Отворих вратите на тронната зала. От много време не бях идвала тук,мястота навя стари спомени. Всичко беше променено, но все още носеше атмосферата и величието, които излъчваше преди. Прекарвах повечето от времето си в Рим и Сан Франциско, а сега когато дойдох тук, сякаш се надявах да заваря някой от боговете. Но залата беше празна, може би малко се разочаровах. Какви ги говоря, това не е стила на Белона, тя не съжалява за нищо...Май трябва да си вървя, размеквам се когато съм тук.