попитах Уил без да се обръщам, за да го погледна. Зачаках отговора му, а през това време се приближих към Спенсър.
- Нищо не виждам, ти?
Обърнах се към Трей, който също бе извадил оръжието си. Нмаше начин въпросното чудовище да се измъкне от 4-ма полубогове. Още повече, че един от тях бе дъщерята на Арес.

Заглавие: Re: Южната гора Съб Окт 27, 2012 11:15 pm

-Vaideren. Видях Vaideren.-те ме изгледаха странно.-Какво?! Това е терминът за избягала сянка! Не сте ли чували за души, които избягват от царството на Хадес, навлизат в света на смъртните, обсебват ги и вършат свои цели и преследват свои отмъщения?
Заоглеждах се. Сянката беше близо, толкова близо...Усещах я. Щеше да има жертви, това беше сигурно...Сянката преследваше МЕН! Не някой друг, а Мен. Усещах омразата й, насочена към ме, детето на Аполон. Беше сянка на една от жертвите, изпепелени, когато без да искам изравних със земята градът...

Заглавие: Re: Южната гора Нед Окт 28, 2012 1:59 am

Стана ми малко смешно, когато видях Меган в “бойна позиция“. И все пак явно не беше такава принцеса за каквато я мислех. Дяволитата усмивка не слизаше от лицето ми. Естествено, че знаех какво е чудовището и къде се намира. И аз не знаех от къде. Просто го усещах. Затова и винаги побеждавах противника. “Vaideren“, помислих си още преди Уил да му хрумне идеята за това чудовище (нали четях мисли).
- Не виждам нищо, принцесо! - прошепнах. - Но знам къде е - намигнах ѝ.
Потрепнах леко при мисълта за битката. Нетърпението ме изгаряше отвътре. Ръцете ме засърбяха. Стиснах по-силно двете остриета в ръцете ми.
- Залегнете! - извиках и всички светкавично го изпълниха, преди над нас да прелети чудовището. - Е, сега ще стане интересно! - подхвърлих закачливо.
Очите ми заблестяха в кърваво червен цвят. Хвърлих поглед към Уил. Звярът искаше него! Не, че ме грееше особено Уил, но не изпусках битка. Пък и нямах намерение да оставя влюбената принцеса да страда за него после. Хвърлих се в битка с чудовището..

» Северната гора
» Вечната огнена гора