Мястото за богове, чудовища и герои.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Добре дошли!
Нашият банер
90
Ако искате да станете наши приятели, цъкнете Тук
ЕКИПЪТ
Top posters
Атина
 
Катрин Уейтън
 
Посейдон
 
Sandara.
 
Анабет
 
Афродита
 
Ариа
 
Хататила
 
Зевс
 
Katherine Pierce
 
Latest topics
» Станете наши приятели
Съб Юли 27, 2013 8:10 am by Атина

» Другарче за РП
Пет Юни 07, 2013 6:00 am by Софѝя

» Любим филм
Вто Апр 16, 2013 10:37 am by Атина

» Смяна на името/снимката
Нед Апр 07, 2013 5:00 pm by Катрин Уейтън

» Музеят в Ню Йорк
Сря Апр 03, 2013 5:30 pm by Vicktoria di Makiaveli

» По стълбите нагоре
Вто Мар 26, 2013 1:13 am by Атина

» Богове и Богини
Сря Мар 20, 2013 7:04 am by Атина

» Тренировъчната площадка
Съб Мар 09, 2013 11:46 pm by Фил

» Въпроси...?!
Пет Мар 01, 2013 12:55 am by Атина

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Май 04, 2011 10:37 am

Share | 
 

 Стаята за Екипировка и оръжие

Go down 
АвторСъобщение
Атина
Админ
Админ
avatar

Брой мнения : 1129
Точки : 1716
Join date : 24.03.2010

ПисанеЗаглавие: Стаята за Екипировка и оръжие   Чет Сеп 22, 2011 5:50 am


_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gods-of-olympus.bulgarianforum.net/
Диана Утър
Дъщеря на Хадес
Дъщеря на Хадес
avatar

Брой мнения : 10
Точки : 23
Join date : 23.09.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за Екипировка и оръжие   Нед Сеп 25, 2011 4:05 am

Денят ще беше слънчев, топъл и изпълнен с гласчетата на малки деца - или поне това казаха по телевизията. Лъжци! Днес беше студено и на няколко пъти ми се стори, че ще завали. Защо изобщо си правеха труда да зяпат цял ден в тавана, правейки се че работят?!? Бяха добри единствено в даването на надежди. Ами ако някоя наивна стара жена реши да излезе, без чадър и дебело яке, завали, тя се разболее и накрая - умре? Ще им тежи ли на съвестта? Ще ги съдят ли за това? Не, разбира се. Защото всеки гледа своето и не му пука за чуждото. Не че и мен ме интересуваше съдбата на тази предполагаема бабичка, но да лъжат по този начин по национална телевизия беше прекалено.
Не знам защо, но тази случка ме бе разстроила. И в момента се сещах само за едно място, на което ще мога да се успокоя и възобновя концентрацията си. Имах претенциите, че съм добра в боя, което беше далеч от истината, но си служех с много хитрини и те ми помагаха да надвия противникът си. Съвсем ще се изложа, ако реша да спомена сила. Тя винаги намираше начин да ме предаде точно в кулминационният момент. Но какво пък - човек трябва да мечтае. И аз така имах своята мечта, че някой ден, някак си, ще притежавам необходимата сила.
В стаята за екипировки и оръжия имаше някои неща, които привлякоха вниманието ми. Онзи щит, например. Изглеждаше страхотно, начинът, по който светлината се отбелязваше в него... тъй като не можех да избирам тези неща според работата, която щяха да ми вършат, аз си ги харесвах спрямо тези глупави критерии - блестящи, големи и леки.
Проблемът ми бе, че щитът беше прекалено високо. Не бях от хората, които току така ще се признаят за недостатъчно високи и ще се предадат. Затова се приготвих да скоча, за да го достигна. Лоша идея, въпреки че тогава ми изглеждаше разумна. В момента, в който краката ми се отделиха от земята и се издигнах във въздуха, някой мина покрай мен и ме събори, като падна и той. Ами да, заслужаваше си го.
- Хей! Защо не си гледаш пътя? Помисли малко преди отново да решиш да... - насилих се да млъкна. В моето странно съзнание той заслужаваше наказание заради несъобразителността си, но в тази реалност ми се стори глупаво да продължавам. - Извинявам се, просто дезориентираните хора изключително много ме дразнят! - е, не се сдържах. Съдете ме!


Последната промяна е направена от Диана Утър на Чет Окт 06, 2011 11:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Димитрий Халас
Син на Зевс
Син на Зевс
avatar

Брой мнения : 6
Точки : 8
Join date : 25.09.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за Екипировка и оръжие   Нед Сеп 25, 2011 4:36 am

Целият ми ден беше минал като на сън. Обстановката бе все същата, но с размазани цветове. И всичко се движеше! Маси, столове, картини – абсолютно всичко. Хората ми се виждаха сиви, прекалено бързи, за да ги огледам добре и преценя. Май и халюцинации се бяха появили. Говореше ми нещо в стаята, но сега не се сещах това съквартирантът ми ли беше или шлема на масата...
Всичко това се дължеше на петте дена, през които бях буден. Единственият ми сън беше един час на ден и то разпокъсан измежду тренировките. Исках да стана по-добър от най-добрият, което не се постигаше ей така с щракане на пръстите. Изискваше упорити тренировки, без ненужни почивки за сън и хранене. След основното идваха специалните техники и маневри, които изобщо не бяха лесни за научаване, защото ми се събираха всички неща наведнъж. А и с това безсъние много трудно се концентрирах.
И ето ме отново – тръгнал към стаята за тренировки с чаша кафе. Сутринта бях дошъл с термос, пълен догоре, а сега ми бе останала само тази последна чаша. Кофеинът има магическо действие или поне в началото имаше. Сега само ме прави по-раздразнителен. Но нямаше как. Поставех ли си веднъж цел я изпълвах. Независимо от обстоятелствата и тези малки пречки. Все пак кое бе най-лошото възможно нещо?!? Да се проваля. А аз нямаше да го допусна.
Бях оставил кафето на една от масите и разглеждах сабите. За всички те бяха груби и крайни. Малко хора виждаха истинската им красота, а тя се криеше в справедливостта, която носеха със себе си. Можеха да развържат всеки език, да счупят всяка окова на нещастието и да спасят нуждаещите се. Това бяха те за мен, колкото и нелепо да е. Един вижда метал, друг – свобода.
Избрах си един и се разбързах към рафта с шлемове, когато едно момиче се блъсна в мен. И докато се осъзная, вече бях на земята. А сабята беше на няколко сантиметра от крака й. Добре, че не се бе забил в кракът й, защото по тона, с който ми говореше разбирах, че ще вдигне лагерът във въздуха, ако това се бе случило.
- Аз ли не гледам къде вървя?!? Вие подскачате наоколо, търсейки някой да нахокате! Не аз. Така че не смятам, че аз към дезориентираният! – кафето си казваше думата. Сега като се замисля обаче не съжалявах за виковете си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Лоло
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 51
Точки : 125
Join date : 12.08.2012
Age : 19

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за Екипировка и оръжие   Сря Авг 15, 2012 12:31 am

Стаята за Екипировка и оръжие. Огледах се наоколо. До сега не бях виждала толкова неща. които могат да ме убият на едно място. Беше пълно с шлемове, брони, мечове, копия и какво ли още не! И, ооо... Очите ми блеснаха. Този нож, който мернах изглеждаше доста опасен. Взех го да го поразгледам и беше идеално балансиран в ръката ми. Оставих го настрана. Не бях от крадливите, но наистина смятах да го задигна, преди да излезем оттук.
- С кое от тези смяташ да ме намушкаш първо, Лафонте? - пошегувах се с нея. - Нали така трябваше да ти викам? - ухилих се и загледах някои от нещата в стаята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за Екипировка и оръжие   Сря Авг 15, 2012 2:33 pm

- С моите кинжали - намигнах ѝ. - От тук никое друго оръжие не ми пасва, така че - свих рамене и се засмях.
Виждах как гледаше към един нож. Искаше да го вземе.
- Аз самата също бях така с кинжалите - усмихнах ѝ се. - Давай вземи го!
Оставих бронята и шлема си на мястото им и я погледнах озадачено.
Върнете се в началото Go down
Лоло
Богиня
Богиня
avatar

Брой мнения : 51
Точки : 125
Join date : 12.08.2012
Age : 19

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за Екипировка и оръжие   Чет Авг 16, 2012 1:44 am

Тя каза да взема ножа... Добре, но дори и да го направех, нямах идея какво да правя с него. До сега не се бях била, освен ако не се брои как избих един зъб на брат ми, когато беше на девет, а аз на единадесет. Хайде! Скарайте ми се, макар че родителите ми вече го бяха направили. Около стотина пъти! Не се бият малки деца, дрън, дрън. Май забравят, че и аз бях дете тогава. Ама и той си го беше заслужил!
Ето, пак смених темата. Та, взех ножа, макар и да не знаех какво точно да правя с него. За момент се зачудих дали да го размахам, или да го прибера в раницата.
- И сега какво? - попитах аз, а по лицето ми се беше изписало объркване. - Ще идем ли да потренираме? Може да ме научиш на нещо. - усмихнах се
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за Екипировка и оръжие   Чет Авг 16, 2012 1:48 am

Очите ми светнаха, а ръцете ми засърбяха.
- Окей, сега ще поразгледаме тренировачната площадка - погледнах я доволно. - Хайде, тръгвай !!
Побутнах я леко и двете излязохме от стаята.

П.с. Пиши направо там ;дд Ние май всичко ще обиколим Smile
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Стаята за Екипировка и оръжие   

Върнете се в началото Go down
 
Стаята за Екипировка и оръжие
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Боговете на Олимп :: По света и у нас :: Лагерът на Нечистокръвните-
Идете на: