Казино Лотос

Заглавие: Казино Лотос Пон Сеп 12, 2011 12:06 am

Тук основно ястие бяха всеизвестните сладкиши Лотос, които съдържат някакво вещество, от което изпадаш в транс и губиш представа за времето.

Заглавие: Re: Казино Лотос Пон Сеп 12, 2011 3:57 am

Не ми се стоеше повече в Подземното царство. Мъртвите можеха да те депресират до степен на неузнаваемост, а най- сдухващото бе, че не можеш да ги убиеш, тъй като са вече мъртви. Само мъченията ми оправяха настроението, но и от тях ти писва, когато си срещал абсолютно всичко, което човешкият мозък може да роди. Дори чудовищата не успяваха да ме развеселят. Бях изпепелил едно-две и сега бях напълно отегчен. Затова и Вегас ми се стори едно доста добро място за убиване на скуката, която ме гонеше напоследък. Е, тя не ме бе напускала от хилядолетие-две, но...Все пак надеждата умира последна. Щях да прихна при последната си мисъл и очите ми заискриха с обичайния си, плашещ смъртните, пламък. Влязох в казино Лотос, което бе едно от любимите ми места. Да виждам как жалките хорица губят представа за времето си и прекарват тук целият си мизерен животец, ми доставяше невъобразимо удоволствие. Ако имах късмет, тук попадаха и някои геройчета. О, обожавах да ги гледам как се мъчат. Подла усмивка се плъзна по лицето ми и аз се скрих в сенките на една от колоните. Погледът ми се плъзна по група тийнейджъри, които бяха тук поне от 10 години. Усмивката не слизаше от устните ми и аз кръстосах ръце пред гърдите си. О да, бе забавно да виждаш някой постепенно губи разсъдъка си.

Заглавие: Re: Казино Лотос Пон Сеп 12, 2011 4:05 am

Влязох в казиното с обичайната си наперена походка. Носех дълга бяла рокля до земята, която беше едновременно модерна и приличаща на туниките, които носехме на Олимп. Сандалите ми бяха златисти в тон с бижутата по врата и ръцете ми. Както винаги, преливах от блясък, но нали това беше идеята на Вегас? Тук всичко блестеше. Все ми изглеждаше нереално, че този отделен свят, едва ли не, е построен по средата на нищото - т.е. на пустинята.
Огледах с леко съжаление струпалите се наоколо тийнейджъри. Някои от тях бяха тук от петдесет години. Никой не заслужаваше да стои половин век зад ротативките.
Което не знаеше, че аз не мога да го направя за половин нощ. С пъргава крачка се насочих към една от машините. Бях наясно, че съм ужасно хазартна личност и че започна ли веднъж, трудно се спирам, но не беше заради магията на казиното, а защото си бях такава по природа.
Веднага, щом се поотпуснах, усетих някаква ужасно мощна енергия зад себе си. Обърнах се с мисълта, че зад мен ще седи Посейдон или Зевс - само от тях ми беше позната подобна мощ.
Но беше Хадес.
Изненадах се дотолкова, че изпуснах ръчката на ротативката, без дори да изчакам да видя дали съм спечелила джакпота. И бездруго не ми пукаше.
- О, здрасти! - бързо възстанових самообладанието си. - Как си?

Заглавие: Re: Казино Лотос Пон Сеп 12, 2011 4:21 am

В казиното пристигна Афродита и аз леко се изненадах от появата и. Не я бях виждал от поне 50 години и не очаквах, че може да стане още по-красива. Застана на няколко метра пред мен и веднага се залепи за една от машините. Половинчата усмивка се разля по лицето ми и аз леко поклатих глава, сякаш отказвах нещо. Знаех колко обича хазарта и не се изненадвах да я видя тук. Тя почти мигновено се обърна към мен и си пролича, че се изненада. Но също толкова бързо възвърна самообладанието си. Останах загледан в нея няколко секунди, след което кимнах леко. Тъмните ми очи светеха и почти можех да различа пламъците в тях. Всичко в мен бе неприветливо, но аз се постарах да не изглеждам толкова плашещ поне за секунда-две и дори направих жалък опит да се усмихна. Не се получи...Изглеждах така сякаш и се озъбвам и веднага спрях.
- Здравей и на теб, Афродита. Как трябва да е богът на Подземното царство?- вдигнах вежда при ироничният си коментар и направих няколко крачки, заставайки до нея.
- Отегчен, ето как.- казах с тих глас близо до ухото и и се усмихнах плашещо, гледайки право напред в машината.

