Стаята На Атина..

Засмях се с нея - наистина се радвах, че е открила нови интересни хора, с които да се сближи.
-Радвам се, че се сближаваш с учениците в Лагера. Те са много умни и способни, всички до един са страхотни...
Усмихнах се.
-А Анабет... Добре е. Не съм говорила скоро с нея, но тя е добре. Мисля, че е влюбена.. -усмихнах се на думите си. -Но ще разбера след време - а и не бързам за никъде... Ти говорила ли си с нея? Видяхте ли се?
Погледнах Кейт - щеше да е страхотно двете с Ана да се сприятелят..

-Честно казано-не.Не съм говорила с нея.Но се надявам да се запознаем и да станем добри приятелки.-усмихнах си.-Пък и може да ме научи как да се бия.-засмях се.-Не...Сериозно...Тя наистина може да ме научи да се бия.

Усмихнах се - Анабет бе моята гордост. Лицето ми доби доволно изражение и като се засмях, казах
-Тя е изключително способна... Вярвам, че има какво да научиш от нея. А и щом си включила битки, стратегии и умения, значи говориш на езика на дъщеря ми..
Отново се усмихнах - Ана беше голяма радост за мен и бях безкрайно горда да се наричам нейна майка. Тогава се зачудих... Обърнах се отново към Кейт и попитах
-А майка ти..?

Усмихнах се.Атина се гордееше с дъщеря си и това си личеше.Надявах се скоро да се запозная с Анабет.
Вътрешно малко се натъжих когато Атина спомена майка ми-Хера.
-Ами...С нея не съм се виждала от...около една година.-казах и това си беше абсолютно вярно.Много рядко се виждах с майка ми.Последния път когато я видях беше на осемнайсетия ми рожден ден,когато трябвало да изнесе някаква важна реч.-Последно я видях,когато навърших 18.

Погледнах Кейт, като усмивката ми бе изчезнала. Хера изглежда наистина нехаеше за децата си...
-Да, изглежда Хера е повече по спазването и изпълнението на задълженията си.. Изглежда не допуска лични чувства в живота си. Не я познавам добре... Винаги е много заета и сякаш това е най-важното нещо за нея - работата и'.
Видях, че Кейт се натъжи и смених темата.
-Между другото, знаеш ли кога започват часовете в Лагера? Има много за учене... Мисля, че повечето ученици ще са нетърпеливи да се изявят през занятията. Какво мислиш?
Погледнах я, като леко се усмихнах. Надявах се да съм я разведрила и да не е разстроена от темата за майка и'...

-Хех...Такава си е майка ми-вечно заета.Свикнала съм.-казах и Атина започна да говори за часовете в Лагера.Веднага долових,че иска да смени темата и да ме разведри.-Неп...За съжаление не знам кога започват часовете в Лагера,а наистина си има много за учене.-засмях се.-Всъщност...Аз може да съм Чистокръвна,но реших да посещавам занятията тази година...Предчувствам,че ще бъдат страхотни.

Погледах я и се усмихнах - изглежда тя очакваше учебните часове с ентусиазъм... Нетърпението бе изписано на лицето и'.
-Определено ще са интересни... А и когато започнат, ще можеш поне малко да се отвлечеш от скуката - вярвам, че много ще се забавляваш в Лагера... И се надявам повече да не ти е скучно, веднъж след като стартират занятията.
Намигнах и' и се засмях. Искаше ми се тя да не бе толкова отегчена... Може би часовете в Лагера щяха да прогонят скуката от мислите и'.. Надявах се да е така.

-Хех...Определено ще ми бъде забавно.Този Лагер е различен.Разбира се,че е различен,защото там се обучават Полубогове.Пък и най-сетне ще поопозная полусестра ми-Ребека Смит и Пърси,с които се запознах на бала.Ъм...Ако се чудиш защо казвам "полусестра"...Бека също е дъщеря на Хера.Явно и на нея `и е мъчно.

Кейт спомена Ребека... Поколебах се, а след това казах
-Познавам сестра ти.. или полусестра ти. Говорих с нея веднъж - случайно се срещнахме на поляната в Лагера. На нея наистина и' е трудно - тя иска да опознае майка си... Помоли ме за съвет, но за съжаление май не успях да и' помогна много.
Изражението ми стана сериозно, когато се замислих за Беки. Тя наистина преминаваше през труден период и никак не и' бе лесно. А аз не успях да направя нищо за нея... Чувствах се виновна. Тогава погледнах Кейт, която ме наблюдаваше. Запитах се дали вината се бе изписала и на лицето ми...

-Хей...Спокойно!Вината не е твоя!Ти си направила каквото си могла!Не се разстройвай!-усмихнах се.Атина беше много грижовна.Искаше ми се да бъде моя майка!Малко се натъжих,но не го показах и продължих да се усмихвам.-По дяволите!Трябва да `и кажа,че сме полусестри!На бала не можех да `и го кажа.Та там беше претъпкано с хора.

Кимнах с глава - думите и' успокоиха тревогата ми... Но все още се притеснявах малко.
-Благодаря ти, Кейт.
Усмихнах и' се, след което добих леко замислено изражение.
-Значи Беки не знае, че сте полусестри? Интересно...
Замълчах за малко, след което продължих
-Нормално е, че не си успяла да и' кажеш на бала.. Това не е най-подходящото място за такъв тип разговор. А и май няма да е лесно за нея да разбере, че има сестра... А ти как научи?
Замислих се - Ребека щеше да прибави още един проблем към останалите... Със сигурност щеше да и' е трудно, а новината за сестра и' няма да улесни нещата..

-Няма защо.-усмихнах се.Беше ми много приятно да си говоря с Атина.Пък и скоро щях да кажа на Беки,че сме сестри.О,по дяволите!Това няма да е лесно за преодоляване.-Ами...Опитах се да опозная Беки.С нея малко си приличахме на външен вид,а и я попитах коя е майка `и.Тя ми каза,че е Хера и веднага се досетих.Използвах възможността докато бяхме насаме,за да я попитам.Видях,че тя се натъжи когато я попитах.И на мен не ми е лесно.Ще почакам подходящия момент и тогава ще `и кажа.

Кимнах, колебаейки се когато една мисъл се загнезди в главата ми. Обърнах се към Кейт с леко замислено изражение и казах
-На нея няма да и' е лесно да разбере, че има сестра, за която не знае... А и мисля, че сега трудностите са и' достатъчно и вероятно няма да е лесно да приеме истината.. Но е хубаво, че си се опитала да я опознаеш. А и може би ще е добре за нея в периода, в който и' е трудно относно темата за майка ви, да има някой до себе си... Ще е добре да те почувства наистина като сестра. Двете очевидно имате общи неща - това може да ви е полезно и да си помагате една на друга, когато ви е тежко...
Усмихнах се на идеята. Ще е страхотно, ако стане - нямаше нищо по-страшно от самотата. Особено в труден момент. Ако двете успееха да се сближат, може би щяха да си помогнат относно проблема с Хера...

-Много си права.-усмихнах се.-Ще трябва да `и кажа,но се чудя как и кога.Няма да ми е лесно.-замълчах за миг и се замислих.Беки беше симпатично момиче и се надявах да го преодолее.-Сега разбирам,че не само аз съм останала "без" майка.Е,"без" не е точната дума,но...Както и да е.Надявам се Беки да го преодолее и да се държим една с друга като сестри...каквито сме.Макар и на половина.

Кимнах, като се усмихнах.
-Права си... Но наистина няма да е лесно. Според мен ще трябва да и' дадеш време след това. Такава новина би изненадала всекиго.. Прояви разбиране, а дори и тя да не те помоли - помагай и'. Нека тя разбере, че си винаги насреща и си готова да я изслушаш. Така може да се сближите... Всъщност да ти кажат, че имаш сестра не ми е непознато - и аз преминах през това. Знам какво е чувството и наистина не е лесно да го чуеш, особено след като изобщо не си го очаквала...

-Да,права си.Знам,че трябва да `и дам време.Със сигурност ще `и помагам в трудности.Все пак сме сестри.-усмихнах се.-Ще бъде трудно,но трябва да `и кажа.Надявам се да не ми се "разсърди" за това,че не съм `и казала,когато се видяхме за пръв път.Трябва сериозно да помисля как да `и го кажа и кога да `и го кажа.-Изведнъж чух мяукане.Засмях се.-Не,Луна.Не съм те забравила.-продължих да се смея.-Ще ми поразкажеш ли малко за това?

Усмихнах се на котето на Кейт, след което се обърнах към нея.
-Правилно си го планирала... Това е немалка новина, все пак. А относно мен.. Ами докато преживявахме трудния период с откраднатите символи, се оказа, че ни трябва помощ. Зевс нямаше избор. И тогава разбрах, че имам сестра - Елена... Исках да я опозная, но тогава ситуацията беше сериозна. А сега..
Изражението ми стана сериозно и ми беше тежко.
-Не съм говорила с нея от тогавашните събития. Изглежда тя има собствен живот - в Ню Йорк...

-Хех...Благодаря за "комплимента"-засмях се.-Уоу!Дъщеря на Зевс,а?Това си е голяма работа.-казах.-Сигурно не ти е било лесно...и още не ти е.Предполагам.-въздъхнах.Реших да сменя темата.-Та какво става с теб?Нещо ново?Аверче намери ли си?-засмях се при последния ми въпрос.

Погледнах я развеселено и вдигнах вежди.
-Аверче? -попитах учудено. Усмихнах се и добавих
-Иначе при мен... Няма много ново. Все същото - задължения, работа.. Е, хубаво е когато ти остане и малко свободно време. Като сега.
Усмихнах и' се отново и погалих Луна.

Засмях се.
-Под "аверче" имам предвид гадже или нещо повече.-обясних.-Ти май си имаш...Доста често съм те виждала с Посейдон.-изкикотих се.-Ъъъ...Съжалявам за това,просто любопитството ми надделя.-казах.-И около мен наистина,ама наистина няма абсолютно нищо ново.

Погледнах Кейт и усетих затопляне по бузите. Дали действително се бях изчервила? Не помнех да ми се е случвало в скоро време. Дори май последният път беше доста отдавна... А явно Кейт бе доста прозорлива. Не знаех какво да кажа..
-Ами аз.. Всъщност... Е, с Посейдон определено се разбираме и сме близки.
Усмихнах се отново на Кейт и смених темата.
-Не се отчайвай... Наистина се надявам да намериш подходящия човек за теб. Определено го заслужаваш. На бала се запозна с Пърси, нали? Как ти се стори той?
Повдигнах леко вежди въпросително, чакайки да чуя впечатленията на Кейт от бала...

Засмях се.Атина се беше изчервила
-Хех...От доста време не си се изчервявала.-казах и веднага долових,че иска да смени темата.-Честно казано Пърси адски много ми хареса и мисля,че е страхотен човек,но е само на 14,а аз-на 18.Четири години не са малко.-в гласа ми се улавяше нотка тъга,защото аз наистина мислех това,което казах,но той беше малък пък и сигурно вече си има приятелка.

Усмихнах се на Кейт, леко срамежливо.
-Ами какво да ти кажа... Така е, когато имаш чувства към някого.
Усмивката ми се увеличи, като се зачудих дали тя щеше да се пита кой имам предвид - Пърси или Посейдон. Но изглежда тя наистина харесваше Пърси.
-Е, Пърси май ти е симпатичен? Хмм.. Май не пречи да ти кажа каквото знам. Пърси и Анабет бяха заедно, но се разделиха по взаимно съгласие... След това Пърси искаше пак да се съберат, но Ана е вече с друг. И мога да ти кажа, че връзката на дъщеря ми е подобна на твоя случай - в момента тя е заедно с един от учителите - Таурус. Разликата в годините им също не е малка, но след като двамата имат чувства.. Какво пречи? Ако наистина харесваш Пърси, не би трябвало да е проблем. Само че той доста отсъства - ходи по мисии и почти винаги го няма.. Мисля, че това беше причината да се разделят с Ана. Но ако наистина го харесваш... Разликата в годините ви не би трябвало да те спира.
Погледнах Кейт - сигурно се бе отегчила, изнесох и' цяла лекция... Но винаги казвах каквото мисля.

Атина беше права.Годините не винаги са важни.
-Пърси ми е много симпатичен.Ъххх...Той пък не ме харесва.Харесва Анабет.А и не искам да го притискам.Пърси трябва да реши.Но щом харесва Анабет...-замълчах си и се замислих.За мен щеше да е хубаво,ако с Пърси се съберем,но щом той още иска да бъде с Анабет.Е,не всичко става,както ние поискаме.

Поклатих глава, като леко се усмихвах.
-На твое място не бих се отказала толкова лесно. Ако наистина искаш да се получи нещо между теб и Пърси, бъди упорита. Не се отказвай. На Пърси му е тежко сега - вярно е, че той искаше да се съберат отново с Анабет, но мисля че се примири, че това няма да стане. На бала го показа доста ясно - държа се много зряло. Но той все пак страда... Може би още не е преодолял напълно раздялата им, за да е готов за нова връзка. Но това не означава, че не може да сте заедно. Просто трябва да имаш търпение - сприятели се с него, сближете се и виж как ще се получат нещата. Не пречи да опиташ.
Намигнах на Кейт и и' се усмихнах - исках да и' вдъхна кураж, за да може да се бори за това, което иска, а в случая това бе Пърси...

» Стаята на Фобос(известна още като "Стаята на Писъците)
» Снимките на Атина.. (:
» Стаята на Джагър
» Стаята на Хататила
» Стаята на Ребека