Входът на Лагера

- Богиня на какво? - попита тя и ми се стори, че й е все едно дали ще разбере или не.
- Откъде да знам? Някакво тъпо, дребно божество. И без това не ми пука особено. - отговорих й аз.
Бих дала всичко да се върна при семейството и приятелите си в този момент! Само да не бях ходила на плажа онзи ден и щях да съм най-щастливият човек на света в момента.
- Ъм, тук имате ли място за трениране? - реших да попитам, за да поддържам форма все пак. - Нямам предвид с оръжия, ясно ми е, че имате. Говоря за спортуване.
Надявах се да имат, защото иначе... Чао, Регионално! Сбогом, Държавно. Беше ми приятно да се запознаем, Купа на училището!
Поогледах я малко, защото до сега не ми се беше отдала такава възможност, следях само оръжията в ръцете й, но след това ми хрумна, че рано или късно ще трябва и с оръжия да потренирам, но за това щях да я питам по-късно.

Гост

- Ами не те знам какво искаш да спортуваш, но има баскетболно и волейболно игрище - очите ми светнаха.
Поотпуснах се малко и вече не бях готова да я нападна. Отново започнах да въртя кинжалите в ръцете си.
- А нямаш ли намерение и с оръжия малко, а? Едва ли спорта ще ти помогне при нападение от адска хрътка - погледнах я сурово и метнах единия кинжал по близко дърво. Кинжалът се заби точно посредата, а дървото се разцепи на това място.

- Хмм, точно за това щях да те питам, но всъщност аз не разполагам с никакви оръжия, така че при среща с адска хрътка бих си плюла на петите. - ухилих се. Иронията беше, че точно това смятах да тренирам.
Тя хвърли кинжала си и уцели едно дърво точно по средата. То се разцепи там, а аз едва се сдържах да не я погледна изумено.
- Уааау! Добра си! - признах аз. Щеше ми се и аз да мога така. Или да имам някакви дарби, като повечето полубогове. Да, една дарба ми звучеше повече от добре, наистина. - Ти имаш ли някакви способности? - изпуснах се аз.

Гост

- Амии аз съм един вид купидон .. Мога да те накарам да се влюбиш, в мен .. Но не искам !! - засмях се. - Но е само това, за жалост .. Но иначе съм добра със стрелите и кинжалите - усмихнах се.
- А ти? - повдигнах вежда.

П.с. Нямам много идеи и мисля, че трябва да си преразгледам и оправя героинята ;д

- О, ами аз... Не знам още. Честно казано може и да нямам никакви способности - погледнах разочаровано. Засега нищо не се беше проявявало като необичайна дарба. - Амиии.. Ти как разбра за своите? - попитах.
Трябваше да се настаня в хижата, защото този багаж започваше да ми тежи, но реших първо да се изявя като добре възпитан човек и да довърша разговора, затова си оставих куфара на земята и тропнах раницата върху него. Не обичах да седя на едно място много дълго време, затова започнах да потропвам с крак. Знам, знам. Изглеждала съм сякаш ми е досадно, но иначе трябваше да крача напред-назад, което щеше да е още по-очебийно.

Гост

- Ами всъщност историята е забавна. - ухилих се. - Бях новата ученичка в поредното училище. Имах час по музика. След като влязох учителката ме представи и аз огледах целия клас. И така момчетата се влюбиха в мен само като ги погледнах в очите по по-особен начин - усмихнах се. - Сигурна съм, че и ти имаш някакви дарби !!
И ето, отново преминах от агресивна към режим мила ..

Историята си я биваше. Искаше ми се и на мен да мога нещо подобно. Или изобщо да мога нещо. При тази мисъл се ухилих.
- Сигурна съм, че и ти имаш някакви дарби. - каза Изабела и се усмихна. Зарадвах се, че няма да се скарам още с първия човек, когото срещна тук.
- Щом така мислиш.. - рекох аз. Това не беше толкова важно за мен, но щеше да е готино да мога да правя нещо, което обикновените хора не умеят. - Способностите не се ли определят от божествения родител? - попитах аз, защото така ми беше казал сатирът, който ме беше намерил.

Гост

- Мхм, така е .. - кимнах ѝ и се усмихнах. - А твоите кои са? - попитах.
Оръжията и екипировката натежаха. Явно щяхме да поседим тук още, затова ги свалих от себе си. О да, определено ми улекна.

П.с. Ужасно съжалявам, че е толкова кратко, но не измислих нищо ;д

- О, ами моите са Океан и Тетида. Те нали са се били на страната на Зевс и затова предполагам не са хвърлени в Тартар. - ухилих се, макар да не ми се стори много забавно да си представям родителите ми, подложени на вечни мъки. Забелязах, че оръжията й натежаха и тя ги остави на земята. - Ако искаш може да седнеш на куфара ми - предложих й аз, но знаех, че не е най-удобното място за сядане. Въпреки това аз често го бях използвала за стол, когато чаках да ми дадат ключа от стаята, по състезанията.

П.П.: И аз съм така, споко ;д

Гост

- Не, мерси! - ухилих се. - Искаш ли да те разведа из лагера? - попитах я.
Нямах намерение да прекарам целия си ден тук, бърборейки си с нея. Не ме свърташе на едно място. Исках да се разходя !

П.с. Отново съжалявам Smile

)

- Добре звучи. - казах аз и се ухилих. Очевидно и нея не я свърташе на едно място като мен. - Тъкмо ще проверя дали има добро място за тичане. - вметнах, за да не умре от скука с мен. - Е, ами ти спортуваше ли нещо, преди да дойдеш тук? - попитах, по същата причина. Нямах намерение да я оставя да се измъкне с оправданието, че си има работа, само защото аз не съм забавна. Изправих се, изтупах се и бях готова за разходка из Лагера.

П.П.: И аз съм така. Не виждаш ли какви простотии пиша, само за да направя достатъчно редове И се извинявам за забавянето, но интернетът е толкова бавен тук, и аз си мисля, че съм публикувала поста, но не съм била ;д

Гост

- Да, спортувах Баскетбол - ухилих се дяволито. - Та, какво ще кажеш първо да минем през стаята за екипировка и оръжие? - предложих. - То стана ясно, че ще пропусна тренировката, затова да си оставя нещата и после продължаваме - усмихнах се.

П.с. Пиши направо там, ако искаш Smile

» Входът на лагера
» За лагера
» Пътят към Лагера
» Конюшните в Лагера
» Пътят в началото на лагера