Мястото за богове, чудовища и герои.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Добре дошли!
Нашият банер
90
Ако искате да станете наши приятели, цъкнете Тук
ЕКИПЪТ
Top posters
Атина
 
Катрин Уейтън
 
Посейдон
 
Sandara.
 
Анабет
 
Афродита
 
Ариа
 
Хататила
 
Зевс
 
Katherine Pierce
 
Latest topics
» Станете наши приятели
Съб Юли 27, 2013 8:10 am by Атина

» Другарче за РП
Пет Юни 07, 2013 6:00 am by Софѝя

» Любим филм
Вто Апр 16, 2013 10:37 am by Атина

» Смяна на името/снимката
Нед Апр 07, 2013 5:00 pm by Катрин Уейтън

» Музеят в Ню Йорк
Сря Апр 03, 2013 5:30 pm by Vicktoria di Makiaveli

» По стълбите нагоре
Вто Мар 26, 2013 1:13 am by Атина

» Богове и Богини
Сря Мар 20, 2013 7:04 am by Атина

» Тренировъчната площадка
Съб Мар 09, 2013 11:46 pm by Фил

» Въпроси...?!
Пет Мар 01, 2013 12:55 am by Атина

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Май 04, 2011 10:37 am

Share | 
 

 Северната гора

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   Съб Сеп 15, 2012 5:53 am

- Виж, наистина не се притеснявай за това...Ще го разгадаем. - продължих да я успокоявам, но този път казвах истината. Нямаше да позволя някакъв глупав символ да тревожи приятелката ми. До сега Софи ми изглеждаше безстрашна, сякаш може да се изправи срещу дузина здрави мъже и да повали всичките, до един без да й мигне окото, но сега изглеждаше уплашена и дори глупавите ми неразвити божествени сетива го усещаха. Вярно беше, че не се справям добре с дарбата си, но това чувство беше толкова силно, че щях да си сложа табелка "Идиотка", ако не го бях усетила, е аз си я заслужвах и без друго, но това щеше да е върхът на на сладоледа.
-А, колкото до моите сили...За тях изобщо не бери грижа. Нямам намерение да говоря със сестрите ми. Честно казано, но да си остане мужду нас, те малко ме плашат. Знам какво си мислиш : "Колко заплашителни могат да бъдат децата на Афродита". Е, аз не се притеснявам от това, че ще ми опрат нож в гърлото. По-скоро се притеснявам от тях, те са толкова надути и празноглави, че вероятно ще се чудят какво ги питам, но дори и ако успеят да разберат, перфектните им личности ще ме обявят за пълна загубенячка. Мога да се справя с тях, но не искам да влизам в кофликти, още е твърде рано, а и още по-малко със собствените ми сестри.


Последната промяна е направена от Ариа Марин на Съб Сеп 15, 2012 10:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Софѝя
Дъщеря на Зевс
Дъщеря на Зевс
avatar

Брой мнения : 94
Точки : 178
Join date : 07.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   Съб Сеп 15, 2012 6:37 am

Кимнах леко, като оценявах думите й и признателно казах
-Благодаря ти, Ариа... - усмихнах й се искрено, радвайки се, че беше до мен. Определено значеше много, че тя иска да ми помогне и нямаше как да не го оценя. Чувството беше приятно, сякаш съм свалила някакъв товар от раменете си... Вече не бях сама. Осъзнаването на този факт ме изненада, но и зарадва, тъй като знаех, че имам приятелка до себе си - нещо, което беше колкото неочаквано, толкова и хубаво. А колкото до сестрите й...
-Не се тревожи за сестрите си, само да посмеят да ти направят нещо и няма да им се размине. Само да посмеят и хубаво ще ги подпаля - така със сигурност ще знаят да не се закачат с не когото трябва. - смигнах на Ариа, уверявайки я. Щях наистина да го направя, а и след като не можех да й помогна със силите й... Беше най-малкото, което можех да сторя. Чувствах странен защитнически импулс спрямо нея. Усмихнах й се отново и допълних
-Вярвам ти, че ще се справим. Двете ще се учим взаимно, а така няма как просто да не успеем... - тонът ми беше окуражаващ, тъй като наистина се чувствах малко по-уверена от подкрепата й. Наистина оценявах факта, че сега имаше някой до мен и нямаше да се налага повече да се справям сама..



