Мол "Манхатън"

Още само една къса линийка. А, готово. Вече и гримът ми беше на 6. Обух си едни кецове, не просто някои, а любимите ми. Сложих си суитчъра, който вървеше с тях и без да ми пука, че може да стане нещо се запътих към любимото ми градче - Ню Йорк.
След около час вече бях пред мола, държаща здраво дамската си чанта с джобните, които бях спестила и влезнах вътре. Знаех много добре къде отивам, затова не се и спирах. Влезнах в любимото си магазинче и се огледах за онези супер сладки дънки и черната тениска. Да, ето ги. След като вече бяха в ръцете ми започнах да се оглеждам и видях познато лице. Затичах към нея, макар да знаех, че не може да ме види, докато е с гръб.
- Ей! - извиках весело като застанах зад нея. - Значи няма да извикаш приятелката си на шопинг с теб? - ухилих се глуповато по моя си начин.

Влязох и отидох до една витрина. Огледах всички хора. Нямах представа кои са. Искаше ми се да познавам някого. Зачудих се какво изобщо правя тук и си помислих да си тръгна, но току що бях дошла. Реших да огледам дрехите на витрината.

В магазина имаше едно момиче... Бях го виждала някъде... В лагера! Влязох в магазина. Отидох до нея и и казах:
- Виждала съм те в Лагера... - прошепнах - на Нечистокръвните.
Това прозвуча много странно от моя страна. Такава глупачка бях! Едва се сдържах да не тропна с крак.

- Ами не знам... - доста се притесних. Тя беше първото божество, с което говоря. - И спокойно. Майка ми е Атина.
Чувствах се толкова странно. Не бях говорила с никой от лагера... А изведнъж тя. А беше даже и богиня. Помислих си "Дано не ми прочете мислите.", защото повечето богове го можеха. Не обичах когато някой ми бърка в мозъка.

- Аз съм Силена Джоунс. - поех ръката й неохотно и реших да се престраша да я попитам - Е, какво е да си богиня? Какви способности имаш?
Късно беше да си прехапя езика. Не си дадох сметка колко нахално бях прозвучала. Но дори и когато не знаех, че майка ми е Атина се бях замисляла по този въпрос. Какво ли беше да можеш да правиш... нещо. Нещо, което да е по... по... ами не знам. По-божествено.

- Леле, страхотно!
Замислих се. Дали и полубоговете имаха способности. Идеше ми да си блъсна главата в стената. Защо не знаех? Защо бях "новата"? Е от главоболието нямаше да разбера, затова реших да попитам.
- Полубоговете имат ли способности? - засрамих се. Не можеше да излагам майка си по този начин!
"Сигурно съм най-тъпата от децата й." помислих си. Като се замисля аз дори не ги познавах.

Мисля, мисля...
- Ти в лагера ли живееш или на Олимп или на друго място? - попитах с надеждата да живее в Лагера. Изглеждаше толкова симпатична. Ако станехме приятелки сигурно нямаше да съм такава задръстенячка.
Съвсем забравих за факта, че е богиня и сигурно трябваше да я наричам "господарке" и да й говоря на "Вие". Ако приемеше божествения си вид, можеше да ме изпепели. Изтръпнах, когато си спомних всичко това. Да се надяваме, че не й пречеше държанието ми.

Имаше много хубав френски акцент. Радвах се, че сега живееше в Лагера.
- С баща ми обикаляхме страната с караваната, докато той не... Това е дълга история. - казах аз тъжно. Не исках да изглеждам безпомощна, но всъщност такава си бях. - А след това живях с леля си в Сан Франциско. Не знам как не съм забелязала всички чудовища преди мама да ми изпрати писмото. Оу! С него тя ми изпрати и една кама и медальон със сова. - показах й верижката със совата, никога не я свалях от врата си. След това извадих от джоба си камата, която беше от божествен бронз, и казах - С нея се защитавах. Не знам как съм оцеляла. - настръхнах при ужасните спомени.

- Спомена, че си ходила на Олимп - замислих се малко, - даже си живяла там. Моля, те, опиши ми как изглежда.
Не исках да бъда твърде нахална, но не можех да не попитам и това.
- Кои богове си виждала? - гласът ми се изпълни с копнеж - Виждала ли си майка ми? - едва се крепях да не заплача, но не исках да изглеждам като... мен. Не исках да ме помисли за лигла.

- Разбира се. - казах аз - С удоволствие.
Не бях влизала в хижите. Даже и в тази на Атина. Честно казано не можех да се ориентирам в Лагера много добре и си помислих, че ще е хубаво да знам поне къде са хижите. Така, де... Ако са на едно място.