Нашият банер |
Ако искате да станете наши приятели, цъкнете
Тук |
Кой е онлайн? | Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Май 04, 2011 10:37 am |
| | Кафенето | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Афродита Модератор
Брой мнения : 258 Точки : 424 Join date : 25.03.2010 Age : 27 Местожителство : Over the hills and far away...
| | | | Ейлийн Белкор Дъщеря на Арес
Брой мнения : 145 Точки : 248 Join date : 29.03.2010 Age : 27 Местожителство : Empathica
| Заглавие: Re: Кафенето Съб Окт 01, 2011 2:32 pm | |
| Седнах на крайната маса на кафенето, при това с гръб към вратата. Взех си една ябълка и едно "Корни" и оставих книгата, която четях, на масата пред себе си. Точно днес единственото ми желание беше анонимност - не исках да срещам никой, който ме познава, да се отпусна, далеч от всичко. Чух как звънчето на вратата звънна, когато някой влезе, и аз отметнах коса от лицето си, за да мога да надникна през рамо. Беше момиче. Усмихнах й се, защото някак си въпреки, че не исках да се виждам със стари познати, не пречеше да се запозная с нови хора. - Здрасти! - усмихнах й се с обичайната си дружелюбна усмивка. - Аз съм Таря Тайтейлилан, дъщеря на Марс и Венера. | |
| | | Клариса ла Рю Дъщеря на Арес
Брой мнения : 150 Точки : 254 Join date : 18.07.2011
| Заглавие: Re: Кафенето Съб Окт 01, 2011 2:39 pm | |
| Лусинда Емили Мартинез:
Бях гладна, защото не бях закусвала. Отидох до кафенето за да си взема нещо за ядене. Влязох в кафенето и усетих, че не съм сама. Видях някакво мимиче, богиня по-точно, при това дъщеря на Марс и Венера. Отидох до бара и си взех чиния бъркани яйца с бекон и мляко с какао. Отидох до момичето и я поздравих малко сковано. Бях нова тук и имах нужда да се запозная с колкото се маже повече хора. Имах нужда от подкрепа, точно така, от подкрепа. -Здравейте. Аз съм Лусинда Емили Мартинез, но ми викат Лу. Дъщеря на Тривия. | |
| | | Ейлийн Белкор Дъщеря на Арес
Брой мнения : 145 Точки : 248 Join date : 29.03.2010 Age : 27 Местожителство : Empathica
| Заглавие: Re: Кафенето Съб Окт 01, 2011 2:48 pm | |
| Лусинда Емили Мартинез. Името ми хареса, червенокосата му притежателка ми се стори симпатична, но несигурна, така че реших да й помогна да се отпусне в цялата тази лудост - особено ако току-що бе разбрала, че е дъщеря на богиня. Милата усмивка остана на лицето ми и аз направих знак, с който исках да кажа, че може да седне на моята маса. Изглеждаше свястна, но очевидно беше нова тук. Спомних си как се чувствах аз самата в началото, когато разбрах за родителите си. - Няма нужда да ми говориш на Вие, Лу. - засмях се. - Аз съм на седемнадесет, а родителите ми нямат чак такова значение. Приятно ми е да се запознаем. Дъщеря на Тривия... богинята на магията! Беше ми любопитно да видя нейно дете, защото май досега не ми се беше случвало. - Аз съм тук от близо година. - споделих и си спомних предположението си, че вероятно не е тук от много отдавна. - А ти кога пристигна? | |
| | | Клариса ла Рю Дъщеря на Арес
Брой мнения : 150 Точки : 254 Join date : 18.07.2011
| Заглавие: Re: Кафенето Съб Окт 01, 2011 2:58 pm | |
| Лусинда Емили Мартинез:
-Ами... Преди няколко дни.-понечих да се усмихна, когато в главата си чух глас."Хайде, отпусни се. Не бъди чак толкова срамежлива. Момичето е много мило. Предчувствам, че ще станете приятелки" Този глас. Гласът на майка ми. В мигове на голяма нужда тя ми нашепва какво да правя, за което съм и благодарна. Реших да послушам майка си.- Точно така, преди няколко дни.-турих си най-широката усмивка.-Тук е страхотно! Имате място за всичко. Ходила ли си на връх "Диабло"? Аз да.-защо се разбъбрих изведнъж? Не знаех, но очите на Таря заискряха по нежно. Явно беше свикнала новаците да се разбъбрват пред нея.-Аз съм на 14. | |
| | | Ейлийн Белкор Дъщеря на Арес
Брой мнения : 145 Точки : 248 Join date : 29.03.2010 Age : 27 Местожителство : Empathica
| Заглавие: Re: Кафенето Съб Окт 01, 2011 3:02 pm | |
| Усмихнах се, когато видях, че тя очевидно се отпуска и бях облекчена. Не знаех от какво е дошла промяната, но бях благодарна - заради самата Лу и защото по принцип не обичах да се отнасят с мен, сякаш мога да изпепеля човек с поглед, само защото бях богиня. - А аз - на седемнадесет. - казах. - И да, наистина тук всичко си има местенце. Ще видиш, че и хижата ще ти хареса. - уверих я. Хижите бяха слънчеви и много приветливи. Не знаех какво точно харесва Лу, но със сигурност щеше да намери своето място. - Радвам се, че ти харесва тук. И да, била съм, веднъж. Но май не мисля да повтарям преживяването. - засмях се звънко и после въздъхнах. - Когато приключим със закуската, мога да ти разкажа за лагера, ако искаш? - предложих спонтанно.. | |
| | | Клариса ла Рю Дъщеря на Арес
Брой мнения : 150 Точки : 254 Join date : 18.07.2011
| Заглавие: Re: Кафенето Съб Окт 01, 2011 3:08 pm | |
| Лусинда Емили Мартинез: Радвах се че имах майка, която толкова много ми помага. Поне не бях сама. Баща ми, бог да го прост, винаги казваше, че имам талант да намирам приятели. До сега не бях особено сигурна в това. -Да, благодаря.-отговорих на предложението на Таря. Можеше пък да се срещна с още хора!
ПП.-Извинявай за краткия пост. Днес музата ми хич я няма. | |
| | | Ейлийн Белкор Дъщеря на Арес
Брой мнения : 145 Точки : 248 Join date : 29.03.2010 Age : 27 Местожителство : Empathica
| Заглавие: Re: Кафенето Съб Окт 01, 2011 9:05 pm | |
| Бях доволна, че мога да се изявя като разказвач, така че веднага подхванах. Вече тъй или иначе се бях наяла. - Лагерът е основан преди около двеста години, когато първите заселници от Европа са дошли тук. Тогава Венера, моята майка, създала лагера, за да могат децата на боговете да се обучават тук и да стават герои. С времето това място се разраствало и тя успяла да си създаде мрежа от съюзници из Щатите, които да й помагат. Изградили хижите - по една на трима или четирима богове. Твоята, например, освен за Тривия, е също така за децата на Минерва, Бакхус и Янус. Преди стотина години Легарът придобил вида, който има днес, макар че в наши дни, разбира се, на места са добавени някои нови технологии и открития като Интернет, връзка с телефон... подобни неща. И оттогава ние сме тук. - разперих ръце и се усмихнах, за да демонстрирам мащаба на мястото. - И чакаме да бъдем изпратени на подвиг. - завърших театрално накрая..
P.S.: Няма проблем. | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Кафенето | |
| |
| | | | Кафенето | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |