Героите на Администраторите

1. Име: Анабет Чайс
2. Дата на раждане: 25.03.1995
3. Години (14): 16 по изключение
4. Местоположение: лагера на Нечистокръвните
5. Народност: -----


6.Външен вид:
~ Тен; почти бяла е
~ Очи; синьо - сиви
~ Коса; кестенява

Анна е висока.Има кафява коса,права и дълга до бедрата й.Има много красиви извивки по тялото си, а усмивката й бе просто неземна.С искрящо бели и прави зъби,меки и пухкави розови устни.Очите и са синьо сиви.Слаба е,с изящно тяло,изваяна от Бога.Облича се в черни дрехи най-често,а походката й излъчва грация и самоувереност.


7. Вид (бог/богиня, полубог/полубогиня, кентавар, пастир, нимфи или др.):

Полубог дъщеря на Атина

8. Характер (минимум 4-5 реда - важно е):

Анабет е с много буен нрав, непримирима е и винаги знае как да се измъкне от някаква дадена ситуация в която е попаднала.
Смела е и с войнствен дух.Обича приключенията и мисли прибързано.Би минала и през най-големите мъчения,за да спаси тези,които обича.Има голямо сърце.Не приема даден човек според това как изглежда,а какъв е отвътре.Въпреки това Ан се бе убедила,че човек може да е грозен и от вън и от вътре,а също и да изглежда невероятно добре,но да не струва нищо като цяло.



9. История (около 6 реда; най-много 10реда):


Aн се родила необикновенна.баща й е смъртен,а майка й богиня- Атина.Двамата много се обичали,но майка й трябвало да я напусне него и детето й.Момичето знаело всичко това още от съвсем малка и мислила,че винаги ще бъде защитена от майка си,въпраки че не била до нея.Тя научила много тактики с помоща на майка си Тя винаги и помагала в трудни моменти.Но един ден решава да иде в кагера на нечистокръвните.Момичето не поддържало връзка с баща си .

10. Снимка:

Име: Катрин Уейтън
Прякор: Кати, Аня
Години: 18
Дата на раждане: 19 Октомври

Местоположение: Олимп
Народност: Английско-гръцка
Богиня на: Лудостта и покровител на вътрешната красота и безнадеждните каузи
Дарби: Създаване на илюзии, причиняване на болка, шейптване, контрол над времето и пространството, и така нататък

Външен вид:
Дали претендирам за "най-красивата от всички"? Не, това е глупаво. Самата идея, да сложиш външността си на първо място и да я ползваш като разменна монета срещу пари, внимание и доходен живот, е абсурдна. Има много хора по света, които биха ме сметнали за луда, все пак съм дъщеря на Афродита, но аз наистина не се интересувам от външният вид на хората. Нормално е на пръв поглед да започнеш да си вадиш разни бележки, но те не са достатъчни. Нямат значение. Всеки избира какво да носи и как да го носи - не можем да забраним това, затова по-добрия вариант е просто да го приемем.
Приличам на баща си, косата, очите. Не виждам големи прилики с майка ми. Косата ми е кестенява. Нося високи обувки, но не за да компенсирам ръста си, мисля, че 1.70 е напълно нормална височина. Аз съм художник. Виждам фигури, сенки, отражения. Лицето ми има сърцевидна форма. Очите ми са леко изтеглени встрани. На дневна светлина се вижда, че са сини, но ако в стаята няма достатъчно светлина приличат повече на сиви, отдалечени, чужди очи. Често се отнасям в мислите си и това се отразява на очите ми. Сякаш се вижда, че няма никой вкъщи.
Обичам да тичам, да плувам, да играя баскетбол. Правя го често и това предполагам се отразява на външният ми вид. Не го правя заради това. Харесва ми. Ако не беше така - отдавна да съм спряла. Дрехите ми са изчистени, не обичам прекалено много шарените неща, тирантите ми допадат, както и късите панталони. Едно е важно при облеклото ми, а то именно да ми е удобно.

