Мястото за богове, чудовища и герои.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Добре дошли!
Нашият банер
90
Ако искате да станете наши приятели, цъкнете Тук
ЕКИПЪТ
Top posters
Атина
 
Катрин Уейтън
 
Посейдон
 
Sandara.
 
Анабет
 
Афродита
 
Ариа
 
Хататила
 
Зевс
 
Katherine Pierce
 
Latest topics
» Станете наши приятели
Съб Юли 27, 2013 8:10 am by Атина

» Другарче за РП
Пет Юни 07, 2013 6:00 am by Софѝя

» Любим филм
Вто Апр 16, 2013 10:37 am by Атина

» Смяна на името/снимката
Нед Апр 07, 2013 5:00 pm by Катрин Уейтън

» Музеят в Ню Йорк
Сря Апр 03, 2013 5:30 pm by Vicktoria di Makiaveli

» По стълбите нагоре
Вто Мар 26, 2013 1:13 am by Атина

» Богове и Богини
Сря Мар 20, 2013 7:04 am by Атина

» Тренировъчната площадка
Съб Мар 09, 2013 11:46 pm by Фил

» Въпроси...?!
Пет Мар 01, 2013 12:55 am by Атина

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Май 04, 2011 10:37 am

Share | 
 

 Дворецът

Go down 
АвторСъобщение
Хадес
Бог
Бог
avatar

Брой мнения : 80
Точки : 179
Join date : 11.09.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Дворецът   Вто Окт 11, 2011 3:59 pm


Това бе Дворецът на Хадес. През повечето време можехте да намерите богът точно тук, макар достъпът до тук да бе почти невъзможен. Тук живееше също и Персефона, макар и против волята й.
Черните стени и призрачната мъгла не бяха най-гостоприемните символи, които откриваш в едно място. Нито пък огнедишащият дракон, кръжащ около замъка. На места човек можеше да си създаде усещането, че стените пламтят, но това бе просто игра на светлината. Сиво, червено и черно бяха преобладаващите цветове на небето(ако можехме така да го наречем).
Повечето герои, дръзнали да дойдат, не се завръщаха никога или изобщо не си тръгваха.

_________________


Последната промяна е направена от Хадес на Чет Яну 05, 2012 8:58 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хадес
Бог
Бог
avatar

Брой мнения : 80
Точки : 179
Join date : 11.09.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Дворецът   Сря Окт 12, 2011 5:04 am

Появих се на средата на двореца, бесен на Елена. Защо и трябваше да подхваща тази проклета тема изобщо?! Сега едновременно исках да убия някого и да се разтворя в сенките. Тръгнах към огромната приемна, след което рязко завих на ляво. Продължих все така стремглаво напред, а след нозете ми оставаха огнени следи. Естествено, нищо тук не можеше да бъде подпалено, затова и огънят не им пречеше. След още няколко коридора, вече бях във всекидневната. Отпуснах се в огромното си черно кожено кресло и изръмжах под нос. Трябваше да се отпусна преди да избухна съвсем. Затворих за миг очи и в ръцете ми се появи китара. Погледът ми за миг се плъзна по малката масичка край мен и на нея автоматично изникна чаша с уиски. Започнах съвсем леко да си тананикам нещо, опитвайки се да мисля за музика, а не за далечното минало и Троя.
- Здравей, Персефона...- казах го с равнодушен глас като дори не се обърнах. Усещах присъствието й зад себе си също толкова ясно, както ако се бях извърнал към нея. Продължих непукистично да свиря, правейки жалки опити да се отпусна. Дали бе разбрала, че Елена бе в градините? Замислих се за миг, след което отново започнах да потъвам в измисления си свят на ноти и ритъм.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Персефона
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 10
Точки : 10
Join date : 10.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Дворецът   Сря Окт 12, 2011 5:18 am

Напоследък прекарвах от скучно,по-скучно в този дворец.На моменти направо ме обземаше ужасна ярост към Хадес,че ме държеше тук против волята ми.Никога нямаше да свикна с това място,а и кой щеше да свикне да живее в Подземното царство?Времето беше ужасно,нямах почти никакви развлечения...или поне не такива каквито аз исках.
През повечето време бях намръщена и ходех от стая в стая чудейки се какво да правя докато съпруга ми изчезваше постоянно.Почти всеки ден си задавах въпроса защо ме доведе тук.Бях си много добре в Сицилия.Щом се сетех за живота си там на лицето ми пропълзяваше усмивка,която изчезваше веднага щом се върнех в реалността си.
Така се случи и днес.Докато седях във всекидневната опитвайки се да мисля за нещо полезно,вътре буквално влетя Хадес.Личеше си,че е ядосан.
-Здравей.
Опитах се гласа ми да не издаде колко бях раздразнена.Тук не само той имаше правото да е намръщен.
-Какво правеше Елена тук?
Не се сдържах и направо зададох въпроса си заставайки пред него и скръстих ръцете си пред гърдите ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хадес
Бог
Бог
avatar

Брой мнения : 80
Точки : 179
Join date : 11.09.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Дворецът   Пет Окт 14, 2011 12:13 am

Явно пак щеше да има семеен скандал. Въздъхнах уморено, но все пак не вдигнах поглед към нея. Спрях за миг със свиренето, колкото да се пресегна към чашата си с уиски.
- Опитваше се да си спечели бърз билет към наказателните полета.- отговорих непукистично на зададения въпрос, след което отпих голяма глътка от чашата. След миг я върнах на предишното и място и пак започнах с подрънкването на китарата. Прекарахме така няколко минути, след което аз рязко се изправих. Персефона продължаваше да стои да ме гледа раздразнено, но вместо да се карам с нея, аз само се усмихнах и направих една малка крачка към съпругата си.
- Успокой се, не съм ти изневерил или нещо такова.- намигнах й предизвикателно и сложих ръцете си върху раменете и. Но не останах и в това положение прекалено дълго.
- Знаеш ли, тук наистина е скучно. Какво ти се прави?- започнах да се разхождам бавно из помещението с надеждата да се разсея.
- Кажи ми какво искаш да има, и ще го имаш!- отново се обърнах към нея, по-жизнерадостен от всякога. Определено поведението ми я плашеше, не се бях държал така от...Троянската война. Тогава бях съсипан, но веселото настроение бе единственият начин да не откача. Вътрешно потреперих при спомена и се молех да не се сети кога за последен път съм се държал така.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Персефона
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 10
Точки : 10
Join date : 10.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Дворецът   Пет Окт 14, 2011 9:28 pm

"Билет към наказателните полета"...да,да и на мен това ми беше първата мисъл,която мина през мозъка ми.
Намръщих се още повече и не се помръднах от мястото си,дори когато се занимаваше с китара си.След няколко минути стана и дойде до мен,слагайки ръцете си на раменете ми.Все още бях намръщена,а пък и подмятването му за изневярата изобщо не ми се понрави.
-Оставаше и това да си направил.
Казах с леден тон аз и проследих с поглед как започна да обикаля.Какво ми се прави?Точно сега ли?Точно в този момент бях ядосана и нищо не ми се правеше освен да се разкрещя,но както обикновено и сега реших да подтисна гнева си,докато той не се успокои.
-Какво ти става?!
Гледах го недоумяващо.Каква беше тази промяна в настроението му?От раздразнен,изведнъж стана весел и приятен.За всеки друг това беше нормално поведение,но не и за него.Та той беше господар на Подземното царство,не може да е миличък и приятелски настроен.
Нещо ми подсказваше,че странното му държане има нещо общо с Елена,но реших да не влизам в ролята на ревнивата съпруга.И без това не ми отиваше.
-Знаеш,че можеш да ми споделиш всичко.Какво те мъчи?
Отидох до него и хванах ръката му,карайки го да спре на едно място.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хадес
Бог
Бог
avatar

Брой мнения : 80
Точки : 179
Join date : 11.09.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Дворецът   Съб Окт 15, 2011 2:39 am

Както винаги, тя успяваше да разчете настроението ми идеално. Погледнах я измъчено за миг, след което тя дойде и ме накара да спра на място. Не знаех какво да й отговоря, нямаше какво просто. Може би дори за няколко секунди се колебаех дали да не си излея душата. Но това бяха само няколко секунди. Намръщих се отново, отдръпвайки леко ръката си.
- Трябва ли да ми има нещо, за да съм в добро настроение?- сопнах й се и я изгледах намръщено. В следващият момент долепих пръсти до слепоочията си и отново въздъхнах.
- Виж, може ли да те помоля за услуга?- срещнах погледа й и отново сложих ръцете си на раменете й.
- Просто не питай.- поклатих леко глава със сериозно изражение, след което отново продължих. - Елена е просто момиче, което реших да доведа...от скука. Това е всичко.- вдигнах безгрижно рамене и се разпаднах на прах. След миг се появих на стола си, опъвайки краката си напред върху току-що появилата се табуретка. Взех отново китарата си и започнах да свиря отново.
- Не си мисли, че съм направил нещо, Персефона. Останах ти верен.- вдигнах глава към нея и й намигнах предизвикателно, след което отново започнах да свиря.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Персефона
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 10
Точки : 10
Join date : 10.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Дворецът   Съб Окт 15, 2011 3:02 am

За части от секундата видях,как в погледа му проблясва желание да сподели,но както ставаше винаги,той умело избута това си чувство някъде надълбоко в него и отново стана студен.Нацупих устни и отново скръстих ръцете си пред гърдите ми.
-Хубаво,няма да питам.
Отговорих уж безразлично аз и седнах на един от столовете кръстосвайки крака.Започнах да оглеждам с поглед цялата стая.Нещо,което бях правила милиони пъти и вече помнех всеки един малък детайл,но когато бях нацупена за нещо това ми помагаше да се успокоя и да започна да мисля трезво.
-Не ме подценявай,Хадес.
Обърнах главата си към него и съвсем леко присвих очи.
-Щях да разбера,ако си направил нещо...друго.
Заслушах се в мелодията,която звучеше из цялата стая и затворих очи.Спомних си за безгрижния ми живот преди да Хадес да ме отвлече.Бях наистина щастлива...безгрижна,незнаеща какво е подготвила съдбата.
-Попита ме какво искам...искам нещо съвсем просто,но в същото време и непостижимо.Искам поне за един ден да сме като нормалните хора...или ако искаш го наречи съпрузи.Но поне за един ден,да не се занимавам с чужди проблеми,поне за един ден да се забавлявам,да прекарам 24 часа само с теб...-говорех все още със затворени очи аз,страхувайки се да срещна погледа му.
-Ала знам,че това е невъзможно.Знам го и това ме кара да се чувствам...-замълчах опитвайки се да разбера чувствата си.-Ето...дори не знам как се чувствам!
Изрекох с лека ирония аз и станах от мястото си,излизайки през вратата.Тръгнах по многото дълги коридори,опитвайки се да спра сълзите си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хадес
Бог
Бог
avatar

Брой мнения : 80
Точки : 179
Join date : 11.09.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Дворецът   Съб Окт 15, 2011 3:26 am

Усещах чувствата й, но не знаех какво да направя, за да се почувства по-добре. Боже, аз я наранявах постоянно. Тръгвах си, оставях я сама със студените стени на замъка. Тук нямаше компания, освен мъртвите. Затворих очи, но главата ми си оставаше наведена към китарата. И въпреки това виждах образа й ясно в съзнанието си. Стоеше и се взираше в най-различни предмети само и само да се успокои. И преди бяхме стигали до тук, знаех какво ще последва. Искаше ми се да направя нещо, за да ме разбере, но...аз бях богът на мъртвите, не знаех как да се оправям с чувства. Предишният път тя си тръгна разплакана, а аз продължих да свиря с надеждата да се успокоя и да преглътна желанието си да тръгна след нея. Радвах се поне, че не можеше да чуе мелодията, която свирех като плачеше. Нотите, комбинирани по такъв начин, че да тронат дори мъртвец.
Персефона стана и тръгна почти тичайки по дългите коридори. Усещах мислите и чувствата й и се насилих да остана на мястото си. `Ти си едно гадно копеле!`- обвинявах се наум, а пръстите ми само потрепваха над струните. Правех се, че не забелязвам, така може би бе по-добре. Давах й време да се успокои без да й преча, но този път не издържах. Чувството бе все едно се пречупваш. Изправих се и с една крачка се озовах зад нея, хващайки я през кръста. Прегърнах я нежно, но и така, че да не може да се освободи. За миг тя замръзна на място, но май започвах да я вбесявам.
- Ще ми благодариш за това после.- отговорих непукистично, вдигайки я във въздуха. Само след миг вече я носех на ръце през коридора, вървейки към вратата.
- Каквото и да правиш, няма да те пусна, така че кротувай. И да, можеш да ме удариш, заслужих си го.- погледът ми не се отделяше от празното пространство пред мен. Нямаше да я пусна, не и сега. Хилядолетия студено държание, трябваше да й се извиня по някакъв начин. А градината бе мястото, което винаги я успокояваше. Също и мен.
Но щях да я заведа там дори и да не искаше. Можеше да пробва да се бори, нямаше да й се получи. Щях да я оставя да се помъчи малко ако пожелаеше, ала нямаше да отвърна с нищо. Пък и щях да си заслужавам всеки шамар. Изражението ми не се променяше, оставаше си така мрачно, но дълбоко в очите ми се четеше цялата потискана емоция досега. Все пак...за няколко хилядолетия не се бях държал с нея като със съпруга нито веднъж. Като се замисля...Единственият `акт` от моя страна бе една мимолетна целувка преди...около 1000 години. Мислех си, че ме мрази през цялото това време. Не че сега щях да направя нещо, но планирах да прекарам целият ден с нея. Дали в разговори, разходки или каквото искаше, нейна воля. Дължах й го...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Персефона
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 10
Точки : 10
Join date : 10.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Дворецът   Съб Окт 15, 2011 3:42 am

Отново щеше да е както преди.Аз щях да плача,а той щеше да свири...докато всичко утихнеше.Сложих длани на ушите си,за да не чувам мелодията...исках да избягам далеч,много далеч.Знаех,обаче че е невъзможно и че отново щяхме да направим едно и също.След два часа пак щяхме да си говорим,ако на това му се казваха разговори,по-точно размяна на няколко думи и щяхме да се държим сякаш не се е случило,защото така е изгодно и за двама ни.
Най-неочаквано за мен обаче изведнъж усетих ръцете му около кръста ми,завъртайки ме,така че той да ме прегърне.За миг замръзнах на мястото си и мислех,че сънувам,че това е просто мечта...не можеше да е истина.От толкова отдавна не ме беше докосвал така,какво остава да ме прегърне.В мен започнаха да бушуват всякакви чувства от нежност,до ярост.Значи трябваше в продължение на толкова години да плача,за да ме прегърне?!Това ли заслужавах?Винаги си бях казвала,че трябва да съм търпелива,да го разбирам,че и на него не му е лесно,но...така й не разбрах на него пука ли му как се чувствам аз?За момент тази прегръдка сякаш даде отговор на въпроса ми.
Чувах думите му някак смътно,сякаш не беше толкова близо до мен.В този момент се чувствах...изненадана.Да,най-накрая успях да опиша чувството си и то беше изненада.Усетих как краката ми се отделиха от пода и преди да се усетя,той вече ме носеше на ръце...някъде.След като измина около минута осъзнах,че ме носи към градините.Най-хубавото място в целия дворец,но същевременно и най-мрачното.Там имах толкова тъжни моменти,обикновено отивах там,когато съм разстроена,ядосана или просто ми беше криво за нещо.Там изразходвах яда си,без да може никой да ме види.Надявам се.Отворих устните си,за да изрека две съвсем прости думи,но те сякаш не искаха да излязат от гърлото ми.Свих ръцете си в юмруци искайки да го ударя,да му се разкрещя,да го нараня по някакъв начин,но дори и това не можех да сторя.Чувствах се толкова безпомощна...точно като човек.Трябваше да се стегна...
-Хадес...
Опитах се да започна някакво изречение,но замлъкнах.Следите,които бяха оставили сълзите ми постепенно започнаха да изчезват,напомняйки ми състоянието ми от преди малко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хадес
Бог
Бог
avatar

Брой мнения : 80
Точки : 179
Join date : 11.09.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Дворецът   Съб Окт 15, 2011 3:38 pm

Тя не казваше нищо. Продължавахме да вървим в мълчание, а съпругата ми не ми казваше нищо. Ясно, бях я ядосал. И то много. Но нямаше и нужда да ми споделя каквото и да е, усещах чувствата й по-ясно от всичко друго на света, затова и разбирах мълчанието й. След няколко минути чух името си. Само тази единствена дума, ми казваше всичко, което трябваше да знам. Погледнах я за миг и се поколебах какво точно да й кажа. Дали `Извинявай, че съм такова копеле и се правя, че не ми пука!` вършеше работа? Май щях да си запазя думите за градината. Сега още бе рано да казвам или да правя каквото и да е.
- Ъм...не се справям особено добре с обясненията.- намръщих се леко, опитвах се да измисля как да продължа.
- Опитай се да ме разбереш.- погледнах я извинително, но в този момент вече бях пред вратата. Затворих за миг очи и в следващата секунда, тя рязко се отвори навън, блъскайки се в стената. Бе огромна и масивна, в черен пепеляв цвят и смъртен много трудно би успял да я отвори. Чу се силен трясък от сблъсъка със стената, но не му обърнах внимание. Не оставих Персефона да стъпи на пода, а продължих да я нося на ръце към градините. Напоследък бе станала още по-лека от преди. Или това, или заради липсата на докосване. Но дори е усещах тежестта й, бе изключително лека.
След около десетина минути вече виждах първите цветя и зелените лехи. Изкуствената слънчева светлина и дори птичките, всичко тук бе успокояващо. Чак сега оставих съпругата си да стъпи на земята, като внимавах, сякаш можеше да се убоде или да я заболи ако вървеше.
- Любимото ти място...- махнах с ръка назад и дори леко й се усмихнах.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Персефона
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 10
Точки : 10
Join date : 10.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Дворецът   Съб Окт 15, 2011 6:38 pm

Опитах се да накарам мозъка ми да мисли по-бързо,за да измисли какво да кажа,какво да направя,как да се държа...но не се получаваше.Сякаш бях блокирала и нищо не можех да направя.
-Разбирам те...
Казах простичко аз.
-Ако не те разбирах мислиш ли,че толкова години щях да остана при теб?Ако не те разбирах,ако не те обичах отдавна да бях намерила начин да се махна от тук,а ти знаеш,че съм много изобретателна,когато си наумя нещо.
Лека усмивка се появи на лицето ми,ако изобщо можеше да се нарече усмивка.По-точно гримаса,наподобяваща за щастливо чувство.
Тялото ми леко потрепери,когато огромната врата се отвори създавайки ужасен шум,но това сякаш не направи впечатление на Хадес.Той просто продължи да върви към градината.Постепенно започнах да усещам аромата на цветята,гласовете на птиците,макар и нереални и изкуствени,винаги са ме успокоявали.
Щом краката ми докоснаха земята се огледах и поех дълбоко въздух.
-Може и да ми е любимо,но губи красотата си,когато теб те няма.
Прошепнах съвсем тихо аз,сякаш се страхувах,че някой може да ни чуе.Не знаех как да се държа,нито какво да му кажа,понеже доста рядко се озовавахме в положение като това.За момент просто останах вгледана в очите му и чак след няколко минути се престраших и вдигнах ръката си,съвсем леко плъзгайки пръстите си по бузата му.Не можех да разбера чувствата му,защото в очите му все още имаше някаква потайност,която макар и аз не можех да разгадая.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Дворецът   

Върнете се в началото Go down
 
Дворецът
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Боговете на Олимп :: Древна Гърция и околностите :: ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ :: Дворецът на Хадес-
Идете на: