Богове/богини, полубогове, герои и чудовища

Богове/богини, полубогове, герои и чудовища

Първите божества

Хаос: Хаосът според древните гърци стои в основата на всичко. Те си го представяли като мястото между небето и земята, или като върхушката, бушуващото кълбо от всички стихии. От една страна Хаоса е първичното празно пространство, което след това започва да се изпълва с материя, а от друга е нещо само по себе си живо и пораждащо живота в света; мястото където са събрани източниците на живот, но не и той самия. В Хаоса всички неща потъват или се разрушават.

Никта: Никта в древногръцката митология е богиня, олицетворение на нощта. Никта е родена от Хаоса, заедно с бога на мрака Ереб, Ефир и Химера и се явява една от първичните сили. Никта е майка на много божества: Танатос, Хипнос, Ерида, Ату, Кери, Немезида, Мома, Мойрите и Хесперидите - все сили, държащи живота и смъртта.
Никта е живеела в Тартар. Там, където ежедневно се срещат нощта и деня, разменят местата си и обхождат земята. Там се намират и домовете на Танатос и Хипнос. Място, което Хелиос никога не вижда.
Никта участва в битката с титаните на страната на Олимпийските богове. Изобразявана е със закрито лице и тъмни дрехи. Върху северния фриз на Пергамския олтар е изобразена като млада жена с кълбо в ръка.

Ереб: Ереб в древногръцката митология е олицетворението на мрака. Син е на Хаоса. Негова сестра е Никта. По-късно Ереб и Никта са родители на Хемера и Ефир. Участвал във войната на титаните и бил хвърлен от Зевс в Тартар. Олицетворява мрачното пространство, което според вярването на древните гърци се намирало под земята, над Ада, и там душите изкупвали земните си грехове.

Ерос: Ерос в древногръцката митология е бог на любовта, страстта и секса и затова често e свързван с Афродита. Той също е честван и като божество на плодородието. Негов римски еквивалент е Купидон също познат като Амур. Както и Дионис, Ерос също понякога е наричан Елефтер (Освободителя).
Ерос бил първичен бог, отговорен за похотта, любовта и секса. Неговата статуя можела да бъде намерена в палестрите, едно от главните места за мъжете, където общували с любимите си, и на него спартанците принасяли жертви преди битка.

Уран: Уран в древногръцката митология — върховен бог, първия владетел на вселената, цар на небето. Прародител на всички останали богове. Самият той е син на Гея. След това я взема за жена. Баща е на титаните, циклопите и сторъките великани -хекатонхереи. Той заточва децата си в Тартар, но Гея, милеейки за тях, уговаря Кронос да възстане срещу баща си. Кронос го скопява с железния сърп, който му дава Гея и го лишава от властта му. Плодоносната сила на Уран била толкова силна, че от капещата по земята кръв се родили Гигантите, Ериниите и нимфите-мелиади, а от кръвта и пяната излязла Афродита.

Гея: Гея е първична гръцка богиня, олицетворяваща Земята, гръцката версия на "майката природа" или майката Земя. Хезиод разказва в Теогония как, след раждането на хаоса, широко разтлала силна, даваща живот на всичко Гея. Тя дала основата на боговете на Олимп. Тя родила Уран, звезното небе, едрите планини, безплодните дълбини на моретата и дала живот на безполовото размножаване. А след това, както разказва Хезиод, че тя е велика богиня на природата.

Танатос: Танатос в древногръцката митология е син на богинята Никта и е бог на смъртта. След като Хронос свалил от власт баща си Уран, Никта родила за наказание на Хронос боговете Танатос, Ерида, Хипнос, Немезида, Кери и др. Те носели ужаса, разрухата, раздорите и измамата. Танатос е представен с черно наметало, меч в ръка и големи черни криле. Той живеел в Тартар и обикновено се намирал близо до трона на Хадес. Има и версия, че богът непрекъснато снове от едно смъртно ложе до друго и отрязва с меча си кичур от косите на умиращите и им взема душата. Танатос действа своеобразно като съдбата която диктува за всеки мъртъв.

Хипнос: Хипнос в древногръцката митология е богът на сънищата. Син е на богинята на нощта Никта и брат - близнак на бога на смъртта Танатос. Баща на Морфей. Хипнос бил тих и спокоен, за разлика от брат си - безпощадния Танатос. С помощта на мак - той можел да приспи и да донесе покой на всеки, дори на боговете. И той и брат му -Танатос са изобразявани с венци от мак. Според Омир, Хипнос живее на остров Лемнос. Често боговете използвали Хипнос в интригите помежду си. Хера помолила Хипнос да приспи Зевс, докато тя преследва Херкулес. След това се наложило майка му да се застъпи за него пред Зевс, за да не го сполети гнева му.

Немезида: Немезида в древногръцката митология е богинята на възмездието. Тя е една от най-древните и почитани богини в Древна Гърция. Дъщеря е на богинята на нощта Никта и бог Ереб. Близка е по своето значение на богинята Дике. Немезида отговаряла за справедливото разпределение на благата сред хората и наказвала тези, нарушили закона. Следяла за несправедливости и давала възмездие. Тя подмамила Нарцис да се огледа във водата, след като отхвърлените от него жени я помолили да го накаже за гордостта му. В метафизични митове се споменава, че богинята създала яйце, от което се излюпили две двойки близнаци: Елена от Троя и Клитемнестра и Кастор и Полукс.

Ерида: Ерида в древногръцката митология е богиня на раздора и съперничеството, една от първичните сили. Дъщеря е на богинята Никта и е внучка на Хаос. Оттук е и нейната двойствена същност. От една страна тя поражда глада, скръбта, битките, убийствата, споровете и беззаконието, а от друга ражда труда. Оттук и при Хезиод има две Ериди. Едната предизвиква войни и вражди и необичана от хората, а другата им е полезна, заставяйки ги да се съревновават в труда. Тази, втората Ерида, съгласно легендите, Зевс сложил между корените на земята, за да символизира нейното подчинение и предназначението ѝ да служи на хората. Ерида се свързва и с ябълката на раздора, когато на сватбата на Тетида и Пелей, тя похвърлила на трите богини - Афродита, Атина и Хера, златна ябълка, откъсната от градините на Хесперидите, с надпис: "На най-хубавата" и това станало повод за гибелно съперничество и впоследствие и за Троянската война, тъй като всяка смятала, че тя е най-прекрасна.

Титаните

Океан: Океан в древногръцката митология е титан от първото поколение. Той е най-големият от дванадесетте титани. Олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на Уран и Гея. Брат и съпруг е на титанидата Тетида, от която има 3 хиляди дъщери — океанидите и също толкова синове — речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири Прометей и Зевс. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу Зевс. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и Тетида живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.

Хиперион: Хиперион в древногръцката митология е титан. Съпруг е на сестра си Тея, баща на Хелиос-Слънце, Селена-Месечина и Еос-Зора . Нерядко се отъждествява с Хелиос. В "Илиада" и "Одисея" слънчевия бог е наречен Хелиос Хиперион.

Япет: Япет в древногръцката митология е титан от първото поколение. Съпруг е на океанидата Климена, от която има четири сина - Атлант, Менетей, Прометей и Епиметей и чрез Прометей, Епиметей и Атлант е праотец на хората. Според друг мит те са синове на Япет и океанидата Азия. Япет е участник в титаномахията и бил затворен в Тартар от Зевс след победата на Олимпийските богове. Синовете на Япет, според някои тълкувания олицетворяват характера на хората. Атлас, поддържащ небесния свод въплъщава силата и търпението, Менетей - дързостта, Прометей - находчивостта и разумът, а Епиметей - недалновидността и слабостта на човешкия ум. Точно той, несъобразявайки се, е предупреждението на Прометей приел като дар от Зевс - Пандора, с което дошли нещастията при хората.

Койос: Кой в древногръцката митология е титан от първото поколение. Син на Уран и Гея. От своята жена, сестра си Феба, Койос има две дъщери - Лето и Астерия. Заедно с другите титани, Койос е заточен в Тартар след титаномахията и победата на Олимпийските богове.

Крий: Крий в древногръцката митология е титан - син на Уран и Гея. Съпруг е на Еврибия, от която има трима сина - Палант, Астрей и Перс. След титаномахията е затворен в Тартар. Според Павзаний Крий е баща на Питон.

Кронос: Кронос в древногръцката митология е бог, роден от Гея в ѝ Уран. Той е един от титаните. Първоначално — бог на земеделието, а по-късно, в елинистическия период се отъждествява с бога, персонификация на времето Хронос. Символизира времето, което води към смъртта.
Той се жени за сестра си Рея и тъй като Гея и Уран му предрекли, че властта ще му отнеме собственият син, той започнал да изяжда децата си. Първо глътнал Хестия, след това Деметра и Хера, а след тях и Хадес и Посейдон.
От съюза на Кронос с нимфата Филира се родил кентавъра Хирон.

Мнемозина: Мнемозина или Мнемосина в древногръцката митология е богинята на паметта. Тя е една от титанидите. Мнемозина ражда на Зевс девет дъщери — музите.