Характер:
Така, това нещо се гради с времето, така че не можете да очаквате от мен да ви кажа всичко ей така и след време да не си сменя мнението. Всички го правят. Все пак заради това еволюираме - откриваме грешката, поправяме я и продължаваме напред да правим нови. Аз не съм по-различна. В един момент искам едно, а след това се убеждавам, че това нещо е толкова безсмислено за мен, че се питам как дори съм го помислила.
Хората се променят. Отне ми време, но реших, че така ще е по-добре. За мен. Има момент, в който решаваш, че не мнението на другите има значение, а твоето собствено. Нямам време да бъда някой друг, освен себе си. Повечето хора не ме приемат и затова се налага да поставям една бетонена стена между мен и тях. Не вярвам в хората, в доброто партньорство и в любовта. Да, вече се убедихте, че нямам нищо общо с Афродита, нали? Почти винаги съм във войнствено настроение, едва ли някой ден ще ме намерите да броя листенцата на маргаритка - обича ме, не ме обича.
Подбирам приятелите си изключително внимателно. Ако допусна някого до себе си и той ми стане близък може да разчита напълно на мен, защото едно е сигурно - няма да го предам. Може би не винаги ще съм на разположение когато му потрябвам, но ще знае, че може да разчита на мен въпреки това.
Животът е кратък. Но наскоро научих, че моят е по-кратък от обикновените. И това ме подтикна към някаква внезапна дейност - живей докато можеш. Барове, наркотици - какъв друг живот има на моята възраст?!? А и след това? Аз съм богиня - няма да доживея времето когато цигарите ще са засегнали организма ми и най-вероятно ще се появи ракът, така че не виждам лошо в това да изживея времето си без дълготрайни последици.

История:
Родена съм на 19 Октомври 1993... или поне това е датата записана на картона в сиропиталището "Свети Петър". Дадено ми е името "Аня", което аз после реших да променя. В този картон няма история, няма родители. А за едно дете това са най-важните неща. Когато всичко около теб изглежда безсмислено, ти не се отказваш. Продължаваш да търсиш. И не винаги е толкова лесно, колкото звучи. Трябва да правиш множество избори, от пътищата - правилният да избереш и сам да намериш смисъла на живота си.
Отгледана съм в това сиропиталище. През 16-те години, през които бях там, имаше много опити да ме настанят в приемно семейство, но никой от тях не проработи. На 8 вече бях разбрала, че няма смисъл да се и опитвам и нарочно започнах да саботирам нещата. Но с времето нещата се оправиха. Намерих приятели там, също като мен - отхвърлени от обществото. Имаше и няколко мили учителки, които се опитваха да ни накарат да се чувстваме малко по-добре там. Не винаги това бе възможно обаче. Да виждаш всеки ден как някой от нас си отива не бе лесно. Знаехме, че ще му е по-добре, където и да отиде, но губехме приятел. Обещавахме, че ще пишем, но това бяха просто празни обещания.
На 16 години бях обвинена в убийство и хвърлена в лудница. Няма да ви разказвам в подробности. Баща ми е Арес - в кръвта ми е заложено да се бия, да, може би силата, която използвах, не беше премерена с опонента ми, но тогава нямах време. Всичко се случи толкова бързо - като на филм, а аз стоях отстрани и гледах как някакво момиче с моята външност убива момче. Бях съдена като луда, заради агресивното си държание, а и нямах пълнолетие да ме хвърлят в затвора. В тази лудница стоях 8 месеца. Повечето време не помня - там ни даваха какви ли не боклуци. Но един ден, най-накрая успях да избягам.
И преди около 4-5 месеца разбрах истината за произхода си. Аз бях богиня - дъщеря на Арес и Афродита. Те искаха да се кача на Олимп при тях. В началото се съпротивлявах. Не исках да съм там. Но после промених решението си и ги последвах.

1. Име: Атина Палада

2. Дата на раждане: Много отдавна, преди повече от три хилядолетия..

3. Години (на колко изглеждате и на колко сте): Изглежда на 26, а е на 3 503

4. Местоположение: На Олимп, но най-вече на Земята, в Лагера на Нечистокръвните

5. Народност: Гръцка

6.Външен вид:
~ Тен: Съвсем лек
~ Очи: Светло синьо-зелени
~ Коса: Кестенява, на къдрици
--> Атина е висока и стройна. Чертите и са доста меки, но в тях, разбира се, личи мъдрост. Косата й е на малки къдрички, чуплива е. Кожата й е със съвсем лек тен и е много гладка. Тя е лека и атлетична, красива и смъртоносна - както подобава на една богиня.

7. Бог/Богиня на: Мъдростта и бойната стратегия

8. Характер (минимум 4-5 реда - важно е): Тя е откровена и искрена. Обича да излага нещата такива, каквито са. Сериозна е, а също така и умна, обича интелигентността и образоваността. Много е пряма, но има и чувство за хумор. Настроението й е променливо и се сменя бързо - тя често изненадва околните. Характера й е сложен и не е лесно да го разчетеш, тъй като понякога е човек на настроенията, понякога гледа на нещата абстрактно, но никога не съди прибързано и винаги разсъждава трезво, без значение в каква ситуация се намира.

9. История (около 6 реда; най-много 10реда): Дъщеря е на Зевс и Метида, но не Метида я ражда. Зевс се страхувал, че съпругата му може да роди син, който да вземе властта на Олимп и погълнал бременната си жена. Метида обаче ражда дъщеря и започва да кове в стомаха му шлем за нея. Зевс получил главоболие и повикал на помощ Хефест, който да разцепи главата му, за да го отърве от болката. Оттам излязла Атина с целия си блясък и нов лъскав шлем. Родена от главата на Зевс, тя е най-мъдрата богиня и Гръмовержецът често се съветва с нея. Заедно с ролята си на богиня на войната, тя се явява и защитничка на целомъдрието. Нейни символи сред животните са змията, олицетворяваща мъдростта, и совата.

10. Снимка:

Лик: Kim Hyuna (4minute)

Име:
~Английско: Сандара-Дженифър Мелиса Куон (Sandara-Jennifer Melissa Kwon);
~Корейско: Куон Со Хюн (Kwon So Hyun).
~ Гръцко: Όμορφη Αστέρων (Omorfi Asteron). Гръцкото й име означава Красива Звезда. Само боговете от време на време я наричат Астерон или Астера.

Прякори:
~От името й:
-От английското й име-Санди, Дара, Ди, Джен, Джени, Мел, Лиса, Лис, Ли;
-От корейското й име: Со, Хюна (HyunA)
~Други: Съни (Sunny)

Възраст: 17, тъй като е родена на 20 април 1995 г.

Местоположение: В момента се размотава из Лагера на Нечистокръвните, но понякога отскача до Олимп, родния й Сеул и най-различни места из света, за да ходи на концерти.

Дарби: Внушение, Огън, Телепортация, Емпатия, Земя (не знае откъде има тази дарба), Телекинеза, Лечение, Съживяване, дарба, свързана със звездите на небето, Четене на мисли (вкл. влизане в сънищата и Хипноза) и др.

Богиня на: Звездите (второстепенна, но си има трон на Олимп)

Външен вид: За външния вид на Сандара може да се говори много и като казвам „много” имам предвид наистина много.
Окей, да минем към съществената част. Тя е висока 1.69 см. и тежи 45 кг. Според много хора тя е само кожа и кости, но всъщност не е така. Да тежиш по-малко от 50 кг. и да си толкова висока е абсолютно нормално за всяка корейка. Когато е била по-малка е имала коремче, но това коремче сега е превърнато в плоскост със „скрити” плочки т.е. не се виждат, но се усещат. Ръцете й са нежни, изящни, с дълги тънки пръсти и добре оформени нокти. Къхъм, стига за тялото, да минем към лицето. То има сърцевидна форма. Очите й са тъмно-кафяви, почти черни. Те са като две бездънни ями, в които веднага потъваш. И все пак, като любителка на промените, Куон слага сини лещи. Устните й са сочни, с правилни извивки и приятен нюанс на розовото. Бузите й са с приятна, ненатрапваща се руменина и изглеждат много меки и до известна степен са, но са стегнати. Кожата й е бледа като на англичанин, но с разликата, че нейната е леко жълтеникава, все пак е от монголоидната раса. Тя (кожата й ;дд) е стегната и чиста, без никакви бръчки или пъпки. Самата тя е като порцеланова кукла-изящна, крехка на външен вид.
Жестовете й са грациозни, добре премерени, намекващи за благородство. Походката й е като на модел-движи се с грация, в права линия.
Косата й по принцип е тъмно-кестенява, но днес е боядисана в приятен нюанс на русото. Леко начупена по цялата дължина, не много гъста, но пък за сметка на това мека като коприна.
А да, още нещо-стила й на обличане. Какво да кажа за него... Хм, може би трябва да започна по следния начин: Убий я, но на токчета няма да се качи. Най-женственото нещо, което може да носи в ежедневието си, е туниката. Токчета? Поли? Рокли? Не сте познали. Тя е мъжко момиче и държи на тениските, дънките, късите панталонки и кецовете. Горе споменатите дрехи ги слага при изключително официални случаи... Е, това беше преди. Сега не че прекалява с носенето на токчета, роклите и т.н., но ги облича по-редовно.
Чарът й е детски, самата тя изглежда много по-млада, от колкото е и всъщност понякога, да не кажа винаги, се държи като малко момиче.

Характер: Съни е едно наистина весело и щуро момиче. По принцип е доста разговорлива и говоренето й се отдава, но знае кога да говори по-малко и кога повече. Тя е една много забавна личност, с която няма как да ти е скучно-винаги ще направи някоя смешна физиономия или ще пусне някой лаф. Тя си е такава, идва й отвътре, никога не се е опитвала да бъде забавна и да разсмива хората.
Задължително трябва да си изкаже мнението, иначе, по нейните думи, „ще се пръсне”.
Мила е с околните, но може да се държи и доста студено с тези, с които иска. Има високо самочувствие, но с покритие. Все пак не е тръгнала да застава пред всяко огледало, да прави пози и да казва „О, колко съм секси.” и други подобни. Всъщност, тя изобщо не харесва хората, които имат самочувствие до небето, както се казва. Адски много мрази хора, които си налагат мнението, подмазват се и са прекалено уверени в себе си. Трудно се доверява и затова има малко добри приятели, останалите са просто приятели и познати. Много обича да пее, танцува и рапира и тези три неща наистина й се отдават. Много е добра и в актьорската игра, композирането, писането на текстове на песни, разкази, книги и т.н., а когато й дойде музата цялата й стая се пълни с тетрадки, листове, моливи, химикалки, гуми, коректори и др. материали. Така и така сме на тема „любими неща” и тук е мястото да спомена, че обича и да рисува, макар и да не е толкова добра в това, но се старае. Работлива и умна е, даже много, но не философства. Адски упорита е и никога не оставя нещо недовършено. Задължително трябва да свърши това, което е започнала. Голям инат е и не се дава лесно. Не обича да губи, но когато това стане, тя се амбицира от тази загуба и започва да се развива и в тази сфера, в която не е била чак толкова добра, за да не загуби следващия път. Много е любопитна, но не си навира носа, където не й работа. Обича да задава въпроси и съответно да отговаря на такива. Търпелива е, но не особено много. Когато я хванеш в лошо настроение по-добре бягай надалеч, защото... да кажем, че ще има последствия. Има навика да вмъква корейски думи или изрази във всяко изречение, а понякога започва да говори направо на корейски.

История: Денят е 20 април 1995 година, а часът-00:01. Небето е осеяно с милиони звезди, които като че ли светеха по-ярко тази вечер. Жена на име Куон Га Юн лежеше в едно от многото болнични легла, държейки в ръцете си малко бебе момиченце.
-Ще я нарека Со Хюн.- каза тя и внимателно държейки бебето с една ръка, започна да попълва някакъв документ, който най-вероятно бе акт за раждане. Това, което майката не знаеше бе, че бебето, което е трябвало да роди, се е родило мъртво и е трябвало да бъде момче. Случват се такива грешки при ултразвук, нали? Това е нещо нормално. Както и да е, детето, което в момента държеше в ръцете си, не бе нейно, а нечие друго, което просто бе заменено с мъртвото дете. От кой? Не се знае.
----5 години по-късно----
-Мамо, мамо, виж какво ми даде Джи Йонг!-малкото момиче дотича до майка си и вдигна малката си ръчичка, в която държеше сребърно герданче с висулка във формата на пеперуда. Га Юн клекна, за да е на нивото на Сандара, и огледа подаръка на дъщеря си. Накрая щастлива усмивка се появи на лицето ѝ и тя гушна Со Хюн.
-Много е красива, мила. Радвам се, че с Джи Йонг се спогаждате.-Чудите се кой е Джи Йонг? Това бе нейния по-голям брат, с който имаха пет години разлика. Той много обичаше малката си сестричка и затова за рождения й ден, със собствени спестявания, й бе купил подарък. Той знаеше, че тя обича пеперуди и затова реши, че гердан с пеперуда-висулка бе идеалният избор.
Малката Куон се усмихна и в този момент се случи нещо. Изведнъж тя усети мърдане в ръчичката. Детето погледна към ръката си и видя как сребърната пеперуда става все по-голяма и постепенно се отделяше от верижката. Накрая, превърната в красива лилава пеперуда, тя излетя през прозореца. Смаяна, тя погледна към майка си, която имаше абсолютно същото изражение на лицето си. Какво ставаше?
----9 години по-късно----
15-годишната Со Хюн или Хюна, както я наричаха приятелите й, се усмихна на отражението си в огледалото, за да нанесе бледо-розов гланц по устните си. Денят бе 9 октомври, 2009 година и днес дебютираше една бой група под крилото на известния корейски соло-певец Би Рейн. Групата не бе коя да е, а именно MBLAQ-Music Boys Live in Absolute Quality. Като фенка на корейския поп, Хюна за нищо на света не би изпуснала нова група, а тази година много
групи направиха своя дебют.
Со Хюн върза косата си на ниска конска опашка, оставяйки бритона да покрива едното й око. Тя излезе от не толкова големия й дом и се присъедини към приятелките си. Заедно те се запътиха към мястото на концерта.
Ето че моментът настана. Фойерверки гръмнаха и цялата зала започна да крещи и пляска колкото се може по-силно. На сцената излязоха пет момчета, които щяха да направят своя дебют... ако не се бе случило нещо неочаквано.
"Бягай оттук, махай се!" проговори мъжки глас в ума на Хюна. "Казах изчезвай, не е безопасно!" Знаейки, че този глас никога не греши, Со Хюн, като по чудо, успя да накара всичките осем хиляди души да напуснат залата, включително и Емблек. В този момент целия закрит стадион пламна в буйни пламъци. Първото нещо, което Со Хюн направи, бе да се обади на пожарната, а след това... си отиде. Просто си отиде. Искаше отговори и знаеше откъде да ги намери-като попита майка си.
Затваряйки вратата след себе си, момичето се запъти към кухнята, където завари Га Юн да седи на масата и да пие сок.
-Как мина?-попита тя и погледна към дъщеря си в очакване на отговор.
-Как мина ли? Стадионът пламна, майко. Ей така, от само себе си. Спокойно, всички осем хиляди души, които бяха там, са добре, без нито една драскотина или изгаряне.-отговори тя и седна срещу майка си.-Искам отговори, мамо. Този глас... отново ми проговори точно преди стадионът да пламне, както се е случвало всеки друг път преди да стане нещо лошо. Защо, мамо? Какво става?-попита тя и отметна бритона си. Майка й си пое дълбоко дъх и започна да отговаря на въпроса ѝ:
-Со Хюн, има нещо, което искам да ти кажа. Самата аз го разбрах преди година. Ти... не си моя дъщеря. Всъщност ти принадлежиш на съвсем друг свят, Со Хюн. Вярваш или не, ти си дъщеря на древните гръцки богове. На кои точно не знам, но знам само, че ти си богиня, Со Хюн. Ако искаш да откриеш още отговори, трябва да заминеш за Ню Йорк и да намериш Лагера на Нечистокръвните.-Хюна я изгледа смаяно. Противно на очакванията, тя вярваше на майка си. Защо? Защото майка й никога не я лъжеше и никога не казваше нещо, което не е истина. А и някъде, вътре в нея, нещо й казваше, че това е чистата истина.
-Трябва ми самолетен билет. Веднага.- момичето се изправи и с помощта на майка й и брат й успяха да резервират билет за следващата вечер.
----3 години по-късно----
Новият дом на Куон Со Хюн бе Лагерът на Нечистокръвните. От както заживя на това място, тя откри много неща за себе си. Разбра, че всъщност е дъщеря на Арес и Афродита-богът на Войната и богинята на Красотата. Откри, че притежава сили. Сили на богиня. И все пак има едно нещо, което тя така и не успя да разбере-защо е корейка? Тя попита родителите си за това, но дори и те не знаеха отговора на този въпрос. С времето момичето забрави за това и започна да се наслаждава на новия си живот. С помощта на дарбата си Телепортация често посещаваше семейството си в Сеул.
Какво ще се случва с нея по-нататък? Със сигурност я очакват много приключения зад всеки ъгъл. А какви са те? Предстои й да разбере.



Допълнително: ~Слуша корейски поп.
~Нейния най-най-най-най-най-най-любим идол в целия свят е Lu Han от EXO-M, с който са родени в един и същи ден, също и Зело от BAP.
~Останалите й любимци са Темин от Шайни, Итък, Ryewook, Donghae, Siwon и Kyuhyun от Super Junior, както и много, много други.
~Харесва и музиката от индийските филми.
~Любимата й женска група е 2NE1.
~Има котарак, порода турска ангора на име Йонг, което означава „дракон”.
~Не излиза навън без слушалките и Ipod-а си.
~Кръвната й група е А.
~Освен корейски, гръцки и английски тя говори тагалог, френски, японски, хинди и китайски.