Мястото за богове, чудовища и герои.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Добре дошли!
Нашият банер
90
Ако искате да станете наши приятели, цъкнете Тук
ЕКИПЪТ
Top posters
Атина
 
Катрин Уейтън
 
Посейдон
 
Sandara.
 
Анабет
 
Афродита
 
Ариа
 
Хататила
 
Зевс
 
Katherine Pierce
 
Latest topics
» Станете наши приятели
Съб Юли 27, 2013 8:10 am by Атина

» Другарче за РП
Пет Юни 07, 2013 6:00 am by Софѝя

» Любим филм
Вто Апр 16, 2013 10:37 am by Атина

» Смяна на името/снимката
Нед Апр 07, 2013 5:00 pm by Катрин Уейтън

» Музеят в Ню Йорк
Сря Апр 03, 2013 5:30 pm by Vicktoria di Makiaveli

» По стълбите нагоре
Вто Мар 26, 2013 1:13 am by Атина

» Богове и Богини
Сря Мар 20, 2013 7:04 am by Атина

» Тренировъчната площадка
Съб Мар 09, 2013 11:46 pm by Фил

» Въпроси...?!
Пет Мар 01, 2013 12:55 am by Атина

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Май 04, 2011 10:37 am

Share | 
 

 Фонтанът

Go down 
АвторСъобщение
Афродита
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 258
Точки : 424
Join date : 25.03.2010
Age : 22
Местожителство : Over the hills and far away...

ПисанеЗаглавие: Фонтанът   Пет Сеп 30, 2011 4:14 am


Фонтанът е едно от най-магичните места в целия Римски лагер. Макар да няма някаква точно определена магическа сила, всички се чувстват много спокойни - и като цяло, много особено - около него.
Това е и местенцето, на което повечето лагерници си определят среща - особено новите, защото е в центъра на "Юпитер" и най-лесно се запомня. Изречението "Да се видим при фонтана, а?" е едно от най-често срещаните в лагера.

_________________
I'm fierce and I'm feeling mighty,
I'm a golden girl, I'm an Aphrodite
Alright! Alright!
I'm fierce and I'm feeling mighty,
Don't you mess with me, you're the one to fight but
Alright! Alright!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анна Тарковска
Дъщеря на Аполон
Дъщеря на Аполон
avatar

Брой мнения : 26
Точки : 19
Join date : 01.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Вто Окт 04, 2011 6:43 pm

Едно от любимите места на момичето. Фонтанът.
Анна бавно се приближи към него и се загледа в повърхността на водата. Успокояваше се, макар и тя да не знаеше за какво точно. Просто напоследък се чувстваше малко...Пренебрегната?Самотна?Неразбрана? По-скоро от всичко по малко.
Както и да е.
Както обикновено се случваше, щеше да намери разрешение на проблемите си тук.
Е, ако някой не нарушаваше тишината, но Тарковска явно нямаше късмет в това, защото не след дълго чу зад себе си тихи стъпки.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 258
Точки : 424
Join date : 25.03.2010
Age : 22
Местожителство : Over the hills and far away...

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Сря Окт 05, 2011 1:46 am

Приближих се бавно до момичето, което седеше до фонтана. Доколкото ми беше известно, тя беше едно от новите момичета в лагера. За миг се зачудих дали не е моя дъщеря, но после бързо осъзнах, че не е. Не носеше типичната аура на децата ми, така че я приближих спокойно. Нямаше да има драматични семейни сцени.
Днес носех дънки с крачоли тип "чарлстон" и небесносиня тениска с V-образнo деколте и леко смъкнати ръкави. Както винаги, носех любимите си сандали - на тънък като игла седем сантиметров ток, със съвсем тънички черни кръстосани каишки, украсени с изкуствени диаманти. Косата ми беше пусната.
Момичето осъзна присъствието ми, когато вече почти бях стигнала до нея. Погледна ме и аз й се усмихнах с възможно най-топлата си усмивка - която, в интерес на истината, беше и искрена.
- Здравей. - поздравих я дружелюбно. - Предполагам, че току-що си пристигнала. Добре дошла! Аз съм Венера, ръководителката на лагера.

_________________
I'm fierce and I'm feeling mighty,
I'm a golden girl, I'm an Aphrodite
Alright! Alright!
I'm fierce and I'm feeling mighty,
Don't you mess with me, you're the one to fight but
Alright! Alright!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анна Тарковска
Дъщеря на Аполон
Дъщеря на Аполон
avatar

Брой мнения : 26
Точки : 19
Join date : 01.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Сря Окт 05, 2011 7:52 pm

Велико, а? Как според вас би се почувствал човек, който се опитва да пренебрегне лошите мисли със седене на едно място в тишина, когато до него се появява богинята на любовта? Е,Анна се чувстваше по същия начин. Или пък по различен... Схващате накъде бия, надявам се.
-Здрасти-поздрави полубогинята усмихнато и помаха леко.-Ам дам, нова съм. Или поне горе-долу. Както и да е, не е важно. Май. Все тая. Аз съм Анна.Тарковска.Анна Тарковска.
Убедена съм, че е малко трудно за разбиране защо зряло момиче като дъщерята на Аполон(последното го оставям без коментар) ще говори така несвързано. Причината беше, че богинята се приближаваше към идеала и' на красота, а идеалът и' всъщност беше майка и'. А за нея този родител,както и другия,беше болезнена тема.
-Харесва ли ти тук?-попита богинята.
Анна се намръщи. Не харесваше непознатите да и' говорят на "ти", но пред нея стоеше богиня, така че трябваше да се примири.
-Да.Нямам търпение да отдам на света дължимото в бойната техника. А и съм доста нахъсана по отношение разправянето с чудовища-очите и' потъмняха.-И на разни други.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 258
Точки : 424
Join date : 25.03.2010
Age : 22
Местожителство : Over the hills and far away...

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Чет Окт 06, 2011 5:21 am

Засмях се тихо, най-вече защото виждах, че е малко притеснена и изнервена от присъствието ми. Опитах се да придам малко топлота на гласа си, за да я накарам да се почувства по-малко като захвърлена тук и повече като у дома си. Нямах дарбата на Хестия да карам хората да се чувстват като вкъщи, но пък чувствата на богове и смъртни като цяло бяха по моята част. Пробвах да "прелея" една вълна спокойствие към нея.
Опитах се да накарам постоянно трепкащия си външен вид да се укроти и да ме види като жената, която бях в действителност, защото очевидно нещо в това, което виждаше, я притесняваше - и изнервяше - сериозно. Рядко правех това, защото изискваше концентрация - а мен никак ме нямаше в това да се концентрирам. Но реших да я накарам да се почувства по-добре, така че успях да застопоря вида си - права дълга светлоруса коса, зеленикаво-кафяви очи, нормален тен, висока около 1, 67.
- Струва ми се, че цялото положение не Ви се нрави особено. - отбелязах, като минах на учтива форма, за да не я дразня излишно и махнах с ръка наоколо. - Имам предвид лагера, произхода Ви, дори аз... - усмихнах й се леко. Щеше ми се да подходя добре към нея, за да ми каже какво чувства към ситуацията. Просто както винаги, исках да помогна. - Права ли съм?

_________________
I'm fierce and I'm feeling mighty,
I'm a golden girl, I'm an Aphrodite
Alright! Alright!
I'm fierce and I'm feeling mighty,
Don't you mess with me, you're the one to fight but
Alright! Alright!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анна Тарковска
Дъщеря на Аполон
Дъщеря на Аполон
avatar

Брой мнения : 26
Точки : 19
Join date : 01.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Чет Окт 06, 2011 9:27 pm

Анна погледна за миг към земята. Вълната спокойствие, запратена със сигурност от Венера не можеше да я достигне, не и сега.
-Ами...Горе долу-най-накрая отговори Тарковска. Мислено благодари на богинята, че е махнала от себе си външния вид на Елисавета Тарковска.-Всъщност произхода ми никога не ме е дразнел. В смисъл, от малка съм свикнала с него, а и... Татко нямаше нищо общо със събитията от последните години, така че не го обвинявам. Даже може би се гордея, че съм негова дъщеря. Смятам, че ще си проличи. Лагерът е хубав, много ми харесва, но просто...Как да го кажа? Чувствам се малко самотна и понякога не на място. Тук стрелите не са много на почит... Вие не ме дразните. Любовта е велика сила, както и контролирането на емоциите, затова по-скоро би трябвало да ме е страх. ?оето ми напомня да Ви помоля да не ми променяте много настроенията, защото... Е, как бихте се чувствали на мое място? А и човек би трябвало сам да постигне вътрешния си мир, а не някой да му го поднася на тепсия.Нали?
Полубогинята впи погледа си в очите на богинята. Дали не бе прекалила с приказките си?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 258
Точки : 424
Join date : 25.03.2010
Age : 22
Местожителство : Over the hills and far away...

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Пет Окт 07, 2011 3:21 am

Загледах се продължително в полубогинята.
Като се замислих малко по-продължително с изумление осъзнах, че тя беше права. Постоянно се бърках в живота на смъртните и обърквах чувствата им, карах ги да изпитват какво ли не, без сами да го искат. Разбира се, имаше няколко пробойни в думите на момичето, но като цяло имаше и много смисъл във всичко, което беше изрекла. Осъзнах го едва след като някой имаше смелостта да ми го заяви в лицето.
Видях как в един момент тя леко се притесни от многословното си излявление, така че реших да направя това, в което съм най-добра - разбирайте, да й кажа какво мисля.
- Ти си много умно момиче, Анна. - рекох бавно, все още без да откъсвам очи от нея. - Не го казвам просто така. Наистина си права... може би не трябва постоянно да се меся в чувствата и емоциите на хората, защото често прекалявам... историята познава печално много подобни случаи.
- Но, разбираш ли... - продължих оправдателно. - ...Донякъде аз просто нямам избор. Ако ме разбираш, аз съм самите чувства. Ако не съществувах аз, хората нямаше да изпитват нищо - нито щастие, нито любов, нито да усещат красотата, макар че това ви го показа Прометей... - млъкнах за секунда.
- И все пак ти си права. Зная, че понякога трябва да оставя хората на чувствата, от които съм изтъкана... без да им внедрявам изкуствени такива.
Усетих лекото й облекчение от думите ми, така че реших, че няма да е много нахално от моя страна, ако попитам:
- Значи познаваш баща си от малка, така ли?

_________________
I'm fierce and I'm feeling mighty,
I'm a golden girl, I'm an Aphrodite
Alright! Alright!
I'm fierce and I'm feeling mighty,
Don't you mess with me, you're the one to fight but
Alright! Alright!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анна Тарковска
Дъщеря на Аполон
Дъщеря на Аполон
avatar

Брой мнения : 26
Точки : 19
Join date : 01.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Пет Окт 07, 2011 7:09 pm

Погледът на Анна помръкна.
-Не,не го познавам от малка- отговори хладно тя и леко се отдръпна от богинята. Защо всички трябваше да бъркат в раната? Защо всички ги интересуваха нейните семейни отношения-и смъртни, и простосмъртни?
-Но,както казах, това не ме дразни. Даже може би е по-добре така. Да съм го виждала веднъж в живота си. Но знам, че той ме гледа от небето- Тарковска показа с ръка слънцето- и ме съпътства където и да отида. Все едно, че е до мен.
Полубогинята млъкна за малко и стисна с едната си ръка китката на другата.
-Макар всъщност да не е.
Анна се насили да се усмихне и почти успя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 258
Точки : 424
Join date : 25.03.2010
Age : 22
Местожителство : Over the hills and far away...

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Съб Окт 08, 2011 3:41 am

Усмивката ми се стопи, като се замислих - за пореден път в последните седмици - за това колко безотговорни родители бяхме всъщност.
- Той е до теб, дори да не го виждаш. - промълвих. - Знам, че звучи клиширано, и че може да се каже на петгодишно дете на погребението на баща му, но в твоя случай наистина е така. - думите бяха доста прями и груби, но пък искрени. - Той те подкрепя, каквото и да правиш, той е във всяко твое начинание...
- Отстрани, за боговете, това е лесно видимо. - продължих аз. - За нашите очи вие, полубоговете, сияете, знаеш ли. Точно ти, например - почти веднага се досетих, че си дъщеря на Аполон. Само вие имате това златисто, лъчезарно сияние... сякаш идвате от самото Слънце. Което, разбира се, е вярно до някаква степен, но...
Гласът ми заглъхна за миг. Седнах на фонтана и кръстосах крак върху крак.
- Знам, че ти е трудно да му простиш, задето не е бил с теб през цялото това време, но той се грижи за теб. Винаги.
Замълчах, след което й се усмихнах.
- Впрочем, ако сега ти идва да ме наругаеш, задето се опитвам да оневиня боговете-родители, свободна си да го направиш. - отбелязах нехайно..

_________________
I'm fierce and I'm feeling mighty,
I'm a golden girl, I'm an Aphrodite
Alright! Alright!
I'm fierce and I'm feeling mighty,
Don't you mess with me, you're the one to fight but
Alright! Alright!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анна Тарковска
Дъщеря на Аполон
Дъщеря на Аполон
avatar

Брой мнения : 26
Точки : 19
Join date : 01.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Съб Окт 08, 2011 10:59 pm

Анна въздъхна дълбоко.
-Знам, че винаги е до мен. Никога не съм му се сърдила. Добре де, почти никога. По едно време имаше период в който ми идеше да го утрепя, но... Разбрах,че няма смисъл. А и децата на Аполон не бива да таят злост в сърцата си, нали? Та те са част от слънцето. И както каза ти- лъчезарни. Трябва да сме вечно усмихнати и да даряваме света с щастие. И именно осъзнаването на това ме възпря да отида и да му бия един шут-Тарковска се засмя звънко. Спомни си как баща и' и' предложи да я закара до Лагера с колата си и пътешествието след това. Беше толкова забавно...
-Не ми идва да Ви наругая. може би защото самата Вие сте родител-божество и всичко това е на Вашия гръб.
Полубогинята се усмихна още веднъж.
-Е,как е в Рим?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 258
Точки : 424
Join date : 25.03.2010
Age : 22
Местожителство : Over the hills and far away...

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Нед Окт 09, 2011 4:13 am

Усмихнах се леко.
- Не съм много убедена как е там сега, защото отдавна не съм била по тези места - всъщност, ако трябва да съм честна, рядко ми остава време да навестявам Европа, - но някога Рим беше красиво място. - казах меко. - Опитах се да пресъздам тази красота доколкото мога тук, в лагера... И мисля, че донякъде се получи. Както виждаш, дори има римска охрана на подземния проход. - кимнах към въпросното място, където пазеха двама полубогове, облечени като римски легионери. - Искаше ми се да пресъздам духа на древния Рим, да покажа величието му....
Замълчах за кратко и се огледах около себе си. Наистина бях положила доста труд, за да направя това място сама и да организирам нещата както искам, но в крайна сметка се бе получило точно така, както си го представях. Дори понякога ми се струваше, че във въздуха витае енергията, която усещах у римляните някога. И беше логично - нали децата, които го обитаваха, бяха наполовина като нас... наполовина римляни.
- Виждала ли си хижата на баща си? - попитах я внезапно, без да съм напълно убедена защо. - Там, където ще живееш?

_________________
I'm fierce and I'm feeling mighty,
I'm a golden girl, I'm an Aphrodite
Alright! Alright!
I'm fierce and I'm feeling mighty,
Don't you mess with me, you're the one to fight but
Alright! Alright!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анна Тарковска
Дъщеря на Аполон
Дъщеря на Аполон
avatar

Брой мнения : 26
Точки : 19
Join date : 01.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Нед Окт 09, 2011 2:04 pm

Не-отговори направо Анна. И наистина не беше я виждала. Може би защото се страхуваше да пристъпи там. Защо-това вече си бе неин проблем.-Не съм. Просто не ми се щеше да отида там. Сигурно не съм готова още за това. Но ако ми предлагате да ме заведете, нямам нищо против.

ПП.Съжалявам, че е толкова кратко
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 258
Точки : 424
Join date : 25.03.2010
Age : 22
Местожителство : Over the hills and far away...

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Чет Окт 13, 2011 3:55 am

Въпреки елегантното обяснение на положението, видях лекият ужас от влизането във въпросната хижа в очите й. Тъй като дори сама не знаех защо всъщност й бях задала въпроса, махнах неопределено с ръка.
- О, не, не.. Няма проблем, ако искаш да отложиш събитието. - усмихнах й се. - Донякъде те разбирам. На мнозина не им е лесно в началото... Никой не е напълно съгласен с това, което наследството му е определило. Предполагам, че с времето става по-лесно.
Устните ми отново се разтеглиха в усмивка и аз направиш нещо, което вероятно не трябваше - позволих си да й открия едно съвсем миниатюрно късче от бъдещето й:
- Честно казано, Анна... Имам предчувствие, че от теб ще стане велик герой. Имам предвид наистина велик, някой, който ще промени много неща.
Не знаех как ще реагира, затова просто си замълчах след това, оставяйки я да осмисли информацията...

P.S.: Извинявам се, че е толкова-толкова кратко и че се забавих толкова-толкова много, но просто ми излезе от главата, че имам пост за писане... Още веднъж съжалявам!

_________________
I'm fierce and I'm feeling mighty,
I'm a golden girl, I'm an Aphrodite
Alright! Alright!
I'm fierce and I'm feeling mighty,
Don't you mess with me, you're the one to fight but
Alright! Alright!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анна Тарковска
Дъщеря на Аполон
Дъщеря на Аполон
avatar

Брой мнения : 26
Точки : 19
Join date : 01.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Пет Окт 14, 2011 6:54 pm

Анна велик герой? Това звучеше... Е,може би не бе чак толкова странно, но Тарковска никога не се бе замисляла за това. Да е герой за нея беше просто даденост, нещо, от което дори и да иска, не може да избяга. А сега и' казваха, че... Има някакъв шанс да е нещо много по-голямо от това,което е. Можеше да бъде велика. Да бъде запомнена.
Полубогинята тръсна леко глава. Започваше да звучи като Ахил. Но все пак, защо не?
-Това би било чудесно- започна бавно Анна. Не искаше да каже нещо глупаво или не на място.- Да мога да направя нещо за света. И дано то да е добро. Но не го ли казвате на всеки полубог, който идва тук и се чувства... Хм, като мен?
Дъщерята на Аполон погледна богинята. Не искаше да я обиди. А да... И тя всъщност не знаеше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 258
Точки : 424
Join date : 25.03.2010
Age : 22
Местожителство : Over the hills and far away...

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Съб Окт 15, 2011 4:37 am

Засмях се тихо.
- Не, категорично не го правя. Нямам подобна практика - рекох меко. И бях искрена. - Като цяло не казвам често на децата от лагера какво точно ги очаква, но просто някак си... Нямаше как да се сдържа.
Запазих леката усмивка на устните си, въпреки че вече не бях чак толкова убедена, че е добра идея да говоря за бъдещето й. Все пак никога не беше добра идея да казваш на героите каква е съдбата им. Винаги имаше нещо, което се объркваше.
- Уви, колкото и да ми се иска, не мога да кажа повече, но... вярвай ми, Анна, не го казвам, за да се успокоиш. - ако трябваше да бъда честна, исках да я успокоя, но същевременно с това й казвах истината. Някак си ми се стори важно да го направя. - Просто сметнах, че ще се почувстваш по-добре, ако знаеш, че в цялата тази лудост все пак има някакъв смисъл.

P.S.: Извинявай, че е толкова кратко, ама зверски ми се спи...

_________________
I'm fierce and I'm feeling mighty,
I'm a golden girl, I'm an Aphrodite
Alright! Alright!
I'm fierce and I'm feeling mighty,
Don't you mess with me, you're the one to fight but
Alright! Alright!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анна Тарковска
Дъщеря на Аполон
Дъщеря на Аполон
avatar

Брой мнения : 26
Точки : 19
Join date : 01.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Нед Окт 16, 2011 2:41 pm

-Да, но не за всеки- Анна се загледа във водата на фонтана.- За мен може и да има, но някой друг може да не го очакват велики дела. Може би просто е създаден да се бие през целия си живот, за да умре накрая забравен от света. Дори и от своите. Колко ли герои са останали забравени през вековете? Да,вярно е, че доста са се прочули, но останалите? Не е честно. Но животът не е честен, нали?
Тарковска се отпусна на перилата на фонтана. Като си помислеше, че ще стане велик герой, нещо в нея сякаш изпукваше, и то може би бе сърцето и'. Знаеше, че великите герои страдат. А тя бе страдала достатъчно. Не и' трябваха още страдания.
- Знам, че може би не трябва да питам, дори да се интересувам- полубогинята се извърна с лице към Венера и я погледна в очите.- Но бихте ли ми казали какво ме очаква с любовта? Дали ще страдам? Или не... Искам да знам, но ще разбера, ако откажете да ми кажете.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 258
Точки : 424
Join date : 25.03.2010
Age : 22
Местожителство : Over the hills and far away...

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Съб Окт 22, 2011 1:24 am

Този път се засмях от сърце.
- Ще ме накараш да звуча като някоя врачка, която живее в каравана. - отбелязах; на устните ми все още играеше усмивка. Изпуснах тиха въздишка.
- Но, разбира се, нямам причина да не ти кажа. - отвърнах все пак най-накрая. - Лошото в случая е, че каквото и да ти кажа, ще знаеш, че аз съм виновна за него. - звънкия смях отново огласи тихата околност.
- Ще имаш наистина щастлив живот. - рекох меко накрая. - Дори и от... романтична гледна точка, ти ще бъдеш искрено щастлива. Е, ще имаш някои... неприятности в началото, но с всеки е така, нали? - въпросът всъщност беше риторичен и не очаквах отговор, така че продължих:
- Дори за мен тези неща са донякъде смътни. - споделих. - Както казах, аз съм изтъкана от чувства и аз самата донякъде съм само емоции... Не контролирам тези неща съзнателно, освен ако не искам да накажа или наградя някого специално, както стана с Пигмалион, а преди това и с Нарцис... Но точно ти няма да имаш кой знае колко усложнения в тази област. Колебания, неотговорени въпроси - да, но в крайна сметка всичко ще си дойде на мястото.
Замълчах и я погледнах, за да преценя реакцията й.
- Този отговор удовлетворява ли те донякъде? - подметнах...

_________________
I'm fierce and I'm feeling mighty,
I'm a golden girl, I'm an Aphrodite
Alright! Alright!
I'm fierce and I'm feeling mighty,
Don't you mess with me, you're the one to fight but
Alright! Alright!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анна Тарковска
Дъщеря на Аполон
Дъщеря на Аполон
avatar

Брой мнения : 26
Точки : 19
Join date : 01.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Съб Окт 22, 2011 2:07 pm

Анна кимна. Е, може би не я удовлетворяваше много, но не можеше да очаква списък с имената и подобни неща, нали?
-Винаги съм се чудела защо една част от хората вярват в любовта като слепи, а за други е просто игра на мозъка. Всъщност, ако не знаех, че съществувате като богиня, и аз щях да си мисля, че мозъка ми е виновен за подобни неща. Така ще бъде много по-просто, нали? Когато сърцето ти затупти и започнеш да си губиш разсъдъка, образно казано, да се подсетиш, че това е просто един биологичен процес. Но Вие сте тук, пред мен, истинска. Просто няма как да не повярва човек в любовта. И се радвам, че няма да ме боли много, за което съм Ви задължена-Тарковска се усмихна плахо.- Не ме разбирайте погрешно, аз Ви почитам, защото знам силата на чувствата, само казвам, че би било по-просто за хората, ако...
Дъщерята на Аполон не довърши. И сама нямаше представа какво щеше да каже след "ако"-то,затова побърза да смени темата.
- Как са другите богове напоследък?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 258
Точки : 424
Join date : 25.03.2010
Age : 22
Местожителство : Over the hills and far away...