Рея: Рея в древногръцката митология е богиня, майка на Олимпийските богове. Според някои тълкуватели името ѝ означава Земя. Дъщеря на Уран и Гея, сестра и съпруга на Кронос. Тя е титанида. Съответства на римската Кибела. Кронос, страхувайки се да не бъде лишен от власт от някое от децата си ги изяждал, но Рея, по съвет на родителите си, спасила Зевс. Тя дала на Кронос увит в пелени камък, а детето тайно изпратила на о-в Крит. Рея измамила Кронос при раждането на Посейдон, скрила го сред пасящи овце, а на Кронос дала жребче, обяснявайки, че това е родила.

Тея: Тея в древногръцката митология е титанида от второ поколение. Съпруга и сестра на Хиперион. Майка на Хелиос, Селена и Еос.

Тетида: Тетида - морска богиня, титан. Дъщеря е на Уран и Гея, сестра и жена на Океан. От брака ѝ с Океан се раждат три хиляди океаниди, както и всички речни богове.

Феба: Феба в древногръцката митология е титанида. Сестра и жена е на Койос. Понякога се асоциира с Луната. Майка е на Лето и Астерия, баба на Аполон и Артемида. Феба се счита за основателка на храма на оракула в Делфи, който по-късно подарила на своя внук.

Темида: Темида е богиня на правосъдието, въплъщение на божествения ред, закон и обичай в древногръцката митология. Изобразява се като жена с превръзка на очите, която държи везни в едната ръка, а понякога и меч в другата (или рог на изобилието). Темида, като богиня на правосъдието, произлиза още от египтяните, за които била символ на истината и справедливостта, и които я изобразявали носеща меч с щраусово перо в косата.

Второ поколение титани

Прометей: Прометей е един от титаните в древногръцката митология, син на титана Япет и океанидата Климена. Брат на Атлас, Епиметей и Менетей. Името му означава „мислещ предварително“. Той открадва огъня от Олимп и го дава на хората. За наказание, по заповед на Зевс, е прикован на скала в Кавказ и обречен на непрестанни мъки. Всеки ден при него идва орел и кълве черния му дроб, който заздравява през нощта. Тези мъки, според различните автори, продължават между няколко столетия и 30 000 години. Накрая Прометей бил спасен от Херкулес, който убил със стрела орела. Прометей е баща на Девкалион; Девкалион и съпругата му Пира били единствените хора, оцелели след Потопа. В древногръцките митове Прометей е представен като човеколюбив, ненавиждащ тиранията, борещ се за правда.

Хелиос: Хелиос в древногръцката митология е бог на Слънцето, брат на богинята Селена и розовопръстата богиня на зората Еос, син на титаните Хиперион и Тея. Изобразяван е като красив младеж в тънки одежди, с развети коси и венец от лъчи, качен на златна колесница. Лицето му било обкръжено с ореол от светлина. Той живеел във великолепен дворец в обкръжението на четирите годишни времена и имал престол от скъпоценни камъни. Всяка сутрин Хелиос се появявал, управлявайки своята златна колесница, теглена от 4 снежнобели, крилати и бълващи огън коне с имената Светлина, Блясък, Гръм и Мълния. Цял ден богът управлявал колесницата си по небето (подарена му от бог Хефест), а вечер слизъл към океана и преплувал морето отново към мястото, където трябвало да се появи на следващата сутрин. Синът му Фаетон получил само за един ден позволение от баща и да управлява колесницата, но поради неопитността си едва не подпалил света -пламнала земята, започнали до горят планините. Зевс бил принуден да порази със светкавица колесницата, конете и Фаетон.

Лето: Лето в древногръцката митология е дъщеря на титаните Койос и Феба и сестра на Астерия. По всяка вероятност култът към Лето е с малоазиатски произход и името ѝ има малоазиатски корени -от "lada" -майка, жена. Лето е представена като мила и кротка жена и майка. Тя е олицетворение на майчинската любов, предаността към децата си и самоотвержеността за защитата им.

Атлас: Атлас е от титаните от второто поколение, син на Япет и океанидата Климена, брат на Прометей. Отличава се с голяма сила. Един от титаните, наказан от Зевс да крепи на раменете си небето, защото участвал в бунта на титаните срещу боговете. Трябвало да крепи небето на Запад, в близост до градините на хесперидите, затова океанът там получил името Атлантически. Един от митовете разказва как Атлас искал да помогне на Херкулес да откраде ябълките от хесперидите. Но също толкова искал и да свали товара на небето от плещите си. Помолил Херкулес да подържи небето за малко, а той да открадне ябълките вместо него, а те били пазени от многоглав змей и било трудна задача. След като се върнал с ябълките, Атлас не искал отново да поеме товара си. Наложило се Херкулес да си послужи с измама, за да се отърве от огромната тежест. Така Атлас продължил да крепи небесния свод, докато боговете и титаните не се помирили. Дъщеря на Атлас е нимфата Калипсо, държала във властта си Одисей 7 години. Негови дъщери от океанидата Плейона са седемте плеяди.

Епиметей: Епиметей в древногръцката митология е един от титаните от второ поколение. Син e на титана Япет и океанидата Климена. Брат е на Прометей, Менетей и Атлант. Не се е отличавал с интелигентност. Зевс му дал за жена Пандора и той я приел, забравяйки за предупреждението на Прометей да не приема никакви дарове от Гръмовержеца. Тяхната дъщеря, Пира, се омъжила за сина на Прометей, Девкалион, и те били единствените оцелели хора след потопа.

Менетей: Синът на титана Япет и океанидата Климена. Велик воин. Според някои митове е поразен от Зевс по време на титаномахията и заточен в Тартар.

Музи

Музите в древногръцката митология са богините, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката. Обитават планините Хеликон и Парнас.

Давали на артистите власт над човешката душа, възпявали законите и добрите нрави на боговете. Класическите музи са неотменно свързани с реда и хармонията в света. Те, както и останалите богове имали свои храмове, които се наричали музеи. От тази дума дошло и съвременното значение на сградите, където се съхраняват и показват произведения на изкуството и други паметници от миналото. Всяка муза има име и атрибути:
* Калиопа - муза на епическата поезия, изобразявана е с писмена табличка. Тя е и майката на Орфей.
* Клио - муза на историята и се изобразява със свитък в ръка.
* Урания - муза на астрономията. Изобразява се с глобус.
* Ерато - муза на любовната поезия. Изобразява се с китара.
* Евтерпа - муза на лирическата поезия. Изобразява се с флейта.
* Мелпомена - муза на трагедията. Изобразява се с трагическа маска.
* Талия - муза на комедията. Изобразява се с комическа маска.
* Терпсихора - муза на танците. Изобразява се с лира.
* Полихимния - муза на химните и пантомимата. Изобразява се с покривало на главата.

Втора част

Богове/богини, полубогове, герои и чудовища Images?q=tbn:ANd9GcSoY7eUnF2ZYE1rJjU0gBhsjMJua809vMrm8aC03sIOfGQbtl6Xa7YTje-onQ

Олимпйските богове

Олимпйските богове в древногръцката митология са основните богове в гръцкия пантеон, обитавали планината Олимп. Има общо четиринадесет различни богове, определени като олимпийски, но никога не са били повече от 12 по едно и също време.

Зевс: Зевс в древногръцката митология е бог на небето и гръмотевиците, и властващ над всички други богове. Известен още като Зевс Гръмовержец. Той е господар на небето, бог на дъжда. Неговото оръжие са мълниите, които той хвърля по всеки, който му се противопостави. Женен за Хера, но известен със своите "приключения". Той също така е известен с това, че наказва тези, които лъжат или клетвопрестъпват. Негова птица е орелът, неговото дърво - дъба. Представян е като бог на справедливостта и милосърдието, защитник на слабите, и наказващ лошите.
Зевс бил син на Кронос и Рея. Като малък, за да го предпази да не бъде изяден от баща си, както се е било случило с петимата му по-големи братя и сестри, майка му го дала на планински нимфи да го отглеждат на остров Крит. Щом пораснал, той отишъл да работи като виночерпец при баща си и един път му дал питие от нектар, смесено с билки, предизвикващи повръщане. Това накарало Кронос да повърне вече изцяло порасналите братя и сестри на Зевс. Последвала война между Титаните, предвождани от Кронос, и Олимпийците - предвождани от Зевс. Ала Олимпийците били осигурени с непобедимо оръжие от Циклопите и битката завършила с победа за боговете. След войната Зевс спечелил владение над небето, Хадес на подземното царство, а Посейдон на морето. Земята била постановена като общо владение за забавление и радост на всички.

Посейдон: Посейдо в древногръцката митология е бог на моретата. Втори син е на Кронос и Рея, брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес.
Той е втори след Зевс по могъщество сред боговете. След като надмогват баща си, заедно със Зевс и Хадес, той получава като награда моретата. Обикновено е изобразяван като моряк. Негово оръжие е тризъбеца, с който Посейдон може да разклати земята и да разбие всеки предмет. Посейдон се считал за покровител на развъждането на конете. В негова чест се устройвали Истмийските игри с конни битки. Култът към Посейдон бил широко разпространен по цяла Древна Гърциия, особено с крайбрежните части и островите.

