Стаята на Клеър Рийд

Гост

ТОВА Е МОЯТА СТАЯ.

Гост

Затворих вратата след себе си и се заслушах в гласа отсреща.
- Как си, Клеър? Как е положението там? Имаш ли нови приятели? Разказвай де!
- Здравей и на теб първо. - скастрих го аз и продължих. - Добре съм. Сприятелявам се все още ... Ами ти, Дан? Защо ми звъниш по това време?! Нещо не разбирам. Откакто разбра, че не съм човек ме зачерта от списъка си с приятели. Какво пък искаш сега?
- Нищо, нищо. Наистина. Просто исках да те чуя как си. Как я караш.
- Е, чу ме. Сега довиждане!
- Не, почакай. Има още нещо...
- Може ли утре да ти се обадя? Наистина съм уморена! - казах му аз и не изчаках отговор. Натиснах червеното копче и хвърлих телефона си на нощното шкафче.
След минута вече се бях преоблякла с пижамата си и легнах в леглото. Пуснах телевизора, надявайки се да има нещо интересно, но уви нямаше. Загледана така в нищото скоро заспах.

Гост

Леко тъжен се намерих и пред вратата на стаята на Клеър-не знаех какво ще й кажа,но се надявах любовта ми да е достатъчно силна за да ме води напред и да ми помага в моменти като този.Едната ми ръка се сви на юмрук и леко грубо почуках на вратата-не знаех дали още е тук,но не ме и интересуваше.Задължително трябваше да я видя,за да спра болката в сърцето си.

Гост

Доста унесена и неразбираща какво става паднах от леглото си, в следствие от следващото тропане на вратата. Кълна се щях да убия този, който се опитваше да я строши с ударите си. Изгасих телевизора и сънено се отправих към вратата.
- Какво по дяво... О, Здравей! - казах аз, отваряйки вратата. - Какво правиш тук? Мисля, че се бяхме разбрали за утре. Или вече е утре?
Погледнах часовника на стената, но толкова ми се спеше, че не можах да различа цифрите. Може би бях проспала целия ден. - Влизай.

Гост

-Не е утре,днес си е,но задължително трябваше да те видя.Просто не мога така,не мога да чакам и да се измъчвам какво ще ми кажеш,дали ще искаш да сме повече от приятели?Не мога-разбери го.-притеснено говорех,като бавничко влезнах в стаята и седна на пода,гледайки към телевизорът.Не исках погледите ни да се срещат,защото щеше да ми е много по-трудно да говоря с нея така:
-Току що видях ужасно щастлива двойка и това ме нарани още повече от колкото преди.Сякаш аз останах единственият загубеняк сред всичките учители и ученици.

Гост

Включих отново телевизора, забелязвайки интереса му към него и отворих един от шкафовете срущу леглото ми. Извадих бутилка кока-кола и един пакет пуканки. Взех две чаши и седнах до него на килима. Подадох едната чаша, като наливах в нея колата. Сложих и в своята. Отворих пакета пуканки и накрая заговорих.
- Не знаех, че ще дойдеш днес и ъм ... не съм се подготвила. Изчакай минутка.
Отидох до нощното си шкафче. Подхвърлих му дистанционото и подвикнах след себе си.
- Ако искаш си пусни нещо друго. Ей сега ще дойда.
Влезнах в банята и смених пижамата с потник и къси панталони. Сложих един стар суичър и затърках зъбите си с пастата. Сега се расънвах и дъхът ми бе ужасен.

Гост

Дам,имах дистанционо,но не бях тук заради телевизорът,затова го спрях колкото се може по-бързо.Оставих чашата на някакво си шкафче,като продумах:
-Не си се подготвила?Не знам има ли за какво да се подготвяш?Просто ми трябва отговор-да или не?Само кажи.Ако не ме искаш-веднага ще си замина.Не мога да издържа още дълго под такова напрежение.
Забих поглед в пода,като въздъхнах-явно трябваше да чакам още много преди да разбера дали любовта на живота ми ме иска,но имах ли друг избор.Вече бях нещастен заради толкова зарязвания от страна на жените-имаше ли смисъл да очаквам положителен отговор.

Гост

Стоях зад вратата и бях готова да му И тогава иззвъня телефона ми. Потърсих го из нещата на мивката и най-накрая го намерих.
- Ало? Кой се обажда?
- Здравей, Клеър. Какво правиш?
- Ами нищо особенно. Ти Катрин?
- И аз. Исках да те питам нещо. Познаваш ли някой на име Джефри?
- Да. Защо?
- Оф. Ами нищо особенно. Просто се чувствам виновно пред него. Сега видях дървото.
- Какво дърво, Кат? За какво ми говориш?
- Беше издълбал сърце и нашите имена в него, но Аполон дойде и сега ми стана гузно през момчето.
- Моля? Кога е станало това?
- Днес. Преди малко... Защо? Добре ли си?
- Не ... да. Хайде до чуване!
Казах и аз и затворих телефона. Значи бях някаква си резерва. С Катрин бяхме приятелки от доста време и не вярвах да ме лъже за такова нещо. Отворих вратата на банята и го загледах въпросително.
- Защо си играеш с мен?

Гост

-Ам,да лъжа?Да-признавам си.Едната си играеше играта и се срещна с някой на име Аполон,но какво подяволите ме интересува това?И да мислиш едно-то винаги не става.Отначало всичко беше тръгнало на добре и след ден я виждам с Аполон-голям красавец е.И знаеш ли какво осъзнах-защо да ми пука?Дам,признавам изпитвам чувства към нея,но какво от това?Нима имаше някакво значение?-говорех,защото все пак част от разговорът се чу и можеш да се сетя за какво става на въпрос:
-Всеки трябва да се движи напред,тя си намери някой,защо не и аз?Забранено ли ми е?

Гост

- Може на теб да не ти е, но аз определено не съм марионетка и заместител. Това да ти е ясно! - отрязах го аз. Отидох до вратата и я отворих широко. - Махай се!
В момента не исках да го виждам. Беше идиот, ако си мислеше, че след всичко това щях да остана с него. Добре, че Катрин ми отвори очите. Повече не ми се занимаваше с кретени. Вече определено го считах за едно от "онези" момчета.

Гост

Последва една дълга прозявка и ми стана много скучно.Не ми пукаше какво мисли тя за мен,камоли пък за изневерите на Катрин.Трябваше да си се върна към нормалният живот,защото беше най-хубав преди да се появят тези жени.Да си демон си има и добрите страни.Свирукайки си се изнесох от къщата,като ми се танцуваше-вече приемах нещата по друг начин-без болка,а с усмивка.Сетих се няква песен и започнах да се смея и да танцувам докато се отдалечавах от стаята.

Гост

"На този определено му има нещо!" казах си аз и тряснах вратата зад гърба му. Взех чашата му и излях колата през прозореца, надявайки се да е върху него. Преместих моята на леглото и смених програмата. Накрая намерих нещо интересно по телевизора и се загледах в него. Не след дълго отново ми се приспа и изгасих телевизора.

Закуската ми се бе сторила някак си скучна и безразлична. Чесно казано изобщо не ми се закусваше. Дори не знам защо отидох.
Вървях с чантата към стаята на Клеър. Бяхме се оговорили за следобеда, но аз бях решила да подраня. Спуснах едната си чанта към лакътя и позвъних на вратата. От там се чу звук и скоро се отвори.
- Здравей! - поздравих я аз.

Гост

- Здравей! - казах и аз и я прегърнах на вратата. - Влизай, влизай! И дай да ти помогна с чантите. Доста си се натоварила.
- Ами да. Нали ми поръча сладолед и ... ъм да . - засмя се при това и влезе в стаята. Затворих вратата след нея и реших да я попитам:
- Къде искаш да ядем? Имам предвид на кимима или на леглото?
Не бях много сигурна и затова я попитах.

- Хайде давай на килима да не цапаме леглото. - отвърнах й, смеейки се и двете седнахме на кафевия килим. Клеър дръпна пердетата да влиза светлина и отиде да вземе лъжици за сладоледа.
Аз го извадих от торбата и се провикнах.
- Нямаха ванилов, затова взех шоколадов. Нядявам се да не е проблем.
След това се засмях, защото добре знаех, че не е голяма почитателка на шоколадовия, но какво да се правеше като нямаше друг.
- О и минах през видиотеката. Продавачът ми каза, че филмите за чудовища напоследък са хит.

Гост

- Чудовища ли?
- Ами всъщност изобщо не видях заглавието. Той просто ми го вточи и чао. - засмя се и ми подаде диска.
- "Интервю с Вампир"! - прочетах заглавието и потръпнах на шега. - Ами хайде да хо гледаме щом си го взела.
Мушнах го в ДвД-то и подадох нейната лъжица.
- Та разказвай!

Филмът почна, но чесно казано никоя от нас двете не го гледаше.
- Ами както ти казах отидохме, видяхме и чухме.
- Е? Какво стана? Дадоха ли ви резултатите?
- Не. Понеделник каза, че ще са готови. Какъв е откачен този "лечител" само! Повече определено няма да се вслушвам в Аполон за избирането на лекар.
Засмях се мрачто и се обърнах към нея.
- Е, ти си наред!

Гост

Дано проблемът й се разрешеше бързо. Дано изобщо да го нямаше.
- И тъй. Ами бях се забъркала малко с едно момче.
- Така ли? Кое?
- Онзи Джефри май. Нали ми звъня за него вечерта. Явно е бил и с двете ни в един ден.
- Какво?
- Ами така ... всъщност все тая. Не ми пука вече.
След това се загледах във филма. Беше стигнал до страшната част.

- Не ти и трябва. - казах и аз за да я успокоя. - А пък и не си заслужава. И за двете ни не си заслужава!
Отпуснах се на килима, гледайки филма и изведнъж един въпрос ми изпъкна в съзнанието.
- Клеър, защо постояно гледаме страшни филми?
- Незнам. - каза тя и се засмя. Значи действително подейства. И все пак това си беше сама истина. Винаги когато се събирахме, дори още от деца, все гледахме разни страхотии. Последният беше "Турбалан" или нещо подобно.
След около един час филмът свърши както и сладоледът и аз реших да си ходя.
- Ще се видим друг път пак! Довиждане! Ще ти оставя филма, ако искаш да го гледаш пак.
Махнах и за чао и излезнах от общежитията.

» Стаята на Клеър Бенет
» Стаята на Фобос(известна още като "Стаята на Писъците)
» Стаята на Одри
» Стаята на Диана
» Стаята на Крис