П.с.: Съжалявам, поста май малко не се получи, ама като че ли музата нещо ме напусна за жалост и затова... Sad
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   Съб Сеп 15, 2012 6:55 am

Оценявах подкрепата й. Определено знаеше как да ме накара да се почувствам по-добре. Думите й ми помогнаха много. Почувствах се по-уверена. Знаех, че имам на кого да разчитам и вече не бях сама. Тя ме разбираше и стоеше зад мен.
- Благодаря, за всичко. Не знам какво щях да правя без теб.-мислех това, което казвах. Всяка една дума беше истинска. Продължих да говоря, въпреки че ми липсваха думи, с които да опиша тази смесица от чувства, но занаех,че трябва да продължа , само за да разбере какво изпитвах.
- 16 години прекарани в света на хората и нито една добра приятелка. Кой да предположи, че ще я срещна точно тук. Появата ти беше неочаквана, но запълни една малка празнинка в живота ми. Може би е прибързано, но това са моите чувства и изпитвам нужда да ги изразя. Не бях споделяла толкова много от живота си и от мислите си с никой друг, дори и със сестра ми. Надявам се да разбираш всичко, което ти казвам, защото нямам думи, с които да го обясня. - усмихнах се леко и погледнах надолу към тревата, на която бяхме седнали. Откъснах едно стръкче, което беше признак на нервност. После отново вдигнах глава и протегнах ръка, за да докосна нейната. Погледнах я в очите и казах едно простичко:
-Благодаря.


Последната промяна е направена от Ариа Марин на Съб Сеп 15, 2012 10:44 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Софѝя
Дъщеря на Зевс
Дъщеря на Зевс
avatar

Брой мнения : 94
Точки : 178
Join date : 07.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   Съб Сеп 15, 2012 7:11 am

Бях наистина трогната. Тя говореше толкова прямо и се изразяваше с лекота, която при мен липсваше. Чувствах се унила, че не можех като нея да намеря думите, с които да й обясня, че я разбирах изцяло, тъй като се чувствах по абсолютно същия начин. Усмихнах й се и хванах ръката, която Ариа беше сложила върху моята, като я стиснах леко, уверявайки я в това, което не можех да изразя на глас.
-Аз ти благодаря - казах тихо и когато вдигнах глава, я погледнах усмихнато, но и малко срамежливо. Радвах се и емоциите напираха в гърдите ми, явно правейки нещо със силите ми, тъй като листата, върху които беше другата ми ръка, пламнаха.
-Уоу! - извиках, като двете с Ариа скочихме. Бързо се опитах да угася огъня, който бързо се разрастваше, но естествено ми беше нужно известно време и голяма доза усилия.
-Съжалявам, съжалявам, съжалявам! - казах разпалено и нервно, поглеждайки Ариа. Бях изтощена от усилията, но игнорирах това и се вгледах в ръката й.
-Изгорих ли те? Не те изгорих, нали? - попитах, нервно хапейки долната си устна от притеснение. Каква я бях свършила... Това беше прекалено. Браво, Софи, прояви се за пореден път, и то в най-подходящия момент, както винаги..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   Съб Сеп 15, 2012 7:29 am

Ще излъжа, ако кажа, че не се стреснах от пожара. Доста се уплаших, но поне Софи успя, да овладее пламъците. Това беше добрата новина, лошата беше, че тя много се притесни. Трябваше да я успокоя, но сякаш си бях глътнала езика. Не можех да обеля и думичка, но наложих волята си и промърморих едвам доловимо от човешкото ухо.
-Спокойно, спокойно, всичко е наред, аз съм добре...-това беше максимумът. Почувствах се сякаш тези думи отнемат частици от жизнените ми сили. Задъхах се и паднах на колене на земята. Опитах се да нормализирам дишането си. Започнах да поемам по-големи глътки въздух и скоро се почуствах по-добре. Изправих се отново, но тогава усетих леко парене на дланта си. Беше ме страх да погледна,но се насилих и обърнах ръката си. Това, което видях ме изплаши до смърт. Ако до този момент не бях пребледняла като платно, то вече кожата ми със сигурност беше придобила точно този цвят. Когато Софи погледна тенът и се изравни с моя, бяхме пребледнели, бели като мъртъвци или по-точно - като Хадес. Е, поне знакът нямаше нищо общо с него. Изгореното петно на дланта ми представляваше мълния...