Хадес: В гръцката митология Хадес и братята му Посейдон и Зевс победили титаните и властвали над подземното царство, морето и небето по равно. Заради асоциацията си с подземния свят Хадес често е интерпретиран като смъртта, въпреки че не е.
Римляните наричали Хадес Плутон от гръцки епитет означаващ "Богатия". В някой легенди се говори, че Хадес притежава маска и шлем с които е невидим, а щом смъртен ги сложи става невидим за смъртта.Но също се говори, че имал ключове с които отключвал и заключвал смъртта.

Атина: Атина в древногръцката митология е богинята на мъдростта и войната. Дъщеря е на Зевс и Метида, но не Метида родила детето. Зевс се страхувал, че съпругата му може да роди син, който да вземе властта на Олимп и погълнал бременната си жена. Метида обаче родила дъщеря и почнала да кове в стомаха му шлем за нея. Зевс получил силно главоболие и повикал на помощ Хефест, който да разцепи главата му, за да го оттърве от болката. Оттам излиза Атина с целия си блясък и с нов лъскав шлем. Родена от главата на Зевс, тя била най-мъдрата богиня и Гръмовержецът често се съветвал с нея. Епитетът Палада идва според някои легенди от победата ѝ над гиганта Палант.
Заедно с ролята си на богиня на войната, тя се явява и девица и защитничка на целомъдрието. Нейни символи сред животните са: змията, олицетворяваща мъдростта и совата. В храма на Атина в Атина, се разказва, че на Херодот е имало огромна змия, пазителка на храма. Сова и змия са охранявали в двореца на Минотавъра на о.Крит. Сред артрубутите на Атина е неотменно и щита й, украсен с главата на горгоната Медуза, за която се счита, че има магическо действие и плаши и богове и хора.

Арес: Арес в древногръцката митология е бог на войната. Син е на Зевс и Хера. За разлика от Атина, която е богиня на честната и справедлива война, Арес олицетворява коварната, жестока и вероломна война. Арес е гръцкият еквивалент на римския бог Марс.

Артемида: Артемида е древногръцката богиня на лова, плодородието, богиня на женското целомъдрие, покровителка на всичко живо на земята. Тя дава щастие в брака. Самата тя е девственица. Сестра-близначка на Аполон. Родени са на остров Делос, който се носел свободно по вълните до момента, в който бременната Лето не стъпила върху него. По време на Троянската война заедно с Аполон воюва на страната на троянците. Символ на Артемида е луната, а богинята е въоръжена със сребърен лък. За неин еквивалент в древноримската митология се счита Диана. Тя носела естествената смърт на жените (както Аполон на мъжете), но можела и да бъде кръвожадна и често използвала стрелите си като средство за наказание.

Хефест: Хефест в древногръцката митология е покровител на огъня и обработката на метала като ковач. Докато другите богове съдят хората, водят войни, ходят на лов, Хефест в най-голяма степен може да се нарече занаятчия - трудещия се най-много бог. Съгласно мита ,Хера родила Хефест от себе си, след като се скарала със Зевс. След като и показали детето, тя се ужасила от хилавото му телце, хванала го за крачето и го хвърлила към земята.Той паднал в океана. Провървяло му, тъй като наблизо била Тетида, дъщерята на морския старец Нерей и нейната приятелка Евринома, дъщеря на Океан. Те го намерили и се грижили за него 9 години. Малкият Хефест не обичал нито музиката, нито танците, които всички други богове знаели до съвършенство. Не го теглело и към войната, тъй като бил куц, от падането си. Харесвало му да майстори разни неща. Бързо се научил от къс безформено злато или сребро да изработва прекрасни бижута и неговите възпитателки скоро били изумени от изяществото на това, което излиза изпод ръцете му. Такава красота те не били виждали нито на небето, нито на земята.

Аполон: Аполон е бог, както от древногръцката, така и от римската митология и религия. Той е братът-близнак на богинята на лова. Син е на Зевс и Лето. Аполон се счита за бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. Той е предводител на музите. В изкуствата е представен като красив млад мъж, често с лира в ръка.
Още като юноша Аполон се включил в битката срещу Питон, който тормозел майка му още преди раждането му и основал Питийските игри в памет на победата над чудовището. По същия повод основал в Делфи, в подножието на Парнас и светилище, където се намирал оракул, който да изрича волята на неговия баща Зевс.
Самият Аполон бил окичен с лаврови клонки, също както и победителите в олимпийските игри; в ларвото дърво се превърнала и прекрасната нимфа Дафне - любимата на Аполон. Децата му също били много прочути и уважавани.

Хермес: Хермес е бог от древногръцката митология - вестител на боговете, считан за най-умния сред тях. Той е богът на търговията, границите и пътешествениците, които ги пресичат, на овчарите и говедарите, на ораторите и мъдростта, на литературата и поетите, на атлетите, мерките и теглилките и изобретяването на търговията по принцип, на хитрината на крадците и лъжците. Син е на Зевс и Мая, внук на Атлас, роден в пещера на планината Килен в Аркадия. Няколко часа след раждането си изобретил лирата, като опънал струни върху бронята на костенурка и възпял на нея любовта на Зевс и Мая. Още същия ден откраднал кравите на брат си Аполон и превърнал в скала Бат, когато той издал скривалището на стопанина им.
Защитник на пътниците, патрон на крадците, съпровожда душите на мъртвите до подземния свят. Изобразяван е със златни крилати сандали и жезъл. Съответства на римския бог Меркурий.

Афродита: Според легендата е родена край Пафос, Кипър, след като Кронос поразява Уран и неговата кръв пада в морето и се превръщат в пяна. От тази пяна се ражда Афродита — най-красивата от богините. Има и друга версия за нейния произход, съгласно която тя е дъщеря на Зевс и Диона.
Афродита е представена и като богиня на плодородието, пролетта и живота. Винаги е обкръжена от рози, анемонии, нарциси и лилии. От името на остров Кипър често била наричана Киприда.
Тя е почитана като даряваща изобилие, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата. На нейната любовна власт се подчиняват и богове и хора. Неподвластни са и само Атина, Артемида и Хестия.

Хера: Хера в древногръцката митология е богиня, покровителка на брака и пазеща майките по време на раждане. Трета дъщеря е на Кронос и Рея, сестра и съпруга на Зевс, и майка на Арес, Хеба и Хефест. Като женско съответствие на Зевс царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите. Сестра е на Деметра, Хестия, Хадес и Посейдон.
Хера била най-могъщата от богините на Олимп и тя се подчинявала на мъжа си Зевс. Тя често го разгневявала със своята ревност. Сюжетите на много митове са построени около бедствията, които Хера изпраща на любовниците на Зевс и техните деца. Така, тя изпратила отровна змия на острова, където живеела Егина и нейния син от Зевс, Еак. Погубила и Семела, и много други.

Хестия: Хестия е гръцка богиня на домашното огнище. В римската митология се нарича Веста. Тя е най-голямата дъщеря на Рея и Кронос и е сестра на Зевс, Хера, Хадес, Посейдон и Деметра. Първоначално е била една от дванайсетте богове на Олимп, но по-късно мястото и е заменено от Дионис. Хестия се грижи за свещения огън на Олимп. Нейни олтари са всички семейни и полисни огнища. В образа си на огнище-олтар тя е символ на общностите на хората и на боговете.

Деметра: Деметра е гръцката богиня на земеделието и на зараждащия се живот, пазителката на брака и на свещения съюз. Тя е наричана "носителка на сезоните" в Омировия епос, важен белег, че е била почитана дълго преди Олимпийските богове. Тя е дъщеря на Кронос и Рея и майка на Персефона, която по-късно става жена на Хадес. В късната античност култът към Деметра се смесва с този на Кибела. Древните гърци виждали Деметра в съзвездието Дева. Именно Деметра научила хората на земеделие. Тя дала на Триптолем семена пшеница, който ги разпръснал по целия свят и научил хората на земеделие.
В нейна чест се извършвали Елевзинските мистерии.

Дионис: Дионис е древногръцки бог, божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието.
Дионис, един от главните богове в гръцкия пантеон, е син на Зевс и на Семела, съпруг на Ариадна, дъщерята на критския цар Минос. Семела е тиванска принцеса, името на която някои автори свързват с фригийската дума zemelos („земен“). Когато ревнивата Хера разбрала, че Семела е бременна от Зевс, тя ѝ се явила като старица и посяла в нея съмнението, че именно бог е бащата на нероденото ѝ дете, като накарала Семела да помоли Зевс да ѝ докаже, че е бог и да покаже силата си. Зевс я увещал да не го моли за това, защото нямало смъртен, който да видел бог и да останел жив, но накрая отстъпил пред молбите ѝ. Семела загинала от пламъците на Зевсовите мълнии. Зевс спасил нероденото дете, като го зашил в бедрото си. Няколко месеца по-късно се родил Дионис, който по-късно извадил майка си от подземния свят и я направил безсмъртна.

Други

Астерия: Астерия в древногръцката митология е дъщеря на титаните Койос и Феба и сестра на Лето (майката на Аполон и Артемида). Астерия е жена на Перс и майка на богинята на мрака и чародействата - Хеката.
Зевс се опитал да я съблазни, превръщайки се в орел и преследвайки я. За да се спаси от него, Астерия се превърнала в пъдпъдък и се хвърлила в морето. Според легендите на нейно име е наречен град Астерия (по-късно Делос). Според друга версия се превърнала в камък и останала дълго под водата, а по-късно се превърнала в остров. Този остров по-късно започнал да се нарича Ортигия, а по-късно и Делос.

Фобос: Фобос в гръцката митология е олицетворение на страха. Син на бога на войната Арес и богинята на красотата Афродита. От техния съюз се раждат Фобос, Деймос и Хармония. Фобос, Деймос и богинята Ерида (една от граите) придружават Арес в битките. Асаф Хал, открил луните на Марс, нарекъл една от тях Фобос. В древноримската митология му съответства Павор, който придружава бог Марс.

Деймос: Деймос в древногръцката митология е син на бога на войната Арес и богинята на красотата Афродита. Придружава баща си Арес в битките, заедно с брат си Фобос. Неговият римски еквивалент е Формидо или Метус. Един от спътниците на Марс, открити от Асаф Хал, се нарича Деймос.

Антерос: В древногръцката митология е син на Арес и Афродита. Според мита, Ерос бил самотен и Арес и Афродита го дарили с брат Антерос, с когото да играе. Антерос е олицетворение на споделената любов. Също така той наказва тези, които презират любовта и чувствата на другите, и отмъщава за несподелената любов.
Физически той е изобразяван точно като Ерос, като единствените разлики са дългата му коса и крилата с форма на крилата на пеперуда. Типичните за него оръжия са златна тояга и колчан с оловни стрели.

Хармония: Хармония в древногръцката митология е богиня на хармонията и разбирателството. Според някои от митовете е дъщеря на Арес и Афродита, жена е на Кадъм - първият цар на Тива. Боговете, които присъствали на сватбата им богато ги надарили. Сред даровете била скъпоценна дреха за Хармония, която изтъкала лично Атина Палада и огърлица от ръцете на Хефест, която по късно станала причината за много нещастия, които сполетели хората, които я притежавали.

Семела: Семела в древногръцката митология е дъщерята на тиванския цар Кадъм и Хармония. В нея се влюбил Зевс и се заклел във водите на Стикс да изпълни всяко нейно желание. Докато Семела била бременна с неговото дете, ревнивата Хера я подмамила да поиска от Зевс да го види в цялото му величие. Когато Зевс изпълнил молбата ѝ, мълнии и гръмотевици изпълнили бащиния ѝ дворец и пламъци обхванали всичко. Ужасена от страх, Семела родила преждевременно детето и после умряла. Зевс пришил недоносеното бебе към бедрото си, а когато дошло времето се родил Дионис - веселия бог на виното и плодородието. Когато Дионис пораснал, извел майка си от царството на Хадес и Семела, под името Тиона, станала една от богините, обитаващи Олимп.

Персефона: Персефона в древногръцката митология е единствената дъщеря на Деметра, богинята на плодородието. Тя е царицата на подземното царство, съпругата на Хадес.
Персефона била стройна и много красива девойка и в нея били влюбени и богове и смъртни. Нейната ръка искали и Аполон и Посейдон, но майка ѝ смятала, че тя е още твърде млада за тези ухажвания и за да отърве дъщеря си от почитатели, я изпратила в Сицилия. Там Персефона се чувствала чудесно. По цял ден събирала цветя и се разхождала със своите приятелки. За нещастие, един ден я видял богът на подземното царство Хадес. Той помолил Гея да залиса Персефона и тя ѝ показала теменужка - чудно цвете, което никой дотогава не бил виждал. Щом се затичала да го откъсне, земята се разтворила, Хадес се появил на колесницата си, отвлякъл Персефона и изчезнал обратно.

Хеката: Хеката в древногръцката митология е богиня, която най-често е свързвана с магическото изкуство и с тройния кръстопът.
Хеката е дъщеря на титанидата Астерия. Има три глави и три тела. Тя е древно хтоническо божество, което след победата над титаните е съхранило своите архаични функции. Получила от Зевс власт над земята и морето, а от Уран - велика сила. В началото покровителства лова, пастирите, обществените занятия на хората (съдилища, война, състезания), защитава младите хора, пази децата и осигурява на пътниците лек път. След време, тя отстъпва част от тези си функции на Аполон, Артемида и Хермес.

Еос: Еос в гръцката митология е богиня на зората, в римската митология е позната като Аврора. Дъщеря е на титана Хиперион и титанката Тея, сестра на Хелиос и Селена. Според една друга версия тя е дъщеря на Хелиос и на Нощта.
В поемите на Омир тя е облечена в багрите на утринното небе, тя е "розовопръста", "шафранодрешна", "лъчезарна", "златопрестолна", "роснокоса", "пурпурна". Всяка сутрин носи на боговете и хората светлината на деня, като изплува от морските дълбини на дивна колесница с конете си Лампос („блестящият”) и Фастон („искрящият”), като подкарва звездите и пропъжда тъмнината, отваря с розовите си пръсти пред колесницата на Слънцето златните небесни порти. От първия си съпруг Астрей родила ветровете Борей, Зефир, Нот и звездите.

Циклопи

Циклопът е същество от гръцката митология. Представлява огромно чудовище с едно око в средата на челото. Били груби и недодялани същества, но сръчни ковачи.
Циклопите са синове на Уран и Гея. Според Хезиод те били силни, непреклонни и лишени от емоции. Циклопите са трима: Бронтес, Стероп и Аргес. Те били захвърлени в мрачния Тартар от баща си Уран. По-късно Кронос, друг син на Уран и Гея, ги освобождава, заедно с Гигантите и Хекатонхереите. Те му помагат да свали Уран от власт, но след това Кронос, отново ги хвърля в Тартар, където оставят, пазени от Кампе, докато Зевс не ги освобождава. Те подарили на Зевс гръмотевицата, която му помогнала да свали от власт баща си Кронос. Аргес дал светлината, Бронтес добавил гърма, а Стерон - мълнията. Благодарение на техния подарък Зевс получава прозвището си - Гръмовержец.
Циклопите също създават и тризъбеца на Посейдон, лъка на Артемида и шлема, който Хадес дава на Персей, за да изпълни задачата да убие Медуза Горгона. За тях се казва, че са построили и укрепленията на Тиринт и Микена на Пелопонес. Шумовете, идващи от дълбините на вулканите, са приписвани на тях. Циклопите са убити от Аполон, след като Зевс, убива неговия син Асклепий с мълния, изкована от Циклопите.
По-късно в митологията циклопите се появяват като свирепи и жестоки людоеди в странстванията на Одисей, който ослепява един от тях, за да се измъкне жив от острова, който те населяват.

Гиганти

Гигантите в древногръцката митология са същества, които са родени от кръвта на ранения Уран, след като е бил кастриран от Хронос. Според друга версия, Гея ги родила от Уран след като титаните били хвърлени от Зевс в тартар.
Гигантите нападнали боговете на Олимп, за да вземат властта им. Опитвали се да ги достигнат като струпали една върху друга две планини. Гея им дала средство, което ги прави неуязвими за боговете. След като боговете не могли да се справят с тях на помощ им се притекъл Херкулес. С негова помощ, Гигантите били отблъснати. За разлика от титаните, гигантите били смъртни, поради което и в гигантомахията били унищожени.
Гигантите били огромни същества — с голяма сила и страшен вид. Представлявали космати чудовища със змии вместо крака. Имали гъсти коси и рошави бради. Можели да са бъдат победени само със съвместните усилия на бог и човек.
Гигантите са около 150 на брой. Сред тях са Агрий, Алкионей, Гратион, Иполит, Клитий, Мимант, Палант, Полидор, Порфирион, Еврит, Ефиалт и др.

Еринии

Ериниите в древногръцката митология са богини на отмъщението. Броят им първоначално не е определен - Омир говори ту за една, ту за няколко еринии. Еврипид първи ги определя като три - (Алекто, Тисифона и Мегера). Родени са от кръвта на скопения Уран. За древния им произход говори и друг мит, според които са родени от съюза на Никта и Ереб. Изобразявани са като отвратителни старици със змии в косите и бичове или факли в ръцете. От устата им се вие дълъг език и капе кръв. Гласовете им напомняли рев на животно и кучи лай. Ходели в черни дрехи с аленочервени пояси. Обитавали подземното царство. Преломен момент в разбирането за ролята на ериниите е мита на Орест, описан в "Евмениди" на Есхил. Там те преследват Орест за убийството на майка му. После в съда в ареопага, където спорят с Атина и Афродита, които защитават Орест, се примиряват с новите богове, след което получават името евмениди. Така сменят злобната си същност и от еринии (безумни) хтонични божества, пазещи правата на мъртвите стават покровителки на законността. По-късно ги наричат семни и понти.

Хекатонхейри

Хекатонхейри в древногръцката митология са трима великани с по сто ръце и петдесет глави. Това са Гий, Кот и Бриарей. Синове са на Уран и Гея. Били затворени в недрата на земята от баща си Уран, но Зевс ги освободил и призовал да се включат в борбата с титаните. Благодарение на тях десетилетната война завършила. След победата на олимпийските богове, хекатонхейрите станали стражи на вратата на Тартар, където били заточени победените титани.

» Богове и Богини
» Домът на всички чудовища
» Кралица на Бала /УЧИТЕЛИ И БОГИНИ/
» Крал на Бала /УЧИТЕЛИ И БОГОВЕ/
» Герои