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Вто Окт 25, 2011 3:57 am

Смръщих се леко при въпроса, защото се сетих за срещата си преди една-две седмици с онова момиче, дъщерята на Посейдон. Спомних си как тя отчаяно го търсеше от месеци - занимаваше се с това и преди доста време, когато всъщност я бях срещнала за първи път - и как се ядосах тогава.
- Ами... не съм съвсем убедена. - отвърнах уклончиво, макар да не беше лъжа. - Всъщност има само няколко от тях, за които знам, че са наоколо в момента. Юнона, Юпитер, Меркурий, Плутон понякога също е на линия... - скръцнах със зъби накрая, макар и да бях леко самодоволна заради малката си победа над него онзи път. И все пак се дразнех, задето бе дръзнал да заведе дъщеря ми в подземното царство. - Не съм виждала Нептун или Диана от месеци, но пък нея никога я няма... Все е в издирване на поредното чудовище. - изсумтях пренебрежително; на мен лично подобни идеи рядко - да не кажа никога - ми се струваха особено привлекателни. - Скоро мернах и баща ти, но той, разбира се, е доста зает през повечето време, особено през лятото, като се има предвид колко е дълъг денят.... - споделих. - Но пък сега ще се мярка наоколо по-често... Идва зимата и няма да има кой знае колко много работа за вършене. Наскоро срещнах и Марс, но после потъна вдън земя, както винаги, Бакхус през повечето време също не е на линия, защото постоянно се мотае по разни купони... Минерва може да бъде открита на много места, но точно в момента е в... - замълчах миг преди да изтърся "Лагера на Нечистокръвните". - ...в Ню Йорк.
Видях как Анна се опитваше всякчески да прикрие изненадата си, и се разсмях жизнерадостно.
- Предполагам, че е странно да слушаш подобни неща за боговете, все едно всички се разхождат наоколо просто ей така, нали?

_________________
I'm fierce and I'm feeling mighty,
I'm a golden girl, I'm an Aphrodite
Alright! Alright!
I'm fierce and I'm feeling mighty,
Don't you mess with me, you're the one to fight but
Alright! Alright!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анна Тарковска
Дъщеря на Аполон
Дъщеря на Аполон
avatar

Брой мнения : 26
Точки : 19
Join date : 01.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   Съб Окт 29, 2011 2:47 pm

-О,ами да, малко е странно- Анна се засмя.- Човек си представя боговете като недостъпни свръх-мощни същества, които не обръщат внимание на никого и нищо, освен на своите задължения и така нататък, и така нататък. А то...- Тарковска отново заби нос в земята.- Е, или поне аз си го представям така. Но това не значи, че е вярно, нали?
Полубогинята погледна към слънцето, без да замрежва поглед. Това бе едно едно от положителните неща да е дъщеря на Аполон- никога слънцето не и' печеше в очите. Момичето се усмихна при тази мисъл и помаха нагоре. Често правеше така и си представяше, че татко и' е горе и я наблюдава и сърцето му 'танцува' като вижда, че дъщеря му го поздравява. И наистина, слънцето като че ли засвети още по-ярко.
Анна се усмихна ангелски и пак погледна Афродита, но този път сияеща.
- Та, какво прави Минерва в Ню Йорк?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Фонтанът   

Върнете се в началото Go down
 
Фонтанът
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Боговете на Олимп :: Древна Гърция и околностите :: Лагер Юпитер-
Идете на: