Нощен клуб "Ленъкс"

МЯСТО ЗА РП

Избута тежката врата на клуба и се намери в края на танцуваща тълпа, изпълваща почти цялото помещение. Беше задушно, така наречената "музика" беше силна и проглушаваща. Намигна на едно от момичетата на пилоните и се вмъкна в тълпата. Личният му избор за песен би бил доста по - различен от този на човекът, решил да пусне тази помия, но какво да се прави. Нямаше намерение да тормози горките объркани същества, събрали се тук в началото на тази прекрасна вечер.
Проправяше си път през танцуващите трудно и бавно, стараейки се да не отвръща на похотливите погледи на случайни госпожици. Изкушението го измъчваше, но днес бе дошъл само за да пие. Може би щеше да си позволи, но по - късно.
За негово щастие тази вечер нямаше нахални идиоти, дръзнали да заемат личното му сепаре, намиращо се в самия край на горния етаж на заведението. Както обикновено, на ниската масичка го чакаха стъклена чаша и голяма бутилка уиски. Настани се на едно от диванчетата и с доволна усмивка си напълни чашата.

След като помогнах на Владимир настроението ми се вкисна. По десетобалната система за лошо настроение, аз удрях 12. Намръщих се и приех човешкият си облик пред някакъв случайно избран нощен клуб. Естествено, веднага усетих присъствието на Арес, който вероятно бе на вторият етаж. Е, добре, можеше да мина и без компания, но пък богът на войната бе свестен. По моите стандарти естествено, за другите вероятно бе садист с прекалено голямо въображение.
Направих крачка напред и в ушите ме удари бумтяща чалга. За миг се спрях, обмисляйки дали пък да не си изляза, но след това се отказах. Отидох до бара и си поръчах руска водка с лед, а барманът ме изгледа скептично.
- Само не се сбивай като се напиеш.- беше коментарът му по мой адрес и питието ми. Разсмях се иронично и се обърнах с лице към дансинга, настанявайки се на един от столовете. Тук бе пълно с полу-голи момичета на около 20 години, чиито движения на тялоо свидетелстваха за доста бурен сексуален живот. Погледът ми се плъзна по една блондинка, която ми се усмихна, но след миг й обърнах гръб. Персефона щеше да ме убие ако направех нещо такова. Въздъхнах и изпих питието си на екс, бутвайки чашата по плота.
- Още едно. И не се тревожи за сбиването, не се напивам лесно.- насилих се да направя някаквъ гримаса, приблизително равна на усмивка, след което взех чашата си и се запътих към ъгъла на заведението.

Усещането за присъствието на друг бог в сградата му се отрази като тухла в лицето, но след като осъзна, че това не е кой да е, а Хадес, лицето му се разтегна в мазна усмивка. Русата госпожица, която за момента целуваше ъгъла на долната му устна забеляза това, също се усмихна и продължи начинанието още по - настървено. Отдръпна се от нея, за да се задоволи с голяма глътка уиски и запали цигара, която в последствие му бе отнета от въпросната русокоса мадама.
Докато госпожицата се опитваше да навре езика си в гърлото му стигна до извода, че би се радвал на една беседа с току - що пристигналия бог. Наистина би било приятно, имайки в предвид малоумниците, които се бе опитал да използва като събеседници напоследък.
Фокусира погледът си, преди малко реещ се нейде из пространството в бюстът на танцуващото в скута му момиче. Думите се откъснаха от устата му едвам - едвам, видимо с мъка:
- Стига толкова. - По - късно щеше да я намери, за да направи отложеното, но тя явно не бе съгласна с това. На излизане му се стори леко разстроена, но какво пък ... "Stupid mortals."

Към мен се запъти русокото девойче от преди малко и аз въздъхнах. Не ми се искаше да я отпращам, всъщност изобщо не исках да я отпращам, но щеше да ми се наложи. Завъртях очи гневно.
- Две хилядолетия да стоиш на сухо...и за какво?!- измърморих под нос и се изправих, а в същият миг тя се озова пред мен, притискайки тялото си към моето. Стъписах се за миг, след което вдигнах пораженчески ръце.
- Ннняма да се получи.- поклатих глава и се опитах да се кача на втория етаж, но тя отново ме дръпна към себе си.
- Няма да се женим я. Това ще е просто секс.- намигна ми и се опита да плъзне ръката си по-надолу от кръста ми, но аз моментално се отдалечих.
- Не, нямах това предвид. Аз...ъ....вече съм женен.- най-малоумното оправдание, на което бях способен, знам. Но ако не го бях направил, след това щях да имам още поне 5 хилядолетия на сухо. Персефона бе адски ревнива. Русокоската измрънка нещо по мой адрес, вероятно не беше комплимент, и си тръгна.
Поръчах си още една водка и се заизкачвах нагоре към Арес...

» Нощен клуб за нощни птици ...