Заглавие: Re: Казино Лотос Пон Сеп 12, 2011 2:27 pm

- Очаквах го. - усмихнах му се закачливо, като зарязах машината напълно, седнах на един висок стол и преметнах крак върху крак. - Мина много време.
Реших, че ако го попитам "Как върви при теб?", шегата ще му се стори безвкусна, така че я запазих за себе си. Зачудих се колко странно ли изглеждахме отстрани един до друг - богинята на любовта и бога на мъртвите. Аз, с моя постоянно трепкащ и променящ се образ и той с тази "Подчинавайте-ми-се-аз-съм-краля-на-галактиката" аура.
Когато хората казваха, че във Вегас може да се случи всичко, дори не знаеха колко са прави.
- Лошото е, че и аз съм отегчена. - измърморих недоволно и отново се заиграх с ротативката. Без особено вълнение чаках трите картинки да се наредят в някакъв ред.
Сравнително се развълнувах обаче, когато се оказаха три еднакви.
- Я виж! - изчуруликах към Хадес, който изглеждаше все така отегчен, колкото и преди пет минути. - Явно днес съм късметлийка! Дори не омагьосах машината, за да се нареди както аз исках. - плеснах с ръце като малко дете от удоволствие.
- Не мислиш ли, че понякога ние, боговете, трябва да правим нещо хубаво за смъртните? - попитах го с необичайно дълбокомислен глас. - Виж, аз дори спечелих джакпот от една от техните машини. Заслужават малък дар.
Запътих се пъргаво към пет-шест хлапета, които се мотаеха около някаква игра, застанах пред тях и щракнах силно с пръсти.
Те ме изгледаха глуповато. Знаех, че повечето деца тук са заблудени полубогове, тръгнали на подвизи, така че мъглата едва ли им действаше и ме виждаха в пълния ми блясък. А тези тук точно бяха тук от около половин месец. Все още имаше надежда някой да ги търси.
- Не ме зяпайте тала! - подвикнах им леко и им посочих вратата. - Хайде, мисля, че навън ще се почувствате по-добре.
Изьглеждаха, сякаш се събуждат от транс, но все пак се подчиниха и се запътиха към изхода. Внезапно се спогледаха уплашено и хукнаха навън като подгонени от дявола, внезапно осъзнали опасността на казиното.
Върнах се при бога на мъртвите.
- О, стига де! - възкликнах отчаяно. - Не те ли радва моята отзивчивост към полубожествата?

Заглавие: Re: Казино Лотос Пон Сеп 12, 2011 3:33 pm

Тя завъртя ротативката и спечели. Уау, какъв късмет...Дори в мислите си звучах отегчен. Отново се облегнах на колоната, наблюдавайки я. Защо се радваше толкова? Това бе просто една игра...Но думите и, че трябва да възнагради полубоговете, ме заинтригуваха. Размърдах се, а очите ми отново заблестяха. Защо, по дяволите, трябваше да ги спасява?! Изсумтях недоволно, когато хлапетата побягнаха ужасени към вратата, сякаш от това зависи живота им. Всъщност....наистина от това зависеше живота им. Е, нямаше да е толкова лесно. Присвих леко очи и една от `сервитьорките` веднага се появи пред тях, предлагайки им още омагьосани зветя. Тя се опитаха да минат покрай нея, но тя настояваше, а скоро се появи още една. И още една...Усмихнах се подло, наслаждавайки се на объркването в очите им и отчаянието, което постепенно ги обземаше, защото бяха обградени. Да, усещах емоциите им като пушек във въздуха. Можех да различа всяка една отчаяна мисъл на всяко едно от тях. Извърнах глава към Афродита, но погледът ми още беше на геройчетата.
- Не биваше да ги спасяваш. Имах планове за тях...- още една полуусмивка и едната от сервитьорките започна да се превръща в чудовище. `Изяж го или ще умреш!`- крещеше с все сила, но тук всички бяха в толкова дълбок транс, че не помнеха дали това е опасно или не. Да, това място наистина успяваше да ме развесели. Дори да приемех божествената си форма, никой нямаше да забележи. Също и никой не обръщаше внимание на мен и Афродита, а определено си личеше, че не сме хора. Или поне, че сме различни.

Заглавие: Re: Казино Лотос Пон Сеп 12, 2011 7:04 pm

Изгледах го кръвнишки и присвих устни в неговата посока.
- Виж, харесвам тези деца, така че ще ги пусна да си ходят, ясно? - троснах му се и се насочих към тях. Докоснах едното по челото и промълвих едно тихо "Затвори очи", след което внуших умствена забрана на всички наоколо да поглеждат към мен и приех истинската си божествена форма.
Чудовищата и солидна част от сервитьорките бяха пометени от огъня. Всички се върнаха към обичайните си занимания.
Хлапетата ме гледаха с неподправено обожание.
Усмихнах им се леко и хванах всяко за ръката.
- Да си ходим оттук, нали, милички? - промълвих с глас, сладък като мед и ги поведох към вратата. Симпатията ми към тях донякъде се криеше във факта, че едно от момчетата ми беше син. Бяха го пратили на подвиг преди месеци и после просто беше изчезнал от радара ми. Те кимнаха и заповтаряха едно през друго, че да, наистина е време да си ходят. Убедих ги да не се връщат повече тук само със силатана погледа и думите си, така че се върнах доволна при бога на мъртвите и театрално изтупах ръце, като се настаних елегантно на един от столовете.
- Губиш, каубой. - смигнах му с ясната цел да го изкарам от равновесие...

Заглавие: Re: Казино Лотос Вто Сеп 13, 2011 1:21 am

Тя наистина успяваше да ме вбеси. В очите ми горяха пламъци и аз едва не запратих огнена топка по дечицата и, просто така, за разнообразие. Е, аз щях да си го върна, това бе сигурно. Усещах присъствието на синчето и извън казиното, както и паниката, която още бе в тялото му. Точно като зараза...Разпростираше се, впивайки се в костите му. Затворих за миг очи и няколко чудовища моментално се появиха от двете страни на улицата. Все още бяха в човешки облик, но това нямаше да е за дълго. Заповядах им мислено да нападнат групата тийнейджъри, след което се усмихнах по ужасяващ начин на Афродита.
- Аз никога не губя, Афи. И съжалявам за момчето ти.- вдигнах непукистично рамене и докоснах машината. Тя веднага отчете три еднакви числа и запищя, защото бях спечелил джакпота.
- Я виж ти! Какъв късмет само!- нарочно го казах прекалено ентусиазирано и с много ирония в гласа. Пародирах думите и от преди малко и си го връщах, задето спаси дечирлигата. Или поне ги изведе от тук. Това нещо пищеше прекалено много и аз всеки момента щях да го запаля. Но имах по-добра идея, скъпата ми богиня до мен явно обичаше да е обект на внимание, щях да и доставя удоволствието да му се наслади.
- Забавлявай се, блонди.- намигнах и с подла усмивка и се отдалечих. Отидох до бара, поръчвайки си питие, а всички в залата се обърнаха, за да видят кой е спечелил джакпота. Сега тя определено събираше погледите. Много хора се насочиха към нея, за да я поздравят и май прикритието и на богиня щеше да рухне. Отново се усмихнах подло, долавяйки емоциите и във въздуха. Извърнах се към бара и след секунда вече отпивах от уискито си.

Заглавие: Re: Казино Лотос Вто Сеп 13, 2011 1:34 am

Слава богу, отдаваше ми се да съм в центъра на вниманието. Започнах да се усмихвам и кимам на всеки. Накрая, за да се отърва от тях, стигнах до там, че да дам на няколко човека по една петдесетачка, за да ме оставят намира.
След това се приближих към Хадес с обичайнята си наперена крачка, макар че много погледи все още ме следваха по петите любопитно. Нямаше да направя нищо, за да променя това.
Застанах до бога на мъртвите и с едната си ръка с перфектен маникюр обърнах лицето му към своето. Дори не знаех, че имам достатъчно физическа сила, за да го направя, но очевидно в подобни моменти човек не подозира какви възможности има.
Дръпнах го леко към себе си и му се усмихнах сладко.
- Знаеш ли, скъпи, може би трябва да си припомниш, че и моите деца понякога стават герои и оцеляват. Може би аз трябва да ти припомня, че ти нямаш власт над живота ми, но аз имам власт над чувствата на всичко - дори и на боговете, някои от които нямат чувства. Може би стоя твърде далеч от мен прекалено дълго... И сега трябва да осветля паметта ти как накарах сина на морските богове Нарцис да се влюби в себе си и да страда до смърт и да се сетиш, че някои от митовете и старите легенди не са напълно бабини деветини. Може би... само може би, трябва да намеря подобаващ начин да ти припомня, че любовта може да те накара да се почувстваш по-зле от в Ада, понеже ти вече си бил там. Може би трябва да помислиш над една много пикантна, но доста старичка клюка - че аз мога да невероятно жестока просто заради обида. Може би трябва да осъзнаеш сега и завинаги факта, че аз не съм тъпата блондинка, за която ме мислиш, а имам власт и над доста дълбоко заровеното ти крехко сърчице.
Отдръпнах се леко от него, като сама се надявах да ми отвърне, за да имам повод да вкарам заплахите си в действие...

Заглавие: Re: Казино Лотос Вто Сеп 13, 2011 2:10 am

Тя се приближи до мен след всичко, което и бях причинил и обърна лицето ми към своето. Самото действие ме подразни, но щях да изслушам тирадата и докрая, преди да отговоря.
- Свърши ли, русокоске?- повдигнах вежда. Все още я гледах в очите, но си личеше, че ме дразни. Хванах внимателно ръката и и я махнах от лицето си, отпивайки непукистично от питието си.
- Аз нямам сърце, не ми пука за нищо и никога и ти не можеш да промениш това. Искаш или не, аз си оставам едно безчувствено копеле, на което не му пука особено.- гледах право напред докато и обяснявах всичко това. Нямах желание да се карам с нея, просто нямаше смисъл. Исках да разпусна като дойда във Вегас, а не да споря с...баба си?! Май такава ми се падаше. Знаех, че може да прочете мислите ми и се усмихнах подло насреща и, когато я нарекох `баба`, било то и само мислено. Жените определено мразеха, когато намесваш възрастта им. А тя едва ли можеше да извади у мен каквито и да е чувства, както казах, аз нямах такива.
- Сега ако ме извиниш, мисля да отида да измъчвам някого, трябва да си оправя настроението.- станах от бара и застанах пред нея. Бях поне с две глави по-висок от нея. Наведох се към ухото и, слагайки ръце на раменете и.
- Другият път можеш да пропуснеш физическият контакт, красавице.- казах го тихо, но тя ме чу. Дори да не го бях изрекъл, пак щеше да ме чуе. Запътих се към другият край на казиното, заставайки до масата за покер. Щях да разоря един-двама, да направя живота им Ад, нищо ново за мен...

Заглавие: Re: Казино Лотос Вто Сеп 13, 2011 2:38 am

Беше ми време да се омитам оттук, преди да привлека още повече внимание. Дори не знаех защо го правя. Защо ми беше да измъчвам бога на мъртвите?! Това беше по неговата част.
Пък и си бях жалостива по природа и нещо в мен трепна, когато се самонарече "копеле". Едва ли беше много щастлив поначало, за да каже това.
Запътих се към врата с наперената си крачка, но в последния момент размислих. Аз бях добра в това да правя хората щастливи. Защо не и бога на подземното царство, колкото и да ме вбесяваше? Все пак се бях погрижила сина ми да се оправи с чудовищата, които му беше пратил. Може и наистина да беше гадняр, но може би просто беше нещастен.
Обърнах се и веднъж взела решение, се приближих пъргаво до него. Спомних си последните му думи, преди да се изниже към масата за покер и елегантно се настаних до него. Разсеяно заложих нещо - дори не бях напълно убедена как се играе, но бях решена, че на този човек му трябва малко промяна в светогледа. А аз знаех как да спомогна за това.
- Или какво, красавецо? - попитах, наполовина имитирайки неговия тон, наполовина влагайки очарованието на гласа си в думите. Не вложих никаква магия в тембъра си, защото от опит знаех, че така нещата всъщност стават много по-магически. Постарах се устните ми да докоснат леко кожата му, докато шепнех в ухото му, след което се отдръпнах и умишлено отклоних поглед, сякаш заета с нещо друго, докато всъщност голяма част от вниманието ми беше приковано върху реакцията му...

Заглавие: Re: Казино Лотос Сря Сеп 14, 2011 1:33 am

Човекът, над когото се бях съсредоточил в разоряване, постепенно губеше играта. За сега му бях взел колата и го бях принудил да заложи и къщата си. По мислите му можех да разбера, че ако загуби и нея, със семейството си остава на улицата. Но пък така ставаше като преди 15 години бе ограбил банка, за да придобие всичко това. Най- накрая щеше да получи това, което заслужава. Усмихнах се злобно, когато при следващият си ход, той почти се разрева. Бях го оставил и без дом...
- Губиш, приятел.- усмихнах му се злобно, прибирайки към мен картите. Той се озъби насреща ми и понечи да ме удари, но аз хванах ръката му и болезнено я извих. Той изсъска при болката и аз отново се усмихнах.
- Не си го и помисляй...- поклатих леко глава, виждайки изражението му. Очите ми блестяха с плашещ пламък и той рязко се дръпна назад.
- Стига, изглеждаш така все едно си видял Смъртта.- разсмях се гръмко на собствената си шега и кръстосах крака. Беше време да се заема със следващия. Но тогава Афродита се върна и се настани до мен и...Почти ме целуна по бузата. Малко бяха нещата, които все още можеха да ме изненадат, но това със сигурност успя. Извърнах се към нея, гледайки я въпросително. Цялата маса я наблюдаваше, все пак това най-вероятно бе най-красивото момиче, което бяха виждали. Пардон...най-красивата жена. Трябваха ми няколко секунди, за да възвърна самообладанието си и да и се усмихна с предизвикателно изражение.
- Искаш ли да разбереш?- сега аз се приближих на милиметри от лицето и, шептейки в ухото и. Бяхме само за снимка. Богът на мъртвите и Кралицата на красотата. Удивителна комбинация...Предизвикателната усмивка отново се върна на лицето ми и аз и намигнах, след което се обърнах напред, следейки мислите и. Нямаше нужда да виждам реакцията и, достатъчно добре разгадавах емоциите и по сиянието, което се носеше около тялото и. Как му викаха? А да...аура. Е, смъртните не я виждаха, но аз я долавях така, както виждах и с какво са облечени. Също и както можех да кажа кога точно ще умре всеки един човек. Погледът ми се стрелна към мъжа пред мен, който изглеждаше доста нервен. Май чак сега осъзнаваше, че ще разоря и него.
- Ти си наред...приятел.- злобното изражение отново се настани на лицето ми и аз зачаках да заложи апартамента си. Който също щях да отнема...Но пък за сега повече ме интересуваше Афродита и как тя щеше да реагира на думите ми. Преди по-малко от 5 минути ме заплашваше, а сега...флиртуваше с мен? Хм...Трябваше да се замисля дали да и отвърна. Все пак тя бе невероятно красива. Но ако това бе една от малкото и игрички, за да изпитвам чувства...Пробваляше се. Умеех да спечелвам женските сърца, но най-често ги разбивах след като ми омръзнеха. Затова и смъртните ме отегчаваха. Чувстваха прекалено много. Това бе хубавото да имаш за компания една богиня. Нямаше да я има цялата тази драма.

Заглавие: Re: Казино Лотос Сря Сеп 14, 2011 5:04 am

- Красавице, ще залагаш ли? - попита ме мъжът от другата страна на масата. Изгледах го с типичния си поглед при подобни изявления, като присвих леко очи. Мразех някакви си смъртни да се държат с мен сякаш съм барманката в любимата им кръчма, но за съжаление ми се случваше твърде често да създавам именно такова впечатление.
Когато чух думите на Хадес, забравих за тъпия играч от другия край на масата и се усмихнах леко. Чудесно. Това за мен беше толкова опияняващо, колкото за смъртните - покера. Това обаче беше моята игра, а в повечето случаи аз гледах моите карти да бъдат изиграни перфектно. Никакви грешки, никога. Аз бях свикнала да печеля. Не обичах да губя.
И обожавах някой да се включва в моята игра, като научава правилата й почти толкова изкусно, колкото и аз. За пореден път изпитах тръпката от това, когато чух думите на Хадес.
Изгледах го изненадано и се направих, че се опитвам да разгадая правилата на играта, но всъщност бях доволна. Бях го накарала да направи нещо по въпроса - дори и да не беше кой знае какво, за моята оптимистична натура си беше едно добро начало.
Разсеяно се захванах с играта с ясната идея, че ако не се заема да омагьосам този тип срещу мен, ще загубя. Усещах, че точно този смъртен е свестен по душа, но не беше гузен, че ще ми обере парите, понеже виждаше, че очевидно ги имам доста, така че дори не си направих труда да разбера какво точно трябва да правя. Той спечели, а аз си останах с удовлетворението, че очевидно днес бях успяла да направя деня на доста създания щастлив.
Имаше само един упорит бог, който още не искаше малко светлина в деня си - буквално.
Осъзнах, че голяма част от казиното следи случващото се с известно любопитство, а това, доколкото ми беше известно, почти не се случваше - все пак тук всички бяха омагьосани и така нататък. Но явно събиране на две божества на едно място правеше впечатление... дори и тук.
- Може и да искам. - измърках тихо. Хвърлих му един поглед през дългите си ресници. В очите ми проблясна предизвикателен пламък. - Но май само аз тук съм достатъчно смела, за да си го кажа, а?
Изправих се грациозно, наведох се към него и леко го целунах по бузата.
- Не мисля, че трябва да записвам телефонния си номер на дланта ти. Винаги знаеш къде да ме откриеш. - промълвих и незабелязано напуснах казиното...

Заглавие: Re: Казино Лотос Нед Яну 08, 2012 9:12 pm

По пътя си към лагера на Нечистокръвните Владимир реши да се отбие някъде да почине.Видя едно казино и реши да се опита да припечели малко пари.Младежа влезе вътре и се замая.Беше много просторно и имаше видеоигри.Една жена дойде при него и го попита:
-Искате ли цвете ,,Лотос"?
-Безплатно ли е?-попитах аз.
-Разбира се всичко тука е безплатно!-ми отговори тя.
-Яко!
Аз си взех цвете и се запътих към видеоигрите.Опитах от цветето и то беше прекрасно.Забравих за всичките ми проблеми и за къде бях тръгнал.Изиграх няколко игри,изядох и много цветя и реших да поиграя малко на блек джек.Владимир се чудеше дали имат друго за ядене и за пиене.Отиде преди това при барчето и попита:
-Имате ли нещо друго за ядене и нещо за пиене?-попитах аз.
-Не!Само цвете ,,Лотос"!-отговори барманат.
Някакъв шепот във глава ми казва да напусна,но аз реших да остана.Владимир се включи във блек джак и веднага спечели първата игра.Младежа продължи да играе без да знае че времето минава бързо.

Заглавие: Re: Казино Лотос Нед Яну 08, 2012 9:27 pm

Винаги се забавлявах, когато ходех в казино Лотос. Всичките герои, примамени там и заблудените хора, които прекарваха целият си живот на масите за игри, оправяха ти настроението. Пристъпих навътре и изтупах дългият черен шлифер, стигащ до глезените ми. Ироничната ми усмивка веднага разцъфна и аз едва ли не се засмях на гледката. Усещах присъствието на поне 5-6 полубога в залата. Някои играеха на покер и се радваха на големите си успехи, други наблюдаваха с интерес руската рулетка. Завъртях очи, макар все още да се усмихвах, и отидох до бара, поръчвайки си уиски. Барманът се зае да спори за това как не предлагат друго освен цветята Лотос, но само след секунди се отказа. Или по-точно- аз го отказах. Взех питието и се запътих към масите за покер.
- Мога ли да се включа?- присвих очи, в които вече горяха пламъчета и се настаних на един от свободните столове. Първите няколко игри губех нарочно, но накрая почти разорих противниците си.
- Тройка и двойка.- съобщих картите си накрая, оставяйки ги на масата и чух разочарованите възклицания на мъжете. Тези загубени души така и не се бяха научили да играят качествено.
- Съжалявам, момчета. Късмет с оцеляването.- разсмях се и станах от масата, прибирайки спечеленото. Не че щях да го използвам де, но бе забавно да унищожаваш животи. Особено тук, те така и така нямаше да си тръгнат, никога. Тръгнах към бара отново, за да си поръчам ново питие и усетих присъствието на герой съвсем близо до себе си. Момчето явно бе запалено по блек джек и за миг се замислих дали да му подскажа, че се е набутал право в капана. Приближих се към него и сложих ръка на рамото му, играейки си с възприятията на останалите хора. Те в момента не можех да ни видят, нито чуят. Сякаш времето бе спряло или се движеше на бавен кадър.
- Забавляваш ли се, геройче?- подпрях се на масата и кимнах с глава към играта пред него.

Заглавие: Re: Казино Лотос Нед Яну 08, 2012 10:12 pm

Владимир тъкмо спечели още една игра и един непознат си сложи ръката на рамото му.Владимир се обърна и видя мъж във черно.Беше го нарекъл ,,геройче".Владимир го погледна странно.Сигурно е също някой герой или бог.
-Да,забавлявам се!-отговорих му аз.
Владимир си взе още цветя и се обърна да си продължи играта на блек джек.Младежа си помисли да не е някой зъл титан или герой.

Заглавие: Re: Казино Лотос Нед Яну 08, 2012 10:26 pm

Саркастичната ми усмивка нямаше равна.
- Радвам се, че си решил да си пропиляваш живота.- вметнах, след което `се поправих`. - Тоест да играеш, просто неволна грешка.- засмях се леко и застанах зад единия от играчите на масата. Разроших косата му, ала човекът не ме забеляза, както и исках. Нямаше нито да ни виждат, нито да усещат присъствието ни. Ако сега решах да го подпаля, човекът сигурно щеше да изгори без да забележи. Едно от предимствата да си бог- можеш да си играеш с възприятията на смъртните.
- Виждаш ли...има нещо, което вероятно трябва да знаеш.- започнах разговора си отново с момчето, макар да не се обърнах към него.
- Да, аз няма да имам нищо против да останеш тук до края на живота си, а вероятно и ти няма да имаш против, защото няма да го осъзнаваш. Все пак, ти ще си просто още една изгубена душа в Подземното царство.- вдигнах непукистично рамене, след което се обърнах към него, а пламъците в очите ми бяха станали съвсем истински. Ако не се бе досетил кой съм, сега със сигурност щеше да му хрумне.
- Но днес съм решил да свърша поне едно добро дело, така че ще те посъветвам да се ометеш от тук и да спреш да ядеш тази помия.- цветето в ръката му започна да пуши и след миг пламна, а той го хвърли на земята.
- Ако бях на твое място бих приел съвета на бог.- върнах се отново до него и го потупах по рамото, тръгвайки към бара. Добре, бях му казал, сега той решаваше дали иска да се спаси или не.
- О, в случай, че не ми вярваш, можеш да попиташ някой от простосмъртните коя дата е и да се убедиш.- разсмях се иронично и му обърнах гръб. Това би трябвало да свърши работа като предупреждение.

Заглавие: Re: Казино Лотос Нед Яну 08, 2012 10:40 pm

Владимир видя какво направи и не се заинтригува и продължи да играе.мина време и реши да поиграе малко видеоигри.Прибра парите и се запъти към една игра.Младежа реши да пита един мъж който прилича на хипи.
-Извинете господине.Коя дата сме?-попитах аз.
-16 март,1956!-отговори той.
-А откога сте тук?-пак попитах аз.
-От преди 4 часа.-ми отговори той.
-Но сега сме 8 януари 2012!-му казах аз.
-Хъх,добра шега малкия.-му отговори мъжа
Владимир се учуди и отиде при мъжа в черно.Младежа седна и му каза:
-Какво е това място и ти не си ли Хефест,богът на огъня?-го попитах аз.

Заглавие: Re: Казино Лотос Нед Яну 08, 2012 10:56 pm

Наблюдавах с интерес как момчето играе, докато пиех уиски. Явно младежът не бе приел на сериозно съвета ми и щеше да остане тук. Е, колко жалко, поне се опитах. Обърнах се с гръб към него, оставяйки го на видеоигрите, макар все още да можех да чуя разговора му със `зомбито` от 1956. Боже, някои простосмъртни имах толкова слаба воля и толкова нефункциониращо чувство за самосъхранение! Когато малкият се убеди, че не го лъжа, се приближи към мен и аз отново направих доволна гримаса.
- Какво стана, геройче? Реши, че искаш да живееш?- отпих от чашата в ръката си и се обърнах към него с блеснал поглед. Един бог не можеше да се напие, затова и на мен не ми бе проблем. Също и бисквитките Лотос не ми влияеха. Дори да карах само на тях, нямаше да съм омагьосан. Ала въпросът на г-н `Не ти вярвам, докато не се убедя` ме върна в реалността.
- Все още не си се досетил кой съм? Явно си нов.- потупах го съчувствено по рамото, въпреки че не изпитвах и грам съжаление.
- Аз съм Хадес, богът на Подземното царство. А това място е истински рай.- направих знак с ръка колко се наслаждавам на атмосферата.
- Виждаш ли това, което всички ядат? То е нещо като...хм...дрога. Пристрастяваш се и не искаш да излезеш. А типът, с когото говори наистина е тук от 1956.- вдигнах непукистично рамене.
- Трябва да се чувстваш късметлия, обикновено не спасявам герои от това място. Всъщност...в повечето случаи аз ги вкарвам тук.- засмях се на собствената си шега, а две от сервитьорките се насочиха към нас, настоявайки да си вземем от цветята. Махнах с ръка и те си тръгнаха, като преди това кимнаха почтително с глава в моята посока. Мислех да не споменавам, че зверовете тук служат на мен, и без това щеше да му е трудно измъкването.
- О, мога да ти пожелая късмет с излизането от тук. Всички от персонала са чудовища и усещат, че си полубог. Освен ако не криеш някое магическо оръжие или някоя от перлите на жена ми под якето си, не знам как ще се измъкнеш.- погледнах го. За да се убеди в думите ми, щракнах с пръст и пред очите на момчето изплува облак мъгла, през която той можеше да види истинските форми на сервитьорките.

Заглавие: Re: Казино Лотос Нед Яну 08, 2012 11:06 pm

Младежа разбра че това е Хадес и го изслуша.Видя през мъглата истинските форми на сервитьорките.момчето се уплаши.как ли ще се измъкне.Хитростта едва ли ще му помогне.Хадес го попита дали има нещо,но Владимир нямаше нищо.
-Хадес,нямам нищо,но имам някаква сила дето се появява рядко!От ръката ми излиза пламък и мога да го хвърлям,но не знам как да използвам силите си.-му казах аз.
Мислих и мислих,но нищо не ми хрумваше.Владимир не вярваше,че трябва да го каже,но трябваше да помоли Хадес да го измъкне.
-Хадес,моляте измъкни ме оттук!-го помолих аз.
Владимир го гледаше и се надяваше да му помогне.

