Крейтос влезе и подът под маратонките му заскърца. Личеше си, че в магазина продаваха вехтории. Самото място беше една.
Той се доближи до касата, като разгледа вехториите зад и върху нея. Никъде не видя перлата, но видя 10 златни драхми.
След като продавачът не се появи дълго време, Крейтос натисна звънчето, чийто звън отекна из целия магазин.
-Идвам, идвам. - чу се глас.
Зад касата дойде възрастен мъж, около 50 годишен с очила, който леко накуцваше. Крейтос побърза да го огледа и забеляза, че лявата му ръка е винаги в джоба.
-Какво ще обичате? - поздрави учтиво старецът. - Няколко драхми или рунически камъни?
-Не, дошъл съм за една перла. - Крейтос забеляза, че мъжът се изненада. - Случайно да знаете за какво говоря?
-Момче, тук са идвали всякакви хора, които оставят разни неща, но доколкото помня никой никога не е оставял перла.
Крейтос забеляза, че около краката на старецът има мъгла, затова се вгледа по - внимателно.
-Ти си сатир. - изкрещя той.
Старецът бързо извади един кинжал от близката до него ваза. Крейтос също извади мечовете си. Старецът замахна, Крейтос се отдръпна и остави място на старецът за друга атака. Той обаче бързо повали възрастния мъж и извади перлата от джоба му. Взе също колкото драхми намери и си замина.