Тренировъчната площадка

Иии такаам... Усмихнах се на Нериса и започнахме, а тя все още изглеждаше изплашена и може би ставаше все по- изплашена.
- Е да започваме- казах с усмивка аз и завъртях ефирно меча си. Нериса ме погледна уплашено и несигурно замахна към мен. Посрещнах меча ѝ с моя и се изсмях. Завътях се и я ударих с лакът, след което замахнах с меча и я нараних малко по ръката. Тя ме изгледа убийствено. Мисля, че увереността ѝ лека по- лека се връщаше, но все още беше изплашена.

Ето, мъчението започна. Алексис се усмихна. Аз леко несигурна замахнах с меча си към нея, но тя го посрещна съвсем лесно и се изсмя. Ето, отново изглеждах жалка. След което се завъртайки се, ме поряза. Това ме изнерви наистина много и я изгледах убийствено. Вече бях убедена, че не е няква лигла. Тя определено можеше да се бие. Макар, че я мразих, в този момент започнах да ѝ се възхищавам. Тя беше родена за боец. Двете кръстосахме мечове. Тя определено беше по- силна. Богове, какво ми ставаше?? Та аз съм дъщеря на Арес, мислех си. Увереността ми се връщаше. Сега и аз се усмихнах, което изненада Алексис. Замахнах към нея този път по- уверено и я раних. От ръката ѝ потече кръв, но нея не я интересуваше.
- Е, все още ли ти е смешно- попита Лекси.
Погледнах я убийствено, след което замахнах с всичка сила към нейния меч и тя съответно. Удара беше толкова силен, че мечовете ни изхвърчаха. Незнаех какво да правя с тръгнах към оръжието си, за да го взема.

С Нериса кръстосъхме мечове, а ударът бе толкова силен, че мечовете ни изхвърчаха. Дъщерята на Арес побегна към забития си меч, но направи грешка. Аз посугнах към лъка и стрелите си, докато Нериса тъчаше в гръб. Реших да се възползвам от това и се прицелих в противничката си, но тя взе меча си и го хвърли към мен. Е, признавам си, че е много точна. Прицелих се върху меча. Изстрелях стрелата и отклоних острието. Нериса ме погледна като гръъмната. Прибрах лъка и стрелите и се затичах към противничката си. С мен носех и ножче. Щом стигнах до Нериса я спънах, след което тя падна и аз се надвесих над нея с насочен нож към гърлото ѝ.

Щом стигнах до меча си, го зграбчих и като се обърнах видях, че Алексис бе извадила лъка и стрелите си и се целеше в мен. Единственото нещо което се сетих да направя беше да хвърля меча си към нея. Уау, бях доста точна. Но Алексис изстрела една стрела към меча и повали острието. След което прибра стрелите си и се затича към мен с нож в ръка. Нямаше какво да направя, меча ми беше толкова надалеч. Преди да се осъзная тя вече бе до мен и ме спъна. Беше се надвесила над мен с нож в ръка. Бях останала беззащитна и нямах избор.
- Предавам се- обявих. Алексис ме погледна въпросително.
- Но как така, героите никога не се предават- каза Алексис.
- Но аз не съм герой- промълвих тихо.
- Напротив- исмихна ми се Алексис, след което ми подаде ръка да стана.- Като за първа битка беше много добре- кимна ми тя.
Усмихнах се.

Бях много изморена и с последни сили направих нещо като ураган от цветовете на розата около мен и когато ураганът утихна се чивствах правъзходно. Атина, ръкопляскайки, се доближи до нас. Похвали ме, а аз цялата се изчервих. Даде някои съвети на Нериса.
- Нериса вече знаеш, че като съм дъщеря на Афродита не означава, че по цял ден стоя пред огледалато. Е, аз обожавам тренировките и се надявам накой път, когато си по напреднала, да повторим битката- исмихнах се- А сега какво ще правим попитах, обръщайки се главно към Атина.

Бях много изморена. Алексис направи нещо като ураган от цветовете на розата около себе си и след това изглеждаше сякаш до сега не се е била. Жалко, че аз не можех да правя такива неща, чувствах се наистина много изморена. Лекси ми изнасяше някакви лекции за това, че това че е дъщеря на Афродита не я прави някаква глезла и т.н. Сещате се за какво говоря. Аз изобщо не я слушах и само казах да добре и се
усмихнах. След което Алексис попита Атина каво ще правим сега и зачака отговора ѝ.

Атина отговори на въпроса ми.
- Е Нериса надявам се сега да се сме приятелки- усмихнах се. Тя кимна и двете седнахме до Атина. След което се обърнах към Атина- Да, разбирасе. Ще бъде страхотно да ни научите на някои бойни трикове.- след казаното се заиграх с косата на Нериса. Дъщерят на Арес изглеждаше уморена и се излегна на тревата. След което заинтересовано попитах Нериса- Е Нериса, хареса ли си мвече някое момче от лагера?- тя ме погледна учудено, явно не бе очаквала че ще я попитам такъв въпрос.

Всички се излегнахме на тревата. Алексис си играеше с косата ми. Хм.. сега изобщо не изглеждахме така като в началото на деня. Всичко беше толкова спокойно. Изведнъж Лекси ме попита дали съм си харесала някой от лагера. В първия момент се учудих, но после се досетих, че въпреки бойните си умения Лекси си оставаше дъщеря на Афродита и естествено мислеше за момчета. Засмях си тихо.
- Еми не, все пак съм тук от по-малко от ден. Обаче съм сигурна, че ти си харесваш някого- изсмах се и погледнах към Атина. Усмихвайки се ни наблюдаваше. Чудех се какво ли ѝ се върти в главата.

Атина си тръгна. Ние с Алексис останахме още малко. Говорихме се за най- различни неща. Доскуча ни и решихме да се прибираме.
- Чао, Лекси. Надявам се това да не е последната ни среща.- усмихнах и се и помахах и тръгнах по пътя си.





Атина: Нериса, за втори път ще те помоля да НЕ пишеш толкова кратки постове.. Това не е чат зала, нито пък скайп (Както вече казах и предния път, но явно никой не ме е чул). Надявам се да не се наложи да Потретя думите си, но ако пък все пак това стане, то те ще бъдат придружавани и от наказание за теб - имай го предвид

Ех тренировачната площадка.Толкова отдавна не бях ходила там.Не знам защо но напоследък не тренирах.Бях леко замаяна от други неща,но нещо ми се прииска да потренирам.Затова облякох екипа си за тренировка и отидох там.Когато отидох нямаше жива душа.Огледах се наоколо но нямаше никой.Много странно-казах си.Та сега явно ще трябва да тренирам съма.Извадих меча си и започнах тренировките.