Заглавие: Re: Казино Лотос Нед Яну 08, 2012 11:23 pm

Изгледах го продължително. Той наистина ли си вярваше, че ще го измъкна? Аз току-що му бях казал, че аз вкарвам героите тук, защо ми бе да му помагам? Въздъхнах и допих алкохола от машата си на екс.
- Добре, има лесен и труден начин. Еденият е да се биеш и ако оцелееш- ти печелиш. Ако не, ще трябва да ме убеждаваш в Подземното царство защо да те пусна обратно.- махнах с ръка напред към изхода, но няколко от сервитьорките се досетиха какво става и ме изгледаха невярващо. Не бях помагал на герой от...бая време. Имам предвид да му помогна наистина, а не просто да не го убия.
- Та...аз избирам начинът, където ще се биеш.- изцъках равнодушно с език и отново махнах напред.
- Ако бях на твое място щях да тичам, просто съвет, момче.- засмях се леко и се обърнах с гръб към бара. Той все още бе до мен, а към нас стремглаво се насочваха няколко от чудовищата, вече приели истинската си форма.
- Намери Лагера, там ще си в безопастност. А за огъня, ще пратя поздрави на баща ти Хефест от теб.- отново го погледнах с иронична усмивка.
- Вероятно силите ти се отключват от емоциите ти. Ако си ядосан, наранен....на прага на смъртта.- вметнах последното с безразличен глас. - Ако се научиш тук да ги контролираш, после ще можеш да се отбраняваш. Или....ако сега се провалиш, си мъртъв.- направих крачка напред, подканвайки го да тръгне.
- Сега е моментът да тичаш.- бяха последните ми думи преди да изчезна в тълпата от хора.
Застанах в далечния край на помещението, наблюдавайки разиграващата се сценка...

Заглавие: Re: Казино Лотос Нед Яну 08, 2012 11:44 pm

Владимир се намръщи и почна да бяга.Стигна почти изхода и две чудовища се изпречиха на пътя му.Младежа опита да задейства силата си,но не стана.Момчето избегна един удар,но другото чудовище го удари и Владимир падна.Владимир се изправи и врасна едното чудовище във мутрата а другото във корема.чудовищата паднаха и младежа реши да се бие със другите чудовища.Младежа се почуства страхотно и почна да се бие със другите чудовища.Изведнъж почна да се бие по-добре от преди.Едно чудовище го издебна и му направи дълбока рана на лявото рамо.Владимир падна и вече знаеше че ще умре.Преди да умре искаше да пробва пак да задейства силите.Мислеше за огън.Владимир Вдигна дясната си ръка и изстреля огън.Уцели едно чудовище и то изгоря.Всички чудовища се разгневиха и го обкръжиха.Владимир направи огън около него.Чудовищата седяха и не смееха да минат през огъня.Владимир изстреля две огнени топки и си разчисти пътя.Младежа не знаеше дали може да мине през огъня.Реши да опита.Затича се и мина през огъня без да усети нищо.Чудовищата го подгониха.Владимир отиде при изхода и излезе от казиното.Хадес беше навънка и се усмихваше.Младежа отиде при него и му каза:
-Накъде е лагера?-го попитах аз.

Заглавие: Re: Казино Лотос Пон Яну 09, 2012 12:10 am

Е, признавам му го, успя да оцелее. Поне засега. Стоях пред казиното и търпеливо изчаквах, докато излезе. Все още се биеше и бе ранен, но щом изолзваше дарбата си, щеше да живее. Усещах настървеността на чудовищата и как правят всичко възможно да го убият, но той се предпазваше с огън от тях. Направих няколко крачки надолу по стълбите, а след миг и Владимир(позволих си да шпионирам мислите му излезе запъхтян от казиното. Усмихнах му се и дори кимнах леко с глава към него.
- Браво.- наистина бях впечатлен. Всъщност очаквах краят на това да е: аз, на огромният си трон в Подземното царство, а той се опитва да ми даде разумна причина защо трябва да го съживя.
Тръснах леко главата си, за да спра да се отнасям в мисли и да отговоря на момчето смислено. Било то и смислен отказ.
- Лагерът...- махнах с ръка и във въздуха се появи кълбо черен дим, който постепенно образува свитък. Краищата на свитъка бяха потъмнели, сякаш току-що съм го извадил от печката, а буквите проблясваха с червено-оранжеви отенъци, точно сякаш горяха.
- Ето ти карта, която ще те отведе до Лагера. Когато стигнеш, тя ще се самоунищожи.- отстъпих назад и отново му кимнах.
- Късмет, геройче. Ще се видим някой ден.- докоснах с една ръка челото си и махнах в негова посока, след което се разпаднах на прах, мъгла и черен дим във въздуха...

Заглавие: Re: Казино Лотос Пон Яну 09, 2012 12:34 am

Владимир взе свитъка и го разтвори.Имаше малко път до лагера.момчето го прибра във джоба си.Младежа се обърна към Хадес,но него вече го нямаше.Владимир потегли и си каза вече да не идва на това място.Младежа видя че са минали 2 дена.казиното променяше усета за орентация.

» Казино "Лотус"