Ягодовото поле

Заглавие: Ягодовото поле Чет Сеп 22, 2011 3:44 pm

Ягодовите полета, намиращи се на територията на Лагера. Реколтата от ягоди тук бе наистина добра и винаги цъфтяха сладки, големи и червени ягоди.
Самата гледка бе доста отпускаща, а залезът тук изглеждаше наистина красив. Близо до полето имаше кръгла зелена полянка с навес и удобни кресла, от които залеза и изгрева можеха да се съзерцават най-спокойно. През нощта гледката бе наистина неустоима, а и тук често идваха влюбени двойки, за да се любуват на прекрасните гледки.

Гост

Ягодовото поле. Обожавах това място, както и ужасно вкусните ягоди. Лоло изглеждаше малко объркано и сигурно се чудеше защо съм я довела тук. Сигурно щях да ѝ отговоря, ако уханието на сладките ягоди не бе ме разсеяло. Осъзнах, че все още държа в ръцете си кинжалите, затова ги мушнах в кубинките си. А най-хубавото от всичко беше, че не трябваше да ги късам. Те направо си се появяваха в ръцете ми и ги изгълтвах. Може би беше свързано с майка ми, не знаех..
- Мм..
Лоло все още гледаше така объркано. Ама наистина щях да ѝ обясня, но не разбирате .. Ягодите миришеха така примамливо. Докато се усетя бях излапала близо десетина.. Запътих се към зелената полянка, по-точно до беседката. Седнах на една скамейка и вдишах въздух.
- Е,не е ли красиво - усмихнах ѝ се. - Това е едно от любимите ми места .. Вдъхва ми такава сила - от ръката ми изникна червения плод. - Ягодка? - предложих.

Беше ме довела на... Ягодово поле? Мисля, че беше такова, защото навсякъде имаше ягоди, които ухаеха страхотно. Но като казвам страхотно имам предвид... Никога не сте вдъхвали такова нещо. Миришеше като, като... Сякаш сте в райска градина. Просто не можех да повярвам на очите си. Беше толкова красиво и в същото време плодовете изглеждаха толкова примамливо апетитни. Погледнах объркано към Изабела, а тя просто си хапваше ягоди.
- Мм... - въздъхна тя. Явно й беше вкусно. - Е, не е ли красиво? - усмихна се тя и ми обясни, че е едно от любимите й места. - Ягодка? - предложи тя, а аз нямаше как да откажа.
- Разбира се! - възкликнах аз и дори не обърнах внимание, че плодът изникна от ръката й, без дори да се наведе, за да го откъсне.
Този вкус, напомняше ми на нещо. Нещо, което съм яла много отдавна, но ягодата беше толкова сочна и сладка, че не обърнах внимание на мислите си. Дори не мога да я опиша. Нямам думи, но вече си знаех, че редовно ще посещавам това място.
- И да, много е красиво - казах аз и се настаних при нея.

Гост

Това ухание ме побъркваше. А вкусът, той . аагх.. Беше божествен. Излапах поредната ягодка. Замислих се за момент. И да, наистина беше за момент. Винаги когато бях тук, мислите и инстинктите ми се изостряха.
- Според мен най-добрите места за тичане са на плажа и баскетболното игрище - казах ѝ. - Ако искаш може да ти правя компания - усмихнах ѝ се.
Имах чувството, че от нея ще излез страхотна приятелка и се надявах да бъде така.

П.п. Искаш ли героините ни да бъдат най-добри приятелки? ;д

- Оо, благодаря, че ми каза! И да, би ми било добре да си имам малко компания. - казах аз, откъсвайки една ягода. Кого залъгвам? Не беше само една. Набрах си цяла шепа, но не бях сигурна, че ще ми стигне, затова свалих шапката си и започнах да я пълня. Когато вече нямаше място за нищо повече се върнах при Изабела и казах:
- Наистина не искам да си тръгвам от това място, но няма да е зле после да ми покажеш хижите, защото не мисля да се размотавам с багажа си цял ден - ухилих се аз. Изглежда не винаги трябва да съдиш някого по първото впечатление, защото тя беше страхотна. Може би от това щеше да излезе едно хубаво приятелство.

П.П.: Да кажем, че точно на това се надявах ;д

Гост

- Оу да, разбира се! - засмях се леко. - Е, хайде да тръгваме тогава- казах с лека тъга.
Направо не ми се искаше да се махам от тук, но вече се здрачасваше. Станах тромаво от пейката и двете си тръгнахме от ягодовите полета.

П.П. Пиши направо или в моята или в твоята хижа ;д

Заглавие: Re: Ягодовото поле Нед Сеп 16, 2012 4:27 am

Тръгнах към ягодовото поле, мирисът на плодове ме успокояваше. Видях няколко ягоди, съвсем дребни, но се червенееха измежду зелената трева. Откъснах една от тях и я потърках в пръстите си. Тя освободи нежен опияняващ аромат, а вкусът й беше още по-приятен. Знаех, че не трябва да правя това, ако ме хванат щях да си навлека много неприятности, но наоколо нямаше никого и се съмнявах, че някой ме е видял.
Тръгнах напред, като внимавах да не настъпя някое плодче. Отвсякъде лъхаше топълл вятър, който носеше сладка миризма.
Погледнах към дланта си, белегът все още беше там. Стиснах юмрук, не издържах да го гледам, а и по този начин облекчавах болката. Трябваше ми нектар, за да промия раната. Не исках никой да вижда обгореното петно. Само мисълта за символа, който изобразяваше ме разтреперваше. Въздъхнах тежко, бях леко нервна, но тръснах глава, за да прогоня тази мисъл от ума си. Всъщност, щеше да е добре, ако можех да проведа разговор с някой, поне щях да се разсея от мислите за случилото се в северната гора.

Гост

Разхождах се из ягодовото поле. Ухаеше толкова приятно и вкусно на ягоди.. Вдишах аромата и се усмихнах глупаво. Не можех да издържа. Клекнах леко и откъсах няколко ягодки, които излапах набързо. В далечината забелязах момиче. Това беше тя. Момичето от библиотеката. Забързах крачка към нея.
- Хейй - ухилих се, а тя подскочи стреснато, тъй като беше с гръб към мен. - Съжалявам, че те стреснах - усмихнах се невинно.
Поредната ягода се появи в ръката ми, но бързо се озова в устата ми..

Заглавие: Re: Ягодовото поле Нед Сеп 16, 2012 7:27 pm

Бях се загледала в далечината, когато чух глас зад мен. Стреснах се и се обърнах, за да видя кой стои зад гърба ми. С изненада останових, че това е момичето, с което се запознах в библиотеката. Зарадвах се да я видя отново, стори ми се симпатична още при първата ни среща.
- Здрасти, какво правиш тук? - попитах ведро. Усмихнах й се и продължих да говоря.
-Все пак се радвам да те видя пак. Какво стана последния път, ти изчезна толкова бързо и аз не успях да се сбогувам с теб.- започнах разговора съвсем непринудено и весело. Щеше да е хубаво да си поприказвам с нея за по-дълго от 5 минути. Още не я познавах много добре, но чувствах, че ще си паснем.

Гост

- Аз също се радвам да те вида - усмихнах ѝ се. - От кога си в лагера? - попитах я.
Докато чаках отговора ѝ, изядох още десетина ягодки. Толкова бяха вкусни..
- И също кой е божествения ти родител? - втори въпрос се изплъзна от устните ми, последван от дружелюбна усмивка..

Заглавие: Re: Ягодовото поле Вто Сеп 18, 2012 8:00 pm

Гледах как Изи излапва десет ягоди наведнъж докато ми задава нови и нови въпроси. Усмихнах се и после й отговорих:
-Всъщност съм тук от около седмица и може да се каже, че съм нова. Майка ми е Афродита, но никога не съм я виждала - отговорих бързо аз. Тогава в главата ми изникна новият въпрос, чие дете е Изабела. Нямах представа, но бях почти сигурна, че майка й е богиня. Вгледах се внимателно в чертите на лицето й, сякаш очаквах някой от боговете да каже: "Ехо, тя е моя дъщеря! Не виждаш ли приликата?!". Не знам, защо го направих, тъй като не бях виждала бог никога и нямаше как да знам, на кого да оприлича Изи. Реших да сложа край на тези "дълбокомислени" расъждения, като просто я попитам.
-Е, Из, кой е твоят божествен родител?

Гост

Афродита? Правилно ли чух? Как не се бях досетила? Самото ѝ излъчване, красотата ѝ.. Просто стоях и я гледах ухилено.
- Афродита - отвърнах без да се замислям.
Ариа ахна, а аз се засмях. Това беше втората ми сестра, с която се запознах в лагера. Странно звучи, нали? Да се запознаеш със сестра си..
- Аз също никога не съм я виждала - казах леко разочаровано.

Сестра? Не се бях запознавала с другите деца на Афродита. Знаех, че са ми сестри, но цялата работа беше малко притеснителна. Все пак да се запознаеш със сестра си не е от най-нормалните неща, които биха могли да ти се случат. От една страна се ядосах сама на себе си, защото зададох толкова глупав въпрос. Трябвяше да се досетя, че е дете на Афродита. Очите, усмивката - всичко в нея беше твърде красиво, за да е дъщеря на някой друг. Това означаваше, че и мама изглежда така. Опитах се да си я представя, но всеки образ, който нагаждах в ума си бързо се размиваше и изчезваше. После просто спрях да се опитвам. Натъжих се, защото Изабела също не беше виждала Афродита. Зачудих се дали богинята изобщо е посещавала някое от децата си? Стиснах зъби, защото й се ядосах- отново. Но продължих разговора.
- Е, изглежда не сме имали късмета да я видим - казах аз, въздъхвайки леко, едва забележимо. Сведох поглед за миг, а после изправих главата си взирайки се в сестра ми. Опитвах се да свикна с тази мисъл, но може би щеше да ми е необходимо малко повече време.
- Из, нали може да ти викам така, исках да те попитам дали си се запознавала с някое друго дете на Афродита?