Последната промяна е направена от Ариа Марин на Съб Сеп 15, 2012 10:45 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Софѝя
Дъщеря на Зевс
Дъщеря на Зевс
avatar

Брой мнения : 94
Точки : 178
Join date : 07.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   Съб Сеп 15, 2012 7:45 am

Това не се случваше. Това беше първата ми мисъл, докато се взирах в ръката на Ариа и двете с нея мълчахме. Мисълта, че бях наранила приятелката си се вряза в съзнанието ми, докато тишината се проточваше и двете продължително се взирахме в ръката й. Моля те господи, или по-скоро богове и богини, нека да не й остане белег за постоянно... Бях го направила неволно и все пак се чувствах ужасно виновна. И аз не знаех какво точно й бях причинила, или какво можеше да стане, ако тя не се беше дръпнала навреме, скачайки.
-Аз.. аз.. извинявай, аз.. - знаях, че пелтеча, но дори не направих опит да се спра този път. Ужасявах се да я попитам следващия въпрос, но знаех, че трябва да го направя и нещастно и притеснено промълвих
-Добре ли си? - нещата бяха тръгнали така добре... За първи път. Трябваше да се досетя, че беше прекалено хубаво, за да е истина - сега плашех не само себе си, но и нея. Какво щях да правя? Отстъпих крачка назад от нея, въпреки че исках да се приближа, за да се уверя, че Ариа е добре. Все пак не го направих. Това вече излизаше от контрол.. Не исках тези сили. Намирах се в Лагер, пълен с необикновени деца и дори и сред тях се чувствах не на място, тъй като дори не можех да съм "обикновена" полубогиня, като всички останали... Захапах долната си устна, опитвайки се да потисна вината. Не се получи, както и очаквах, и продължих да се взирам в ръката на Ариа, не смеейки да я погледна в очите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   Съб Сеп 15, 2012 7:59 am

Софи изглеждаше по-уплашена от мен самата. Все пак аз бях тази с мълнията на ръката, нали!? Не можех да й се сърдя, тя не беше виновна, това беше неволно. И все пак видях, че се страхуваше да се приближи, страхуваше се дори да ме погледне в очите. Разбрах това в мига, в който я погледнах, но сега нямах време да я успокоявам, тя трябваше да се стегне и аз щях да я накарам. Хванах ръката й и я издърпах към мен.
- Добре, мисля, че вече не необходимо до присъствам на твой урок. Виждам, че се оказа права. Нещото в огъня е било мълния и ако това има нещо обощо с боговете, кълна се ще им сритам божествените задници. Софи, стягай си багажа, отива ме на Олимп.-да може би малко съм попрекалила със заповедите, но тя се нуждаеше от това. Методите не са важни, важен е резултатът и той беше точно такъв какъвто исках. Тя се мобилизира, а аз бях толкова ядосана, че можех да откъсна главата на първия бог изпречил се на пътя ми. Но преди да се качим там горе, трябваше да измислим няакъв план. Нямахме представа какво да правим, боговете ми лазеха по нервите и на всичкото отгоре бяхме уплашени,боговете ми лазеха по нервите, миглите ни бяха опърлени и... споменах ли, че боговете ми лазеха по нервите?


Последната промяна е направена от Ариа Марин на Съб Сеп 15, 2012 10:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Софѝя
Дъщеря на Зевс
Дъщеря на Зевс
avatar

Брой мнения : 94
Точки : 178
Join date : 07.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   Съб Сеп 15, 2012 8:13 am

Усмихнах се, бавно и малко по малко изравнявайки погледа си с този на Ариа. Знаех, че не говореше сериозно, но въпреки това казах
-Ариа, не го мислиш сериозно? Имам предвид, не можем да отидем на Олимп. Е, технически можем, но е забранено на полубоговете да стъпват на Олимп и ако го направим, вероятно боговете ще са тези, които ще ни сритат полубожествените задници... - не че щях да се дам без бой, а и с тези сили сигурно поне щях да се справя войнствено, но все пак, те бяха богове. Дори не бях сигурна, че някой от тях може да ми помогне. Замислих се.
-Мислиш ли, че трябва да отида при директора на Лагера? Преди да е пострадал още някой.. - попитах колебливо, замислена. Може би беше правилното нещо. Не знаех как щяха да постъпят, но не можех повече да се справям с всичко това сама - беше твърде плашещо, дори и за полубог. Чувствах се като някакво извънземно. Имах толкова въпроси и определено исках отговори, но кой щеше да ми ги даде? Със сигурност не и майка ми, която надали щеше да има времето дори да ми обърне внимание... Боговете не се интересуваха от децата си. А ако те нямаше да ми помогнат, тогава кой ли оставаше..?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   Съб Сеп 15, 2012 8:24 am

-Да, права си, не помислих за това.- Софи беше права. Не можехме да се качим на Олимп, по този начин застрашавахме задниците си, а това не ми харесваше. Но тогава ми хрумна нещо.Можеше и да успеем, ако на някой от боговете внезапно му е допукало за детето му. Това беше малко вероятно, но си струваше да опитаме. Можеше да извадим късмет, а и не можех да позволя на Софи да каже на директора. Кой знае какви щеше да ги свърши той. Най-малкото щеше да се разчуе и Софи щеше да е обект на подигравки.
-Софи, ето какъв е планът. Ще изпратим съобщение по Ирида до майка ти. Искрено се надявам да успее да отговори, защото тя е единствената, която може да ни помогне. Може дори да ни позволи да се качим на Олимп. Но ни трябва дъга и златна драхма.- Добрата новина беше, че скоро беше валяло и гората все още беше мокра, така че имахме дъга, макар и съвсем малка щеше да свърши работа. Другата добра новина беше, че винаги носех със себе си малко драхми. Лошата новина беше,че сега щяхме да си имаме работа с божество, а тях винаги съм ги мразела.
-Хайде, Софи, ще успеем, обещавам ти.-истината беше, че изобщо не бях сигурна, всъщност везните клоняха в негативна посока, но трябваше да опитаме. Затичахме се през гората в търсене на дъга.


П.П
Лягам си, чао. Ако искаш утре ще довършим.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Наталия Сейдъл
Дъщеря на Атина
Дъщеря на Атина
avatar

Брой мнения : 86
Точки : 158
Join date : 23.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   Вто Яну 29, 2013 4:50 pm

Днес времето изглеждаше прекрасно.Топло,слънчево и подухваше лек топъл ветрец.Мислех да отида до езерото,но се отказах.Там имаше много хора пък и събуждаше в мен стари спомени.Затова се сетих че в гората подчти никой не ходи.Облякох късите си панталонки и едно старо потниче и се запътих натам.Когато стигнах там тишината и спокойствието които се носеха из въздуха бяха уникални.Сякаш отидаш в друг свят.Листата на дърветата се люлееха и от тях се носеше прекрасен аромат,както и от цъфналите цветя.
Навлизах все по-навътре и по-навътре в гората.Бях като малко момиченце което се радваше на всичко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Trey
Син на Посейдон
Син на Посейдон
avatar

Брой мнения : 135
Точки : 331
Join date : 18.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   Сря Яну 30, 2013 4:04 am

След срещата ми с Катерина се бях озовал в гората, при това доста навътре. Трябваше да й обясня защо бях изчезнал, но щеше да е по-късно. Сега имах нужда да помисля. Цялата тази тема с баща ми вече ми се струваше маловажна, но не знаех защо още не можех да спра да мисля за това. А и самия начин, по който бях разбрал кой е... не исках това. Ако можех да избирам, може би щях да предпочета да съм нормален. А може би не... Чух шум насреща си и вдигнах глава. Извадих едно острие, стискайки го в ръката си и се огледах - стъпки се чуваха на известно разстояние, навлизащи все по-навътре в гората и приближаващи мястото, където стоях. Постарах се да прикрия присъствието си, така че въпросния някой да не ме види. Накрая една ръка отдръпна клоните на един храст и аз забелязах, че този някой беше Наталия. Усмивка се появи на устните ми и като прибрах острието, я заобиколих, нарочно заставайки зад нея.
-Здравей, Наталия - все още се усмихвах, докато тя светкавично се обърна и замахна към мен. Успях да отскоча назад, избягвайки удара и я погледнах -Хей, полека, аз съм...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Северната гора   

Върнете се в началото Go down
 
Северната гора
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Боговете на Олимп :: По света и у нас :: Лагерът на Нечистокръвните-
Идете на: